ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ! – НАЧАЛО

ЗА ЖЕРТВАТА И СОЛТА

(ВМЕСТО ПРЕДГОВОР)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има една потребност в битието на много творци, до която те прибягват в края на всяка календарна година. И това е потребността от равносметка. Сиреч – поглед към изминалите седмици и месеци, в които човек е живял, създавал и творил. Тази потребност дойде и в моето битие. И аз, като слуга на Господ Исус Христос, също направих своята равносметка. Така видях, че месеците на изминалата година са били най-благодатните, най-изобилните и най-огнените, които съм имал от Бога. И при все, че през цялата година дяволът впиваше ноктите си до ужас в душата ми и плътта ми, пак зная, че написаното ще остане и ще пребъдва вечно. Защото то не е земна къща, та да се разруши или изгори. Не е скъп автомобил, та да се забие в първото крайпътно дърво или да бъде откраднат от изобретателни крадци. Не е банкова сметка, та да се стопи от инфлация или борсов крах.
Не! Написаното е Свят Дух. Дух, Който до свършека на света ще търси и намира сърца, които да освети, изпълни и разпали. А гледайки така на изминалата година, аз разбрах, че Господ Исус ме е направил по-богат от всичките човеци на земята. Не да се бия в гърдите или да се превъзнасям над братята и сестрите си. Но да превърна даденото ми от Бога в една жертва на Хълма, който е белязал целия ми живот.
Вярвай ми, братко мой, че когато решиш да принесеш живота си и труда си като жертва на Божия Свят Хълм, то тогава всички съпротивления на нечестивия ще искат да те върнат назад. Той ще накара едни да те одумват, други да те хулят, а трети да те напуснат. И тогава непременно ще си спомниш писаното в “Песен на песните”:
“Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели…” (Песен на песните 8:7)
Но аз отново искам да помислиш върху жертвата. Защото истинското пожертвувание винаги преминава през смърт. И жертва, която не иска да вкуси смърт, не може да бъде никаква жертва…
Ето с такива мисли в края на отиващата си година Исус запали сърцето ми. И самият Огън от Исус беше една прекрасна и неземна утеха за мен. Утеха, която покри скръбта ми от всичкото напускане и поругание, което преживях от мнозина в самия край на годината. Нещо повече – Исус се сниши до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Никак да не отпада сърцето ти. Но напротив – укрепи се! Защото ти казвам, че стоиш на точното място и на точното време. И нищо в живота ти не идва без да бъде заповядано от Господаря ти.
Спомни си думите Ми!
Спомни си как на всички ви казах в Евангелието:
“Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол]…”  (Марк 9:49)
Как мислиш тогава? Не осоли ли твоят Господ всичката ти жертва с Огън? И ако жертвата се осолява с Огън, то тогава не е ли самата сол Огънят на Господ? Ето, казвам ти, че Аз имам още много да ти говоря и така да направя жертвата ти за Небето още по-голяма. А колкото по-голяма е жертвата, толкова по-голям ще е и Огънят, с който тя се осолява…”
Слушах думите на Исус, а сърцето ми, усетило Огъня Му, роди думи, с които аз Го запитах:
“О, Исусе! Та нали Ти ме вдъхнови да напиша последната книга за Небесния Език на Любовта? И какво повече мога да искам от това – Огънят Ти да пребъдва в сърцето ми?”
Господ се усмихна на въпросите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Има малки жертви за Небето, които се осоляват с малко Огън, но има и големи жертви за Небето, които се осоляват с много Огън. А познал ли си ти какъв е Пътят към Съвършената Жертва? Познало ли е сърцето ти как Огънят се превръща в сол и солта в Огън? Казвам ти, че когато всички познаете превръщането на Огъня в сол и на солта в Огън, то непременно ще се уподобите във всичко на Мене. Защото Аз съм Съвършената Жертва на Отца, Която гори с най-силния Му Огън. Затова сега ти тръгни след Мене. Защото Аз ще те заведа на Пътя към Съвършената Жертва. Там, където Огънят се превръща в сол и солта се превръща в Огън. А когато видиш и проумееш всичко, ще те заведа да познаеш деветия Ми час. Часът, в който Съвършената Жертва извика думите Си:
Елои, Елои, Лама Савахтани?”
Чуло благодатните думи на Исус, сърцето ми Го последва в неизявявани и чудни Небесни видения.
Видения за Пътя към Съвършената Жертва.
Видения за Огъня и солта.
Видения за Кръста и Разпятието.
Видения за деветия час на Господ Исус Христос.
Братко мой! Имай вярата да прочетеш и приемеш Небесните послания на тази книга. Защото с нея Господ Исус ще ти даде привилегията да изживееш в Дух и Истина думите на Апостола Му Павел:
“Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам…” (Филипяни 2:17)
Амин и Амин!

Leave a Reply