1. ВИДЕНИЕТО С ОГЛЕДАЛОТО НА ХРИСТОВАТА СЛАВА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
От незапомнени времена един и същи копнеж е изпълвал житието и битието на повечето човеци. И това е бил копнежът за слава. Хората са говорели за славата, мечтаели са за славата, преследвали са славата с всякакви начини и средства. Изобщо – мисълта, че името ти може да заблести над хиляди и милиони други имена – е била като магнит за човешките сърца. Така във всички сфери на своето житие и битие човеците са започнали да преследват славата. На една малка част от тях тя се усмихнала и запечатала имената им в историята, а огромните множества подминала като крайпътни дървета. Но било, че едни се прославили, а други умрели безславно, копнежът за слава продължавал все повече и повече да изпълва живота на човеците. Но ето, че на прага между две древни хилядолетия се явил Божият Син Исус Христос. Той слязъл от Небето на земята чрез чудото на непорочното зачатие и през целия Си Свят Живот работил за Слава, която не можела да се пипне, опише или види.
Исус дошъл на земята, за да прослави Бог Отец, Който е на небесата!
И не само да Го прослави, но да яви всичката Му Благост и Милост, всичкото Му състрадание и всичката Му Огнена Любов към човеците. За земните човеци, придобили земната си слава, Исус изглеждал необясним и неразбираем. Той не търсил славата така, както я търсили те. Той не пожелал да се короняса и провъзгласи за цар над Израил, ако и да имал всички видими и невидими основания за това. Той често излизал по улиците и площадите, като казвал на първенците и фарисеите:
“Аз дойдох в Името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите Славата, която е от Единия Бог…” (Йоан 5:43-44)
Тези думи още повече озадачавали и обърквали големците на Израил. Хипнотизирани от многовековната призма да претеглят славата чрез богатството, почитта и държавния сан на човека, Израилевите водачи се съблазнили в Исус. Понеже Той говорел и работил за Слава, която не е от техния свят и не се печели с поклони пред дявола. И точно тогава се появила разделителната линия между двете слави – Славата на Бога и славата на човека. Славата на Небето и славата на земята. Славата, придобита с поклонение пред Бога, и славата, получена с поклони пред дявола. Сблъсъкът между двете слави бил толкова страшен и категоричен, щото Исус заплатил този сблъсък с разпъването Си на Голготския Кръст. Но точно когато Израилевите първенци тържествували, че тяхната слава е победила Христовата, Исус възкръснал от мъртвите. И не просто възкръснал, но тържествувал в Слава над всички началства, сили и господства. Това било тежък и фатален удар за човешката слава, която винаги приключва със смърт и краят й е като сетнината на тревата. Но ето, че точно там, където приключвала човешката слава, изгряла Славата на Исус. Той не просто възкръснал, но се възнесъл в Небето в неизразимо величие, а Бог Отец Му дал всяка власт на Небето и земята. И Господ, като излял Святия Си Дух над Своите последователи и пратеници, им заповядал да работят не за земна, но за Небесна Слава…
Братко мой! Аз зная, че написаното по-горе не е някакво ново знание за теб. Но бях длъжен да започна именно така, понеже две хиляди години след Възкресението на Исус нещата не са се променили нито на йота. И днес все още продължава страшният сблъсък между двете слави. И днес чедата на дявола продължават да му се покланят, за да спечелят земната слава, а Божиите чеда се покланят на Исус, за да спечелят Небесната Му Слава. Но ето тук настъпва една съдбоносна разлика. И тя е, че дяволските поклонници получават славата си приживе, а Божиите чеда – когато пристъпят зад портите на Небесния Ерусалим.
Как тогава да живеят Божиите чеда, за да са сигурни, че не са изгубили Венеца на Славата? Как да наблюдават и съпоставят белезите на живота си, за да са сигурни, че не са разменили Христовата Слава за някоя кратковременна слава? Не казва ли посланието на Христовия апостол за мнозина:
“Като се представяха за мъдри, те глупееха, и Славата на Нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини…” (Римляни 1:22-23)
И не предупреждава ли Сам Господ в “Откровението”:
“Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца…” (Откровение 3:11)
Можем ли да сме сигурни, че не сме разменили Божията Слава за човешка или демонична? Можем ли да имаме категорично потвърждение и увереност, че държим здраво онова, което имаме, за да не ни отнеме никой Венеца на Славата?
Именно отговорът на тези въпроси се разкри пред сърцето ми, когато Господ Исус ми даде Небесното Си видение. Затова нека да продължа с него. Аз вече вървях с Исус по златните улици на Небесния град, когато Господ извърна главата Си и ми проговори, казвайки:
“Сега ще те въведа в Божието Светилище, за да ти покажа Залата на Моята Слава. Затова Ме последвай и запиши всичко на книга…”
Ето, че пред очите ми вече сияеше Дворецът на Божието Светилище, когато Господ отвори вратите му и пристъпи навътре, а аз Го последвах. Така Исус премина през дължината на Светилището, като застана пред врата, направена от прозрачно злато. В следващия миг Той се обърна към мен, като ми казваше:
“Пристъпи след Мене, слуго Мой! Защото много години Сърцето Ми е копнеело да те въведе на това място…”
С вълнение стиснах ръката на Исус и пристъпих след Него. А тогава очите ми съзряха издигнат златен постамент, върху който беше поставен Венецът на Славата. Самият Венец светеше със силата на обедно слънце, а лъчите му бързаха да озарят цялата Зала. Но още по-интересното беше това, че срещу златния постамент и Венеца имаше огромно огледало, покрито от бял и чист висон, тъй щото само краищата на огледалото бяха видими за мен. И ето, че Исус се приближи до Венеца и го взе в ръцете Си, като Го постави на главата Си. От самата гледка нозете ми се подкосиха, тъй щото паднах по лице. И, не смеейки да погледна на Исус, тихо Му казах:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Да стоя ли в Присъствието Ти, когато не съм достоен за Славата Ти? Да съзерцавам ли най-прекрасното Лице на Вселената, когато погледът на очите ми не е достоен за Тебе?”
В отговор на думите ми Исус пристъпи до мен и ми подаде ръка. А след това, като посочи към златния постамент и покритото с висон огледало, с повелителен Глас ми заповяда, казвайки:
“Ела с Мене досами огледалото, което е покрито със светъл и чист висон. И като гледаш на покритото огледало, кажи Ми:
Защо в Залата на Моята Слава стои огледало, покрито с висон? Не трябва ли огледалото да отразява Мене Самия и Венеца на Славата Ми?”
Замислих се над думите на Господ и те ми се сториха твърде дълбоки. А после в ума ми нахлуха стиховете от посланието на Апостол Павел:
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната Слава, се преобразяваме в същия образ, от Слава в Слава, както от Духа Господен…” (2 Коринтяни 3:18)
Самите стихове родиха лъч на мъдрост в ума ми, тъй щото казах на Исус:
“О, Господи мой! Преди да се огледаме в огледалото на Твоята Слава, ние трябва да имаме дела, съпоставими на Славата Ти. Понеже никой, който не върши Твоите дела, не може да издържи на Славата Ти, нито пък е достоен за нея…”
“Отговори мъдро!” – ми каза Исус и продължи: “А сега пристъпи пред огледалото и дръпни висона, който го покрива!”
Боже мой! Каква привилегия ми даваше моят Господ! Изпълнен с блаженство и прекомерно вълнение, аз протегнах ръка и хванах висона, като го дръпнах от огледалото… О, чудо на чудесата! Удивлението ми нямаше край. Защото от огледалото ме гледаше един окървавен и бичуван Исус, с венец от остри тръни, набучени в главата Му. А пред Него виждах и себе си – наранен от черни железни стрели и с подобен венец от тръни, впили се в слепоочията ми. Без дъх от видяното, аз едвам успях да прошепна:
“Но защо, Господи? Защо огледалото Те отразява бичуван, окървавен и с тръни на главата, когато в действителност Ти Си облечен с царска мантия, носиш Венеца на Славата и блестиш от всичкото възможно великолепие?”
“Защото това е най-вярното и най-истинското отражение!” – ми каза Исус и продължи:
“Защото искам да видя всички ви с това отражение на земята, за да заслужите Славата Ми на небесата. Понеже оня, който се удостои да съучаства в страданията Ми, той е достоен да наследи и Славата Ми. Но ако някой не е съучаствал в страданията Ми, то такъв не е от Моите и Духът на Славата не свидетелства на него.
И за свидетелство на цялата Ми Църква Аз ще посветя сърцето ти с цялото знание за Венеца на Славата. За да разберете как се постига, как се сплита и как се носи.
И ти, като гледаш на острите тръни, впити в главата ти и на черните стрели, забити в тялото ти, вече трябва наистина да си уверен защо Господ те е посочил за Негов свидетел, слуга и настойник на всичките Му тайни.
Блажени тия, които имат сърца да приемат свидетелството на пророка Ми! Те непременно ще придобият Венеца на Славата!”