8. ВИДЕНИЕТО С МЕЧА НА БОЖИЯ ЯРОСТЕН ГНЯВ

(Или за сетнината на нечестивите поклонници на дявола)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Тази пророческа книга би останала непълна, ако по благоволението на моя Господ Исус Христос не ти разкрия и последното страшно видение, което ми беше дадено в Залата на Божия Яростен Гняв. В пророческите книги, дадени ми от Небето, аз многократно се убедих, че числото седем е число на Божията пълнота. Ето защо шестте Божии Мечове забити в шестте сфери върху шестте символа на сатанинската съблазън ми изглеждаха някак странно, въпреки неоспоримият факт, че стените на хвърления зар са именно шест. Това ме накара да притая дъх и да изчакам до написването на видението, касаещо и последната, шеста стена на тъмния и беззаконен камък Сатана. А когато вече бях приключил с видението, Исус отново ме въздигна в присъствието Си и ме въведе в Залата на Божия Яростен Гняв. И ето, че там Той ми проговори, като казваше:
“Слуго мой! Има едно последно видение, което искам да дам на сърцето ти. Защото, както и ще прочетеш в псалома на Асаф, там стиховете продължават. А какви са следващите думи, които Моят певец записа за поколенията?”
“О, Исусе! Асаф продължава в псалома си, като казва:
“Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, и съм измил в невинност ръцете си, тъй като съм измъчван цял ден, и наказван всяка заран. Ако речех да говоря така, ето, изневерил бих на поколението на чедата Ти; и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много мъчно, докато влязох в Божието Светилище и размишлявах върху сетнината им. Ти наистина Си ги турил на плъзгави места, тръшнал Си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси…” (Псалом 73:13-19)
“Точно тук спри, понеже искам сърцето ти да прогледне именно върху вече казаното!” – ми заповяда Исус и продължи:
“Можеш ли да познаеш коя е най-страшната дума в стиховете, които Ми цитира?”
Погледнал Асафовия псалом, който блестеше в сърцето ми, аз забелязах думата и затова отговорих на Господа, казвайки:
“О, Спасителю мой! Не виждам по-страшна дума от думата “сетнина”. Защото когато Асаф е влязъл в Божието Светилище е разсъждавал именно върху сетнината на нечестивите…”
“А какво означава думата “сетнина”? Не касае ли тя съдбата на човека, която му се случва отпосле, след като умре? Понеже сетнина идва от “сетне”, а “сетне” ще рече по-отпосле, по-късно и от най-късния миг…”
“О, Исусе! Сетнината е съдбата за вечни векове, която по никакъв начин повече не може да бъде променена…”
“Именно това исках да чуя от тебе, слуго Мой! Именно, че сетнината е непроменима съдба. А какво ще рече да не може никога повече да се промени съдбата, когато това касае именно нечестивите?”
“О, Исусе! Това е ужасът, за който не искам да мисля!”
“И правилно не искаш! Но понеже си слуга Господен, ти непременно трябва да видиш сетнината на нечестивите, така, както я е видял Асаф. Понеже и той е измъчвал сърцето си, като е гледал привременната безнаказаност на нечестивите съблазнители. Но когато Господ му е дал да мисли върху сетнината им, то тогава сърцето му е намерило съвършен мир и съгласие със съдбите на Бога. Понеже не е страшно наказанието на Бога, което иде приживе. То не е сетнина, а показана Милост и Благост, назначени да променят съдбата на човеците към добрата сетнина. Но истински ужасното и страшното е, когато Отец Ми предаде нечестивите в ръцете на дявола, за да им даде Сатана земен дял, като скрие от сърцата им сетнината на която са предадени.
Да, казвам ти! Това е истински ужасното и страшното! Защото именно така Отец Ми приготвя нечестивите за Деня на Гнева Си, и за сетнината, запечатана от Божиите вечни проклятия. И понеже ти видя и държа в ръката си шест Божии Меча, то нека сега те направя свидетел и на Седмия Меч, който е Мечът на Божия Яростен Гняв…”
След последните Си думи Господ пристъпи в средата на Залата. И като вдигна ръцете Си нагоре, извика със силен Глас:
“Отче Святи! Благоволи да покажеш на слугата Си Меча на Твоят Яростен Гняв, който трупаш за възмездие върху нечестивите съблазнители!”
В отговор на Исусовия призив, покривът на Залата се отвори. И тогава оттам се простряха ръцете на Всемогъщия, а Гласът Му прокънтя, като ми казваше:
“Слуго Господен! Виж какво ще извършат Святите Ми ръце, които вършат Правда и раздават правосъдие! Виж как Отеческите ръце ще съберат шестте Меча, прострени против всичкото тъмно битие на лукавия! Виж как шестте Меча ще се съединят в един Седми Меч на Божия Яростен Гняв! И виж как този Седми Меч ще се простре към земята, за да въздаде на нечестивите за нечестието им, и на съблазнителите за всичките съблазни, с които са убивали и помрачавали Чистата Вяра на Моя Син Исус!”
Докато Гласът на Отец кънтеше в Залата, шестте събрани Меча в ръката Му се съединиха в един пламнал от Гняв и Ярост Меч. И ето, че Отец хвана дръжката на Седмия Меч и отново извика:
“Явете се около ръката Ми, ангели на Моя Гняв! Защото Аз ще стоваря Меча Си по земята! И гдето го стоваря, там нека смърт прекъсва живота на нечестивите, и адът нека ги поглъща! Бъдете заедно с Меча Ми ангели на злощастието! Тия, които задържах с векове и години! Тия, чийто справедлив гняв не изливах, докато държах пророците Си в пролома, за да призовават на покаяние и обръщане към Правдата! Слезте с Мене и нека въздадем на рода на нечестивите!”
След тези думи Отеческата ръка простря Седмия Меч надолу към земята, а ангелите обиколиха Меча и бяха хиляди по хиляди. А когато острието на Меча се заби в земята, настъпи времето на Божието въздаяние…
Съблазнителите на пръстена се озоваха в пълен ужас. Едва сега те видяха смолата и мрака, на който са били предадени. И като закрещяха със зверски гласове, протягаха ръце към Святата Божия Ръка, та дано биха били пощадени. Но пощада нямаше никаква и те се плиснаха в огнените реки на неугасимия ад.
Съблазнителите на короната се озоваха в пълен ужас. Едва сега те видяха, че съвестите им са прегорели, а духовните им устои пречупени на две! “Това е недопустимо, Боже! Ние бяхме царе!” – крещяха те и търсеха пощада от Божията Свята Ръка. Но пощада нямаше никаква и те се плиснаха в огнените реки на неугасимия ад!
Съблазнителите на огърлицата се озоваха в пълен ужас. Едва сега те видяха, че духовете им горят от гордостта на дявола, а отровният дим е опушил до черно образите на лицата им!
“О, Боже! Нали уж Ти ни направи да стоим до елита Ти и да Ти бъдем благоухание! Пощади ни сега! Погали ни с ръката Си!” – крещяха те, виейки от болка. Но пощада нямаше никаква и те се плиснаха в огнените реки на неугасимия ад.
Съблазнителите на лупата се озоваха в пълен ужас. Едва сега те видяха, че раят на Сатана се заплаща в ада.
“Къде е обещаното ни благоденствие?” – крещяха те. “Къде са всички скъпоценни светлини на Сион?” – пищяха други. “Пощади ни, Всемогъщи! Все трябва да Си видял дело в живота ни, достойно за Милостта Ти!”
Но пощада нямаше никаква и те се плиснаха в огнените реки на неугасимия ад.
Съблазнителите на чашата се озоваха в пълен ужас.
“Това е недоразумение! Не е доктринално! Ние сме служители на Завета Господен! Най-малко върху нас трябва да идва подобна сетнина! Това е страшна грешка от Твоя страна, Господи! Скоро да ни измъкнеш оттук, чуваш ли?”
Но отговор от Всемогъщия нямаше никакъв и те се плиснаха в огнените реки на неугасимия ад. Накрая дойде редът и на съблазнителите на рога. Видели ужаса, надвиснал над сърцата им, те с всичкото си усилие се опитваха да извадят златните рогове от сърцата си, като казваха:
“Дай ни още един шанс, Боже! Само за миг ни върни на земята и тоз час ще се отречем от всичките си пари и богатства! О, смили се над нас! Като Лазаровци бихме живели до сетния си миг! Не ни предавай на царя на ужасите! Не ни определяй сетнина с извратения! Как да бихме знаели, че търговията е грях! Нямаше кой да ни каже! Нямаше кой да ни стресне! Нямаше кой да ни събуди!”
Но и този път отговор от Всемогъщия нямаше никакъв и те се плиснаха в най-дълбоките и проклети места на неугасимия ад. А тогава ангелите на злощастието заобиколиха Божия Меч. И като го докоснаха с копията и лъковете си, извикаха със силни гласове:
“Бъди утешен в Сърцето Си, Отче Всемогъщи! Защото се погубиха тия, които вършат съблазън и обичат стените на тъмния зар! Бъди въздигнат от чистите и праведните, Справедливи! И нека Те хвали Небето и всичко що живее в него! Защото когато се погубват нечестивите, в Града Ти настъпва тържество!”
След тия последни думи на ангелите Божият Меч се въздигна нагоре, придружен от бляскавата Светлина на Божиите мъздовъздатели. А Исус, като ме прегърна, за сетен път ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Приключваш най-славната и най-святата година в живота си! Година, в която Господ твоят Бог ти даде да въртиш Меча Му, както подобава на Сионски войн!
Блажени всички, които са били просветени от Светлината на Меча Господен! Блажени всички, които са придобили Божията пълнота чрез Меча Господен! Блажени всички, които като живи камъни, съградени върху Мене, са смачкали съблазните на дявола, за да заблестят отвътре като звезди до вечни векове!
Ето, Аз ида скоро! За да ви вдигна в ръката Си и да ви направя да се съградите в Небесния Ерусалим – градът на Вярата ви, градът на молитвите Ви, градът на блаженствата Ви! Аз, Святият Камък от Хълма Сион, дадох тия видения на пророка Си!
Аз ги вдъхнових! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”