4. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА ГЛАДУВАЩИТЕ И ЖАДУВАЩИТЕ ЗА ПРАВДАТА

“Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят…” (Матея 5:6)

Братко мой! Верни ми приятелю! Гладувал ли си някога за Правдата? Жадувал ли си за нея? Знаеш ли колко необятно неизмеримо е блаженството за гладните и жадните? Аз никак нямаше да разбера пълнотата на онова, което виждам, ако нямах Съвършеното водителство на Исус. Защото именно Неговите думи бяха мостът за сърцето ми. Мост, по който то преминаваше, за да усвои Небесната Истина. Затова те моля да внимаваш в думите на моя Господ, понеже те са пълни с Живот.
А сега нека отново се върна на видението в Небесния Ерусалим. След като напуснахме езерото на Божия покой, аз и Исус се отправихме към онази част на Небесния Ерусалим, където градът се съединяваше с Хълма Сион. Още отдалеч очите ми започнаха да наблюдават Небесни множества от блажени, които величаеха Бога, а ангелите сред тях пееха “Алелуя”. Аз не зная какви хваления си слушал, но със сигурност твърдя, че онова, което дочуваше сърцето ми, беше наистина най-превъзходното хваление. Защото множествата от блажените стояха сред Реката на Живота и пред самото Дърво на Живота. Това бе прекрасно Дърво, чиито клони падаха от двете страни на самата Река на Живота, тъй че, натежали от плод, те докосваха Небесните води. Небесните хора протягаха ръце и откъсваха от плодовете на самото Дърво. И в мига, когато някой откъснеше плода, ставаше така, че на клонът мигновено изникваше нов плод, тъй че никой от блажените не можеше да бъде ощетен. От друга страна всички, които бяха влезли в Реката на Живота, загребваха с шепите си и пиеха с наслада от водите й. Докато гледах, пленен от чудното блаженство, Господ ми каза:
“Виждаш ли какво е блаженството за гладните и жадните? Виждаш ли, че всички те пеят и хвалят Отец за неизчерпаемата Му Благодат и Живот. Кажи Ми тогава: Могат ли да се наситят чедата Ми на Реката на Живота и на Дървото на Живота?”
“Не, Исусе! Аз не вярвам, че е възможно да се наситят, при все, че Ти обеща да се наситят! Защото обеща на Твоите чеда Вечен Живот. А Вечният Живот е Вечната Благодат, с която Отец е изпълнил водите от Реката на Живота и плодовете от Дървото на Живота…”
Исус се усмихна и продължи:
“Наистина разсъждаваш правилно. Но защо това е блаженство за гладуващите и жадуващите? Нима докато са били на земята Аз не съм бил тяхната храна и вода? Нима не съм ги хранил с всичките избрани плодове на Небето и с всичката Жива Вода на Святия Дух?”
“Разбира се, че Си ги хранил, Господи! Та и днес именно Ти храниш сърцето ми с тези прекрасни видения! Но аз вярвам, че повторната жажда и глад за Твоето са доказателство, че Божиите чеда са приели Небесната Сила от Теб и са я обърнали в Живот за мнозина. Понеже човек огладнява и се храни, ожаднява и пие. Но когато Небесната Храна ни е изпълнила със Божия Сила, то тогава ние сме отдали цялата тази Сила за добруването и щастието на ближния. И ние отново сме застанали пред Тебе, за да получим отново и отново от Небесните Плодове и Живата Вода. И аз зная, че ако получа Теб, като насъщен Хляб от висините на Отца и като Жива Вода от Извора на Духа, то непременно ще Те потърся в сърцата на братята и сестрите ми, за да Те нахраня и да Ти се поклоня…”
Исус ме погледна и в очите Му заблестяха сълзи. А след това ми каза:
“Колко от Моите искат дял от блаженство при Реката на Живота и Дървото на Живота? Колко от Моите викат с цялата сила на сърцата си към Мен, понеже са гладни и жадни? Колко от Моите помнят притчата, която ви оставих в Евангелието? Понеже в тази притча Царят каза на онези, които са от дясната Му страна:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36)
Разбирате ли тогава, че истинските свидетели на Името Ми непременно ще останат гладни, за да нахранят първом Мен и непременно ще останат жадни, за да напоят първо своя Господ. Вие така ли постъпвате? Понеже ако постъпвате така, търсите именно това Небесно блаженство. Защото това блаженство изисква от вас не просто да разделите хляба си с гладния, но да останете гладни, когато засищате Мен в ближния. Това Небесно блаженство изисква от вас не просто да разделите водата си с жадния, но да останете жадни, когато напоявате Мене в ближния си! Има ли такива Мои свидетели? Има ли такива, които да дават живота си за приятелите си? Има ли такива, които в жарките пясъци на пустинята ще дадат последната глътка вода на умиращия от жажда, даже с риск самите те да умрат? Казвам ви тогава, че такива никак няма да изгубят наградата си. Защото са предпочели да послужат на Христос в другия до тях, отколкото на себе си…”
Слушах думите на Исус и сърцето ми се разтопяваше от Божията Любов, която изпълваше устните на моя Господ. Така си спомних как Сам Той преди години посети сърцето ми с буря от Любов. Понеже си спомням, че уж гледах филм, а сякаш бе видение. В този филм за Юдейския принц Бен Хур Господ се приближи към страдащ евреин, окован и осъден на заточение в галерите. И като гледаше на изпръхналите му устни и никак не зачиташе яростта на римския конвой, Исус му подаде почерпалото с Жива Вода. А същият този принц, години по-късно, виждайки моя Господ на пътя към Голгота, също напълни почерпало с вода и го поднесе към устните на Исус. Да, братко мой! Именно това почувствах в сърцето си, докато Спасителят ми говореше. А Той, като протегна ръката Си и погали главата ми, каза:
“Ако Господ може да те посети с един филм, то колко повече искам от вас да живеете в това Небесно блаженство? Колко повече искам да ви видя от дясната Си страна! И когато Ми кажете:
”Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?” (Матея 25:37)
Тогава да посоча Себе Си в сърцата на мнозината и да ви кажа:
“Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили…” (Матея 25:40)
Но ето, сега ви призовавам и нека думите Ми произведат глад за показване на Милост и жажда за жертви на Съвършена Любов:
Блажени сте, ако любите другите повече от себе си!
Блажени сте, ако първом напоите жадните и после вашите сърца!
Блажени сте, ако първо нахраните гладните, а после – самите вас! Защото това ще да рече всякога да събирате Съвършените дарове на Отца като съкровища в Небесните места…”
Слушах Исус и разбирах, че днес Отец повече от всякога иска мъже и жени по Сърцето си. Служители като Давид. Понеже той, имайки по-голяма любов към приятелите си, отколкото мисъл за себе си, възля водата пред Господа, която с риск за живота му донесоха, като каза:
“Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си?” (II Царе 23:17)
Ето така, братко мой, далеч да бъде от нас да ядем Хляба на Живота, когато Исус стои гладен в сърцата на ближните! Далече да бъде от нас да пием Живата Вода, когато Исус стои жаден в сърцата на ближните ни! Нека първо напоим Него! Нека първо се поклоним на Него! Нека виждаме в другите по-достойни от нас! Така непременно ще сме събрали това небесно съкровище, което нашият Отец е превърнал в най-желателната от светлините на Сион! Понеже именно в Този Дух и блаженство се подвизаваха ония, за които свидетелстват и верните стихове на апостолското послание:
“…ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме. трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко. Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (I Коринтяни 4:10-16)