2. ПЕРГАМЕНТОВИТЕ СВИТЪЦИ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ
(ВИДЕНИЕ ОТ НЕБЕСНАТА СТАЯ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
С огромен възторг, трепет и благоговение аз последвах моя Господ и Бог, Който излезе от Светилището и тръгна по златните улици на Небесния Ерусалим. Така сърцето ми забеляза, че само при вида на Книгата, която Исус държеше в ръцете Си, всеки от Небесните жители падаше на колене и Му се прекланяше. И така беше през целия път, докато Господ вървеше, за да ме заведе в една от най-богатите стаи на Царството. А когато накрая Той се спря и посочи вратата на Небесния дом, аз разбрах в сърцето си, че вече бях влизал в него. И от устните ми успяха да се откъснат едва няколко думи, с които казвах на Исус:
“Господи мой! Не е ли това домът на Апостола Ти Павел, който вече си ми давал да видя и в други видения?”
“Точно този е домът!” – усмихна се Исус и продължи:
“Но именно затова ти казах, че ще те заведа в една от най-богатите стаи на Царството. Затова сега Ме последвай, понеже сърцето ти ще бъде благословено и докоснато както никога…”
След тези последни думи Спасителят вече влизаше в Небесния дом, а аз Го последвах. И ето, че сърцето ми отново усети прекрасното присъствие на Божия Святост и чистота, които изпълваха до краен предел стените на Павловия дом. А Исус, като посочи една врата и я отваряше, вече ми казваше:
“Нека влезем в тази стая. За да види сърцето ти с какво Павел се намери по-богат от мнозина Небесни жители…”
С огромно вълнение последвах моя Господ, когато очите ми зърнаха изобилие от скъпоценни камъни и свещени предмети. А Исус, като видя, че не мога да си поема дъх от възхищение, тръгна напред в стаята, като ми казваше:
“Гледай на Мен и на онова, което най-много Ме вълнува в тази стая. Защото то е по-желателно от всичките скъпоценни камъни на Мъдростта и откровението…”
Така Господ заобиколи камъните и се наведе, като простря ръката Си до самата постелка на Павел. А тогава в Господните пръсти се намериха пергаментови свитъци. И Исус, с блеснали от радост очи, се приближи до мен и ги поднесе към ръцете ми, като ми казваше:
“Напомнят ли ти за нещо тия пергаменти?”
“О, Исусе! Няма как да не си спомня думите на Павел към Тимотей, където той му писа:
“Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите…” (II Тимотей 4:13)  
Тъй че, като гледам тия пергаменти в ръката Ти, си мисля, че точно те са, за които Павел говори на възлюбеното си чедо Тимотей…”
Господ се усмихна на прозрението ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Точно така е, момчето Ми! Макар, че това, което виждаш сега в ръката Ми, е Дух, а не физическа реалност. Но в действителност именно това са пергаментите, които Святият Дух роди в сърцето на Апостола Си. Как мислиш тогава? Защо Павел държеше особено много на пергаментите? Какво съдържат тези пергаменти, за да държи Божият човек толкова много на тях?”
“О, Исусе! Зная, че Ти всякога ме водиш в съвършено познаване на Истината. И в чудесния Дух на Твоето водителство аз сега зная, че тези пергаменти са духовно свързани със самата Книга на Небесния Език, която Ти държиш в другата Си ръка. Затова си мисля, че когато Павел е бил въздигнат в Рая и е чул неизразимите думи на този Език, то той се е опитал да го предаде като Слово и свидетелство на църквите…”
“Нещо повече, момчето Ми! Докоснал се духовно до Книгата на Небесния Език, Павел преписа от нея най-ценните и неизразими думи. Със собствения си живот и служение той превърна тези думи в пример за Моята Църква, а свидетелството му наистина беше твърде успешно.
Ето, Стефане! Давам ти пергаментовите свитъци и ти казвам:
Разтвори ги! Защото в тия свитъци ще се открие цялото Небесно свидетелство на тази пророческа книга, която ти давам да напишеш…”
Братко мой! За сетен път сърцето ми твърде много се възхищаваше на Благостта и Милостта, с които Исус ме озаряваше. И аз, хванал с треперещи ръце пергаментовите свитъци, ги разтворих пред очите си. Тогава сърцето ми видя думи, написани от пламенен Огън. Тези думи влязоха в духа ми. И като го разпалиха докрай, направиха ме да изглеждам огнен пред моя Господ.
Да, братко мой! За първи път в цялото ми служение и живот за Небето преживях такова категорично докосване и чудно преобразяване. И аз, като гледах и не вярвах на очите си, се обърнах към моя Господ, като му казвах:
“О, Исусе! Какво ми сториха пергаментите на Павел, та самият аз да стана огън от Огъня на писаното?”
В отговор с твърде нежен и любящ Глас Господ ми отговори:
“Тези пергаменти ти сториха това, което някога сториха и на първите Ми братя и сестри от Коринтската църква. Защото в Огъня на тия пергаменти се откриват неизразимите думи на Божията Любов, които Павел засвидетелства, като каза:
“Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
Любовта дълго търпи и е милостива;
Любовта не завижда;
Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада;
другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати…” (I Коринтяни 13:1-10)
И ето затова ти сега стана огнен! Защото в сърцето ти влязоха всичките огнени и неизразими думи на Божията Любов!
И ако някой от Моите иска пълното знание и откровение за делото и служението на Павел, то на такъв казвам, че в “Първото послание към Коринтяните” Павел даде на всички ви да чуете неизразимите думи на Божията Любов. Защото те са Небесният Език на всяко от Небесните създания!
Ето, Стефане! Сега ще ти се даде да явиш свидетелството на Небесния Език. С всичкия Божий Огън в сърцето си и с цялата ти Любов към ближните и Бога! Затова ти отново погледни към пергаментите и виж неизразимите думи, които пламтят в тях…”
Отново погледнах към разгънатите пергаменти на Павел. А тогава сърцето ми ясно забеляза дванадесет Божии неизразими думи, родени от Любовта и запалени от нея. И аз, воден от моя Господ започнах да копнея за всяка от тези неизразими думи, с които ще се родят и останалите видения в тази книга. Моля се Богу тези неизразими думи да ни направят Огън от Огъня Му, Светлина от Светлината Му, и Святост от Святостта Му!
Амин и Амин!