ПЪРВА ЧАСТ: ЛЕДНИЦИТЕ НА ВАВИЛОН

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сърцето ми все още пламтеше от мощното помазание на Отца, свързано с виденията пред Неговия Свят Олтар и Огънят Му все така се разливаше из всичките ми вътрешности, когато Господ Исус отново се яви пред сърцето ми. Това ме изненада, тъй като винаги след написването на пророческа книга Той ми дава дни на отдих и укрепяване. И докато си мислех, че вероятно не съм видял всичко, свързано с Обяда на Отца и трапезата на Мъдростта, Исус проговори в сърцето ми, като каза:
“Нека не те учудва това, че толкова бързам да дойда при теб и този път почивка няма да има. Но за Моето идване има причини. Защото последните книги, които Отец ти заповяда да напишеш, бяха свързани изключително с Огъня пред Божието Светилище и Божия Свят Олтар. И ти беше угодният на Отца Ми съд, в който Той положи Огъня на Святостта и Любовта Си, тъй че да го предадеш на всички Верни и Посветени на Името Ми. Но там, където идва с голяма Сила Огънят, на същото това място ще дойде с голяма сила и студът…”
Думите на Исус бяха толкова изненадващи за мен, щото ми трябваха няколко минути, за да ги осъзная и проумея. Затова Му казах:
“Господи мой! Да разбирам ли, че чрез последните огнени послания в пророческите книги Отец е увеличил Огъня Си в сърцата на братята и сестрите ми?”
“Точно така го разбирай, момчето Ми. Но също така проумей, че против тези огнени послания дяволът ще изпрати цялата си ярост. А тогава онези, които те приеха за светило на Отца и за Мой пратеник, ще преживеят натиск и съпротива, много по-силни от предишните. И ако ти си свикнал на подобен натиск, понеже Аз съм те утвърдил на това, то не всички имат Моето лично водителство, та да устоят на самия натиск…”
“Какъв е натискът, Исусе?” – попитах отново аз, като дълбоко в сърцето си знаех, че имам отговора. Исус ме погледна с твърде дълбок и сериозен поглед. И в прекрасните зеници на моя Господ аз за първи път прочетох една съвършена загриженост и състрадание към всеки от нас. Така, докато ме гледаше, Господ се приближи към мен, като ми каза:
“Ти вече веднъж преживя и разбра какво ще рече да приютиш Агнеца в сърцето си. Защото Моето Пприсъствие в теб бе повторно разпнато и прободено на Кръста от всички поклонници на светския и религиозен дух на Вавилон. Но сега Аз искам да ти дам едно ново усещане и така да изпиташ едно друго страдание. Страданието, което Сам изпитвам като Господар на Църквата Си, като Пастир на Стадото Си и като Глава на Тялото Си…”
След тези Свои последни думи Господ се надвеси над самия мен. И като ме прегърна с прободените Си ръце, се вля в самия мен, тъй че усетих сърцето си преизпълнено от Божия Дух. И ето, че докато очаквах някакво знамение пред очите си – било то видение или някакъв Божий знак, започнах да усещам ръцете и нозете си твърде странно. Те, противно на Огъня в сърцето ми, започнаха да изстиват, а аз усетих как по жилите ми тръгнаха вълните на една нежелана хладина. И колкото повече стоях и се опитвах да мисля над това, че Господ Исус е в мен с Духа Си, толкова по-студени ставаха ръцете ми и нозете ми. Самият студ не просто пълзеше по жилите ми, за ужас на сърцето ми. Не! Той вече бе започнал да сковава пръстите на ръцете и нозете ми, тъй че всяко тяхно движение вече биваше придружавано с болка. И понеже това продължи доста време, аз дори забравих, че Господ Исус е все още в мен…
Та Той дойде и влезе в мен, за да ми яви нещо, а аз в изненадата от студа сякаш забравих за Него!… Затова извиках към Исус:
“Господи, моля Те! Потвърди в сърцето ми какво става с мен! Защото, колкото до духа ми си, аз чувствам че там ме изгаря твърде силен и пламенен Огън. Но в ръцете и крайниците на тялото ми нещата стоят зле. Защото студът в тях стана твърде голям и ми е трудно да ги движа…”
В отговор на думите ми Исус проговори из сърцето ми като ми казваше:
“Ако на теб ти е трудно да движиш собствените си ръце и нозе, то запита ли се какво Му е на твоя Господ, когато трябва да движи Собствените Си измръзнали ръце и нозе? Защото, ето, това усещане, което ти давам, не е твоето, но Моето. Защото днес над всички Мои Верни и искрени чеда дяволът стоварва най-големият студ и хладина от създанието на света. И единственият начин за Моите да устоят, е като познават Сърцето Ми и се стремят към Огъня, Който пламти във вашия Господ. Защото, ето, дошло е времето всички да си спомните думите Ми, които ви пророкувах в Моето Евангелие.
Дошло е времето, не да стоите, но да устоявате. Не да можете, но да превъзмогвате. Не да се спасявате, но да оцелявате. Дошло е времето всеки от вас отново да прочете Завета на Господ с водителството и вдъхновението на Неговия Собствен Дух. И когато стигнете до белезите на последното време, ясно да прочетете думите Ми, които гласят:
“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 24:9-13)
Как мислиш? Може ли Тялото на твоя Господ да бъде намразено от всичките народи и Главата на твоя Господ да не усети това? Може ли ръцете Ми и нозете Ми да изстиват поради умноженото беззаконие, а Аз да не плача и да не страдам за Моите? Сега разбираш ли, че ако Отец Ми те вдигна до Святия Си Олтар и ти даде божественото послание за Огъня и жертвените юнци, то това беше, за да се възроди вярата на онези малцина, които все още не са Ме предали и разпнали. И те, които получиха толкова много Огън от Светилището, непременно ще бъдат намразени още повече. И едни от тях ще се утвърдят, въпреки омразата, а други ще охладнеят, за да тръгнат по пътя на беззаконните.
Но ето, казвам ти, че всички, които Отец Ми е записал за Живот, непременно ще устоят във времето на най-големия студ. Защото, за да усещаш този ужасен студ по ръцете си и нозете си, то е, понеже Аз ти дадох да преживееш Собствената Ми болка и страдание. И за да бъде преживяването ти пълно, то нека сега отворя очите ти, за да видиш през какви места Пастирът трябва да преведе стадото Си…”
След думите на Исус, които Той изговори из дълбочините на сърцето ми, пред очите ми се появи видение. Аз виждах моя Господ и малкото Му стадо. Исус държеше гегата Си и вървеше напред, а стадото Го следваше. Но ето, че в самото видение се появиха подробности, които разтърсиха сърцето ми както никога. Защото Господ и стадото Му бяха тръгнали да изкачват твърде висок Хълм. А самият Хълм беше заобиколен от много ледници. Да, братко мой! Това беше един жесток леден пръстен, създаден от дявола именно на подстъпите към Небето. А пътят на Господ и стадото Му непременно щеше да премине през самите ледници. Докато гледах на покъртителната гледка, аз забелязах, че Исус наистина тръгна и стадото Му Го последва към самите ледници. Онези смирени овце, които покорно вървяха след силуета Му, стъпиха с копитата си върху самия лед. А тогава Исус се обърна към стадото Си и протегна гегата Си, като докосваше с нея всяка от овцете Си. И ето, че сърцата на Господните овце пламнаха от вътрешен Огън, който се разгоря твърде силно в тях, но без да ги изгаря. Това беше голямо предизвикателство за силите на Злото, създали ледения обръч. Те не просто наблюдаваха вършеното от Исус, но се надигнаха във вид на ледени ураганни ветрове, като започнаха да връхлитат върху Господ и стадото Му. Но Исус вървеше съвършено непоклатим. И в белия прах, вдигнат от ледените урагани, аз виждах как сърцата на овцете Му се разгоряваха все повече и повече. Това беше възхитителна гледка. И една затрогваща и дълбока любов бликна в гърдите ми, тъй че извиках на Господ:
“Исусе мой! Обичам Те! Защото и в най-студеното видение, което някога Си давал на сърцето ми, пак Твоят Огън е по-силният и по-могъщият…”
В отговор на бликналата ми любов, от дълбочините на сърцето ми нахлу скръб от Исус, която разплака душата ми и завладя очите ми, тъй че Божиите сълзи започнаха да капят върху ръцете ми. А тогава дочух Гласът Господен от сърцето ми, Който ми казваше:
“Ти знаеш ли, момчето Ми, колко човешки души ще отнесе това последно охладняване поради умноженото беззаконие? Ти помниш ли още сълзите Ми, когато Божията Мъдрост ти показваше Стълпът на Искреността? Помниш ли онази ледена къща и вкочанясалите лица на събраните в нея? Ти знаеш ли колко голяма е измамата на старовременната змия, която е дявол и Сатана? Защото студът се усеща само от онези, които имат Огъня Ми. И колкото повече е Огънят Ми вътре в теб, толкова по-голям е и студът около теб. Но земните човеци, които никога не са Ме познавали, ако и лицемерно да са Ме изповядали за Господ, бързат да угасят Огъня Ми, защото тогава престават да усещат и студа. Понеже студените никога няма да усетят, че е студено. И като намерят съгласие със студа на света те си мислят, че всичко в сърдечната им връзка с Бога е наред. Но пак тяхното незнание и съгласието им с духа на беззаконните няма никак да ги оправдае в Деня на Моето Съдилище. Защото тогава Ръката Ми ще посочи към мнозина, които са станали ледени висулки и устата Господни ще произнесат съдбоносните Си думи към всеки от тях:
“Намразен ли беше от всичките народи, поради Моето Име? Отхвърлен ли беше от светските църкви, в които се умножи беззаконието, за да познае цялото Небе и всичките му обитатели, че този свят не е достоен за теб и ти не си достоен за света? Усети ли как гвоздеите на човешката омраза и злоба се забиват в ръцете ти и нозете ти, та да се уподобиш на Мен, вкусвайки от горчивата чаша, която Моите непременно пият в живота си за Бога?”
Тогава такава ледена висулка ще разбере в сърцето си, че вместо да бъде мразена поради Огъня на Отца, тя самата е станала инструмент на дяволската измама, та да мрази Моите, които са пълни с Божия Огън. Вместо да пие горчивата чаша на скръбта, омразата и гвоздеите, тя самата е станала палач върху сърцата на Моите!
Спомни си думите Ми, момчето Ми! Спомни си как в края на земната Си мисия, като погледнах на Делото на ръцете Си, казах:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49)
И какво повече тогава да искаше Моят противник, дяволът? Какво друго да се родеше в тъмното му сърце, освен мотивацията да се противи на Моя Огън и да кара мнозина човеци да презират Съвършените проявления на Божията Любов? Но ето затова сега очите ти виждат пръстенът от тези ледници, които са заобиколили Святият Хълм на Моя Бог и Отец. Тъй че ако някой тръгне с нозете си нагоре, непременно да срещне съпротивата на студа и хлъзгавите измами на леда. Спомни си тогава свидетелствата на собствения си живот и служение към Отца. Не пламнаха ли преди години хиляди от Огъня на Божия Пророчески Дух, с Който Аз запалих сърцето ти? И можеше ли ти в началото да смогваш на онези, които искаха от теб пророческото слово, което ти дадох?”
Слушах Господа и за миг изстенах от мъка. Защото Исус докосваше най-болезнените струни на душата ми. Затова Му казах:
“Господи мой! В началото, когато Ти ме благослови, за да гледам на Твоята красота и привлекателност и да слушам благословените Ти устни, аз написах десетки книги. Имаше мигове на такова изнуряване на душата ми, че не давах покой на клепачите си по цели дни и нощи, за да печатам и изпращам книги на мнозина. Даже в радостта от това моментно общение бях купил карта на България, на която отбелязвах градовете и селата, където е стигнало пророческото слово. Така, за няколко месеца, картата почерня и пророческото благовестие възпламени България…”
“А после, Стефане? Какво стана после, когато нозете на всичките тези човеци решиха да последват Небесния Пастир по пътя към Хълма, според Моите думи в книгите? Какво стана, когато нозете на мнозината усетиха острия допир на студа и бяха обвинени в липса на лоялност и покорство към земните си пастори? Какво се случи, когато северните вихрушки на дявола покриха главите на мнозина със снегове, (които бяха платените хули против теб, публикувани в църковни вестници) и обърнаха косите им на лед? Останаха ли покритите от снеговете Верни на приятелството си с теб? Сбъднаха ли се тържествените им речи и писма, с които те уверяваха, че никога няма да те оставят, но ще пребъдват в общение с Господния пророк? Сбъднаха ли се думите им, че завинаги посвещават десятъците си на Господ, Който им говори от Хълма Мория? Най-малкото, запомниха ли тези човеци думите Ми против търговците в Храма?”
“Господи мой! Това, което ми говориш, е твърде болезнено за душата ми. Защото думите и обещанията на стотици човеци бяха само мед що звънти и кимвал, що дрънка. Те не просто излъгаха мен, но излъгаха и Теб, понеже се обещаха в Твоето Име. А колкото до Твоите думи против търговците в Храма, те никак не ги запомниха, но решиха в сърцата си, че Ти Си, Който Си позволил всичката търговия в Църквата…”
“А може ли твоят Господ, да намери съгласие с дявола? Може ли Божият Храм да намери споразумение със слугите на Мамон? Досети ли се някой от тези слуги да прочете какво говорят пророческите стихове от книгата на пророк Захария, където за сетнината на Святия Храм Господен е записано:
“В оня ден и върху звънците на конете ще има надпис: Посветен Господу; и самите котли в дома Господен ще бъдат като легените пред олтара. Дори всеки котел в Ерусалим и в Юда ще бъде посветен Господу на Силите; всички, които жертват, дохождайки ще вземат от тях и ще варят в тях; и в оня ден не ще има вече (човек) който да търгува в дома на Господа на Силите…” (Захария 14:20-21)
И ако в оня Ден вече никой няма да търгува в Дома Господен, то как днес Храмът е превърнат във вертеп и мнозинството се съгласява с мерзостта на запустението? И защо посетените от Пророческия Ми Дух изгубиха Огъня на думите Ми и отново решиха в сърцата си, че мястото им е при търговците? Не знаят ли такива, че Денят, за който говори пророк Захария, е твърде близо, та да се поругават със Святите думи на Съдията? Забравиха ли думите на Апостола Ми Яков, който с плач в сърцето си предупреди:
“Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени, ето, Съдията стои пред вратите…” (Яков 5:9)
И ако Аз дойдох пред вратите на сърцата ви с пророческото слово, което дадох на слугата Си, то защо мнозина дръзнаха да роптаят против човека Стефан, а не видяха Съдията, Който го изпраща? Защото, ето, Съдията днес стои пред вратите на сърцата ви и ги пита:
Запомнихте ли сериозните Ми и съдбоносни предупреждения против кучетата и свинете, които дадох на слугата Си? Осъдихте ли с Моята Сила духа на Езавел, на Корей и Мамон, след като ви дадох три съдебни процеса, които бяха най-голямата изява на Божията Милост и на Духа на мъдрост и на откровение? Изобличихте ли с Моето помазание духа на Молох и Амалик, на Ахан и на поглъщателя, който е духът на неблагодарността? Не се ли върнахте всички на местата на запустение и проклетия? Не се ли върнахте в местата на робство и плен, та отново да почитате търговците и да давате даренията си в мазните ръце на измамници и грабители? Не угасихте ли така Огъня на Отца в сърцата си, та да не бъдете различими от общата охладняла маса и да живеете живот без гонение? Не се ли извратиха мнозина изсред вас, изгубили Моя Огън, като предадоха подарените им от слугата Ми книги на огън и похулване?”
Усещах пламъка на ревността в сърцето си от думите на моя Господ, Който в този миг бе Справедлив Съдия и знаех, че единственото, което можех да сторя, бе да благоговея със страх и трепет от великите Му съдби. А Той отново проговори в мен, като ми каза:
“Знаеш ли каква ще е сетнината на човеците, които хулят Пророческия Дух на Отца и се поругават с протегнатата Му ръка? Или какво ще се случи с тези човеци, когато попаднат в самите ледници?”
Слушах Исус, а сърцето ми се късаше от болка. И затова Му отговорих:
“Господи мой! Откакто Ти влезе в мен, аз усещам такъв студ в ръцете и нозете си, щото разбирам какво му е на Твоето Тяло всред умноженото беззаконие. И ако аз с мъка превъзмогвам, за да движа пръстите на ръцете и нозете си, поради болката от студа, то разбирам, че все още успявам чрез Твоя Огън, Който не позволява на Тялото Ти да замръзне. Но ако Твоят Огън го няма, то тогава очите ми биха видели замръзнали ледени статуи, в които няма никакъв живот от Духа Господен. А явно, че именно такава е последната цел на дявола. Защото той, който изгуби Божия Огън, не желае никой от човеците да притежава Този Огън. Ето защо сега разбирам какъв е този пръстен от ледници, които са обиколили Божия Хълм. Сега разбирам защо от хилядите, които бяха запалени с Огъня на Божия Пророчески Дух, останаха едва няколко десетки…”
След последните ми думи сърцето ми се раздвижи, тъй че усетих как Исус излезе из мен. И като се обърна и ме погледна с насълзените Си зеници, тихо каза:
“Аз обичам тези няколко десетки! Защото те преминаха през всичкия студ и лед заради Мене и заради Гласа на Пастиря си. Аз милея тези няколко десетки! Защото запазиха Огъня на Любовта в сърцето си и нито за миг не престанаха да обичат Божия слуга и така да благославят Извора, Който ги хранеше и ще ги храни. Аз ревнувам тези няколко десетки! И ще ги преведа невредими пред всичките ледници на дявола, без да се намери по тях недостатък или петно. И ето, сега ще вдъхновя сърцето ти с тази книга, за да видиш някои от ледниците на Вавилон, които са леден пръстен от беззаконие под Божия Свят Хълм. За да видиш и Святото Божие Огнище, което е на върха на Господния Хълм! За да вземеш в сърцето си и печатите на Божия Огън, които ще спасят и съхранят Моите, за да устоят до свършека!
Блажени онези, които нямат Огъня на Отца, но искат да го получат!
Блажени онези, които имат Огъня на Отца, но искат да го разпалят още повече! Блажени всички, които въпреки студа протягат ръце към Огъня! Защото ето, Аз съм сред вас, за да бъда Огънят в сърцата ви, Огънят в ръцете ви и нозете ви и Огънят на устните ви! Аз съм Първият и Последният Пастир на малкото Си стадо всред замръзналите множества от безпътни овце и техните пастири!”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, тъй че само след миг духът ми и сърцето ми бяха пренесени сред самите ледници на Вавилон. Затова нека и аз те пренеса в самите видения.