4. ВИДЕНИЕТО СЪС СИНОВЕТЕ НА ЦАФНАТ-ПАНЕАХ
(ПЛОДОВЕТЕ НА БЛАГОЧЕСТИВИЯ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ да те загърне в Святия Си Дух и да ти даде да преживееш виденията в тази книга като мехлем, с който Бог е силен да изцели сърцето ти от всички поражения и злини, които си понесъл заради Неговата Вяра, Неговото Слово и Неговият Пример.
За свят, в който властва умноженото беззаконие, Благочестието е неприемлив вариант. За църкви, в които отстъплението се е превърнало в модел на благовестие, Благочестието е достойно за анатема и всяческо религиозно презрение. Тъй щото ако някой иска да се вдъхновява от живота на Йосиф и да открие лъчите на Божията Премъдрост, които свързват древния избраник на Отец с Господ Исус Христос, то такъв непременно да се приготви за яростна опозиция от нечестивите, и за всякакви отмъщения от дявола.
Аз отново ще те помоля да си представиш онази Египетска тъмница, в която Йосиф беше затворен. Библейската хронология ни показва, че когато Божият избраник беше на седемнадесет години, братята му го продадоха в робство на исмаиляните, а те го препродадоха на Петефрий. И в Петефриевия дом Йосиф остана девет години, преди да бъде набеден в поругание от жената на господаря си. Тъй щото от двадесет и шестата до тридесетата си година невинният беше зад решетките. Това не бяха ден или два, седмица или две, месец или два, но четири години в тъмница. Какво ли се е натрупвало през тези години в сърцето на несправедливо обвинения и осъден младеж? Не се ли е питал той къде е Бог, за да не забелязва голямата злина, която му стори една египетска блудница? Не е ли въздишал в среднощните часове на дървения нар, когато отново и отново си е спомнял чудните сънища, дадени му от Всевишния? Как да свърже тези сънища с железните решетки на килията си или с плъховете, които скърцат в тъмното? Или как да забрави, че го е посещавал Всемогъщ и Свят Бог, Който не може да лъже? Ако е Всемогъщ – защо не го освобождава толкова години? Ако е Свят – защо сънищата Му не се сбъдват?
Трябва да ти кажа братко мой, че само в изпитание, подобно на Йосифовото, можеш да разбереш от какво си направен. Ако си глинена тухла – непременно би се пропукал и разрушил до състояние на прах. Ако си пълен с колебания и съмнения, то дори и една седмица тъмница би била достатъчна да те съсипе духом. Ако смениш дълготърпението с отчаяние, то тогава си отворил не просто врата, но триумфална арка за внушенията на лукавия. Но ако дълбоко в сърцето си помниш, че Бог не е човек, за да излъже, то тогава дори в тъмница мирът ти с Него би бил като река. Защото е вярно и истинно твърдението, че великата съдба се изковава с велики изпитания. И колкото по-голямо е видението от Бога в живота ти, толкова по-голямо ще бъде и изпитанието, свързано с неговото постигане.
Аз вече никак не се учудвам, че живея във време, когато човеците са се отказали от свръхестественото, защото естественото им харесва повече. В естественото е пълно с обикновени човеци, които живеят обикновения си живот, предадени на обикновените си желания и намерения. Тъжното е, че това естествено от живота на езичника се прехвърли и в живота на християните. То се превърна в такава завеса от маловерие пред сърцата им, щото ако Господ би поискал да въздигне някъде поколение на Йосиф, то всички дръзнали да повярват непременно ще бъдат покрити от всичкото възможно човешко недоверие и подигравки.
Когато преди шестнадесет години написах първата си книга за Бога, аз не знаех колко дълбок и благословен ще се окаже изворът ми. И със сигурност не влагах много вяра в обещанието на Исус, че наградата ми е извънредно голяма, а “Мория” ще бъде Господният Хълм за оцелелите отсред Вавилонския гнет. А тогава със сигурност знаех, че първите ми стъпки към Хълма непременно ще срещнат опозицията на обикновеното християнство.
“Спри се! За какъв се мислиш или за кой се взимаш? Кой ти каза, че можеш да постигнеш повече от тоя, или от оня, които са светилата за пътя пред Църквата?”
Чувах такива мнения, които си бяха пълна демонстрация на съмнения, но те никак не поклатиха сърцето ми. А колкото до “тоя” или “оня”, които били “светила” пред Църквата, много скоро щях да разбера, че не са никакви светила, а най-обикновени търговци, достатъчно лицемерни и гримирани, за да не бъдат разпознати като инструменти на дяволската съблазън. И когато най-сетне Господният бич заплющя против търговците в Храма, всичката ми човешка вяра, че ще намеря мястото си и призванието си в някоя църква буквално се изпари, тъй щото ревностно потърсих Христовата Вяра. Само тя можеше да съхрани сърцето ми и да ми даде нужното дръзновение и непоколебимост в правотата на делото ми. Само тя можеше да ме изпълни със Святия Дух, за да отстоявам Божието Благочестие, каквото и да ми коства това. А това ми костваше една дълга тъмница, една яростна религиозна истерия, и един непрестанен демоничен водопад от хули, лъжи, опозоряване и тотална изолация. Без да зная, че Отец е решил именно в тъмницата да ми подари житницата Си, аз трябваше да превърна всеки от дните си в борба за устояване. Името ми вече беше станало синоним на лъжепророк и шарлатанин, а делото ми – вой на вълк. Книгите ми се късаха и изгаряха. Виденията ми се презираха и отричаха. Посланията ми се очерняха от пасторски заплахи, че който ме чете, влиза в бунт с Бога. И всичко това – защото имах Благочестието, с което се възпротивих на църковните търговци и заявих Истината, че те са дяволското подкопаване на Основата Христос и подмяната й с образа на звяра и заблудите на лъжепророка.
Но отидоха ли си търговците, дванадесет години по-късно от появата на “Изгони търговците от Храма”? Нищо подобно! Стоят си пред сергиите и продължават да си натискат бутоните на калкулаторите!
Отидоха ли си проповедниците на финансовия просперитет, които превърнаха Христовото Евангелие в лотария, от която печеливши са само поклонниците с пречупени гръбнаци и прегорели съвести? Нищо подобно! Въртят си долнопробните шоута по частните си телевизии, и демонстрират на света бляскавите си зали, в които няма да откриеш дори един поклонник с костюм и обувки за под хиляда долара!
Отидоха ли си теолозите, с чиито светски доктрини църквите заприличаха на евтини проститутки, готови да легнат с всеки блуднически дух? Нищо подобно! Академиите и институтите им бъкат от кандидати за евтина религиозна слава и безвъзвратно промиване на мозъци!
Отидоха ли си наемниците, научени от господарите си да насилстват над овцете си, и да се гордеят и превъзнасят над тях, сякаш че ще царуват вечно? Нищо подобно! Докато има неутвърдени в Христовата Вяра, които се впечатляват от надписа на Пилат, а мразят ясно очертания Христос, те ще бъдат и останат лъскави хитове на човешкото одобрение!
Какво тогава да стори Божият слуга в тъмницата си? Да абортира виденията си, та да се отрече от Благодатния, Който напълни и препълни житницата Си в сърцето му? Или да поиска прошка от нечестивите, че им е бил мъчителен трън за съвестите, и непрестанна заплаха за владенията им? Да съжалявам ли, че великият Вавилон е толкова пространен и голям, а Верните на Божия Пророчески Дух едва няколко дузини? Да лея ли горчиви сълзи, че живея на квартира и щедростта на приятелите едвам покрива нуждите ми, а проповедникът Бени Хин е мултимилионер и таксата да го поканят на евангелско шоу-парти е поне петдесет хиляди долара? Да се измъчва ли душата ми, че в една камениста, безводна и пустинна земя не се намират лесно почви за Святите Божии видения и откровения, та да бих пожънал изобилни плодове? Да страдам ли от притурената тъга в оковите ми, че мнозина тайно четат книгите ми и си преписват откровения, в които не са били изобличени, та да “блеснат” отпосле пред ахналите си слушатели за “директната връзка”, която уж имали с Престола на Благодатта? Не знае ли Бог и не вижда ли Съветът на Светиите кой Божий слуга е бил удостоен да се въздигне до Божия Престол и да даде Отеческата Светлина на света? Не помни ли Господ Исус кого е направил настойник на Скритата Си Манна, та да би се впечатлил, че някъде беззаконни ръце крадат от дадените даром Вода, Хляб, Вино, Масло и Сол, без да упоменат пред вярващите, че откровенията и тайните, които им проповядват, са били милостиво дадени на Божия пророк, и те оттам са ги научили. Но как да го направят, когато това проклето име “Стефан Главчев” е вече табу в църквите? Как да си развалят религиозния рахатлък и самочувствие, когато дори само да биха изговорили заглавие на пророческа книга от Хълма Мория, и мигновено биха станали прицел на някой по-горе в религиозната йерархия?
Виждаш ли, братко мой, пиша ти всички тези неща, защото те касаят изпитанието пред благочестивите. Понеже когато някога Павел е предупредил Тимотей, че всички благочестиви ще бъдат гонени, той е знаел какво пише. И не просто е знаел, но е виждал в съработника си Тимотей един млад Йосиф, който непременно ще понесе жестокото противоречие да бъде осъден без вина и намразен без причина. А когато дойде мигът на въздигането от Бога и Отца, то тогава настъпва същинският изпит по Благочестие. Защото Благочестието не е само страдание за Бога. То е и превъзходство, което трябва да заблести по удивителен и прекрасен начин. Вярвам, че разбираш за какво говоря. А ако не разбираш – ще се върна отново на Йосиф, който вече беше излязъл от тъмницата, а Фараон го въздигаше пред целия Египет.
Можеше ли благочестивия мъж, качен на Фараоновата колесница и гледащ как египтяните коленичат и му се покланят, да даде знак на Фараон и да му каже:
“О, египетски господарю! Спри за миг конете на колесницата! Защото виждам сред покланящите се човеци две нечестиви глави, които непременно искам да обеся!”
И после – скочил от спрялата колесница, да се приближи до Петефрий и жена му, и да им процеди през зъби, казвайки:
“Не сте ли вие крадците на четири години от живота ми? Не си ли ти, блудна жено, онази разгонена от страст египтянка, която ме склоняваше да се сношавам с нея? И не затова ли дръпна дрехата ми и излъга мъжа си Петефрий, че се поругах с тебе? А ти, Петефрие? Нима мислиш, че ще останеш ненаказан и провидението ще те остави да живееш? Защо не се усъмни в жена си, чиито страсти познаваше по-добре от мен? Защо се усъмни в един доблестен слуга, който беше като украшение за дома ти и благословение от Бога за имотите ти? Не ме ли хвърли в тъмницата, само и само да защитиш нечистата съвест на жена си, която иначе би ти изкарала лошо име сред египтяните? Сега и двама ви ще обеся, за назидание на цял Египет, понеже сте виновни за грях против Цафнат-панеах!”
Можеше ли (говоря по човешки) Йосиф да изрече тези думи? И щеше ли Фараон да откаже възмездието заради справедливия му гняв? Разбира се, че не! Йосиф имаше пълното право да поиска възмездие, заради почернената си младост. Но ако беше живял в тъмницата с мисъл за възмездие, то той щеше ли изобщо да има съдбата на Цафнат-панеах?
Ето този е по-важният въпрос! Защото в Египетската тъмница самото Слово Господно изпитваше Божия избраник. И когато Сам Отец го посочи и намери за напълно одобрен, въздигна го.
Да обърна ли тогава нещата към собствената си тъмница? Да живея ли с всеки удар на сърцето си за мига, когато бих въздал на всички, които ме мразеха и увеличаваха злостраданието ми? Не, братко мой! Аз живея в тъмницата си, за да слугувам на Исус и Божието домочадие! За всяко нещо в повече, което би дошло в съдбата ми, аз ще отдам Славата на Бога и Отца. Защото само Бог е Съдията, докато днес и сега аз оставам един безполезен слуга. И нека тези думи да не ти се виждат тежки, защото те са искреността на сърцето ми. Понеже – било че са ме мразили и презирали – правели са това на Оня, Който ме е изпратил. Било, че са съсипвали достолепието ми и от завист не са могли да понасят помазанието ми – правели са го на Достолепния и Помазаника на Отца. Било, че са късали книгите ми и надъхвали човешките сърца против името ми и делото ми – правели са го против Името, Словото и Делото на Господ Исус Христос. Тази е причината и до днес да не съм изгубил Мира Господен, колкото и да се преумножи злостраданието ми в последните години. А затова, че Благочестието ражда Съвършени Плодове, сега ще те убеди моят Господ. Защото аз все така оставах с духа си при Него и пред Божието Светилище. И ето думите, които Исус проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Възрадвал си Сърцето на твоя Господ, понеже в думите ти прочитам и съзирам Духа на Йосиф. И не би могло да бъде другояче, след като си могъщо просветен и докоснат от Облака на Отца Ми! А сега какво повече да сторя, освен да те заведа в Небесния дом на Йосиф, за да ти покажа Дрехата на Цафнат-панеах, която всички вие трябва да облечете?
Възправи се, Стефане! И нека отидем в дома на Благочестивия!”
С вълнение последвах моя Господ, Който ме прегърна с десницата Си, тъй щото духът ми премаля от радост. Така ние вървяхме известно време, когато пред очите ми се разкри прекрасен мраморен дом, върху чиито външни стени бяха изваяни житни класове. Прозорците на този дом светеха празнично и той привличаше благодатно всеки, който би го погледнал. Така Исус влезе през портата на дома и се възкачи по стълбите му, заставайки пред първата от стаите. И когато отвори вратата й, Господ ми даде знак да вляза с Него…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Това наистина беше домът на Цафнат-панеах, понеже на една от стените аз виждах закачена златната Фараонова огърлица, а до нея – пръстенът и златната чаша на Божия избраник. Знаех в сърцето си, че тези предмети не са материални, но духовни и никак не се опитвах да ги проумея. А докато още разглеждах всичко с възхищение, Господ вдигна ръката Си и ми даде знак да внимавам на думите Му, като казваше:
“Всичко в дома на Йосиф е желателно, слуго Мой! Но най-желателни остават шарената дрешка на Йосиф, изработена от Яков, както и бялата мантия на Благочестието, дадена от Отец на Йосифовия дух. Затова ти гледай какво ще сторя. Понеже първом ще покажа на сърцето ти шарената дрешка, без която не би била възможна и бялата мантия…”
Господ говореше твърде чудно и пленително, за да мога да разбера в първия момент дълбоките Му думи. Но ето, че Той протегна ръце към една красива закачалка в стаята, откъдето свали шарената дрешка на Йосиф. А след това, като я простря към очите ми, ме попита:
“Как мислиш? Защо Яков направи шарена дрешка на сина си? И каква е силата на тази дрешка?”
“О, Исусе! Спомням си виденията от първата книга за Йосиф, която ти даде на сърцето ми. Там аз проумях, че с тази шарена дрешка Яков възлага упованието си на Бога, за да бъде Господ единственият Пастир на сина му Йосиф. И тя беше шарена, за да напомня за чудото, когато се увеличаваха стадата на Яков, а намаляваха стадата на Лаван…”
“Добре си запомнил видението!” – усмихна се Исус и продължи:
“Но сега Скритата Манна ще ти даде един по-дълбок духовен поглед от първоначалния. Понеже виж и проумей, че шарената дрешка е съшита от черни и бели ивици, докато мантията на Благочестието е изцяло бяла. И ако шарената дрешка послужи на Йосиф в тъмницата, мантията му послужи за Цафнат-панеах. Помниш ли как в тъмницата Йосиф спечели благоволението на тъмничаря, понеже Господ беше всякога с него? Какви хора попадат в тъмницата, слуго Мой? Само добри като Йосиф ли, или и зли?”
“О, Исусе! Всякакви хора попадат в тъмницата – и зли, и добри!”
“А не обича ли Отец Ми както злите, така и добрите? И не излива ли дъжд както за праведните, така и за неправедните? И ако в Духа на Отца злите са черни, а добрите бели, то какво остава да е шарената дрешка на Йосиф?”
Скритата Манна от думите на Исус вече беше покорила сърцето ми, тъй щото развълнуван Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Тази дрешка е нашият стремеж да бъдем съвършени, както е съвършен нашият Отец на небесата! Тази дрешка е Духът на думите Ти, които Ти някога заяви в проповедта на планината:
“Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:43-48)
Когато обичаме човеците с тази шарена дрешка, тогава в духа ни има любов както за злите, така и за добрите. С черните ивици бихме прегърнали злите! С белите ивици бихме прегърнали добрите! И с тази шарена дрешка бихме се подготвили за чудесното въздигане от Бога и Отца. Защото във въздигането си ще останем великодушни и незлобиви като Йосиф…”
Думите ми накараха Исус да ме прегърне и силно да ме притисне до гърдите Си. А след това със съкровен Глас да ми каже:
“Тази е първата от великите тайни на Благочестието, приятелю на Сърцето Ми! Тайната – да обичате злите и добрите, и да благославяте онези, които ви гонят и убиват! Защото именно така подготвяте духа си за бялата мантия, в чиито гънки се срещат Благословението и Жертвата. Затова нека сега Аз да разтворя пред очите ти мантията на Благочестието, за да видиш знаменията, които ще се случат в тоя Йосифов дом…”
След тези Свои думи Исус закачи шарената дрешка на закачалката, и свали от нея бялата мантия на Благочестието. А когато я разгъна пред очите ми, настъпи чудо, което ме остави без дъх. Защото от лявата страна на мантията се яви Водата на Духа, а от дясната й страна – Солта на Духа, уподобена на бяло камъче. И докато аз гледах, Господ отново ми проговори, казвайки:
“Виж как Водата и Солта се срещат при гънките на Благочестието! И като протегнеш ръката си към мантията, докосни първом бялото камъче от дясната страна, за да ти се яви библейското послание…”
С огромно благоговение, което ме заливаше на вълни, аз прострях ръката си, като докоснах бялото камъче. И ето, че пред очите ми се яви Йосиф като Цафнат-панеах. Той държеше в ръцете си първородния си син Манасий, като казваше:
“Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом…” (Битие 41:51)
Докато още гледах, няколко сълзи се търкулнаха от лицето на Йосиф. И Исус, като простря десницата Си във видението, събра сълзите в шепата Си. А след това, докосвайки сълзите с показалеца на другата Си ръка, ми каза:
“Гледай какво е силен да извърши Огънят на Божията Любов! Гледай как Огънят ще пресуши сълзите на Йосиф, за да остане само Солта! И като гледаш на Солта от сълзите, кажи Ми:
Защо Йосиф кръсти сина си Манасия, сиреч, забрава?”
“О, Исусе! Манасия беше Плодът на Благочестието, роден от Солта! Защото Божията Любов, с която беше пълно сърцето на Йосиф, го накара да забрави злото, сторено му от братята му! Понеже когато ние бихме простили с Огъня на Отца греховете на длъжниците си, то тогава Огънят пресушава сълзите ни, и Солта свидетелства на мантията на Благочестието…”
Следващите думи на Исус бяха твърде съкровени и лични за мен. Понеже Той вече ми казваше:
“Ето така Аз искам и ти да забравиш за злото, което ти сториха църкви и вярващи в родината ти! Въпреки раните, които ти нанесоха пастори и предатели – прости им! Въпреки угнетенията, на които те подложиха чародеи и хулители – прости им! Въпреки тръните, които забиха в главата ти неблагодарни и ялови човеци – прости им! Въпреки страшната тъмница, в която те затвориха враговете ти и ненавистниците ти – прости им! Ти няма какво да губиш, когато си спечелил Мен! Ти няма за какво повече да плачеш, когато си родил Манасия!”
Сълзите вече рукваха от очите ми, и аз никак не се опитвах да ги задържа, понеже Исус ги взимаше в шепата Си. И огънят на показалеца Му отново ги пресушаваше, тъй щото собствените ми люспички сол побеляваха в шепата на Спасителя. А тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“А сега, слуго Мой, протегни ръката Си та докосни Водата от лявата страна на Благочестието! И виж видението, което ще ти яви библейското послание…”
Останал почти без дъх, аз повторно протегнах десницата си, този път към Водата от лявата страна на мантията. А тогава пред очите ми отново се яви Йосиф като Цафнат-панеах, който държеше в ръцете втория си син Ефрем, като казваше:
“Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми…” (Битие 41:52)
Докато още гледах, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Лесно би било за някой да бъде плодовит в земята на богатството и радостта си! Но такъв нека се опита да бъде плодовит в земята на страданието си, за да има силата да роди Ефрем, който е Плод на Благочестието! Казвам ти, Стефане, че наградата ти е извънредно голяма, понеже ти обърна страданието в сила за раждане, а не в сила за убиване! И така засвидетелства на Църквата Ми, че носиш мантията на Благочестието! Понеже смисълът на Плода е да се прославя Отец Ми, Който е на небесата! И в това се прославя Отец Ми – да принасяте повече Плод! Така съкрушавате тъмното сърце на дявола, който иска от страданието ви да се роди горчив корен, а не сладък Плод. Но ти виж и последното от знаменията с Плодовете на Благочестивия, като протегнеш и двете си ръце – лявата към Солта, а дясната към Водата. И като ги приближиш – докосни самата мантия на Благочестието, за да разбереш третата от великите му тайни…”
Вълнението ми от пречудните думи на Исус вече взимаше връх, но Той усмихнат ме подканяше да извърша заповяданото от устните Му. Така аз прострях и двете си ръце – лявата към Водата, дясната към Солта. И като ги приближих една към друга – докоснах мантията на Благочестието. А тогава пред очите ми се яви видение с Израил, който кръстосваше ръцете си, когато трябваше да благослови чедата на Йосиф. И сърцето ми чу Йосиф да казва на баща си:
“Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава…” (Битие 48:18)
Но мъдрият Израил, посетен от Светлината на Отца, проговори на сина си, като казваше:
“Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи…” (Битие 48:19)
Докато още слушах, Господ ме попита:
“Защо Израил кръстоса ръцете си? Защо направи втория син на Йосиф по-голям от първородния?”
В следващия миг Светлина от Скрита Манна изпълни сърцето ми, тъй щото казах на Исус:
“Ах, Спасителю мой! Малцина са Божиите избрани, които да претърпяват тъмница и да стоят като жертвени юнци в Кръга на Солта! Но мнозина са гладните, които трябва да бъдат нахранени с Плодовете на Царството! Тъй щото аз вярвам, че Йосиф е нарекъл първородния си Манасия, поради това, че Бог първом избърса сълзите Му, преди да наспори реколта в Египетската земя! Но ако сълзите са личното страдание на Благочестивия поради личното му стоене пред Бога, Плодовете са общото благословение за мнозина!
В Деня, когато Ти ни събереш при Себе Си, малцина ще помнят солта ми, но мнозина ще спомнят Плодовете ми! Малцина ще се вълнуват колко пот, сълзи и кръв са ми стрували тези пророчески книги, но мнозина ще се радват да Те познават и да бъдат въздигнати в Светлината на Духа Ти! Защото в това се прославя Отец – да принасяме много Плодове! И ето това ще рече да се покоря на Израил и на кръстосаните му ръце!”
В отговор на думите ми, Сам Господ кръстоса ръцете Си върху сърцето ми, като ми казваше:
“Запомни думите, които Ми изрече, слуго Мой! Защото ще ги нарека паметни за Сърцето Си, изречени от Мой превъзходен извор! Солта ще остане между Мен и теб, но Плодовете ще пребъдват в сърцата на всички останали! Потта, сълзите и кръвта ще останат между Мен и теб, но Плодовете ще спасят мнозина и ще ги утвърдят като поколение на Благочестието!
Понеже и в древността никой не запомни Йосиф като поруган и затворен в Египетската тъмница, но в сърцата на всички, спасени от глада, той остана благочестивият Цафнат-панеах!
Запиши Святите Ми думи на книга! И нека всички Мои да бъдат вдъхновени и просветени за Плодовете на Йосиф! Защото само с тези Плодове ставате достойни да бъдете поколението Цафнат-панеах! А когато запишеш преживяното в дома на Йосиф, отново Ме последвай! Защото ще те благословя с твърде великото видение за последния Йосифов период на земята!
Аз, Господ на Цафнат-панеах, все още говоря и не млъквам!”