1. ВИДЕНИЕТО С ВЪТРЕШНАТА СТАИЧКА НА ВЯРАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едно от нещата, които винаги са удивлявали сърцето ми, е неподражаемият и прекрасен стил на Исус. Защото Той наистина може да води Своите в познаването на Истината по начин, който не може да бъде обяснен или изтълкуван. А начинът е такъв, щото Господ хваща духа ти и те завежда в Живото Си Евангелие. Там, където Духът оживотворява всяка дума на Спасителя и я прави да изглежда като ключ от Светлина. Ето с такива ключове през годините Исус ми даде да разкрия много от Небесните Му думи. Тъй че, хванал ключовете и изпълнен с Мъдростта и помазанието на Святия Дух, аз наистина преживявах едно духовно преобразяване и осветяване.
Как мислиш тогава? Има ли ключове в Евангелието, с които да получим достъп до разбирането на молитвата? Има ли ключове, с които Исус да ни дава не просто победа, но триумф над силите на тъмнината? Истината е, че такива ключове има. Но мнозина от нас, заети да гледат свидетелствата на човеци, пропуснаха да проумеят какво е било свидетелството на Божия Син. Помисли тогава има ли по-съвършен молител от Господ Исус? Има ли друг, на Когото Отец да е потвърждавал всички изговорени думи от устата Му? Разбира се, че няма! Какво друго тогава ни остава, освен да притихнем в нозете Му като Мария, за да получим по-добрия дял…
Ето така, притихнал в нозете на Господ, аз с трепет и вълнение очаквах Той да почне да ми говори и да ме въведе в Святото тайнство на молитвата. А Исус, като погледна с благия Си поглед към сърцето ми, ми каза:
“Сега ти предстои да видиш ясно мястото, където се ражда молитвата. И когато го видиш и проумееш, да свидетелстваш на Църквата Ми. Затова смири сърцето си и нека всичките ти помисли да бъдат обърнати към онова, което искам да ти дам…”
След тези думи усетих как цялото ми същество сякаш се превръща в зеница, готова да гледа и да не изпусне нищо от онова, което й показва Царят на Сион. И ето, че пред мен се разкри видение, каквото никога не бях получавал. Аз и Господ стояхме пред една стая, която имаше две врати. Едната врата – отдясно, а другата – отляво. Самите врати бяха затворени, а аз не знаех какво има зад тях. Затова, като погледнах на Господ, очаквах Сам Той да ми проговори и да ми разкрие видението Си. И ето, че Исус наистина започна да ми говори, като казваше:
“Сега си във вътрешната стаичка на едно човешко сърце. И имай силната увереност да приемеш, че твоят Господ е поставил пред очите ти един Небесен микроскоп, способен да издирва тайното и скритото. Защото чрез този микроскоп малките неща стават големи и невидимите – видими…”
Отново погледнах самата стаичка. И под въздействието на Господните думи, погледът ми се проясни многократно. Така забелязах, че двете врати имаха видими и съществени разлики. Докато вратата отляво беше по-скоро тъмна и покрита с мазни петна, то другата врата отдясно изглеждаше като ефирна завеса, направена от най-нежен висон и коприна. Тази разлика между вратите ми направи твърде голямо впечатление и затова казах на Исус:
“Господи мой! Сега наблюдавам колко категорично се различават вратите в тази малка стаичка. Те сякаш са притежания на двата духовни полюса. И ако нежната и ефирна врата, подобна на копринена завеса, е притежание на Бога, то другата е притежание на дявола…”
Исус внимателно слушаше думите ми. А след това ми каза:
“Точно така е, момчето Ми. Правилно си забелязал разликите. Но сега виж и проумей, че нещо в това видение не е както трябва да бъде. И Аз нарочно съм го поставил така пред сърцето ти, за да Ми отговориш какво точно не е наред…”
Отново гледах към самата стаичка и към двете врати – отляво и отдясно. И ето, че сърцето ми просветля, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Това състояние на стаичката наистина е невъзможно. Защото в човешкото сърце няма вакуум. То никога не може да стои празно. То непременно отваря една от двете си врати и това определя живота и съдбата на човека. А Ти, Господи, сега Си показал пред мен стаичка, лишена от воля…”
Исус се усмихна на думите ми и след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Ето, че ти проумя какво не е нормално в самото видение. Тук наистина липсва волята. Но сега твоят Господ ще ти заповяда да проявиш Волята Му към всяка от двете врати. За да разбереш онова, което ще се случи, когато една от двете врати бъде отворена. Приближи се тогава и отвори лявата врата…”
Погледнах с неохота към лявата врата, която беше покрита от мазни петна и тъмнината покриваше цялото й протежение. Но думите на Исус бяха твърде категорични, за да не подействам според изричното Му нареждане. Затова, като се приближих към лявата врата, натиснах дръжката й и я отворих… В следващия миг в стаята нахлу твърде мощен тласък от тъмнина. Той беше подобен на облак от дим. А в самия дим сърцето ми видя демони, които бързаха да заемат позиции в стаичката. Първото нещо, което демоните сториха, беше да застанат до другата врата. И като я затиснаха с косматите си ръце, станаха своеобразни стражи пред нея, готови да разкъсат всеки, който би дръзнал да я отвори… Всичко това изуми сърцето ми, тъй че вдигнах ръката си и посочих към самите демони и тъмния облак, изпълнил стаичката. А след това попитах Господ:
“Исусе! Не е ли страшно това? Не е ли ужасно, че демоните застанаха като стражи на другата врата, за да не допуснат никой да я отвори?”
А Господ с твърд Глас ми отговори:
“Когато човек отвори вратата на сърцето си за този свят и за неговия княз, то тогава той самият е станал лично притежание на Сатана. А има ли господар, който да не иска да пази притежанията си? Има ли владетел, който да не иска да защити завоеванията си? Разбираш ли тогава, че в сърце, отворило вратата си към света, непременно ще влязат демони на мрака? И като живеят в тази стаичка, непременно ще я доведат до разруха и смърт.
Но ти продължи да гледаш на самото видение, защото то е съдбоносно за всеки човек…”
Отново гледах стаичката, където черният дим вече лазеше по стените й и отлагаше по тях саждите си. И ето, че през тъмната врата се опита да премине бледа светлина. Тя беше като малко сияние, което успешно си пробиваше път сред мрака. Видели сиянието демоните изкрещяха със зверски гласове, а тъмният облак в стаичката се сгъсти. И като се насочи към сиянието, разпръсна го и го върна назад… Гледката беше ужасна, защото демоните бяха победители. Те не допуснаха сиянието да ги изгони, но превъзмогнаха над него. Затова, като посочих отново към тях, попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли странно това? Та Апостол Йоан в Евангелието Ти казва, че “светлината свети в мрака и мракът не може да я схване”. Но този път мракът превъзмогна над сиянието…”
Слушайки думите ми Исус моментално ми отговори:
“Коя светлина свети в мрака? Коя истина те спасява? Човешката или Божията? Коя е Светлината, Която мракът не може да схване? Нима мислиш, че човешката съвест е по-силна от Божия Свят Дух? Не беше ли това сияние, като добра помисъл в сърцето, която е твърде слаба, за да победи властта на мрака? Не си ли казва езичникът:
“Ще направя това или онова добро?”
И не се ли отказва от намерението си, когато дойде силен натиск от дявола? Защото, ето, сиянието са били добрите мисли и думи, но гъстият дим е от зли мисли и думи, които очернят стените на сърцето. Но ето, казвам на всички ви, че в битката с мрака човешката праведност не струва и не може да превъзмогне над дявола. Защото на това сърце е нужно нещо повече от усилието на волята и съвестта. Какво е това нещо повече, момчето Ми?”
Отново погледнах към стаичката и демоните, които притискаха с всички сили вратата отдясно. И тогава казах на Господа:
“Исусе! На това сърце е нужна вяра в Бога! Защото тогава в стаичката ще действа не човешка, но Божия Сила…”
В отговор на думите ми Исус вдигна ръка и посочи към затиснатата от демоните врата, като ми каза:
“Иди тогава и отвори дясната врата с Моята Сила и с Моя Свят Дух. И едновременно с това виж какво ще се случи с черния облак и демоните в това сърце. Защото така ще разбереш в какво е силна Благата Вест…”
След думите на Исус усетих как духът ми се изпълва със Светлина и Огън. И тогава, като пристъпих в стаичката, тръгнах към дясната врата…
В този миг демоните, усетили божественото Присъствие на Христовата Сила и Дух, изкрещяха от ужас. И като паднаха на лицата си, започнаха да лазят като паяци по ъглите на стените, та дано биха останали невредими. Тогава Огънят на Господ нападна на тях. А онзи черен облак от дим, който беше изпълнил стаичката, започна да пука и да пращи, понеже огнените езици вече плъзваха по цялото му протежение. И ето, че твърде бързо от властта на нечестието не беше останала и следа. Това ме възрадва и аз отидох към ефирната врата, за да я отворя и така стаичката да се изпълни с Небесен блясък и Светлина…
Вече хващах дръжката на светлата врата и се опитвах да я отворя, когато усетих твърде силен отпор от вратата. Тя никак не искаше да се отвори! Сякаш, че Някой стоеше от външната страна на стаичката и държеше дръжката, за да не мога да отворя. А аз, вместо да погледна на Господ, с още по-голяма категоричност дръпнах дръжката, сякаш мислех, че усилието ми ще се увенчае с успех. Но било, че дръпнах рязко дръжката, Онзи отвън държеше дръжката на вратата и не ми даваше да я отворя. Тогава разбрах, че отношението ми към вратата е било проява на глупостта и пълното ми неразбиране. И като наведох главата си пред Исус, тихо Му казах:
“Господи мой! Не ми вменявай за грях тази моя глупост! Защото никак не проумях, че в Твоите видения нещата или се случват или не се случват. Тъй че човешките усилия не значат нищо…”
А Исус, като вдигна показалеца Си, посочи към другата тъмна и мазна врата и ме попита:
“Как искаш да отвориш вратата на това сърце към Моя Отец и Бог, след като не си затворил вратата му към света, греха и тъмнината? Защото, без всякакво съмнение, ти изгони демоните с Моята Сила. Но забрави, че те отново могат да се върнат, понеже вратата е останала отворена.
Разбираш ли това? Разбираш ли, че човешкото сърце е вътрешна стаичка с две врати, които никога не могат да бъдат отворени едновременно? Самото отваряне на едната врата е категорично свидетелство, че другата е залостена…”
Погледнах широко зеещата врата към греха и света. И тогава очите ми забелязаха, че онези демони, свити на две от ужаса, който бяха преживели, отново очакваха своя шанс и металните им очи се стрелваха в тъмнината… Гледайки самото видение вече си спомнях и думите на Исус от Евангелието, които гласяха:
“Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена…” (Матея 12:43-44) 
В този миг наистина се чувствах твърде глупаво, понеже бях подведен от собствената си импулсивност. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Благодаря Ти, че ме изобличаваш. Защото Твоите устни винаги ми дават думи на Вечен Живот. И аз, преди да отворя вратата към Небето, наистина трябваше да затворя вратата към света и демоните. Защото Бог е Свят и не търпи да обитава на едно място с присъствието на лукавия. Но ето, сега аз наистина ще затворя тази врата, за да отворя другата…”
Исус се усмихна на думите ми и вдигна ръка, а очите Му казваха:
“Давай, стори го!”
И аз, като затворих вратата към греха и тъмнината на света, с вълнение се отправих към другата врата. Така ръцете ми вече хващаха дръжката на вратата и се опитваха да отворят, когато отново претърпях провал. Защото при все, че бях затворил вратата към греха и тъмнината на света, другата отново не се отваряше…
Никога не бях се чувствал толкова ужасно, колкото в онзи миг. Защото това беше разминаване с цялото ми очакване и с целия ми вътрешен копнеж. Затова, падайки на нозете си пред светлата врата, възридах пред Господ, като Му казвах:
“Боже, смили се за мене! Небесни Отче, помогни ми да отворя вратата на това сърце за Вечния Живот, Който Си Ти! Моля Те, Господи! Не ми вменявай за грях неразбирането на Твоите Святи закони и правила. Понеже всичките човеци пред Лицето Ти живеят в къщи от пръст, а Ти Си Дух! Моля Те, Святи Отче! Дай ми Сила да отворя тази врата и да Те поканя като Цар и Господар на това сърце! Защото ако Ти не отвориш тази врата, то никой друг не може да я отвори…”
Едва след последните ми думи чудото се случи. Защото откъм външната страна на вратата се усети напора на божествен вятър. И тогава, като се изправих, с твърде голямо вълнение и трепет хванах дръжката и я дръпнах към себе си. И ето, че само след миг стаята се озари от Небесна Светлина. А онова Божие Присъствие влезе като вятър в нея. И като премина през всичките й ъгли и стени, направи я да свети като много чист и скъпоценен бисер. Точно тогава към сърцето ми дойдоха думите на Всевишния Отец, Който ми казваше от небесата:
“Сине човешки! Следвай Моя Син и внимавай на всичко, което ще ти покаже. Защото по причина на това, че ти изживя с духа си думите Му от Евангелието, то и затова Аз влязох с Духа Си в това сърце, за да царувам и да господарувам в него за вечни векове. Защото Аз съм Бог, Който виждам в тайно, за да въздавам наяве!”
Миг след тези Отечески думи усетих духа си зареден от Съвършена Божия Сила. И затова се обърнах към моя Господ във видението, като Му казах:
“Исусе! Благодаря Ти за привилегията да изживея думите Ти в Дух и Истина! Защото Ти ми даде това видение, за да разбера що ще рекат думите Ти от Евангелието:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]…” (Матея 6:6)
Исус се приближи до мен и погали главата ми. А после ми каза:
“Точно така е, момчето Ми! Защото, ето, Отец стана явен и въздаде наяве Духа Си и Силата Си в тази вътрешна стаичка. Но всичко това се случи, защото ти затвори вратата към греха, света и плътта и падна на нозете си, за да Му се помолиш.
Разбираш ли тогава ти и разбират ли Моите братя и сестри, че ето това е същината на поста и молитвата:
Да затворите вратата на дявола, за да отворите вратата на Бога!
Защото не се ли моли онзи, който очаква Отговорът? И когато Отговорът дойде, то какво правите вие с Него? Готови ли сте за Отговора от Небето? Готови ли сте за Мен и знаете ли как трябва да живеете, когато Ме получите? Знаете ли как да задържите вратата към Небето отворена завинаги? Знаете ли как да се наслаждавате в Божия Глас, а не във вашия?”
Слушах всички тези въпроси на Исус. И после тихо Му казах:
“Исусе! Какво можем да Ти отвърнем ние, когато Ти ни казваш всичко? Та нали Твоите прекрасни думи към учениците Ти бяха:
“И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име…” (Йоан 16:22-23)
Сега, като гледам това видение, разбирам, че когато дойде Отговорът, то тогава човек вече не пита за нищо, защото има всичко. И ако нашата молитва е била, за да дойде Отговорът, то нашият живот трябва да бъде предаден в ръцете на Отца, за да се яви Отговорът на всичките човеци…”
Исус отново погали главата ми с голямата Си Благост, сякаш, че така насърчаваше думите ми. А след това ме попита:
“А какво се случва с човеците, когато те не искат Отговора? Какво става в сърцата им, когато Отговорът не задоволява големите им амбиции? Не е ли тогава Този Отговор излишен?”
“О, Господи мой! Да не бъде!”
“Било че казваш “да не бъде”, то ще бъде. Защото, макар и изгонен от сърцата на човеците, дяволът винаги намира начин да се върне в мнозина от тях. И това се случва с онези, които презират Отговора на всичките молитви. И те са, за чиито молитви Аз казах:
“…злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?” (Лука 6:45-46)
Или защо, като имате Отговора, пак това не ви е достатъчно, за да станете и да извършите Божията Воля? Какво повече да искате, освен Мен? Или какво повече да получите, освен Мен?”
Слушах Господ, братко мой! И сърцето ми се изпълни с такъв Мир и Благодат, щото разбрах, че когато имам Него, то тогава Отец е изпълнил зова на всичките ми молитви.
Но откъде тогава такава непримиримост и молитстване у много устни? Откъде у мнозина това непрестанно клатене на езици? Откъде у човеците желание за всякакви други сбъднати отговори, но не и любов към Божият Отговор? Истината е, че Господ знаеше как тези въпроси ще се родят в сърцето ми. И затова отново ми каза:
“Сега ще ти покажа видения с двама молители в тази вътрешна стаичка. Единият от тях ще се помоли Богу с помазани думи, а другият – с излишни. За да разбереш, както ти, така и всички Мои, че помазани думи говорят човеците, на които Божият Отговор е по-скъп от молитвите им. А излишни думи говорят онези, които считат Божия Отговор за излишен в живота си. На такива се пада участието в най-голямото зло, донесло със себе си умноженото беззаконие…”
След тези думи Исус ме въведе в следващите Си видения.