КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сърцето ми величае Господ и душата ми се радва на Спасението, което Той ни дава чрез Кръвта Си и Духа Си. Защото оня страшен и ужасен вълк, който олицетворява духа на Рим, е осветен и поразен от Словото на Истината. В дните след като написах последните пророчески видения за разпознаване на вълците, аз придобих още по-голяма увереност. Увереност, с която Господ още повече засили ревността ми за Неговата Святост и чистота. Защото в тези дни Исус действа мощно в сърцата на Своите чеда. Той вече не просто е реален и жив. Той е онова Присъствие от Дух и Сила, което възпира всичките огнени стрели на нечестивия. А когато човек има присъствието на Божия Агнец, той наистина е способен да върви по Съвършената Божия Воля. Така и аз, очаквайки отново и отново моя Господ, исках Той да ми говори и да ме изпълва още повече. А Исус наистина дойде. И посланието, което Той донесе на сърцето ми, беше духовно продължение на предишното. Нещо повече – Господ ми потвърди, че става въпрос не за нова книга, а за продължение на предишната. Така думите на Спасителя отново напълниха сърцето ми и с тях Той вече ми казваше:
“Укрепи сърцето си! И като се изпълниш с Огъня Ми – бъди ревностен да Ме последваш. Защото ако някъде Господ ти е показал вълк, то до него непременно е имало и лисица. И тук ти трябва да си спомниш какво преживя сърцето ти на съдебния процес против духа на Корей…”
Слушах Исус. И тогава си спомних онези думи от изповедта на духа на Корей, с които той обясняваше как Луцифер е заповядал до него да застане лисицата. Това ми беше достатъчно, за да кажа на моя Господ:
“Исусе! Аз никога няма да забравя нищо от този съдебен процес против духа на Корей. И сега, като слушам думите Ти, си спомних как дяволът прикрепи една лисица до своя вълк. И тази лисица беше онзи дух, който измами някога Валаам, та го доведе до лудост…”
“А можеш ли да видиш лисицата до вълка и в Моето Евангелие? И ако Пилат Понтийски беше вълкът на Рим, който заповяда да Ме разпнат, то коя беше лисицата, застанала до вълка?”
Можех ли да не зная за тази лисица, след като моя Господ категорично я беше изявил в Словото Си? Разбира се, че не! Затова Му отговорих:
“Господи мой! Именно Ирод беше лисицата до вълка Пилат. И Ти заяви за този лукав човек, като каза за него:
“Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам…” (Лука 13:32)
“А какво стори тази лисица против делото на Човешкия Син? Или къде беше силата й?”
“Господи мой! Гледайки престъпленията на Ирод, аз не зная от кое повече да се погнуся. Дали от това, че той затвори Йоан в тъмницата, а след това го обезглави? Дали от това, че се поруга с Тебе, а след това сложи на пребитото Ти тяло мантия? Дали от това, че започна да гони Твоите Апостоли и уби с меч Яков? Дали, най-сетне от това, че накрая сам превъзнесе себе си и реши в сърцето си, че говори като пророк? Наистина греховете и беззаконията на тази лисица са твърде страшни и ужасни. И не е чудно, че го постигна смърт от червеи и дял от вечните мъки…”
Слушайки думите ми Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако греховете на една такава лисица в древността бяха толкова тежки и ужасни, то какво ще Ми кажеш за днешните лисици, застанали до вълците? Те по-малко ли са грешни от Ирод или дори от Валаам? Или нека те запитам така:
Знаеш ли кои са онези, които твърде успешно възпираха и все още възпират сърцата човешки от пророческото слово, с което те вдъхновявам? Виждал ли си ти измамата им? Или проумявал ли си някога хитростта и коварството им?”
“Исусе! През изминалите години сърцето ми твърде много се изнури и на моменти дори отпадаше от депресията, дошла против призванието ми от Тебе. Но повече от всички други утеснения и от всяко друго гонение, аз намерих в това, че Твоите видения не намериха място в сърцата на ония, които наричат себе си “християни”. Те или вярваха в някой друг Христос, или дяволът беше твърде успешен в измамите си над сърцата им. Тъй че, вместо да отвори прави пътеки за Името Ти, пророческото слово беше стъпкано и похулено, за да стане скръбта ми твърде голяма и горчива…”
Отговаряйки на моя Господ аз усетих как гласът ми се запали от собствената ми мъка. А тогава Исус протегна ръката Си и погали главата ми, като ми казваше:
“Приеми това отхвърляне на името ти и служението ти, като част от съдбата, която са имали всички Мои пратеници. Защото в Моето Слово Аз не обещах друга съдба за слугите на Небесния Цар.
Но сега тръгни след Мене, защото ще ти покажа как мнозината отхвърлиха пророческите видения, които дадох на сърцето ти…”