ДЕНЯТ НА СТРАШНИЯ СЪД – I ГЛАВА

1. “ЕТО, СЪДИЯТА СТОИ ПРЕД ВРАТИТЕ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ако има причина беззаконието на нечестивите днес да се умножава многократно, то без всякакво съмнение това е поради тяхната безнаказаност. Аз не зная дали можеш да си представиш какво представлява безнаказаността, но те моля да приемеш, че тя е наложеният от Бога наркотик за сърцата на нечестивите. Колкото повече беззакония върши един дяволски поклонник, без за тях да му бъде потърсена сметка, толкова повече той се увлича, за да ги върши. Така е налице едно пристрастяване към Злото, при което нечестивият измамва сърцето си, че сметка за злите дела никога няма да му бъде потърсена. Именно тогава наркотикът на безнаказаността действа с пълната си сила. Той зачерква в ума на нечестивия най-съдбоносните думи, каквито са “съдът” и “сетнината”.
Всъщност – самата дума “безнаказаност” е измамна. Няма такова нещо, че някой ще върши зло и няма да бъде наказан. Но има действащи стихове от Библията, които гласят:
“Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него…”  (Еклесиаст 8:11-12) 
Няма да ти кажа, че е лесно да прочетеш тези стихове и да се съгласиш с тях. Тъкмо обратното – едно справедливо възмущение би се родило в сърцето на всеки, който вижда как присъдата против нечестивите се бави.
“Защо се бави Бог?” – питат едни човеци.
“Защо не накаже нечестивите за злите им дела?” – въздишат други.
Отговорът на тези въпроси е в долното съждение:
Бог се бави с присъдата върху нечестивите, защото е Вечен!
А Един Вечен Съдия може да произнася само Вечни присъди!
Аз те моля да проумееш това. Аз те моля да извисиш ума си нависоко и да не правиш никакъв знак за равенство между земните съдии и Небесния Съдия, и между земните съдилища и Небесния Съд. Каквато и присъда да биха издали земни съдии в земни съдилища, тя не може да бъде вечна. Те биха могли да осъдят закоравял престъпник на доживотен затвор или на смърт. Но дори и тогава присъдата им си остава привременна. А Божиите присъди са вечни и неотменими. И за разлика от земните съдии, които биха обявили нечия присъда след последното съвещание на съдебните заседатели, Бог е изявил присъдата против нечестивите в Своето Слово и чрез свидетелството на слугите Си, пророците.
Защо тогава нечестивите продължават да бъдат усърдни в Злото си? Защо не се трогват нито от Святите предупреждения в Библията, нито от Личните послания, с които Небесният Съдия изпраща слугите Си?
Истината е, че нечестивите не се трогват, понеже не вярват, че Божиите присъди касаят тях. Сатана ги толерира и пази от всяко възмездие, което биха получили на земята. И ако за езическите беззаконници бих казал, че неверието е плътна завеса пред сърцата им, понеже отричат Бог и Неговото съществуване, то какво да кажа за църковните беззаконници? Какво да кажа за тези, които уголемиха блудницата Вавилон и я направиха да въздиша сладострастно за всякакви демонични оргии и перверзии? Какво да кажа за фалшивото земно християнство, което се изпълни с гибелни ереси и бесовски учения, с култове и идоли, с кумири и секти, с тщеславие и сребролюбие? И те ли не знаеха, че има Бог на небесата? И те ли не бяха прочитали сериозните думи от посланието на Апостол Яков:
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:5-6) 
Забелязваш ли ужасното противоречие, братко мой? Тези, които най-много трябваше да треперят от наближаващия Божий Съд, взеха че осъдиха и убиха Исус, а Той отказа да им се противи.
“Как Го осъдиха и как Го убиха?” – ще попиташ ти. И дори би добавил:
“Та нали Господ е на Небето? Как може някой да Го е осъдил и убил?”
Истината е, че църковните нечестивци осъдиха и убиха божественото присъствие на Исус в човешките сърца! Те осъдиха и убиха Любовта Му, Искреността Му, Ревността Му, Благодатта Му! Те осъдиха и отхвърлиха всяка божествена проява на нашия Господ чрез Святия Дух в човешките сърца. И като подмениха учението Му с гнусни човешки заповеди и наредби, развъртяха проклетите си бизнеси и интереси, за да обогатяват и да утвърждават собствените си земни царства и семейни църкви. Но ето затова Апостол Яков написа и такива думи в посланието си:
“Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите. Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име…” (Яков 5:8-10) 
Ето, Съдията стои пред вратите – ни казва Яков!
Но колко Му отвориха, за да влезе? Колко проумяха, че там, където има Съдия, непременно има и Съд? А там, където има Съд, непременно ще има и осъждение! Аз твърде много ревнувам за моя Господ, за да Го карам да чака пред вратата на сърцето ми. Аз твърде много Го обичам, за да си позволя мисълта, че Съдът Му трябва да остане неизявен и таен за човешките сърца. И понеже усетих благодатното Му присъствие, паднах на коленете си пред Него, като Му казах:
“Господи мой! Усещам Те с цялото си сърце! Ти отново Си дошъл, за да говориш на слугата Си! Ето, Исусе! Аз стоя и Те слушам!”
В отговор на думите ми, Исус проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Тежки пророчества и дълбоки тайни се откриха на духа ти в последните месеци. И Аз видях на какво злострадание беше подложен заради думите Ми и виденията Ми, с които изявих Скритата Манна на Моята Църква. Но сега ти казвам, че ти отново трябва да пиеш от Златната Стомна и да изявиш едно последно пророчество, каквото не е давано на Божието домочадие. И това е пророчеството за Деня на Страшния Съд. И не просто за Деня, но за трите съдбоносни етапа на Божия Съд, които са заповядани от Моя Бог и Отец. Понеже в изминалото време Аз многократно ти давах да свидетелстваш за съдбата на нечестивите. А в последната книга показах на Моята Църква и огненото езеро, което гори с жупел.
Как мислиш тогава? Мога ли да посоча цялото наказание, а да спестя цялата присъда? Или да посоча вечния затвор на нечестивите, а да остана неизявен като Вечния Съдия? Ето, Аз наистина те отведох твърде надалеч – чак зад границите на Моя Милениум, при свършека на старото небе и старата земя. За да видиш сетнината на нечестивите, осъдени в Деня на Страшния Съд. Но сега ти казвам, че Съдът започва много по-рано, отколкото би си помислил. Апостолът Ми Яков много ясно ви предупреди за това:
“…ето, Съдията стои пред вратите…” (Яков 5:9) 
И ако Аз наистина стоя пред вратите на човешките сърца, то е, за да ги направя просветени относно Съда на Съдията. А самото просвещение е дар Небесен, Скрита Манна, приготвена за тези, които ще седнат на престоли, за да бъдат съдии със Съдията.
Върни се тогава седем години назад и си припомни какви думи ти проговори пратеният от Мене ангел, когато беше въведен на съдебния процес против духа на Езавел…”
Слушах думите на Исус, а в паметта ми се появиха думите на Господния пратеник, които гласяха:
“Стани и изяж това слово. Защото имаш съдба от Вечният Съдия да пророкуваш към църквите и да дадеш на Христовите братя и сестри пророческо видение за осъждението на духа на Езавел. Изяждайки тази питка ти ще се намериш като свидетел на съдебния процес срещу духа на Езавел. Никак да не се уплашиш или смутиш от изповедите на този дух, защото Исус те е посочил за съдия, който един ден ще седне на престол. Твоята съдба ще споделят всички, които повярват на пророческото видение в тази книга и приемат пророк в името на пророк…”
Едва бях си припомнил думите на ангела, когато Господ отново ми проговори, като казваше:
“Мога ли, слуго Мой, да забравя съдбата, с която съм заповядал да се родиш, и отнапред съм написал в сърцето ти?”
“О, Исусе! Ти Си Верен и Истинен! И ако Си заповядал съдба за слугата Си, то тя непременно ще се сбъдне така, както Си я изрекъл и записал!”
“Да, Стефане! Така е! Освен пророк, ти непременно си един от Божиите съдии, който ще седи до Съдията и ще бъде един от главните обвинители против блудницата Вавилон и против духовете на мерзостта, която докарва запустение! Но ето за тази Небесна привилегия се плаща цена от ужасно гонение. И ти я плащаш през всичките години на слугуването си към Мене.
Разсъди тогава и проумей, че най-важното за един съдия е да познава всички Небесни детайли на Господния Съд. И не просто да ги познава, но да ги разположи правилно във времето, според тяхната съдбоносна сила. И ето затова Аз сега дойдох при теб като Съдия. За да те въведа отново в Ковчега на Последния Ной и да ти дам да пиеш от Златната Стомна със Скритата Манна. За да се просвети сърцето ти и да дадеш на Божиите чеда пророчески видения за Деня на Страшния Съд. А сега Ме последвай!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s