КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

“Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава…” (Колосяни 3:2-4)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само Господ може да потвърди в сърцето ти с какво вълнение сядам, за да напиша тази книга. Само Господ може да те убеди с каква цена от угнетение и натиск са заплатени изявените тук пророчески видения. Истината е, че някой непременно трябва да застане в пролома, докато Бог покаже Милостта Си и изведе народа Си от властта и потисничеството на Вавилон. Казвам всичко това, за да разбереш, че всичко в тази пророческа книга заслужава твоето благоговение и благодарност към Отца. Защото Бог ще отвори очите на сърцето ти и ще ти покаже неща, за които може да говори само Той.
През изминалите години моята съдба се преплете със съдбите на стотици и хиляди човеци. С едни от тях Исус ме свърза в дълбока и сърдечна любов, неподвластна на бурите и яростта на дявола. Но други отстъпиха назад толкова бързо и категорично, колкото и беше приближаването им. Такива отстъпления започнаха да нараняват душата ми. Аз се молех и плачех пред Бога, като исках Той да възвърне и укрепи отстъпилите. Нещо повече – имах съвършена надежда, че това наистина ще се случи.
Но можех ли да зная, че самото отстъпление беше сигнал за нещо, стоящо на пътя на вярата ми? Можех ли да зная, че там, на пътя пред моето сърце, бе застанала Смърт? И самата паника на отстъпилите човеци, и категоричното им бягство бяха именно в страха им от Смъртта…
Тези мисли със сигурност биха учудили някой, който не познава Божия Пророчески Дух и не е вкусвал от пророческото Слово на Всевишния Бог. Но за онзи, който е тръгнал по пътя на отричане от света и светската църква, подобна Смърт не може да е изненада. Нещо повече – всеки от нас би трябвало да я пожелае, тъй че наистина да умре… А това – да умреш – за едни е привилегия и придобивка, а за други – същинска трагедия. За едни е уникалният и прекрасен шанс да покажат на Бог Отец, че обичат Сина Му повече от собствената си душа, а за други – нещо немислимо. Именно тези другите бягат далеч от Смъртта по Бога, като търсят всяка възможност да закрепят неумрелия си егоизъм и да се циментират зад човешката си непогрешимост и праведност. Та именно в мига, когато Исус ми заповяда да мисля за тази Смърт, която застава на пътя на вярата, аз се потопих в Словото на моя Небесен Баща. За да видя, че пътят на Божиите пророци непременно е белязан от конфликти с човеци, нежелаещи да се възвисят над духа на света. И когато със Сила от Бога някой е дръзнал да покаже примера, с който да търсим по-доброто Небесно отечество, то тогава всред плътските и земните се надига ропот. Отначало – като шушукане в ушите, а после – като оглушителна взривна вълна на недоволство. Виж как “Книгата Изход” ти говори за ропота на израилтяните спрямо духовният им водач Моисей:
“И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята…” (Изход 14:11-12)
Можеш ли, скъпи ми братко, да погледнеш не с ума си, но със сърцето си на тези зли роптания? И кое е по-добро за Божия народ? Да напълни гробищата на Египет или да влезе в един Нов Гроб, оставен ни като пример в Евангелията от Божия Син? Защото Отец и Сина Си повика от Египет! Защото и Исус трябваше да излезе в пустинята. И като беше изпитан и утвърден, да се върне от сухите пясъци, пълен със Силата на Святия Дух. И понеже в Египет наистина има доволно много гробища, които са сърдечен прицел на огромната част от мнозинството, то затова тази книга не можеше да не се роди. Тя просто чакаше времето си и това време наистина дойде. Защото днес Божият Пророчески Дух не просто умолява, но заповядва на всички да излязат от Египет. И не просто да излязат, но да се приготвят да умрат за Бога, както и Бог умря за тях. В тази Смърт по Бога и за Бога има белези. И тези белези ярко контрастират и се противят на примера на онези човеци, които търсят смърт по дявола и за дявола. А с всяка смърт човек умира за едно, та да оживее за друго, понеже самата смърт не е нищо повече от врата към друго измерение и друг свят. Въпросът е:
Кое измерение и кой свят харесват днес човеците? Дали умират за света на дявола, за да намерят света на Бога? Или умират за света на Бога, за да намерят света на дявола?
Гледайки назад във времето – от позицията на един, на когото Исус е показал Милост и Благост – днес мога да ти кажа, че всичкото пророческо слово, давано ми от Царя на Сион, е било поредица смъртоносни удари от Божия Меч.
Удари, с които Бог убива нашето, за да се яви Неговото!
Удари, с които тленното отстъпва на нетленното!
Удари, които трябва да бъдат обяснени с нужното помазание и вдъхновение, тъй че всеки да разбере за двете смърти и двата живота, явили се в битието на човешкия род.
Първата смърт и първия живот:
Смъртта и покварата на чистите духовни устои, след което дяволът отваря в сърцата врати за живота на неговите демони и нечисти бесове!
Втората Смърт и Живот:
Смъртта на плътските помисли и страсти, след което Бог отваря врати в сърцата ни за Живота на Неговия Син чрез Неговия Дух!
Всяка от тези смърти ще закара човека до мястото, което е белег на смърт. И това място е гробът…
Когато аз разбрах за мястото на двете смърти и поисках да подредя мислите си с чистото библейско познание, стана така, че дяволът се разяри твърде много против сърцето ми. Той никак не искаше в отношението ми към тези дълбоки духовни реалности да се роди нова пророческа книга. Но било, че към сърцето ми задуха силният вятър на омраза и угнетение, пак това никак не спря Господ Исус. Той отново дойде към сърцето ми, облян в Небесна Светлина и Слава. И като протегна ръка и погали главата ми, каза:
“Тази книга, с която сега ще вдъхновя сърцето ти, ще е по-различна от всички други книги, които съм ти давал. Защото повече от всичко друго, което съм ви показвал, днес Аз искам да ви покажа Вратата към Небесния Живот и Небесната Слава. И ако вие следвате Човешкия Син с искреност и чистота в сърцата си, то тогава непременно ще Ме последвате и никак няма да се уплашите.
Кажи Ми тогава:
Давах ли на сърцето ти да Ме следва в Небесните места и така да благославям чрез теб всичките Ми братя и сестри?”
“Господи мой! Твоята Вярност, Благост и Милост са толкова изобилни, че думите в устата ми никога не биха се подредили, за да Ти отдам Славата с устните си. И понеже съм твърде малък и слаб да разбера божествената Ти сила, то и затова оставях делата да говорят вместо думите. Защото Ти винаги ме въздигаше над смъртта на този свят. И като пълнеше сърцето ми с божествените искри от Святата Си Мъдрост, даваше ми да ги занеса като запален светилник на всичките ми ближни…”
“А знаеше ли ти, че всеки път, когато те посещавах, нещо в теб умираше безвъзвратно? Знаеше ли, че всичките ти охкания и сълзи, на които малцина бяха свидетели, бяха именно твоето откъсване от връзките на смъртта и света? Знаеше ли, че всеки път, когато Аз разкъсвах някоя от твоите връзки, я заменях с Моя връзка? Тъй щото наистина те възлюбих с връзки на вечна любов!
Кажи Ми тогава още:
Сладка ли бе за теб Смъртта по Бога и за Бога? Хубаво ли ти беше, когато Господ твоят Бог предаваше на погубление и изгаряне обикновените ти човешки копнежи и мечти?”
Слушайки думите на Исус аз усетих как през цялото ми същество мина силна вълна от Божие присъствие. И тогава Му отговорих:
“Исусе! Ще Те излъжа, ако кажа, че ми е било хубаво. Не ми беше хубаво, защото се чувствах като в гроб. В него умираше всичко мое, а Твоето не идваше веднага. И тогава, в чакането и в болката по умрялото, аз неведнъж Ти ставах противник с изповеди от малодушие и отчаяние. Но Ти остана толкова верен към мен, че не вмени беззаконие на устните ми, но все така ме оставяше да умра. И аз все още умирам, Исусе!”
Исус ме погледна с огромна нежност. От очите Му излезе такъв лъч към сърцето ми, щото от докосването му аз вече знаех със сигурност, че моят Господ бе преживял преди мен всичко онова, което трябваше да преживея и аз. Затова, като наведох главата си и вдигнах ръцете си към Исус, отново Му проговорих, казвайки:
“Исусе мой! Не зная с какво съм Ти полезен и как Ти виждаш делото на ръцете ми. Но сега аз съм именно това, което Ти виждаш и нищо повече от това, което Ти би видял. Искам Господи мой, да помниш риданието на душата ми. Искам да не забравиш позора, с който мнозина покриха лицето и името ми. Защото сърцето ми е пренаскърбено и към него идват думите на псалома, който казва:
“На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене. Като някой умрял бидох забравен от сърцето на всичките; станах като счупен съд…” (Псалом 31:11-12) 
Исус слушаше думите ми с голямо внимание. А след това ми каза:
“Както сам изповяда, ти наистина умря за сърцата на мнозина. Защото те, нямайки вярата да видят, че Господ е, Който е заповядал да умреш, никак не внимаваха в делата на Божията ръка. А тази ръка днес ще извърши древните знамения на Божия Пророчески Дух. Защото, ако и ти да умря за сърцата на мнозината и те да те отхвърлиха като гнусен и непотребен съд, пак делата ти останаха живи, понеже са били извършени по Бога и чрез Бога.
Виж тогава един, който също извърши делата си по Бога и наистина умря. Но въпреки, че умря, там – в гроба – делата му останаха живи, за да носят Живот…”
След тези думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах един висок скалист хълм, на който стояха десетина човека. Те бяха заобиколили мъртвец и се готвеха да го погребат. Но ето, че тогава в далечината зад хълма се разнесоха викове, които стреснаха човеците. И те, като се изкатериха по скалите, видяха, че към тях се приближава чета от вражески войници. Нямайки време да подготвят гроб на мъртвеца, човеците се приближиха към скалата и започнаха да бутат огромен камък, а аз разбрах, че на скалистия хълм, имаше гробно място, в което преди това е бил погребан и друг човек. И докато гледах на самото видение и на приближаващата се с диви възгласи конница, Исус ми каза:
“Нека се приближим към тези израилтяни. Защото те, нямайки време да положат човека в собствен гроб по обичая, ще направят нещо друго…”
Действително, че след думите на Исус аз вече виждах как израилтяните бяха отворили чуждата гробница. И като хванаха мъртвеца с ръцете си, с бързи стъпки понечиха да го вкарат вътре в нея. Точно тогава Господ ми даде знак да Го последвам в самата гробница, където човеците хвърляха мъртвото тяло вътре и бързаха да излязат и избягат от приближаващите ги врагове. А Исус, като посочи напред с ръката Си към трупа на мъртвеца, който се търкаляше по изсечените в камъка стълби, отново ми каза:
“Виж какво ще се случи. Защото именно това е знамението…”
В следващия миг от ръката на Господ излезе Небесна светлина, която огря самата гробница. И аз забелязах как търкалящият се надолу труп най-сетне спря, тъй че главата му вече докосваше белите кости на погребаният преди него в самата гробница… В този миг от белите кости излезе силна Божия Светлина. И като докосна главата на мъртвеца, направи го да оживее. Така съживеният се изправи на нозете си. И гледайки в недоумение, че е в гробница, а от белите кости излиза Светлина, успя само да каже:
“Въздавам Ти Слава, Боже на небесата! Защото мъртъв бях и оживях чрез мъртвия Ти слуга. И видях с очите си, че в неговите кости има повече Живот, отколкото е той в живите по земята…”
След тези свои думи съживеният наведе главата си към самите кости и се поклони, а самото място на чудото се изпълни със сладко благоухание.
Това беше истинско божествено чудо!
Защото там, където беше смъртта, се яви Животът!
Там, където трябваше да царува зловоние, се яви прекрасен аромат на полски кремове и теменуги. Затова, като вдигнах изумения си поглед към Господ, Му казах:
“Исусе! Сега разбирам, че Ти даде на сърцето ми да види онази случка в “Четвърта книга на Царете”, където човекът се докосна до костите на Божия пророк Елисей, тъй че оживя. Той намери Живот в гроба, докато онези, които го хвърлиха в гробницата на пророк Елисей, продължиха да бягат от смъртта…”
Исус се усмихна на думите ми и Лицето Му заблестя. И тогава Той каза:
“Сега разбираш ли, че даже и пророкът да умре, костите му не умират? Разбират ли сега Моите, че даже Вавилон да осъди на смърт Моите пророци, пак чрез костите им Бог ще съживи и възвърне мнозина в Живота Си?
Защото, ето Стефане! Именно делата на Елисей свидетелстваха на неговите кости! И родените от Святия Ми Дух непременно трябва да имат Мъдростта да проумеят, че ако и пророците да умират, поради яростта на дявола, пак Духът остава жив поради правдата им. Защото това – да умреш за Божието дело и да намериш Гроба, който Бог е посочил за смъртта ти – е най-съвършената изява на Моето Благовестие… И днес, когато призовавам всички Мои да намерят Моя Гроб, казвам им:
Някога един човек се докосна до костите на Елисея и оживя! Днес Аз ще заведа посочените от Отца Ми до Собствения Си Гроб, в който са намерили смъртта Си пророците на Отца Ми. И като са умрели заради Моето, намерили са Вечния Живот, който им дава Човешкия Син! А колко от вас днес искат да умрат заради Мене? Колко от вас са готови да погребат себе си, за да живея Аз? Колко от вас са готови да се възпротивят на любовта към света и неговия княз, та очите им да се отворят за Истинските послания на Моето Слово? Колко от вас видяха в изпратените от Мен и Отца Ми пророци, примерът, който да ви заведе до Гроба на Човешкия Син? Колко от вас видяха, че Моят Гроб бе Нов Гроб, изсечен в Канарата, тъй че Канарата да ви благовестява твърдостта на Човешкия Син? Колко от вас свалиха от очите на сърцата си маските на лицемерието и розовите очила на заблудата, та да прочетат свидетелството на Апостола Ми, което бе Дух и Истина? Защото смиреният Ми слуга написа на всички ви, но не всички имаха чистота и искреност, твърдост и вярност, та да заживеят думите му, които гласяха:
“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса…” (Римляни 6: 3-11)
Но ето, устата Господни се отварят в съдбоносен призив към всяко сърце, което е било докоснато и очистено от Святия Ми Дух. И на всички ви казвам:
Не бъдете римляни, ако и посланието на Павел да беше към Римляните! Отхвърлете светския дух и живота в света и греха, за да намерите оня Гроб, в който умират Верните и Истинните, за да възкръснат с Верният и Истинният! Защото ако и мнозината да спят, противникът им дявол не спи. И като въздига с измама и нечестие последното поколение от фарисеи и книжници, прави така, щото човеците да последват варосаните гробници, а не Святият Гроб на Правдата. Затова ви заповядвам:
Последвайте Ме във виденията, които сега ще разкрия на слугата Си. За да видите както варосаните гробници на мерзостта, така и Святият Гроб на Божията Правда. Защото там, в Святия Ми Гроб, днес ви чакат костите на Моите пратеници. За да ги докоснете и да оживеете! И като оживеете – да вървите в Път на Слава и триумф…”
След тези думи Господ отново докосна с ръка главата ми, а видението с гробницата на пророк Елисей се прекрати. И онова сладко благоухание на разцъфнали цветя остана в духа ми, сякаш за да подготви сърцето ми за поредната прекрасна изява на Божията Благост и Милост. Амин и Амин!