КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още с първите редове на тази пророческа книга аз искам да отдам благодарение на моя Господ Исус Христос за всичките Верни и чудесни Божии чеда, които откликнаха с огнена ревност и голяма щедрост за нуждите на нашето служение, свързани със закупуването на техника за печатане на книгите. Аз имам голяма радост в сърцето си за моите братя и сестри, понеже Господ вече ми даде да видя мнозина от тях в Духа. Като скъпоценни камъни, приготвени за украшение на Невястата в деня, когато тя се яви пред Исус.
В дните след написването на книгата за “Мъдростта на Агур” лукавият се развилня против живота ми по всички възможни начини. Така аз трябваше да се наситя на ужасен вятър от омраза, ярост и бесовски провокации, които за сетен път доказаха безсилието на дявола и неговото пълно съкрушаване. И точно тогава, когато вече си мислех, че ми предстои да млъкна за дълго време, Исус отново дойде към сърцето ми. И като ме докосна с благодатните Си пръсти, започна да ми говори, казвайки:
“Зная колко си изтощен. Защото сега виждам всичкото ти изнуряване и иждивяване за Мен през годините. Но ето, казвам ти, че както ковачът кове метала, докато е горещ, за да му придаде формата, която иска, така Аз искам да говоря на сърцето ти, докато то все още стои под мощното Помазание на Отеческата Мъдрост. Понеже ще дойде време на земята, когато мнозина от изток и запад ще прострат ръцете си към Бога и Отца и ще искат да пият от кристалните води на Духа и да ядат от Хляба на Вечния Живот. А тогава Аз непременно ще имам служението на слугата Си, с което да им дам всичкото изобилие на Божията Благодат. И сега казвам за утеха на сърцето ти, че в усилното време никой не забелязва мравките, но отпосле – във времето на глада – всички тичат да разровят гнездата на мравуняците. За да намерят Божиите блага, родени от постоянството и жертвите на Божиите слуги. Затова сега слушай отново Гласа Ми. Защото ще се открия на сърцето ти така, както малцина са Ме познавали на земята…”
Докато Исус ми говореше, аз почувствах Огъня от устните Му в сърцето си. Този Огън ме разпалваше и изгаряше. Той ме правеше да се разтопявам от щастие, въпреки страшната умора, легнала на гърдите ми. Затова, като коленичих пред моя Господ и наведох главата си пред Него, казах Му:
“Исусе! Продължавай да бъдеш Небесният ковач, Който раздухва Огъня на всичката ми ревност и усърдие за Тебе. Ти ме формирай, Ти ме наставлявай, Ти ме употребявай! Не ми позволявай никога да изстина в апатия или да престана да Ти бъда угоден и послушен. Аз живея заради Тебе и не искам да си представя, че ще дойде миг, в който да не слушам Гласа Ти…”
В отговор Господ простря ръцете Си, за да ме възправи. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Аз познавам сърцето ти така, както ти сам себе си не познаваш. Аз видях целия ти път от земята до Небето, ако и ти все още да вървиш по него. Аз записах всичките ти дела в Книгата на Живота, ако и ти все още да ги вършиш в покорство пред очите Ми. Аз познах сълзите ти. Познах лягането и ставането ти. Влизането ти и излизането ти. Аз написах всичките ти книги, ако и ти все още да ги пишеш. Аз те видях в самия Край, преди свършека на всичко старо. Като един, който е посочен от Отца Ми, за да изпълни всичката Му Воля.
Как мислиш тогава? Познала ли Ме е Църквата като Алфа и Омега, като Началото и Краят, като Първият и Последният? И ти самият познаваш ли Ме като Оня, Който държи в Себе Си цялото Божие Време и всичките Съдби, които са скрити в него?”
Думите на Исус бяха толкова мъдри и пречудни за сърцето ми, щото едвам успях да Му кажа:
“Господи мой! Думите Ти са като прибоя на морските вълни, от който по лицето ми са останали едва няколко чудесни капчици. Но мога ли да зная от какви дълбочини са дошли самите капчици? Мога ли дори да обясня това неизмеримо и чудно тайнство, та да Те позная като Алфа и Омега?”
Господ се усмихна на отговора на немощния ми ум. А след това отново ми каза:
“Ако в Моето Евангелие Аз ви предупредих да не хвърляте бисерите си на свинете, то сам помисли кой е оня, който се сдобива с бисери.
Не са ли бисерите в дълбокото на морето, дори на самото му дъно? И ако бисерите свидетелстват, че са съкровища на Божията Мъдрост, то тя не свидетелства ли на бисерите, че са дошли от нея?
Ето, казвам ти, че оня, който иска да Ме познае като Алфа и Омега, наистина прилича на гмуркач, който изважда всичките бисери на Божията Мъдрост. И при все, че ти даде много на Църквата Ми от богатствата на Мъдростта, пак ти казвам, че Святият Дух остава пълен с тях. Така и Моето Сърце остава пълно с дарове, които искам да дам на Невястата Си. Затова отново дойдох при теб. За да те въздигна при Мене и да ти дам да Ме познаваш като Оня, Който е Алфата и Омегата, Началото и Краят.
Блажени онези човеци, които днес Ме познаят със сърцата си като Алфа и Омега в пророческите видения на тази Небесна книга. Защото такива ще имат отговорността и привилегията да излязат от своето си време, за да влязат във Времената и Съдбите на Святия Божий Дух.
Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, все още говоря и не млъквам! Блажени сърцата, които Ме слушат!”