1. ПОЖАРЪТ “АЛЕЛУЯ”

И така, братко мой, аз вече наблюдавах неизброимо число от човеци, които горяха в неугасим огън. Знаейки, че ще преживея огромно утеснение от онова, което виждам, Господ стоеше до мен и бе сложил ръката Си на рамената ми. Така, от допира с Господната ръка, сърцето ми получаваше сила, за да издържи и понесе самата гледка. А в този първи пожар, както вече казах, аз виждах горящи хора. Огънят беше обхванал целите им тела и езиците му влизаха навътре в самите тела. Но въпреки това телата не изгаряха и не можеха да стигнат до смърт. Докато наблюдавах огромния пожар, забелязах, че на места огънят беше по-силен, отколкото на други. Затова, като вдигнах ръка и посочих пламналите човеци, аз попитах Исус:
“Господи мой! Как да разбирам това? Защото огънят гори повсеместно телата на тези човеци, но въпреки това той е най-силен в областта на лицата им и най-вече – в самите им устни…”
А Исус отговори:
“Не се плаши и се приближи до тези нечестиви. Защото огънят на осъждението няма власт над теб. Така непременно ще разбереш защо устните им горят от най-силния огън…”
След думите на Исус аз се приближих към горящите хора, а ушите ми доловиха самият шум на огъня. Той бе изненадващ. Защото от областта на устните се долавяше възглас “Алелуя”. Това не бе радостен възглас, нито възглас на преклонение. Не! Това бе хриптенето и ужасът на едно вечно страдание. Страдание от огън, който гори вечно, а най-силните му езици влизаха в устата на нечестивите и именно от там идваше шумът на самия възглас. И аз, втрещен още повече от видяното, аз отново попитах Господ:
“Исусе, не мога да повярвам! Та тези хора горят и от устните им, където огънят е най-силен, излиза едно мъчително хриптене, в което разпознах възгласа “Алелуя”. Защо тези човеци горят тук, а едновременно с това устата им викат “Алелуя”?…”
А Господ с твърде сериозен Глас ми отговори:
“Когато на земята си викал “Алелуя” с чужд огън в сърцето, то чудно ли е, че и във външната тъмнина огънят ще търси причината, която го е подпалила? А тези са наистина с твърде тежък грях пред Лицето на Отца Ми. Защото те всякога са викали “Алелуя” на дявола и на неговите измамни служители. И тяхното “Алелуя” Бог е счел за празна дума, която дяволът е напълнил с хваление и поклонение към самия себе си. Но Аз съм те водил на много места, за да видиш много мерзости и запустения и не беше ли ти свидетел колко често слугите на лукавия са обичали да повтарят тази дума?”
“Господи, Ти наистина ме заведе на много места. И аз наистина видях с очите си и чух с ушите си, че поклонниците на дявола обичат да изговарят този възглас. Но никога не съм предполагал, че това е било толкова голямо беззаконие, щото Бог да заповяда наказание с вечен огън…”
Отново погледнах към Господ и забелязах, че очите Му са пълни със сълзи. А Той, за да просвети още повече сърцето ми и да ме направи да разбера всичко, ми каза:
“Ела с Мен и се приближи до един от тези. За да видиш какво стори той на земята с чуждия огън в сърцето си…”
След последните думи на Исус двамата с Него се приближихме до един от горящите човеци. И моят Господ простря ръката Си към сърцето му, като извади пред мене греха му, за да стане явен. Така пред очите ми се разкри видение, в което аз виждах самия човек на земята. Той стоеше на амвон в препълнена зала и очите му бяха твърде щастливи. И в сърцето му все така гореше чуждият огън на дявола. А нечестивецът посочи с ръка към малките дечица, седнали на първите редове в залата, като им каза:
“Искате ли да ръкопляскаме на нашия баща? Искате ли да му пеем “Алелуя”? Искате ли да го приветстваме в нашето събрание?”
Малките дечица, неподозиращи в какъв измамен спектакъл са заставени да участват, започнаха радостно да ръкопляскат. И ето, че там, в самата зала, се появи Луцифер. А нечестивецът, като усети присъствието на бога си, започна да подскача на амвона и да вика:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя!”
Така от устата му излезе огън, който се стрелна към сърцата на малките дечица и бързо ги подпали. И те също започнаха да повтарят:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя!”
Погледнах към моя Господ, защото не издържах на мерзостта, която наблюдаваха очите ми. А Той със зачервени от скръб очи отново ми каза:
“Сега разбираш ли каква е силата на една празна дума? Сега разбираш ли, че с чуждия огън на дявола този нечестивец е подпалил сърцата на много неутвърдени души. Те с измама са били заставени да викат “Алелуя” на самия дявол. Но какво е “Алелуя”? Не е ли възгласът на Святия Дух от сърцата ви? Не е ли преклонението на вашите сърца пред Святостта и Величието на Отца? И ако Отец Ми още в древността ревностно прогласи:
“Да нямаш други богове, освен Мен!”
…то какво ли ще е нечестието на онези, които не просто се поклониха на друг бог, но дръзнаха да убиват с древната еврейска дума малките във вярата?
Колко от вас разбраха, че “Алелуя” не е просто един религиозен поздрав, лишен от Духа, но съвършено преживяване на Божията Слава и Присъствие? Ако думата на Божията Слава не се запълни от Духа на Божията Слава, то непременно тя е станала празна дума, която дяволът запълва със собствената си слава.
Но ето, казвам ви! Дяволът е паднал херувим, който всякога е търсил слава, с която да напълни сърцето си. Той винаги е искал да бъде припознат като Самият Отец и Бог. Затова измамата му в тези последни времена е пълна. Защото човеци, родени от пръстта и обърнати към пръстта, изговарят дума, родена далече по-горе, като вярват, че тя ще ги издигне. Но колко от тях знаят, че издигат не думите, а Духът, Който ги изпълва? Ето затова “Алелуя” в празните сърца стана празна дума, която убива и опожарява. И хора, станали като животни в похотта и страстите си, обичат да преживят в устата си “Алелуя”, за да изглеждат праведни в собствените си очи и да излъжат малките дечица, че духът, на когото се кланят, е Небесният им Баща. И ето това е сетнината им!”
След тези думи на Господ видението с греха на нечестивия се прекрати, а Исус ми каза:
“…“Алелуя” е първата празна дума, за която нечестивите ще горят в огъня на вечното наказание. Но тя не е единствената. Защото в Храма на Моя Бог и Отец има няколко най-свещени и пречисти думи. И над всички тях дяволът хвърли покривалото на мерзостта и запустението. Затова нека сега те заведа на втория пожар. За да видиш наказанието на човеци, които са с още по-голям грях и осъждение от тези тука…”