1. ВИДЕНИЕТО С ВРАБЧЕТО И ГОСПОДНИЯ ОРЕЛ

След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че пред очите ми се разкри видение. Аз виждах една къща, чийто Покрив беше пламнал от Божий Огън. Този огън гореше в самите оранжеви керемиди, без да ги изгаря, а аз разбирах, че това беше място на Съвършено Божие присъствие. Затова, като посочих към пламналия Покрив на къщата, казах на Исус:
“Господи! Това, което ми показваш, е прекрасно. Защото, без всякакво съмнение, Покривът на тази къща пламти от Божията Любов…”
“Да, така, е! Волята на Моя Небесен Отец е всички да пребъдвате именно на Покрива. Защото такива бяха и пророческите думи на Сина към всички ви. Но ти сега гледай внимателно на видението. Защото прицелът в него е по-различен…”
След тези думи на Исус ние се приближихме към къщата, тъй че очите ми забелязаха как в нишата под самия Покрив имаше множество врабчета. Именно под Покрива те бяха направили гнездата си. И като пърхаха с криле край гнездата си, видимо се издигаха и стояха на самия Покрив, в пламъците на Божията Любов. А тогава Господ ме попита:
“Виждаш ли колко много са врабчетата? И забелязваш ли, че всички те са направили гнездата си под самия Покрив на Божията Любов?”
“Да, Господи мой! Забелязвам това. И сърцето ми се пълни с радост от тази гледка…”
Без да дочака края на думите ми, Спасителят отново каза:
“Виж тогава знамението, което ще се случи над самия Покрив. Защото то ще ти даде много повече радост. Понеже не друг, но Самият Божий Пророчески Дух ще се сниши, за да посети малките птици…”
Отново погледнах към пламналия Покрив. Така забелязах как от Небето към Покрива се сниши огромен Орел. Правейки кръгове над къщата Той видимо я приближаваше, докато накрая кацна на самия Покрив, а малките летящи врабчета Го обиколиха, като кацаха край Него с радостно цвърчене. Но ето, че Орелът вдигна глава нагоре към Небето. А след това изговори нещо на врабчетата и отново размаха крилата Си, за да се издигне към висините… Видели призива на Орела, врабчетата размахаха крилата си, като се опитаха да Го последват. Но миг след това някои от тях паднаха на земята край къщата, а други в страх полетяха настрани. А до издигащия се нагоре Орел остана едва едно врабче. И то, като се беше захванало с малките си крачета в могъщите крила на Орела, летеше с Него все по-нагоре, тъй че погледът ми във видението продължи да следва самия Орел и малкия Му спътник. Така силната птица се въздигна до върховете на високите планини. След това, като намери с острия Си поглед Собственото Си гнездо, поставено на най-високата измежду скалите, кацна там със самото врабче. И Господ ме приближи до самото гнездо на Орела, за да видя, че и то също пламтеше от Божия Огън. Но този път Огънят не просто пламтеше, а светеше със Силата на Слънцето. А самата Канара, на Която Орелът бе направил гнездото Си, стоеше като жива. Нещо повече – Орелът се съедини със скалата, а в твърдостта на камъка се появиха две могъщи длани, свити в шепа. Именно те държаха орловото гнездо и останалото там врабче. Ето, че малкото врабче почувства допира от Канарата. А тогава онези малки крилца започнаха да се преобразяват заедно със самото тяло на врабчето. И колкото повече растяха крилата, толкова повече врабчето преставаше да бъде врабче. Така пред изумения ми поглед се извършваше Божие чудо. Защото аз вече виждах един растящ орел, който по всичко приличаше на своя вдъхновяващ пример, съединил се с Канарата. Затова с развълнуван глас казах на Исус:
“Господи мой! Виж какво стана! Та това врабче бе издигнато от Божия Пророчески Дух и докоснато от шепите на Канарата, с Която Той се съедини. Тогава птичето видимо се преобрази. Защото крилата му пораснаха и тялото му стана орлово. А сега какво предстои с този Господен орел?”
Очите на моя Господ бяха станали твърде дълбоки. И Той, като посочи с ръка към гнездото на Канарата, ми аза:
“Гледай внимателно! И нека всички Мои проумеят това, което ти се дава от Небето. Защото Божият Пророчески Дух иде на земята като Орел, за да превърне всички вас в орли. И когато Този Дух се съедини с Канарата, Която съм Аз, то тогава във всеки от вас Твърдостта е извършила съвършено делата си. Не ви ли написа именно това Апостолът Ми Яков? Не започва ли посланието му с призив да пребъдвате на Канарата?”
“Да, скъпоценни мой Господи! Именно това ни написа Твоят апостол. Защото думите в посланието му бяха:
“А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък…” (Яков 1:4)
“А не видя ли Апостолът Ми, че мнозина няма да имат крилата на орли, за да се закрепят на Канарата? И не затова ли написа още:
“Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде…” (Яков 1:5)
И ако крилата на Божиите орли непременно са Смирението и Мъдростта, то разбираш ли тогава колко велико е делото на Божия Пророчески Дух на земята? Разбират ли Моите, че именно чрез изпратените към тях пророци Отец Ми ги призовава във високите места на Духа? Защото именно тогава, когато се покорите на Божия Пророчески Дух, ще получите и крилата на орли. Но ти отново гледай на видението, което ти давам. Защото тук ще се изпълни не нещо друго, но древното Слово на Отца Ми. Защото всичко, което ти показвам в това видение, е Живият и Вечен Дъх на Моя Небесен Отец. Затова наблюдавай какво ще стори врабчето, станало орел, за да предадеш това велико видение на Моята Църква…”
След думите на Господа аз видях как могъщата птица размаха крилата си и полетя към низините на земята. А тогава Исус добави:
“Нека и ние я последваме. За да видиш какво ще стори самият орел, утвърден в Словото на своя пример и вдъхновител…”
Вече виждах как птицата се приближава към земята, когато над нея стана знамение. Защото слънцето проби облачната завеса и лъчите му докоснаха орловите крила, които станаха прозрачни. Така на земята се появи светла сянка от летящата птица. И докато все още се възхищавах на прозрачните крила на орела, Господ посочи с ръката Си към земята, като ми каза:
“Ако на крилата подобава възхищение, то на Сянката подобава благоговение. Затова гледай на Сянката, а не на крилата. Защото всичките крила на Небесните Ми орли Отец е създал именно заради Сянката…”
След тези думи Силата Господна ме свали на земята И аз забелязах как Сянката от орела се яви сред множества от човеци, останали във властта и плена на земята. Това бяха души, ударени от всякакво нещастие. Някои от тях бяха куци, а други – слепи. Трети стенеха, като протягаха немощните си ръце, поразени от проказа. Но ето, че Сянката тръгна сред изтерзаните. И като ги докосваше, мигом отнемаше недъзите и болестите им…
Братко мой! Господ Исус ми се беше разкривал във всякаква пълнота и дълбочина. Но това видение надминаваше всичките ми представи. Защото не друг, но именно Той беше Сянката. Това не беше сянка, подобна на онези тъмни сенки, които оставят обектите, огрени от светлина. Не! Това беше многократно увеличена Божия Благодат и присъствие. И онези крила на Небесния орел не просто, че не спираха Светлината на Слънцето, но я увеличаваха. Сякаш че крилата му бяха лупи, през които Сянката слизаше на земята, като Самия Христос. И докато сърцето ми благоговееше пред чудото на самото видение, Исус отново ми каза:
“Мисли за Мен, като за Сянка! И когато Ме приемеш като Сянка, мисли за Сянката, като за най-могъщото засеняване от Небето. Защото всички трябва да станете прозрачни за Божията Светлина, както станаха прозрачни крилата на Моя орел. Точно, когато станете прозрачни за Светлината, то тогава на света се явява Сянката…”
Слушах Господ, а сърцето ми се пълнеше с блаженство. И аз отново Го попитах:
“Господи мой! А това, че сме прозрачни не ще ли да рече, че Божията Светлина няма никаква причина против нас и ние нямаме никаква причина против нея? Не сме ли тогава онези най-твърди и прозрачни диаманти, които съвършено свидетелстват на Твърдостта и провеждат Светлината?”
“Точно това ще рече, момчето Ми! И ако някой от Моите все още не е разбрал какво е Вечното Слово на Моя Отец, което Той сега превръща с това видение в Дух и Живот, то такъв нека си спомни писаното в псалома:
“Който живее под Покрива на Всевишния, той ще пребъдва под Сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила…” (91:1-4)
Видяха ли тогава Моите, че врабчето живееше под Покрива на Всевишния, защото там беше гнездото му? Видяха ли Моите, че Божият Пророчески Дух наистина покри с крилата Си малката птичка и тя беше, която прибягна под крилата Му? Видяхте ли най-сетне, че именно тогава, когато пребъдвате под Сянката на Всемогъщия, ще бъдете избавени от примката на Нимрод и от гибелния мор на мерзостта? Но ето, отново заповядвам на всички Мои:
Приближете се към пророка Ми! И отворете сърцата си, за да ги напълня. Защото днес очите Ми виждат доволно много врабчета, но орлите са твърде малко. Как да намерите Сянката на Всемогъщия, като не искате да полетите след Моите пророци от Покрива на Всевишния? Но ето, за всички Верни сега ще разкрия на слугата Си видението с Апостола Ми Петър. За да видите човека, който живя като врабче под Покрива на Всевишния, но се издигна като орел до Сянката на Всемогъщия. Защото да приемете Божия Пророчески Дух и да придадете на вярата си твърдост и посвещение – това ще рече да извървите пътя от врабчета до орли…”
След тези последни думи видението от Господ се прекрати, а аз – с трепет и вълнение записах думите Му и притихнах в очакване на твърде великата Му Милост и Благост.