I. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА РЪКА

Нека сега ти кажа какво преживях и кой бе първият знак от Исус, че ще бъда посветен в написването на това пророческо слово. Аз имах видение от Господ, което силно се различаваше от всичко, което Исус ми беше давал някога в духовните области. Аз седях на земята в някаква яма и бях затънал в тиня и кал до гърдите. Чувствах се зле. Чувствах се толкова поруган и омърсен, щото ми се видя чудно Господ да намира за правилно да говори с човек, затънал до такава степен в тиня и кал. Но ето, че в това видение Господ ми даваше да видя нещо чудно и необяснимо в първия момент. Небосводът над главата ми бе покрит с градоносни облаци и беше привечер. Духаше силен и противен вятър, а аз все така стоях потънал в тинята и калта и затиснат така, че дори да не мога да се измъкна. Тогава на небосвода стана чудо. Един от облаците започна да се осветлява, така щото стана много светъл, а само след миг той беше пробит и от мястото на пробитото се показа огромна светла ръка. Тази ръка блестеше като слънцето, така щото на земята отново стана ден. Тя се приближи до земята, а след това пръстите й се събраха така, като че загребваха нещо. След това ръката започна да се вдига отново към Небето. Представи си братко, как протягаш ръка, свита в шепа, за да загребеш вода от реката. Точно така беше и в това видение. Небесната ръка се сви и загреба нещо, а след това се вдигна нагоре. Миг преди отново да се скрие в облака, пръстите на ръката се отвориха и стана така, че онова, което ръката бе загребала, бе разпиляно над цялата земя. Една от капките на онова, което бе разпиляно, падна и върху моята глава. Тогава с ръката си докоснах капката и разбрах, че това бе Масло, Свято Масло, което заблестя на дланта ми много силно. Все още не разбирах смисъла на онова, което виждах, но видението продължаваше. Слънчевата ръка се скри над облака и отново стана тъмно. А след малко ръката отново проби облака и се спусна над земята, като отново загреба нещо и го вдигна нагоре и отново го разпиля над цялата земя. Така отново до мен достигна от разпиляното. То просто падна в скута ми, без нито за миг да се омърси от тинята и калта. И аз видях, че това бе парче хляб. Взех парчето и го вкусих. А в следващия миг в сърцето ми дойде огромна любов към Сион. Дойде такава радост, такова облекчение, такава наслада, такъв копнеж, щото дори забравих собственото си състояние. След това второ знамение Небесната ръка отново се скри над облака и пак стана тъмно. И точно когато си мислих, че всичко е приключило, понеже този път ръката се забави много по-дълго, тя отново проби облака и се спусна над земята, като загреба нещо и го вдигна нагоре. А след това отново го разпиля. Този път онова, което падна върху мен, капна на лицето ми. Пипнах го с пръстите на ръката си и видях, че това беше кръв. Кръв, която ми даваше съвършен мир и опрощение на греховете ми. Видението беше толкова силно, щото започнах да викам към Исус. Исках Той да ми обясни трите знамения с Маслото, хляба и кръвта, както и със самата Небесна ръка. И ето, че облакът на небосвода се разтвори за четвърти път и аз видях как Спасителят слезе при мен. Той ми подаде ръката Си и ме измъкна от калта и тинята, а след това ми каза:
“Да не се смущава сърцето ти, нито да се бои от онова, което видя. Защото ти видя края на Божието благоволение върху църквите, обладани от духа на Вавилон. Тази ръка, която видя да се спуска над земята, бе ръката на Отца Ми и тя слезе, за да се изпълни писаното от пророците. И в миг, когато сърцето ти беше утеснено повече от всякога, Небесния Отец те направи свидетел на нещо, в което Небето не е посвещавало човеци и църкви от минали поколения, но днес е времето, когато всички трябва да разберат това видение.
Понеже, кажи Ми, запита ли се защо си в тази тиня и кал?”
“Не, Исусе! Не зная защо бях в това ужасно състояние…”
А Господ отново ми каза:
“Виж живота на Еремия. Виж живота на онзи, който някога възвести Волята на Отца Ми на коравовратните израилтяни и на демонизираните им царе. Не го ли хвърлиха тогава в ямата? И не затъна ли Еремия в ямата, точно така, както затъна и ти?”
“Така излиза, Господи! Понеже служението ми и името ми бяха омърсени и поругани от много пастири в църковни вестници, в които бях сравнен с вълк и антихрист…”
“Е, чудно ли ти е, че след такова изобилно количество тиня, помия и кал, разпространени в солидни тиражи, си затънал до гърдите? Чудно ли ти е защо мнозина, след като приеха даром Пророческия Дух и Слово, побързаха да го изхвърлят от сърцата си, и да те оставят сам в скръбта ти, да не би и те да затънат? Чудно ли ти е, че такива отново се върнаха към дяволското поприще на търговията и просперитета? Но ето затова трябва да разбереш и цялото видение. Понеже, ако и да беше в тинята и калта, падна ли върху теб капката Масло?”
“Да, Господи Исусе!”
“Ако и да те обявиха за вълк и антихрист и да омърсиха името ти с долни лъжи и клевети, вкуси ли от Хляба, Който слиза от Небето?”
“Да, Господи, вкусих го…”
“Ако и петдесятни чародеи да постеха и да се молеха против сърцето ти и живота ти в духа на Езавел и в духа на Корей и да искаха духовно да умреш и да бъдеш отсечен, то падна ли върху теб капчицата от кръвта Ми?”
“Да, Господи! Благодаря за Милостта Ти…”
“Виж тогава следващото, Стефане! Понеже ръката на Отца Ми не просто проби облака, но се спусна над земята и загреба нещо. Какво загреба тя? Какво усети ти, когато Отец повторно разпиля събраното в ръката Си?”
“Господи, това беше Небесно Масло, Небесно помазание!”
“Сега разбираш ли, че днес е време, когато Божието благоволение вече е изчерпано и Отец Ми вдига Помазанието Си от всички, които прегърнаха дявола, целунаха нозете му и се поклониха на маските му?”
“Да, Господи, но Отец отново го разпиля…”
“Точно така момчето Ми! Отец отново го разпиля, но не върху същите наемници и предатели, търговци и убийци. Той го разпиля над мнозина други, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата до Авраам, Исаак и Яков, докато чедата на Царството ще бъдат изгонени отвън, където ще е плач и скърцане със зъби… Отец изля Маслото Си отново, за да се сбъдне писаното, в което ви говорих за плановете на Отец Ми и за Волята Му в последните времена на земята. Понеже в Моята притча Отец казва на слугите Си:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба…” (Матея 22:8-9)
Сега разбираш ли защо след Маслото, Отец разпръсна по земята и Хляба и Виното, което е Моята кръв? Сега разбираш ли, че за това последно поколение човеци на земята остава един спасителен изход и той е чрез Божиите слуги, пророците? Понеже, на кого другиго да се е открила ръката Господна в откровение, видение и знание за последната Му Воля на земята?”
“Господи, та нали в Църквата има пастири, учители, евангелизатори…”
“Така е, но Отец Ми е по-голям от Мене. И ако и мнозина да са забравили писаното, Той не го забравя. Защото Аз някога казах на Отца Си:
“Жертва и принос за грях Ти не Си Ми поискал, но приготвил Си Ми тяло…”
Защо тогава мнозина решиха, че те са, които приготвят Тялото Христово, след като не са те, но Отец Ми? Защо забравиха, че никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец Ми? Защо, най-сетне не прочетат писаното от Пророческия Дух чрез ръката на Йоан в “Откровението”? Защото там ясно е казано, че в дните на седмия ангел, когато се приготви да затръби, ще се изпълни тайната, каквато Отец не е благовестил на пастири-наемници и учители-теолози, но на слугите Си, пророците. Виж това, преди да продължа с теб в истински дълбокото…”
Така, докато Исус ми говореше, пред очите ми беше стихът, който казваше:
“…в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците…” (Откровение 10:7)
А Господ продължаваше да ми говори, като казваше:
“Дошло е времето, когато всички, които надигат лицата си, ще паднат безславно, защото никога не са внимавали на Словото. Те са, които са мислели, че Бог е толкова явен за тях, че нищо скрито няма у Него. Затова и Бог прати заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа и да бъдат осъдени. И понеже снижиха Господ и си помислиха, че е съвсем подобен на тях, то затова ще споделят съдбата и участта на онзи, който се надигна високо в Небето и поиска да си вярва, че Отец Ми е съвсем подобен на него. Тази книга ще напомни на такива, че Сърцето на Отец Ми е неизследима бездна и в него няма да влезе нито един, повтарям, нито един, който презира Пророческия Дух. Понеже пророците на Отца Ми са онези, на които Той открива в последните времена най-смъртоносните маски на лукавия. Понеже, момчето Ми, дойде време не да се жъне, а повторно да се пожъне. Защото никой човек, който е във Вавилон, няма да се ползва от Спасението Ми. Той трябва повторно да бъде пожънат от Пророческия Дух, за да намери Пътя към Истинското Спасение. Който не повярва в тези Мои думи, няма никак да намери виделина. И тъй като сам видя, че Божията ръка на три пъти се показа от Небето, то нека ти кажа, че именно това беше изпълнението на великия стих: “М’не, М’не, Т’кел, Упарсин…”
М’не, М’не – защото дните на онези, които са продавали Божието Помазание за пари и почести, слава и величие, са преброени. Затова първия път ръката на Отец вдигна Маслото Си.
Т’кел – защото след претеглянето, дошло в резултат на изпитни, съблазни и изкушения, мнозина са презрели Небесния Хляб на Сион и са го сменили за помията и бълвоча на свине и кучета, отговарящ на теология и просперитет. Така Хлябът, Който съм Аз, се е намерил в такива твърде недостатъчен, за да донесе Спасение и Вечен Живот. Затова втория път ръката Божия вдига Хляба.
Упарсин (П’ресс) – защото когато са съгрешавали самоволно, не е останала вече жертва за грехове и така са останали във властта на тъмнината. Затова идва и разделение чрез острия Меч на Пророческия Дух, който ще отдели чисто от нечисто и житото от плявата.
“М’не, М’не, Т’кел, Упарсин…” – ето последното Ми Слово към Моята Църква! Ето последния Ми призив за покаяние и отричане от светския дух и просперитета, от всяка търговия с Мен и Моето, от духа на Мамон, от духа на Езавел, от духа на Корей. И за да бъдат всичките Ми братя и сестри облечени в светлия и чист висон, то нека Ме последват със сърцата си в тази книга. Защото, в Отца Си се заклех, че ще вдигна високо всеки, който Ми се покори и ще го направя свидетел и участник на великите дела, които днес ще извърши Пророческият Дух. И ако някой все още мисли, че това е книга, която само се преглежда и чете, без да се живее, такъв нека падне и моли за прошка и милост. Защото твърде много изливах чрез слугата Си, а твърде малко бяха онези, които пожелаха да живеят Словото Ми, а не просто да го четат…
Аз, Господ и Бог Исус Христос, вдъхвам цялата Си Сила и Свято Помазание в това Слово! Защото то ще е Масло, което разчупва оковите и строшава хомота на робството. Защото то ще е Хляб, Който се яде, за да даде Вечен Живот на Званите, Избраните и Верните. Защото то ще е пропито от кръвта Ми, на която свидетелства Святият Дух. Колкото до останалите, които хвърлиха слугата Ми в тинята и калта, дошли от презрението и гордостта на сърцата им и изкопаха за него яма от коварства, хули и лъжи, то в пълна степен, в пълна степен, в пълна степен тази книга ще бъде за тях писаното от Божията ръка по стените на царския палат: “М’не, М’не, Т’кел, Упарсин…”
Нека сега момчето Ми ти дам онези видения, които са високо в областите на Пророческия Дух, за да видиш, че и за днешното време пророк Даниил е видял всичко, което слепите водители на още по-слепите овце все още не са видели…”
След думите Си Господ Исус вдигна духа ми и сърцето ми в области, където Словото на Отца, изговорено от старозаветните Му слуги, бе толкова живо и въздействащо, щото за първи път в сърцето ми се потвърди, че понятията Стар и Нов Завет са просто упражнения на немощния човешки ум, не можещ да обхване Началото и Края, Алфата и Омегата.
Затова нека и аз се пренеса там.