7. ВИДЕНИЕТО С ЛЮСПИТЕ НА СУЕТАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има хиляди начини един човек да върши добри дела, и всеки от тях носи определена полза. От милата дума и състрадание към някой болен или изпаднал в злощастие човек до отстояването на Божията Правда в кръстните скърби на нашия Господ и Бог. Каквото и да мислим и вършим, споделяме и отстояваме, то няма да загуби скъпоценната си стойност, ако е извършено в Името на Исус. Всеки от нас има един точно определен период от години, който трябва да изживее мъдро и правилно, като нито за миг не забравя, че времето е Божията инвестиция в човешкия живот. С тази инвестиция Творецът казва на всеки един от нас:
“Аз ти дадох Времето Си и Моето благоволение върху теб изисква да го изживееш правилно, за да възрадваш Духа и Сърцето Ми! Не разпилявай нито секунда, минута и час, нито ден, седмица и месец от този Мой скъпоценен капитал, защото той е невъзвратим, а Волята Ми за теб е да го направиш лихвоносен и благословен…”
Знаеш ли, скъпи мой приятелю, колко велика и преславна е радостта да пристъпиш зад Портите на Небесния Ерусалим, а делата ти за Царството сами да доказват, че си оправдал Божието доверие? Тогава, без всякакво съмнение, Всевишният ще ти определи дял между великите в Сион, и ти няма да се срамуваш да споделиш общението им и да бъдеш достопочитаем в Съвета на Светиите. За какво ли друго да си струва да живеем в този свят, чиито дни и години препускат към свършека? За каква ли друга идея и смисъл да положим живота си, когато всичко под слънцето е белязано от знака на твърде печалната суета на суетите? Вярно е, че дълбоко в сърцето си всеки от нас е зареден с добри идеи и намерения. От идеята да създадеш семейство и изградиш дом, до намерението да оставиш съдбоносна следа чрез живота си, която би се превърнала в пътеводна светлина за всичките ти приятели и сподвижници. Но още по-вярно е, че срещу всички добри и светли идеи идва да се противи самият дявол и Сатана. И той, за разлика от бързо забравящите човеци, никога не забравя, че главната му цел е да опропасти Божия капитал в живота на човека, сиреч, да открадне времето, което Святият Отец очаква да запълним с дела, достойни за Хълма Сион. И какво се случва тогава? Случва се това, че в живота на човека идва пясъкът на една твърде страшна и теглеща суета. Това е същият онзи пясък, за който Господ Исус Христос ни предупреди в “Евангелието от Матея”, като каза на всички ни:
“И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:26-27)
Ако имаш просветения поглед на Духа, то непременно би забелязал градацията на сатанинските разрушения в живота на неразумния човек. А първата стъпка към тази градация е пясъкът, върху който е построена къщата. Едва след него идват дъжда, реките и ветровете. Те биха се обезсмислили, ако човекът беше разумен, за да построи дома си на Канара. Но след като веднъж се е решил на безумието да строи върху пясък, то това безумие като верижна реакция докарва и страшните дяволски стихии. И аз не ти пиша тези неща, като за един, който не ги знае, но за да подготвя сърцето ти за видението с люспите на суетата.
Виждаш ли, мили мой братко, човек е силен да свидетелства именно в онова, за което е издържал изпита си от Бога. И като е бил одобрен, Сам Господ му е дал да се подвизава в поучението и насърчението към ближните. В това отношение, аз ще се похваля с моя Господ Исус, защото именно Той беше причината да построя дома си на Него. Той е Канарата, Която могъщо ме привлече към Себе Си, за да съградя в Него не просто собственото си сърце, но да дам пример за всички, които искат да се съградят в Него. Малко или много са петнадесет години, в които се написаха стотици книги и с тях се премина през пет съкровени Божии Присъствия, нека да изяви и потвърди Самият Исус. Малко или много са страданията и скърбите, които преживях за Него в тъмницата на религиозното отрицание и демонична злоба – нека пак Той засвидетелства чрез Духа Си в сърцата на тези, които Му вярват. Но аз непременно искам да знаеш, че точно в този период, когато слугата Господен се смири, за да слугува на цялото Божие домочадие, в България настъпи огромна промяна. Промяна не просто в мисленето на българите, а в отношението им към реалността, която ги заобикаля. Появи се едно последно младо поколение, което с болка в сърцето си бих нарекъл изгубено. Защото това е поколение от консуматори на суетата. Поколение, което обикна евтиния блясък на току що пристигналата демокрация. Поколение, за което недостъпните доскоро технологии, вече станаха досаден въпрос на избор. Поколение, което с удоволствие започна да се разпознава в телевизионните реклами, в мобилните комуникации, в интернет форумите, в сайтовете за чат и запознанства, в SMS-игрите, в “Биг брадър” и “Мюзик айдъл”, в чалгата и рап-музиката, в дискотеките и дрогата. Поколение, което бързаше да навакса с пясъка, от който един предишен тоталитарен режим го беше лишавал с десетилетия. И с ефекта като на изхвръкнала тапа от шампанско то побърза да си навакса. Ето в такива петнадесет години Божият пророк не трябваше да дава покой на сърцето си и сън на клепачите си, за да може Господ да утвърди изходен път за всички, които искат да избягат от умноженото беззаконие. Няма да ти кажа, че ми е било лесно, но искам да знаеш, че когато затворя очите си за сън, го правя с изобилен мир в сърцето си. Мирът, който ми дава съвършената увереност, че ако по време на съня ми се случи грабването, Исус ще Си спомни за мен и няма да ме остави в хищните ръце на идещия антихрист.
Как бих искал този Мир да имат всичките ми братя и сестри? Как бих желал всеки от тях да се намери одобрен пред Бога и Отца! Като един, който не е разпилял и секунда от божествения кредит време! Защото ако Божието Време е Река – сатанинската съпротива на Реката е пясък. Толкова пясък в последното време, колкото изобщо не можем да си представим. Не просто една или две дюни, но цяла пустиня от запустяване, в която се готви да изпълзи запустителят. И ти, братко мой, като знаеш от тази пророческа книга, какво е силен да постигне Сатана чрез сляпата Наука, последвай сега Божия пророк във видението, което ще му бъде дадено от Господ Исус Христос. Защото аз отново се намерих при Него в Духа на тази пророческа алегория, а Той вече ми проговаряше, казвайки:
“Слуго Мой! Верни и истинни са думите ти, които написа по-горе към Божиите Верни чеда. Защото последното време на земята наистина е пълно с планини от пясък. Толкова много пясък, щото без вяра в Бога човек непременно би отпаднал. Но ако Моите се върнат и отново прочетат думите, които дяволът изрече към Бога относно дъщеря си, суетата, то непременно ще разберат какво имам предвид. Понеже Сатана скверно заяви на Моя Отец, че ако го смята за змия, то нека се приготви да гледа пясък. Защото една змия е силна да пълзи в пясъците. И нека Моите тук навременно си припомнят книгата за “Князът на въздушната власт”, където Аз вече ти дадох да видиш пустинята на дявола. Защото светът, който лежи в лукавия, все повече ще има съдбата да потъва в подвижните му пясъци и да се задуши в собствените си беззакония. А сега ти Ме последвай! Защото отново ще те въведа пред портите на ада, за да видиш тъмния заговор, който Сатана осъществи чрез суетата и Науката…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото се намерих във видението. И ето, че и този път портите на ада се отвориха, а дяволът излезе от тях заедно с дъщеря си и Науката. И тогава той започна да говори на суетата, като й казваше:
“Ах, мила моя дъщерьо! Не си ли ти любимка на баща си, чрез която аз пресушавам Реките на Неговото Време? Не вкарвам ли чрез теб в човешките сърца ненаситност за разпиляване на живота им? Но кой да би удържал пясъка, след като дори в притчите на любимия на Йеова мъдрец е записано, че “пясъкът много тегли”?
Ах, щерко моя! Знам, че вече си отегчена! Знам, че вече ти омръзна да стоиш с баща си на кръга на Колизеума, та да гледаш онова шоу, което си кръстихме “хляб и зрелища”. Но ето, тук с нас е приятелката ни, Науката. И тя непременно ще освежи очите ти, за да я погледнеш, и моите люспи да изпълнят очите й. Но сега ти казвам: Търпение, скъпа моя, търпение! Защото ще минат векове и столетия, преди да ти подаря света като пустиня. Нека другите ми дъщери да се налудуват, докато дойде твоето същинско време. А ти сега погледни към благосклонната Наука, за да я дариш с люспите ми. Защото на точното време ще увиснеш на шията на баща си, и ще ме обсипеш с целувки, да, да…”
Послушала баща си, суетата погледна на Науката, тъй щото от двете й очи излязоха люспи. И за разлика от предишните му дъщери, при които Сатана първо поставяше лявата си люспа, а след това дясната, той тук сложи и двете люспи в очите на Науката, като й казваше:
“Нека незадоволената ми дъщеря бъде винаги пред очите ти! Мечтай за нея и въздишай за времето, когато ще й послужиш…”
След тези думи на дявола във видението преминаха много столетия, като времето стигна до последните сто години на земята. А тогава дяволът хвана главата на Науката, като я извъртя и вече й казваше:
“Търпението на дъщеря ми се изчерпа! Скоро скочете с нея върху лицето на света, та му дайте прогреса и технологиите, с които да превърна битието му в пясък. Искам суета! Много суета! И нека технологичният ефир започне да поглъща времето на човеците…”
Без всякакво бавене суетата и Науката скочиха върху лицето на света. Тогава се появиха първите телефони, както и радиото и телевизията. А човечеството, видяло в тях свои могъщи стимули за собствените си забавления, бързо опаса земята с жици за комуникации, както и с транслатори за радио и телевизионни вълни. Това разтегли лицето на дявола в широка усмивка. И кискайки се гръмогласно, той вече крещеше на дъщеря си, като й казваше:
“Импровизирай, пясъчна моя красавице! Стига с тези политически новини по радиостанциите и по телевизиите! Вкарай в тях песни и предавания, реклами и шоута! Нека люспите ми хипнотизират всички пред синия екран! И скоро да премахнете този черно-бял образ, защото светът копнее да е цветен! Дайте му цветни образи, цветен пясък! Стига с тези средни вълни по радиостанциите! Дайте им ултракъси вълни! Стига с този противен моно звук! Дайте им стерео звук!”
Диктатът на дявола имаше невероятен ефект. Защото Науката още повече впрегна технологиите си, понеже се появи цветната телевизия, а битовата техника стана по-привлекателна, понеже след грамофонните плочи и ролковите магнетофони човечеството се радваше на касетофони и мощни стерео-уредби. Но и това беше малко за Сатана, тъй щото той отново започна да крещи на Науката, като й казваше:
“Искам пясъкът да стане най-категоричният белег в битието на човеците, чуваш ли? Мисли върху силиция в пясъка! Използвай силиций в технологиите! Нека когато Йеова погледне отгоре, да вижда омразната на Царството Му змия, като силна именно в пясъка…”
Науката вече влизаше в стихията си, понеже от силиций човечеството произвеждаше електронните чипове за първите компютри, които в онзи миг бяха привилегия само на няколко научни университета. А това накара дяволът да крещи с всичка сила:
“Аз съм хуманист, хуманист, хуманист! И човеците ме молят за още пясък в битието си! Свържете най-сетне тези компютри в мрежа и ги направете достъпни за парите на човеците. Искам свръхпроизводство на компютри! Искам все по-малки и мощни чипове, и все по-силни и производителни компютри! Цяло едно младо поколение сега се взира в букви и числа на една първа оперативна система, а тя няма нужната графика! Направете най-сетне привлекателни тези компютри! Сложете им графична обвивка! Направете ги на прозорци, през които съм силен да влизам с люспите на суетата си!”
Пришпорвана от дявола, Науката още повече разгърна технологичния потенциал на компютрите, тъй щото те станаха масово достъпни и привлекателни. Точно тогава мрежата “Интернет”, вече започваше да расте с чудовищна сила. И онова последно и модерно човечество, открило нови способи за губене на време, масово се втурна да купува компютри. А Сатана, като сочеше други технологии с костеливата си ръка, отново диктуваше на Науката, казвайки й:
“Стига вече с тези остарели ленти във видео и аудио техниката! Искам цифри в тях! Направи тези технологии цифрови, за да са близки до компютърната и така накрая да ги свържем заедно!”
И този път очакванията на дявола се развиха според диктата му, понеже на света се появиха цифрови технологии, които буквално погребаха лентовите носители. И след мощното доминиране на компактдиска в аудиотехнологията, дойде и разцветът на “DVD” във видеотехнологията, а накрая и в една най-последна “Blu-ray” технология. А самите технологии напълно се преплетоха с компютърната, понеже й предоставиха оптичните си дискове за събиране на информация. И тогава дяволът отново изкрещя на суетата и Науката, казвайки им:
“А сега превърнете поколението на младите хора в роби! Дайте им електронни игри, които да ги пристрастяват и хипнотизират, и сайтове, които да ги привличат! Нека превърнем последните години на този век в години на компютърни игри и Интернет! Нека завладеем младите съзнания, без да могат да се опомнят, защото от тях ще направя посрещачи за сина ми…”
В едно с крясъка на Сатана по лицето на земята се появяваха производители на игри за забавления – от “Nintendo” до “Playstation” и “Xbox”, като в самите конзоли се залагаше на върха на технологиите, а в Интернет се появиха търсачките “Google” и “Yahoo” и мощни социални комуникатори като “You Tube”, “Facebook” и “Amazon”. И тогава суетата скочи възторжена върху шията на баща си, като го обсипваше с прегръдки и целувки. А той, като разпиляваше пясъка в косите й, с удоволствието на мъркащ звяр й говореше:
“Казвах ли ти аз, че ще ти подаря света и ще го направя пясък? Спомни си онзи първи Колизеум на Рим във времето на Веспасиан, когато патрициите и плебсът крещяха “Хляб и зрелища” и го сравни с този последен Колизеум, който превърнахме в “технологии и зрелища”.
Ще спрат ли земните черепки да ровят пясъка, който им наспорихме? Не, няма да спрат, защото цялото им битие вече е проникнато от него и те са пуснали корени в песъчинките! Ще спрат ли младите поколения да играят игрите, които им създадохме за забавление? Не, няма да спрат, защото в тях им давам гъдела да бъдат значими и побеждаващи! И сега разбираш ли, че татко ти те направи най-силна отсред всичките му други дъщери? Ах, суета моя! Защо не беше жив Соломон да те погледне, та да видя какъв Еклесиаст щеше да опише с перото си?”
Сърцето ми едвам успяваше да слуша гнусните мерзости на дявола, когато моят Господ отново ме докосна, като ми казваше:
“Слуго Мой! Видението, което ти се даде, е точно такова, каквото е! Дяволът наистина превърна технологиите в пясъчен капан за човеците! И сега строго повелявам на всички Божии чеда да си спомнят писаното в “Притчи”:
“Камъкът е тежък и пясъкът много тегли…” (Притчи 27:3)
Къде ще се намерите, люде Мои? Дали ще бъдете тежки камъни, които пясъкът не може да помести, или ще се оставите на суетата да погълне душите ви? Дали ще бъдете неразумните човеци от Моята притча, които строят дома си на пясък, или ще бъдете разумни, за да построите дома си на Канара? Ето, краят на този свят вече се вижда, а върху лицето му остава да скочат последните две дъщери на дявола – хитростта и подлостта. И вие бъдете сигурни в думите Ми, че за явлението на човека-антихрист и синът на погибелта дяволът ще употреби с цялото си лукавство пясъка в човешкото битие. И последните две дяволски дъщери ще бъдат силни именно заради пустинята, която им приготви суетата!
Аз свидетелствам с Духа Си на цялата Си Църква, че употребих живота на Моя слуга, за да ви покажа що ще рече едно дело да е посветено на Вечността, а не на суетата на света!
Блажени са всички, които са Ме последвали в свидетелството на пророка Ми и са стигнали в прочита на книгата дотук. Защото тя ще завърши в последното видение, което ще дам на всички ви, за да ви опазя от хитростите и съблазните на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Видението с люспите на хитростта и подлостта. Аз, Вечният Господ и Бог на душите ви, все още говоря и не млъквам!”