ШЕСТА СТЪПКА КЪМ ИСУС

“При това, става докле е още нощ, и дава храна на дома си, и определената работа на слугините си…” (Притчи 31:15)

Ето една стъпка, приятелю мой, която още повече ще те доближи до Исус Христос. В Неговото Слово има толкова прекрасни послания към теб, щото ще бъде огромна загуба, ако не ги приемеш с цялото си сърце. Преди всичко знай, че когато Бог гледа към тебе, Той иска да види, че и ти гледаш към Него. Не се получава нищо, ако Той гледа към теб, а ти не гледаш към Него. Онова състояние в нас, когато не само Той гледа към нас, но и ние към Него, показва, че ние сме будни.
Разбираш ли това?
Будни!
Да се взираш в Божиите очи и Той да се взира в твоите! – ето това е свидетелство за превъзходно общение. За това общение Апостол Павел написа думите:
“…непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава…” (Ефесяни 1:16-18)
Когато Бог е просветил очите на сърцето ти, то тогава ти виждаш ясно и си буден. Както забелязваш, Невястата на Исус става докле е още нощ.
Защо става именно тогава?
Словото казва, че тя прави това, “за да дава храна на дома си и определената работа на слугите си…” Значи Църквата става във време, когато всички други спят. Тя е чула пророческия възглас:
“Ето, Младоженецът иде!”
Затова е станала, за да се приготви. Нужно ли е да ти казвам, че нощта, за която се говори в стиха от “Притчи”, е духовна, а не материална. Тази нощ отговаря на религиозния дух, покрил с плътна пелена много църкви. Те не могат да отворят очите си и да чуят, че днес Божията тръба свири сбор на Църквата. Защото времето, в което живеем днес, се характеризира с един особен печат. Това е печатът на нощта и Деня, тъмнината и Светлината. В това последно време ще има хора, безкрайно посветени на Деня, както и хора, безкрайно посветени на Нощта.
Къде ще бъдем ние?
Ето това е въпросът. Защото при онзи, който става докле е още Нощ, вече е дошло Утрото, дошла е Светлината на Исус. Моля те, братко, забележи, че едно от основните свойства на тъмнината и нощта е това, че те обичат да приспиват хората. Както, когато приключи естественият физически ден и се стъмни и умората започне да тегне над очите ни, така и при изгубването на духовния Ден очите на сърцето просто заспиват.
А не идва ли тогава крадецът да подкопае къщата? Кой крадец би влязъл в къща, където абажурите светят? Кой крадец би се осмелил да влезе в стая, където бдят въоръжени хора?
Така и дяволът не смее да влезе в сърце, което е осветено от Святия Дух и има защитата на Божието Всеоръжие.
Тук, в тази връзка, аз искам да ти дам погледът, който Бог утвърди в мен, за да се научиш да различаваш кои в Църквата спят и кои са будни. Това са два различни типа християни. Едните живеят реално с Исус, а другите – с миража на някаква религиозна връзка с Исус. В желанието си да постигне една висока цел човек си създава различно отношение към нея. Аз ще ти покажа двете отношения, различаващи вярващите.
Първото отношение, тоест, правилното, е:
Дух на постоянно търсене, приближаване и намиране!
Това е Духът на будните!
Второто отношение, тоест, религиозното, е:
Дух на закрепостяване, сънливост и преклонение пред тежестта на човешките авторитети и църковни традиции!
Това е духът на религиозните!
Искам да разбираш, че и двата рода християни са обичани от Бог, защото Той обича всички човеци, но само единият род християни обича Бога, тоест:
Покланя му се в Дух и Истина!
Съгласен ли си, че само будният може да се покланя?
Спящият просто ще си прегръща възглавницата и ще витае в сънищата си. Спящият изживява нереалното си битие в съня. Сънят е неговото служение, неговото общение, неговото благословение, неговата опитност, неговото свидетелстване. Само че Исус ни обещава не сънуване, а реална връзка. Той каза:
“Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света…” (Матея 28:20)
Той обеща да е с нас! Помисли върху това!
Не с папата или владиката или някой супер-евангелизатор!
Той обеща да е до всеки, който вярва в Него!
И ето тук, братко, вярата ражда своя Исус! Духовната вяра ражда живата връзка с духовния Христос, докато душевната вяра си създава една индиректна връзка с Бог. Връзка, равносилна на това да сравниш свободно дишащия човек на върха на планината сред зелените борове с онзи човек, който е поставен на изкуствено дишане и системи.
И двамата човеци дишат, но виждаш ли колко голяма е разликата?
Така и двете вери призовават Бога, но ако при духовната Исус е реален, то при душевната Той е нереален.
С тази глава Исус иска да бъдеш освободен от “изкуственото дишане” на душевната вяра, понеже тя никога не може да задоволи Сърцето на Отца и винаги е под прицела на религиозния дух.
Както забеляза още от началото на тази тема, Съвършената Невяста на Исус “става докле е нощ”. Значи тя е будна. Следователно – духовна.
Какво става обаче с онези, които не стават докле е нощ?
Отговорът е простичък. Те спят. И както будната невяста има визията на своята вяра, тоест, прицелната точка и призвание, така и спящата невяста има визия на вярата си. За тези две различни визии Бог говори в “Книгата на пророк Йоил”. Нека сега да ти прочета за тях:
“Старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения…” (Йоил 2:28)
А сега нека посочимм според божественото откровение кои са спящите и кои – будни. Както забелязваш:
Старците са спящи, понеже виждат сънища!
Юношите са будни, понеже виждат видения!
Аз вярвам, че ти не си забравил нито ред от написаното в тази книга и затова те моля да си спомниш темата за упованието на Исус в Неговата Невяста. Там аз цитирах един чудесен псалом, който пак ще припомня тук:
”…Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3)
Защо младите Исус призовава при Себе Си? Знаеш ли защо?
Именно защото са будни! Именно защото Силата на всяко видение е Божият призив към човека! А Божий призив има там, където будният успее да го чуе в сърцето си!
Какво остава тогава за спящите?
Нищо повече от това, че Бог компенсира липсата на ясна връзка с Него, като им говори насън. И сега помисли и се досети, че днес в много църкви на мода са именно спящите, именно старците, които виждат сънища, за сметка на юношите, които виждат видения. Такива стават от стола си, излизат на амвона и започват с прехласване да споделят пред събранието поредния сън, който им дава Бог. А вярващите започват да си шушукат:
“Тоя брат и тая сестра са много помазани. Бог им говори насън…”
А сега, де! А защо Той не им говори в реално време и при реално съзнание? Къде им е умът, когато трябва да чуят нашепването на Святия Дух, Неговата Съвършена изява? Изобщо – знаеш ли кога и защо Бог се обажда в съня на човека?
Нека ти помогна с отговора, като отворим “Книгата Йов” и прочетем коментарът на Елиу за тази Божия изява:
“Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж (наяве – б.а.) само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците, и запечатва поука в тях, за да отвърне човека от намерението му, и да извади гордостта из човека; предпазва душата му от гроба, и живота му, за да не падне от меч…” (Йов 33:14-18)
Забелязваш ли причината за Божията изява насън?
Словото не казва, че това е поради някакви човешки заслуги или поради платена цена, но само и единствено поради Божията милост, която, като вижда душевната вяра в човека, решава да даде на човека поука, за да потърси реална връзка със Спасителя, а не просто да чете съновниците на суеверието. Защото, за разлика от смирението на човешкия дух, душата има естествена почва за вярата си и тази почва е гордостта. Гордостта е онова надменно лице, онези надигнати очи, онова високоумие и измамно самочувствие, които са желязна бариера за всякакво духовно общение с Бога.
Аз ще те помоля внимателно да проследиш по страниците на Библията кога Бог се е изявявал насън в живота на човеците. И ти сам ще разбереш, че Божията изява насън е била продиктувана от невъзможност да се изяви наяве. Нека видим например Фараон, който взе Авраамовата жена Сара и искаше да я направи своя жена.
Предупреди ли го Бог насън?
Да, направи го!
Нека видим втори пример.
Подгони ли Лаван Яков, за да си върне откраднатия от Рахил идол?
Подгони го.
Предупреди ли го Бог насън?
Да, направи го!
Даде ли Бог сън на цар Навуходоносор, който врачовете и вражарите и всичките халдейци не можеха да разтълкуват?
Да, направи го!
Даде ли Бог сън на Йосиф, когато мислеше да напусне Мария тайно?
Да, направи го!
Даде ли Бог сън на източните астролози, за да ги предпази от яростта на Ирод?
Да, направи го!
Пострада ли жената на Пилат насън и сподели ли тя това с мъжа си, за да го предупреди да не осъжда Исус?
Да, и при нея Бог подейства насън…
Е, братко, кажи ми тогава, всички тези човеци, на които Бог говореше насън, бяха ли съвършени извършители на Божията Воля?
Категорично не!
Но в техния живот действаше Божията Милост. Те не можеха да получат видение от Бога, (както бяха водени пророците от Святия Дух) понеже не вярваха в Бога или бяха маловерци, или друговерци. Ето затова в тази тема те насърчавам към тази толкова важна стъпка към Исус:
Да живееш в реално общение с Исус в територията на видението, а не в паяжините на съня!
Обичаш ли Апостол Павел?
Ако е така – вдъхнови се от думите му, записани лично за теб:
“Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват…” (I Солунци 5:5-7)
и още:
“И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; (тоест да излезете от душевната вяра) защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпървом повярвахме. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината…” (Римляни 13:11-12)
Нека тази тема да инжектира в сърцето ти глад и жажда за реална връзка и общение с Исус. Колкото до онези, които се хвалят с огромните си съновни енциклопедии и биха ти цитирали за свое оправдание стиха:
“Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си…” (Псалом 127:2)
…то ги попитай какво дава Господ в сън на онези, които обича. И ако не могат да ти отговорят, то им кажи, че в сън Господ дава онзи копнеж на възлюбените Си, с който те наистина да се събудят!
А знаеш ли когато се събудят какво ще стане?
Ето какво:
“А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти…” (Псалом 17:15)
Вярвам, че ако изпълниш сърцето си с истините от тази тема и те станат твой дълбок копнеж, то наистина ще преживееш този най-чуден стих от Божието Слово. Амин и Амин!