1. ЕРУСАЛИМ – ГРАДЪТ НА НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Като слуга на Господ Исус, който е имал твърде много чудесни причини да се влюби в Небесния Цар и да се посвети на Делото Му, аз обрекох душата си на една изяждаща и огнена ревност. Ревност, която ме е разпалвала винаги, когато някъде в човешкото битие е намесено Името на Исус.
Да ти казвам ли колко скръб и погнуса изпита сърцето ми от поредната религиозна истерия, шумно рекламирана от всички медии, която земните човеци наричат “празник”? Да ти казвам ли, че и този път, като видях как замаяни поклонници целуват мощи и се кръстят пред идоли, аз извиках към Исус:
“О, Господи мой! Какво целуват тия излъгани човеци? И пред какво се кръстят? Защо те не искат да целунат Теб в Твоя Дух, а целуват мощи? Защо те не искат да се съразпнат с Теб на Твоя Кръст, а се кръстят пред идоли? Защо с религиозна гордост такива викат наляво и надясно “Христос возкресе!”, а не искат и те самите да възкръснат в Твоята Святост и Светлина? Понеже, какво ще ги ползва тия религиозни човеци, ако Ти Си възкръснал, а те са останали уловени от тъмнината на човешката религия? Нима това е празник за тях? Не е ли по-скоро трагедия?”
В отговор на думите ми Исус се сниши над сърцето ми, като ми казваше:
“Защо се опитваш да видиш земята на Небето? Или защо се опитваш да видиш Небето на земята? Не разбираш ли, че за ония, който живеят на земята, именно това е празникът за душите им? Те нямат дори и представа какви са Истинските Празници. Понеже нито са ги виждали, нито са ги преживявали, нито на ум са им дохождали. За тях е важен фактът, че е възкръснал Христос. А колкото до това – къде е отишъл, след като е възкръснал – това никой не смее да помисли, нито да попита.
Как тогава такива човеци да Ме последват и да извисят сърцата си в Святия Дух? Как да се откажат от човешката си религия, след като не познават Христовата Истина?
Впрочем, ти виждал ли си казан, в който се вари ракия? И самите плодове, наблъскани в казана, не са ли затворени от тежък похлупак отгоре и подложени на силен огън отдолу? Как искаш тогава ония под похлупака да се освободят от спиртните пари, които ги задушават и омайват? Та нали те си харесват похлупака и похлупакът също ги харесва?
Но ето това са човешките религиозни празници, момчето Ми:
Земни казани за земни поклонници, които празнуват и се омайват всред възлиянията на религиозните си изпарения!
И ако тия човеци не биха напуснали властта на казана и засеняването на похлупака, то такива никога не биха разбрали, нито познали, че има едни други Празници, които не са земни, но Небесни. И Аз сега ще дам на сърцето ти да познае най-великите Празници на Небесния Ерусалим. Тия Празници, които Невястата и Младоженецът ще празнуват от година на година през цялата Вечност.
А понеже вече настъпва времето, когато трябва да представиш делото си пред Бога и Отца и да престанеш да заявяваш против Вавилон, Аз ще те въздигна с Мене в Моя Небесен Град. За да утеша душата ти и да успокоя сърцето ти относно всичкото зло, което преживя заради Мене.
Празнувай с Мене, Стефане!
Изпълни сърцето си с радост и веселие, понеже за делото ти се говори в Сион и облак от свидетели ходатайства за тебе! И нека всички, които слушаха Гласа Ми през годините и освещаваха сърцата си с виденията, които ти дадох, също да Ме последват! Защото ще ви дам да видите Небесния Ерусалим – Градът на Празниците! Тържеството на радостта и радостта на тържеството!
А сега Ме последвай!”
След последните Си думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като ме въздигна нагоре. Така, не след дълго, пред очите ми се появи Небесният Ерусалим и всичките тържествени светлини на Хълма Сион.
Братко мой! Да ти кажа, че сърцето ми е било изненадано, ще е твърде слаба изповед. Понеже Господ неведнъж и дваж ме е въздигал в Небесния Си Град и до Божието Светилище. Но този път изненадата ми отстъпи на нещо по-властно и по-прекрасно от нея. Защото аз бях запленен от едно безпределно възхищение, което се смесваше със съвършено благоговение. Понеже в този миг очите ми наблюдаваха и виждаха Небесния Ерусалим като един твърде скъпоценен диамант, осветен от Светлината на Бога и Отца, идеща от върха на Хълма Сион. Самата Божия Светлина се пречупваше през призмата на диаманта, като заблестяваше в пет прекрасни сияния. Всяко от сиянията в диаманта приличаше на Небесна лилия, разтворила встрани цветовете си, за да пръска искри от Благодат. А самите искри, като плуваха в сърцевината на диаманта, се сливаха в лъчи на Небесно поклонение, които отново се връщаха към върха на Хълма Сион. И аз, без да мога да отроня и дума от възхищение, успях само да вдигна ръката си и да посоча към прекрасните сияния, молейки безмълвно Исус да ми обясни това чудо на чудесата.
А тогава Господ започна да ми говори, като казваше:
“Виждам възхищението ти! Виждам почудата и благоговението, които са оставили без дъх устните ти. И сега ти казвам, че другояче не би могло и да бъде. Защото око не е виждало, ухо не е чувало, нито на ум е дохождало онова, което Отец Ми е приготвил за тия, които Го любят. И ако окото не е виждало, то не трябва ли да види? И ако ухото не е чувало, то не трябва ли да чуе? И ако на ум не е дохождало, то не трябва ли да го споходи?
Но ето, сега казвам на теб и на всичките Ми братя и сестри, че Небесните Празници са Съвършено тържество за очите, за ушите и за ума на духовния човек! Защото очите ви ще видят, ушите ви ще чуят и умът ви ще се озари от всичката Слава и от всичката радост на Небето.
Виж тогава отново петте прекрасни сияния в самия диамант. Защото ти казвам, че това са не просто сияния, но Празници. Вечни Празници на Божията Правда и Вечно тържество в Божия Свят Дух…”
Отново гледах към сиянията, наподобяващи разцъфнали лилии. И тогава събрах всичкото си възхищение в два въпроса към Исус:
“Какви са тези Небесни лилии, Господи? И защо всяка от тях пръска искри?”
В отговор Спасителят се усмихна, като ми казваше:
“Всяка от тези пет Небесни лилии е събор от празнуващи. И искрите, които виждаш да се разпръскват от цветовете на всяка лилия, са тържеството на радостта и радостта на тържеството. Тъй щото сега сърцето ти гледа издалеч на петте Вечни Небесни Празника. И Аз сега ще ги изявя на Моята Църква, а след това ще те заведа във видение с всеки от тях.
Ето Небесните Празници, момчето Ми:
Първият е Празникът на Господният Ден!
Вторият е Празникът на Господната Пасха, наричан още и Празник на Безквасните Хлябове и на Виното на Господния Завет!
Третият е Празникът на Жетвата и Беритбата, наричан още и Празник на Първите Плодове!
Четвъртият е Празникът на Колибите!
И Петият, последен Празник, е Празникът на Шатроразпъването!
Цялата Ми Църква трябва да празнува по Дух тия Празници на земята, ако иска да се намери сред празнуващите на небесата! Всичките Ми братя и сестри трябва да се просветят от Светлината на Духа Ми, за да се намерят във Вечността като свои сред своите си, а не като странни сред чуждите.
Защото нищо странно, нищо чуждо, нищо плътско и нищо земно няма да се възкачи, за да празнува в Небесния Ерусалим. Защото Небесният Ми Град е направен и създаден да се населява и обитава от Небесни създания! Но ето, Господ познава Своите Си и всичките Негови Го познават и слушат Гласа Му! И на тия, които Ме чуват и познават, казвам, че виденията в тази Свята пророческа книга ще бъдат едно от най-изобилните и сладки угощения за сърцата им. За да помните и почитате всякога делото, което извърших чрез слугата Си! Защото пет пъти ще празнувате с Мене! От Слава в Слава в Духа Господен! От един Празник ще излизате и в другия ще влизате, докато съвършено се укрепите и утвърдите като поколение на Сион!
Аз, Празнуващият в Сион, все още говоря и не млъквам!”