2. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗАВЕСАТА НА ХРИСТОС

Братко мой! Аз съм убеден, че когато някой бъде воден от Господа, то в свидетелствата на такъв човек непременно ще има резки амплитуди. Защото колкото по-свято и чисто е Небето, толкова по-мръсен и отровен е светът, който лежи в лукавия. Няма такова златно сечение, където да вземеш малко от Бога и малко от дявола, за да се успокояваш, че си спасен. А ако такова сечение има, то е резултат от всички заблуди и фалшиви доктрини, които дяволът е вкарал в Храма на Живия Бог.
Аз няма веднага да ти разкрия видението със Завесата на Христос, преди да ти покажа в каква тотална мерзост са затънали последните поколения от тщеславни църкви. Защото при тях дяволът е направил завесата на плътта толкова убедителна и с такъв фалшив блясък, щото за мнозина грабването е едва ли не банален протокол, който да потвърди и без това, че те са най-святите и чистите. Но Истината на Бога ще ти потвърди, че за колкото по-чист и свят смяташ себе си, толкова повече си затънал в измамата на греха.
Преди две хилядолетия Исус утвърди и пречисти през ситото на Собствените Си изпитни Своите апостоли. И на тях възложи отговорността да проповядват Словото Му с онази чистота, с която го говореше Той. Ако има дума, която напълно да обясни чистотата и величието на Ранната Христова Църква, то тази дума е превъзходството. Искам много добре да запомниш тази дума, защото в духа на разбирането, което сега ще получиш, напълно ще разбереш каква е Завесата на Христос.
Когато заявиш за нещо, че е превъзходно, тогава ти го поставяш в позиции над всички други неща. Защото добрите неща непременно имат благоволение от Бога и то е свързано с техния възход. А възход ще рече път на слава и победа. Път нагоре! Защото едно е да ходиш, а съвсем друго – да възходиш. Възхождането става тогава, когато сменяш едно ниво с друго, по-високо от него. А сега помисли, че аз все още говоря само за “възход”. Какво ли ще се случи, когато на този възход се постави още по-силно ударение, което да подчертае, че той е далече по-горе? Какво ще се случи, когато възходните неща станат превъзходни? Ще се случи това, че те могат да свидетелстват само за Бога. И далеч да бъде от теб да наричаш нещата на човешкия живот, били те ядене или пиене, като превъзходни. Защото това ще е равносилно на примера да постелиш бял чаршаф на свиня в кочина. Защото, когато дълбоко докоснат от Святия Дух в сърцето си, Апостол Петър пишеше съборното си послание до църквите, той употреби святата дума “превъзходство”, като каза:
“Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна Светлина…” (I Петрово 2:9)
Виждаш ли, скъпи ми приятелю, че Сам Отец се удоволства да възвестява превъзходния Си Син? Виждаш ли също, кои Отец е избрал като свидетели на това превъзходство? Защото апостолът ти казва, че това сме ние и ни нарича “избран род, царско свещенство, свят народ”. И какво друго да търсим, освен онова свидетелство на Божия слуга, който в Дух и Истина заявява:
“Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път…” (I Коринтяни 12:31)
и още:
“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:8)
Сам виждаш и се убеждаваш, че Апостол Павел употребяваше Святата дума само, за да отличи Спасителя Христос от всичко друго, което е загуба и измет. Именно това беше превъзходният път, за който говореше Павел. И ако аз правя толкова дълго въведение преди самото видение със Завесата на Христос, то е, понеже никой не би могъл да мине през тази Завеса, ако няма в сърцето си белезите на своето богоизбиране. Защото Отец избра човеци, които нарече “избран род, царско свещенство, свят народ”. И човек трябва да е твърде късоглед или природно глупав, за да не види възходящата градация в Божия Избор. Тя започва с избрания род, понеже всички ние, когато повярваме в Исус, се новораждаме. Но Божият Избор продължава с царското свещенство. Какво е това царско свещенство? Не е ли призванието от Отца именно към онзи избран род преди него? Защото в Стария Завет Бог Си избра племе, на което повери свещенството и това бяха левитите. Но в Новия Завет това племе са всички, които са отворили сърцата си за вяра в Господ Исус Христос. Ние сме новозаветните левити и на нас Отец е поверил царското свещенство. Защото именно чрез това царско свещенство ще се утвърди и яви на земята и Святият народ на Отца. А сега помисли още веднъж върху всичко, което ти говоря. И ми кажи искрено, според както го е регистрирало сърцето ти:
Днес свещенство ли има в Църквата или свещеник?
Понеже има огромна разлика от свещенство до свещеник. Свещеникът е един, а свещенството – всички. И стихът от Апостол Петър не ти говори за “избран род, тук-таме свещеници и свят народ”, но “избран род, царско свещенство, свят народ”. Отец иска царско свещенство, а Църквата стигна дотам, че направи едни да живеят като царе, а други да се изживяват като свещеници. Не е ли грозно това? Не е ли измама? Не е ли пълно доказателство, че мнозина стоят под завесата на плътта, за да си създават един извратен религиозен модел на принципа “свещеник – слушатели”, тъй щото в главата на такъв свещеник символ-веруюто отдавна не е “В Името на Отца”, но “Вимето на овца”? А такъв, който е хванал здраво да дои овцете за себе си и собственото си обогатяване и благополучие, никога не е преминавал през Завесата на Христос и не може никак да пасне на стиха “избран род, царско свещенство, свят народ”. Такъв няма за пример Святото служение на Исус да направи всички “царско свещенство”, но предпочита да изтъква себе си, като свещеник на енорията си, та да допълни мярката на бащите си.
В тази глава аз ще говоря за Завесата на Христос. За Завесата, през Която могат да преминат само онези, които имат Любовта на Отца и всякога желаят да Му представят “царското свещенство”, което Словото Божие казва, че са вярващите в Исус.
Ето видението, което Господ разкри пред очите ми:
Аз се намирах на някакво място, което не можех да различа добре, понеже беше нощ. Цялото небе беше осеяно с хиляди звезди, които спокойно блещукаха на тъмния свод. И изведнъж, от самия център на небесния кръг се появи светла звезда, която започна да се движи и видимо се увеличаваше, понеже се приближаваше към земята. Твърде скоро аз забелязах, че това не бе звезда, а огромна Светла Завеса, чиито краища бяха като вълни, подхващани от нежен вятър. Тази Завеса дотолкова приближи земята, щото планините и хълмовете просияха от нея, като в слънчев ден. Така, когато приближи самата земя, Завесата се изправи и застана така, сякаш, че краищата й се държаха прикрепени към Небесна врата. И тогава една светла ръка се показа в средата на Завесата и леко я дръпна, а само след миг пред очите ми се появи Господ Исус. Като Го видях аз паднах и коленичих пред Него. А Той се приближи до мен, като каза:
“Изправи се, за да ти покажа Моята Завеса. Понеже Волята на Отца Ми е всички да преминете през нея…”
След думите на Исус аз се изправих, а Господ, като протегна светлата Си ръка към мен, ме хвана и тръгна към Завесата. Никога не бях виждал моя Спасител в такава категорична белота и Светлина. Самите Му ръце бяха така бели и нежни, както са бели цветовете на току-що разцъфнала лилия. Дори аз самият вътрешно трепнах, когато Той хвана ръката ми, понеже си помислих, че ще оскверня Святостта Му. Но ето, че двамата се приближихме до Завесата и тогава аз забелязах поразителни подробности. Очите ми виждаха едно вътрешно вълнение в самата Завеса, което никак не преставаше, но грабваше погледа и го пленяваше с цялата си сила. Аз виждах стотици и хиляди стихове от Стария Завет, написани като от злато, което гореше като огнено и докато се опитвах да ги прочета, те изчезваха, а на тяхно място, като във филмова лента се появяваше Исус в различни мигове от Живота Си на земята. А аз, докато се опитвах да съзра Исус в Завесата, Го губех от погледа си и пред мен отново се явяваха старозаветните стихове, написани от злато, което пламтеше. Тогава, съвсем тихо, като в просъница попитах Исус:
“Господи, какво е това чудо, което виждам в Твоята Завеса? Стиховете и Животът Ти преливат така неусетно, щото докато кажа, че виждам стих, то вече е Живот, а докато видя, че е Живот, то е станало стих…”
Исус се усмихна и ме погледна. А после каза:
“Това е Моята Завеса, през Която преминах като Първосвещеник, за да ви дам Новия и Живия Път…”
Докато чувах думите на Господ, аз вече бях разбрал, че в това видение Исус ми дава да разбера и проумея стиховете от “Евреи 10:19-20”. Тогава отново попитах Господа:
“Исусе! Значи ли това, че тази Завеса е Твоята Плът?”
“Точно така, момчето Ми! Тази Завеса е Моята Плът! Но тук ти я виждаш по онзи начин, който е най-угоден пред очите на Отца Ми!”
“Как да разбирам това виждане, Господи? Понеже съм в недоумение да гледам едновременно Теб, а след това – Завесата…”
Слушайки въпроса ми, Господ отново каза:
“Ако Аз ви открих Път през Завесата, сиреч, Плътта Ми, то не станах ли Човешкият Син, за да се сбъдне писаното:
“И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме Славата Му, Слава като на Единородния от Отца, пълно с Благодат и Истина…” (Йоан 1:14)
Ако Словото стана Плът, то чудно ли ти е, че и Плътта става Слово?”
“Исусе! Каквото и да ми кажеш, никак няма да ме учуди, защото Ти Си Господ на чудесата. Аз вярвам, че Словото стана Плът, понеже Ти дойде да изживееш и изявиш всичкото старозаветно слово, изговорено от устните на Отца. Но аз също така вярвам, че Плътта стана Слово, понеже Твоят Живот се превърна в Евангелие, което спасява всичките човеци…”
“Сега разбираш ли защо стиховете от Завесата се превръщат в Живот, а Животът се превръща в стихове?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че пред очите ми Ти разкриваш дълбоките думи, които Апостолът Ти написа в “Послание към Евреите”:
“А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение…” (Евреи 9:11)
Тогава Господ отново ми каза:
“Предай на всички, че Аз ги чакам тук, за да ги поведа през Новия и Живия Път, Който откривам през Завесата. Предай на тези, които искат да имат силен и благословен живот за Царя, че има само един начин да дойдат при Завесата. И той е, като позволят на Словото Ми да стане вътре в тях Моя Плът, тъй щото и Плътта Ми отново да стане Слово. Понеже тази е великата тайна на Христовата Завеса. Тайна, която гласи, че новият и Живият Път на Божиите свещеници иде тогава, когато Словото Божие стане Божия Плът и Плътта Божия стане Божие Слово!”
“А как, Господи мой, Словото Божие се превръща в Божия Плът…”
Исус явно, че очакваше въпроса ми. Защото дръпна ръката ми и двамата с Него се приближихме до Завесата. И тогава ми каза:
“Влез сега с Мен през Завесата. Защото ще ти дам да изпиташ действието й, като те заведа на “Книгата на пророк Исайя”…”
Така, с трепетно вълнение аз последвах Господа и влязох през Завесата. В следващия миг пред очите на сърцето ми просия ослепяваща Небесна Светлина, която нахлу като водопад през мене, тъй щото за миг излязох от контрол и не знаех какво става. Но ето, че дочух от Небето величествен Глас, който наподобяваше шуменето на водопад. А Гласът казваше:
“Сине човешки! Напиши думите Ми за свидетелство на идните поколения човеци. Защото в тяхното време ще явя онова, което съм намислил…”
Гласът за миг спря, сякаш за да се опомня, че това бе Небесният Отец. А след това дочух отново Всевишният да говори, като казваше:
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме…” (Исайя 53:3-5)
Само след миг аз видях как Лицето на моя Господ се промени, а след това и дрехата Му. И тогава се намерих заедно с Него насред площада на Синедриона. Гледах на Господ и виждах тънки бразди от кръв, които се стичаха по Лицето Му. Виждах дрехата Му, по която личаха пресните белези от бичуването. Опитвах се да Го задържа и опазя от освирепели хора, които се приближаваха в самото видение, сякаш бях забравил, че Исус ми показва как действа Словото на Отца. Но не успях да сторя нищо, понеже злите човеци във видението не ме виждаха. Те плюеха и биеха моя Господ, а аз се чувствах така, сякаш че щях да умра. Защото, дълбоко в духа си, изпитвах болката на Господ и знаех, че Той ми дава да я изпитам, за да съучаствам в Неговите страдания. Само след миг видението се прекрати и аз и Исус отново бяхме в Светлината на Завесата. И тогава Той ме попита:
“Усети ли бичуването, плесниците, храчките, злобата и яростта?”
“Да, Исусе! Усетих ги! Сякаш, че биеха мен, а не Теб…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Ето, че Словото Ми оживя вътре в теб. И сега разбираш ли, че всеки, който Ме следва, ще има в живота си белезите на Моето Слово. И Моите винаги ще бъдат гонени, плюти и презирани.
Затова знай, че когато Словото става Плът, тогава се кръщавате да участвате в Моите страдания и след тях в Славата. А когато Сам Отец Ми, Който налага изпитните в живота ви, ви намери проверени и одобрени, то тогава Плътта отново става Слово, защото върху сърцата ви слиза Небесното Помазание, нужно за вашето свещенство пред Бога. Ето такава е Завесата, през която искам да преминете. Защото след нея ви чака Новият и Живият Път, сиреч, общението с живите символи на Завета, без които никой няма да наследи Вечен Живот. А сега влез след Мен, за да ти покажа самите символи на Завета Си. Защото всеки от тях е поръсен със Святата Кръв на Агнеца…”
След последните Си думи Господ разтвори Завесата и двамата с Него влязохме в Божието Светилище сред символите на Христовия Завет.