4. ВИДЕНИЕТО С АСИРИЙСКИЯ КЕДЪР

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имаше период от живота ми, когато моят Господ нахлу като благодатен вятър в сърцето ми. Това беше времето на моя преход и на духовното екипиране, нужно ми за битката срещу силите на нечестието. До този момент аз познавах Святият Дух като Утешител, Учител и Дух на Мъдрост и на откровение. И знаех за себе си, че Бог ме употребява, за да пиша изграждащи книги, основани на библейското познание.
Но когато вятърът на духовната промяна нахлу в сърцето ми, то тогава се почувствах не просто пораснал, но призован от Господ за едно ново слово, за една друга пълнота от Святия Дух, свързана не с откровения и поучения, но с пророчески видения, идещи от Тронната Зала на Всевишния.
Всеки от нашите приятели, който е чел книгите на служение “Мория” разбира напълно за какво говоря. И ако някой реши да направи сравнение с първата и последна книга, която съм написал под Божието водителство, той наистина ще разбере, че промяната е настъпила някъде във времето. Но Господ даде на сърцето ми, за да зная, че крайъгълният камък на моето пророческо призвание и посвещение от Него бе мига, когато написах “Духовните империи на Злото”. Точно тогава Исус се яви пред мен и ми каза, че животът ми никога повече няма да бъде същият. Точно тогава дойдоха към сърцето ми и първите пророчески лъчи, които бяха не друго, но… бичът на Исус, който се стовари против търговците в Храма Му.
Причината да напомням точно тук за всичко това, е свързана с видението, което Исус показа на сърцето ми. Това е видение, свързано с “асириеца”, който Библията ни разкрива като човекът-Антихрист. Добре би било за духовните да си припомнят книгата, дадена от Исус, с която Антихрист беше осветен и племената му – разкрити. Казвам всичко това, просто защото пророческият прицел върху реките на Вавилон ще освети не само Антихрист, но и голямата река Ефрат, която е образувана от всичките извори на нечестието, които са реките на Вавилон.
А сега нека да продължа със самите думи, които Исус ми каза, миг преди да ми покаже видението, свързано с Асирийския кедър. Ето думите Му:
“Аз искам всички Мои да внимават твърде много на онова, което ще ти се открие. Защото Моят Бог и Отец има да извърши велики съдби чрез всичкото пророческо слово, което се е родило от Дъха на устата Му. За едни това ще бъдат съдби на изгорение, а за други – съдби на очистване. И нека никой от вас не престава да жадува и гладува за пророческото слово, идещо от Господния Хълм. Защото мнозина твърде бързо измамиха сърцата си и решиха, че с две или три прочетени книги вече знаят всичко и имат пълното знание и Светлина. Но ако това беше така, Аз отдавна да съм спрял да говоря на пророка Си и да съм му дал почивка, освежаване и заслужена почит. Но Аз още говоря и блажени са онези, които внимават на думите Ми и на виденията Ми. Защото ако слугите на нечестието растат в нечестието си, то и слугите на Правдата трябва да растат в познаването на Праведния. И ако измамата става твърде силна, то Истината непременно ще я превъзхожда и Бог ще удари с Меч по всичките крепости на лукавия.
А сега, момчето Ми, виж това, което ще ти се открие…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение, което потресе сърцето ми. Защото Господ, извадил бляскавия Си Меч, го простря към земята, тъй че Божия светкавица изскочи от острието на Меча и земните недра буквално се разцепиха от нея и се явиха основите на земята. А Исус повторно простря Меча Си. И още по-силна светкавица изскочи от острието на Меча, а основите на земята се разсякоха на две и пред очите ми се яви черна яма, която бе олицетворение на абсолютния мрак. Тогава, с необикновено властен и могъщ Глас, Исус ми каза:
“Върви след Оня, Който е Алфа и Омега, Начало и Край. За да видиш началото на Антихриста и края на Антихриста. Началото му в бездната под земята и началото му в бездните на сърцата. И краят му по земята и в сърцата…”
Така аз полетях след Исус, движен от божествената Му Сила, и ние все повече и повече приближавахме бездната. И ето, че тялото на Спасителя се озари в небесносин Ореол, по чиито краища заблестяха лъчи. А тоя Ореол погълна духа и сърцето ми вътре в себе си, а аз не знаех нито как да си го обясня, нито как да го проумея. Но, Исус, узнал мислите ми, се обърна към мен, като ми казваше:
“Няма тъмнина и мрачна сянка, където да се скрият онези, които кроят нечестие против Отец Ми и Неговия Помазаник. Ето затова гледай на тоя Ореол, като на Отеческата Зеница, която издирва всяко нещо на небесата, на земята и под земята…”
Отново гледах на видението, когато забелязах как Светлината на Ореола започна да осветява самата бездна. А тогава очите ми видяха многохилядно множество от твърде властни и силни демони, много по-високи и страшни от онези, които някога бях виждал. Те изглеждаха ужасно поради твърде големите си и остри зъби, излизащи встрани от устните им, а смолисто черните им коси се спускаха до самите им гърди. Хилядите демони бяха строени във вертикално разположени редици и държаха крилата си встрани от самите си тела, сякаш че бяха стража, пазеща някого. А телата им образуваха нещо като стена или по-скоро кула, която видимо не можеше да бъде превзета.
Видели Господ и Светлината на Ореола Му, демоните още по-усърдно се скупчиха един в друг, сякаш за да запазят тайната, която ревниво криеха. Но ето, че накрая Господ се спря в най ниската част на кулата. И като протегна десницата Си, насочи Меча Си против самите стражи. А тогава от острието на Меча блесна светкавица, а лъчите й се забиха в крилото на един от демоните, като го опърлиха и му направиха горяща дупка. И ето, че раненият изрева с гласа си, казвайки на Господ:
“Какво има между Тебе и нас, Всемогъщи? Заклеваме Те да не ни мъчиш, защото не можем да вършим делото, за което сме посочени…”
А Исус, гледайки ги с твърде властен и страшен поглед, им каза:
“Оня, Който е Алфа и Омега, идва, за да издири тайното, което трябва да стане явно. Отдръпнете се отпред Него и коленичете пред Силата Му…”
Гласът на Господ излезе като ураган и тътен от устните Му, тъй че ураганът нападна на демоните, кършейки крилата им, а тътенът разтресе самата бездна. И ето, че демоните побързаха да разстроят кулата, която бяха съградили с телата си. И като падаха в нозете на Господа, покриваха главите си с крилата си. А тогава пред очите ми се разкри разтърсваща гледка:
Аз виждах Асириецът, който е човекът-Антихрист!
Той стоеше на издигнат трон всред остри скали, по които течаха водите на много реки. И самите води, като се възкачваха по скалите, стигаха до трона му и влизаха в сърцето му, а след това се насочваха към ръцете му. Но не това беше най-поразителното в Асириеца. Не! Най-поразителен беше образът му, който беше въплъщение на абсолютната измама. Защото човекът на греха и синът на погибелта имаше лице, като Лицето на Исус. Това ме накара да обърна главата си към Господа и да Го попитам:
“Как да разбирам онова, което ми показваш, Исусе! Защото е ясно, че когато Антихрист излезе на земята, той ще стане като магнит за целия свят. Та само от лицето му ще се възхитят мнозина…”
А Исус ми отговори:
“Аз те доведох в бездната, за да ти разкрия тайни, замълчани от векове. Но ти все още не знаеш, нито виждаш каква е най-голямата тайна на Сатана. Тайна, която той е заключил именно в образа на сина си и в прострените му като клони ръце…”
Думите на Господ увеличаваха вълнението ми с всяка изминала секунда, а аз с огромна ревност отново Го запитах:
“Но каква е най-голямата тайна на Сатана, Господи?”
В отговор Исус вдигна ръката Си и посочи с показалеца Си към сърцето на Асириеца, като ми каза:
“Тайната е в реките на бездната! И затова сега си спомни как пророкът на Отца е казал за тоя син на погибелта думите:
“Ето, асириецът бе кедър в Ливан с хубави клонове, с дебела сянка и с висок ръст; и върхът му бе всред гъсти клончета. Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течеха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето. Затова ръстът му се издигна над всичките дървета на полето, клоновете му се умножиха, и като растеше клончетата му се разпростряха поради изобилните води. Всичките небесни птици правеха гнезда в клончетата му; и всичките полски животни раждаха под клоновете му; а под сянката му живееха всичките големи народи. Така бе красив по големината си и по дължината на клоновете си; защото корените му бяха при много води. Кедрите в Божията градина не можеха да го скрият; елхите не се сравняваха с клоновете му, и яровите не приличаха на клончетата му; никакво дърво в Божията градина не се сравняваше с него по красотата му. Направих го красив с многото му клонове; тъй щото всичките едемски дървета, които бяха в Божията градина, му завиждаха…” (Езекиил 31:3-9)
Как мислиш? Има ли за какво да завиждат на тоя Асирийски кедър всичките Едемски дървета?”
“Господи мой! Сега виждам, че реките на бездната влизат в сърцето на Антихрист. И те не просто хранят сърцето му, но образуват лицето му, което е измамно копие на Твоето Лице. И ако трябва тук да мисля за Едемските дървета, то мисля, че никое от тях не завижда на сетнината на Антихрист, но по-скоро – всяко от Едемските дървета е желало да има Твоя Образ, като Образ на Единородния от Отца, а оттам – и завистта на дърветата…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Думите ти са верни и точни, макар, че съвършеният отговор ще получиш едва тогава, когато Отец Ми въздигне духа ти на Небето. Но ти сега виж, че целта на един такъв измамен образ не е друга, но да доведе до пълното надигане и превъзнасяне на Антихриста, когато той се яви на земята. Затова и пророкът на Отца продължава да говори за Асириеца, като му казва Божиите думи, които са вечната и неизменима съдба, отредена му от Святия Бог:
“Затова, така казва Господ Йеова: Понеже ти си се издигнал високо, и понеже си дигнал върха си между гъстите клончета, и сърцето му се надигна поради височината му, затова ще го предам в ръката на силния от народите, който непременно ще се разправи с него; изпъдих го поради нечестието му. Чужденци, страшните между народите, отсякоха го и го оставиха; клончетата му паднаха по планините и по всичките долини, и клоновете му се строшиха по всичките потоци на земята; и всичките народи на света слязоха от сянката му и го оставиха. На трупа му ще си починат всичките небесни птици, и върху клоновете му ще бъдат всичките животни от полето…” (Езекиил 31:10-13)
Кой е Силният между народите? Кой е Оня, Който ще се разправи с нечестивия син на погибелта, дръзнал да постави себе си като Бог в Божия Храм? Кои са чужденците, страшни между народите, които ще отсекат клончетата на тоя Асирийски кедър, та народите да излязат от сянката му, а на трупа му да се съберат Божиите орли?”
Въпреки страшното място, на което бях, аз нямах никакъв страх, но блаженство и щастие от думите на Исус. Ето затова Му казах:
“Ти Си Силният между народите, Исусе! Твоят Глас преди минути нападна като вятър демоните и разтърси цялата бездна. А колкото до чужденците, то това са всичките Ти Звани, Избрани и Верни, които помнят и знаят, че тоя свят не е техния дом, но в него те са само пришелци и чужденци…”
В отговор на думите ми Лицето на Исус се измени и стана строго и твърде Свято. И Той отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Нека всичките Ми Звани, Избрани и Верни видят онова, което ще ти покажа, като най-голямата измама на Сатана. Защото тази измама е в реките, които раждат и създават образа на Антихрист…”
След тези думи Исус посочи към ръцете на Асириеца, които бяха като клони, от които изтичаха водите, напоили сърцето му, за да се върнат обратно оттам, откъдето са дошли. Тогава Господ ми каза:
“Както сам виждаш, реките се вливат в сърцето на Асириеца, а след това излизат от ръцете му, за да се върнат там, откъдето са дошли. Точно това е изпълнението на пророческия стих за Антихриста:
“Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течеха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето…”
Затова нека двамата с теб да проследим откъде идват реките на бездната и къде те се връщат, като канали, та да напояват угодните на Сатана…”
Така ние с Господ полетяхме нагоре, следвайки самите реки, които се сплитаха една в друга като плитките на коса. И когато вече бяхме излезли от бездната, аз забелязах, че реките се превръщаха в една огромна и пълноводна река, течаща по земята. Това ме изненада, но от друга страна даде и пълния отговор на сърцето ми, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Не е ли това голямата река Ефрат, която символизира учението на Антихриста? Не се ли превръщат водите на тая река в няколко по-малки реки? Веднъж – за да слязат в бездната и да хранят сърцето на човека Антихрист? И втори път – за да излязат от бездната, та да хранят всичките антихристи на земята?”
“Точно така е, момчето Ми! Но тайната е още по-дълбока. Затова продължи да Ме следваш, за да видиш откъде идва и как се ражда реката Ефрат…”
Затаил дъх аз продължих да следвам Исус, когато забелязах, че самата река отново се разклони, като се превръщаше в седем потока. А когато Господ тръгна по единия поток, аз съвсем скоро забелязах същите върби, които вече бях видял в предишното видение. Изумлението ми беше пълно, тъй че от вълнение извиках:
“Какво излиза, Исусе? Става така, че река Ефрат се образува от мътните извори на отстъпилите от Името Ти. И тия мътни извори образуват седем реки, които се вливат в Ефрат. А тя, от своя страна, отново се влива като седем реки в бездната, за да храни и отраства човека-Антихрист. И понеже всеки от измамените, който пие от тия води, нарича духа им “Исус”, то в крайна сметка и образът на Асириеца в бездната става тъмно копие на Твоя Образ…”
В отговор на думите ми Исус се спря. И като ме прегърна и ме гледаше с дълбоките Си и светли зеници, каза ми:
“Сега ти наистина знаеш тайната, която съкрушава сърцето на лукавия. Защото тоя Антихрист е събирателен духовен образ от измамните копнения и надежди на онези, които припознаха дявола като Бог, а Бога – като дявол. А водите, с които Сатана храни сина си, са всичките чародейни молитви и плътски възлияния на заблудените. От своя страна Антихристът протяга ръцете си към своите, за да ги напоява с водите на своето нечестие, като изпраща реките си до всичките дървета на лукавия. И ако е вярно писаното, че в утробата на Моите бликват реки от жива вода, когато повярват в Мене, то знайте, че в утробите на отстъпилите непременно бликват реките на Вавилон. Виж сега и това, преди да посветя сърцето ти с тайната на самите реки…”
Исус едва беше изговорил думите Си, когато очите ми видяха поклонник, който се беше навел, за да пие от водите на Вавилонската река. А тогава тези води наистина попаднаха в утробата на човека. И там, в тая утроба, лукавият вече зачеваше плода си, сиреч, образа на звяра и числото на името му. И аз, покрусен от видяното, понечих да се затичам, та ако е възможно да поправя непоправимото. А Исус протегна ръката Си и ме спря, като ми казваше:
“Образ се търси с образ! И плод се търси с плод! Ако някой е пил Живата Вода на Святия Ми Дух, той ще роди Младенеца в сърцето си. И Младенецът в сърцето ще се събере с Агнеца на Небето! Но ако друг е пил водите на човешката и демонична измама, той ще роди в сърцето си Антихрист. Тъй че, когато на света се яви човекът на греха и син на погибелта, той да намери своите си, които всякога са пили водите му и сами са му давали води, за да възрастява за времената на Голямата Скръб.
Ето, заповядвам ви:
Престанете да слушате демонични поучения и човешки брътвежи! Защото те не са само думи! Те са води, които идат от бездната! И както околоплодните води в утробата на непразната хранят плода й, докле тя го роди, така и водите на нечестието ще хранят плода на нечестивия, докле дойде времето на раждането му. А за това време Моят Апостол предупреди всички ви:
“Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината…” (1 Солунци 5:3-5)
И ако вие сте от Деня, то приемете Светлината на Оня, Който е Алфа и Омега. Защото Той, като разтвори бездната с Меча Си, даде на слугата Си да види със Зеницата Господна онова, което човешки очи не са виждали и да проумее тайната, която човешки сърца досега не са проумявали. А колкото до ония, които вече са непразни от словото на заблудата, то отделете се от тях и не се допирайте до нечисто. Отлъчете нечестивия изпомежду си! Защото водите на сърцето му всякога ще показват от кого е роден и нечестието му няма никак да се скрие…”
След тези последни Свои думи Исус прекрати видението Си към сърцето ми. А аз, във всичкото вълнение на духа си, паднах на колене пред моя Спасител, като Му казвах:
“Господи мой! Днес вали дъждът, прииждат реките и духват ветровете на лукавия! А мнозина от братята ми пълзят съкрушени из пясъците. Моля Те, Исусе! Не позволявай по никакъв начин на никой от Твоите да остане в пустинята на Вавилон! Накажи ни, съкруши ни, изобличи ни! Не ни оставяй да живеем като ония, които раждат смърт, но по-скоро ни дай да умрем за Тебе, като ония, които раждат Живот! Ти ни бъди Канара, от Която бликат водите на Духа! Ти ни бъди прибежището от стихиите! Ти ни закриляй и пази от всичките измами и изкушения на лукавия! Амин и Амин!”