7. ПОРТАТА НА ЩЕДРОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Цялото ми сърце величае Господ на Славата. Понеже зная, че словото, записано тук, няма да се върне празно. То ще извърши всичката съдба, заради която е изпратено. Защото ако устните на Господ създадоха небесата и земята, то колко повече днес Царят на Сион ще изведе мнозина до съвършеното познаване на Името Му. А Името Господно е Пътят, Истината и Животът. И в тези пророчески видения ти с вяра вървиш по Пътя, приемаш Истината и влизаш в Живота на Бога. Затова и радостта ми е голяма. Тя превъзхожда скръбта от всяко гонение и болката от всяко неприемане. Защото зная, че с всеки изминал ден Божиите чеда се приближават до мига на Истината.
Настоящото време е такова, щото светът става все по-студен и жесток. И човеците, които не познават Бога, се свиват в черупките на сърцата си, за да изградят подобаващ образ, с който смятат, че ще оцелеят. Такива казват в сърцата си:
“Бъди пресметлив, защото светът е на пресметливите! Бъди алчен, защото светът е за богатите! Бъди вълк и изяж, за да не бъдеш изяден…”
Такава е логиката на света. Такова е веруюто на погиващите и на извратените. И всички те до такава степен са затънали в безвремието и покварата, че няма ни един, който да се запита:
“Ако светът е само на пресметливите, то защо е толкова изобилно и непресметливо Божието творение? Ако светът е за богатите, то защо Бог излива дъждовете Си и грее със слънцето Си и върху бедните? Не иде ли това да покаже, че непременно има място, където Бог и човек се срещат?”
Разбира се, че има такова място, братко мой! И това място са Портите на Живота. Всеки, който премине през тези Порти, непременно ще разбере, че няма по-благословено и по-блажено битие за човека от Битието на Бога.
Когато аз и Господ преминахме през Портата на Щедростта, то тогава очите ми се наситиха на такова изобилие, каквото нито можех да обзема, нито можех да си представя. Почувствах се твърде объркан. Защото, от една страна, Божието изобилие бе твърде голямо, а от друга – мизерията и нищетата също бяха толкова големи, колкото и изобилието. А това стряска сърцето, понеже само в един миг пред теб преминават двете крайности на битието. Крайността на изобилието и крайността на нищетата. Затова аз попитах Исус:
“Господи, какво е това, което ми показваш пред тази Порта на Щедростта? От една страна виждам границата на всяко изобилие, а от друга – зад самата граница стоят като обръч нищетата и мизерията?”
Слушайки въпросите ми, Господ отговори:
“Аз дойдох, за да имате Живот и да го имате изобилно. Твоят Отец е богат Бог. Той е възможно най-богатият, понеже всичко е Негово. Това, което виждаш на една прашинка Земя, е неизмеримо по-малко от всичките богатства и притежания на твоя Отец. Но Той, Същият, Който притежава цялата Вселена, желае повече от всичко друго човеци, които да Го обичат и да Го родят в сърцата си. Той, Същият, Който може да затрупа всички градове с изобилие от злато и сребро, диаманти и рубини, желае човеците да търсят Сърцето Му, а не онова, което биха получили от ръката Му. Затова и Портата на Щедростта е съдбоносен изпит за човешките чеда. Изпит, в който Аз ще посветя теб и всички, които искат да чуят Гласа Ми чрез тази книга. Защото нищетата и мизерията ще съществуват дотогава, докато има алчност, която преразпределя Божието изобилие. А в това отношение едни човеци ще бъдат извисени над алчността чрез щедростта на сърцата си, а други ще бъдат покварени от алчността. Затова наблюдавай нещата, които Аз ще ти покажа пред Портата на Щедростта…”
След последните Си думи Господ се приближи към Портата на Щедростта. И този път Той отново вдигна ръцете Си към Небето и изговори думите, които Неговият слуга Павел беше дал на църквите:
“А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; както е писано: – “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае до века…” (2 Коринтяни 9:6-9)
След думите на Исус стана чудо. Защото Той се преобрази като просяк и седна до самата Порта на Щедростта. Нищо в осанката и излъчването на просяка не подсказваше, че това е Господ. Но именно такъв щеше да бъде изпитът на Щедростта. Затова с огромен интерес започнах да наблюдавам самата гледка. И ето, че към Портата на Щедростта се отправиха двама човеци. А първият от тях каза на втория:
“Хей, я виж онзи просяк, който е седнал пред някаква порта. Дали да му дадем нещо, понеже отдалеч си личи, че е беден?”
А вторият отговори:
“Аман от просяци! Всеки ден гледам мнозина такива. Но какво да се прави. Такъв е животът…”
А първият отново каза:
“Е, все пак нека да бъдем щедри. Понеже Господ ни гледа от Небето и иска да проявяваме щедрост…”
След думите си двамата се приближиха към просяка. А Господ, като ги гледаше, тихо каза:
“Господа, помогнете на един бедняк, според както ви дава сърце!”
И след думите Си протегна ръката Си към тях. Тогава първият бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади портфейла си. Но като видя, че банкнотите вътре са с по-едър номинал, побърза да го скрие. А след това бръкна в страничните си джобове и намери там стотинки. И като събра стотинките в шепата си, каза на Исус:
“Вземи и благославяй Господа! Защото ако не са такива като нас ще умреш от глад, бе…”
Исус протегна ръката Си и взе дребните монети. А вторият Му каза:
“Считай това, което получи, като помощ от двама ни…”
После това двамата тръгнаха по пътя си. Но ето, че вторият отново се обърна към Господ и Му каза:
“А бе, ти ням ли си, че не ни благодари? А? Ако не сме ние, християните, такива като теб отдавна да са умрели от глад…”
А първият, като задърпа ръката на втория, му каза:
“А бе остави Го този просяк! Не се досадявай толкова! Доста е на деня злобата му…”
А вторият, като тръгваше и все така гледаше на просяка, отново каза:
“Как ще Го оставя, бе? Как ще Го оставя? Можеше поне едно благодаря да каже… Ама че работа!”
Гледах видението и сърцето ми едвам издържаше на погнусата от тези човеци. Искаше ми се да ги настигна и оплача за нечестието им. И ето, че те вече се скриха от самото видение. А тогава Господ отново се преобрази в Славата Си. И като се приближи към мен, каза:
“Видя ли как изглежда човешкият провал пред Портата на Щедростта?”
“Исусе! Сърцето ми е погнусено!”
“Ако твоето сърце е погнусено, то какво ли става в Сърцето на Моя Отец? Но ти добре помисли и Ми кажи:
Защо тези човеци не пожелаха да покажат Щедростта, на която са призовани? Какво им попречи? Какво възпрепятства сърцата им, та да реагират така?”
“Исусе! Те бяха свидливи и алчни! И дори да се наричаха християни, те нямаха Христос!”
“Точно така е! Защото едно от знаменията на Злото днес е именно изявата на Християнство без Христос. Но това не е отговорът, който очаквам от теб. Затова си спомни какво видя при портата на алчността. И какво беше самата алчност?”
“Господи, от видението при портата на алчността Ти ми даде да разбера, че алчността е тогава, когато окото не се насища с гледане, нито се напълва ухото със слушане. Именно тогава сърцето е пробито и не може да се напълни, но иска още и още, и още…”
“А ако окото не се насища с гледане, нито се напълва ухото със слушане, то могат ли очите и ушите да бъдат щедри?”
“Не, Исусе! Тъкмо обратното – те винаги са алчни…”
“Спомни си тогава това, което видя. Понеже първият от човеците извади портфейла си. Но когато очите му видяха едрите банкноти, той побърза да прибере портфейла в джоба си. Защо човекът постъпи така?”
“Господи, от очите му проговори алчността. Това го накара да прибере парите си, защото алчността не обича да е на загуба…”
“Значи окото на този наистина не се насити с гледане…
Но какво стори вторият? Защо се обърна и започна да унижава Господ?”
“Исусе! Той очакваше да му благодариш, за да се възрадва на собствената си праведност. Но понеже Ти замълча, то това го вбеси и той се поруга с Тебе…”
“Значи ухото на този не се насити със слушане. И какво разбираш ти от целия изпит?”
“Господи мой, разбирам, че очите и ушите са враговете на щедростта. И ако някой иска да е щедър, то той непременно трябва да е сляп и глух…”
“А ако някой е сляп, та да не вижда, и глух, та да не чува, то не остават ли нещата тайни за него?”
“Да, Исусе! Така е! Остават тайни…”
“Спомни си тогава думите Ми. Понеже на всички ви заповядах, като казах:
“Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата. И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]…” (Матея 6:1-4)
Разбираш ли тогава, че ако очите ти гледат, а ушите ти чуват, то непременно вършиш нещата с корист? А там, където има корист, няма Щедрост. И там, където има Щедрост, няма корист. В това отношение тези двамата във видението претърпяха пълен провал пред Портата на Щедростта. Понеже на единия левицата узна що върши десницата, а другият тръбеше пред себе си, понеже търсеше похвала от човеци.
Но да хвали ли твоят Господ човеци алчни и сребролюбци? И да приема ли от ръцете им мерзост, когато ги е призовал на Щедрост?
Но ето, казвам, и праведни думи излизат от устата Ми:
Престанете да гледате и слушате, когато искате да бъдете щедри! Нека зрящите станат слепи и чуващите станат глухи! Защото окото не се насища с гледане, нито се напълва ухото със слушане! И през Портата на Щедростта ще преминат само онези, които са слепи и глухи. Защото такива дават в тайно и уповават на Бога, Който ще им въздаде наяве. А колкото до очите, които гледат и ушите, които слушат, то именно поради такива Божието изобилие е разграбено и разпръснато. За да стават богатите още по-богати, и бедните – още по-бедни. Но ето, казвам ви:
Краят на всичко вече е наближил! И днес е времето, когато трябва да потърсите със сърцата си Портите на Живота. И нека никой вече не оправдава безплодието си с бедност пред очите Ми! Защото слепите нито виждат, че са бедни, нито глухите чуват, че са такива! Защото вдовицата, която даде двете си лепти, не гледаше, че са последните й, нито поиска да чуе хвалби от човеци! Сляпа и глуха, тя даде всичко що имаше, за да придобие Онзи, чрез Когото е всичко и заради Когото е всичко!”
Господ спря да говори. А след това двамата преминахме през Портата на Щедростта, за да ни залее Светлината на Небесната Дъга.
И аз те моля, скъпи ми братко, никога да не забравиш това видение. Защото ако има врати, през които да влиза Злото и да ограбва сърцата ни, то тези врати са очите и ушите. Затова затвори очите си за света, и ги отвори за Сион! Затвори ушите си за хвалбите на човеците, и ги отвори за нежното нашепване на Господ! Така непременно ще забележиш, че на всяко време и място Той е промислил не само нуждите ти, но е бил верен да изпълни и писаното от слугите Му:
“А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога. Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички. А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат. Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!” (2 Коринтяни 9:10-15)