5. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА РАЗПОЗНАТОТО ВЕЛИЧИЕ И БЛАГОРОДСТВО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ето, че книгата, свързана със скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване стигна до последния камък, който Господ щеше да покаже на сърцето ми. За себе си вече зная, че виденията в тази книга утвърдиха още повече вярата ми. Нещо повече – аз започнах наистина да усещам невидимото присъствие на Божиите скъпоценни камъни над целия ми дух. Като защита и верен духовен поглед, като Мъдрост и Разум, с които да разпознавам духовните реалности, които ме заобикалят.
Аз зная, че е останало много малко време до нашето преселение в Царството на Вечната Светлина и Любов. Какви ще бъдем в това Царство зависи от нашата вяра, с която приемаме духовните послания на нашия Господ Исус Христос. Онези от нас, които искат наистина да се утвърдят като скъпоценни камъни на Бога, трябва да разберат, че тези камъни са не нещо друго, но сгъстено присъствие на Святия Дух, което ни извисява до Небесния Ерусалим. Присъствие, което ни прави твърди и скъпоценни. Присъствие, с което Господ ни дава да разпознаваме нещата вътре в Бога и нещата, вън от Бога.
Когато Исус дойде към сърцето ми в самото начало на тази книга, Той ми показа броеница от скъпоценни камъни. А след това аз видях тази броеница, поставена на белия и чист висон на Христовата Невяста. Още тогава разбрах, че тази книга за Мъдростта на Агур ще бъде необикновена. Но сега, когато Исус отново ме въведе в Небесния дом на Агур, аз не можех да не коленича пред Него и да Му благодаря за Небесните дарове, които така щедро даде на сърцата ни. Затова, паднал на коленете си, казах на Господа:
“Исусе! Благодаря Ти, че Си толкова Верен! Благодаря Ти, че устните Ти бяха за нас Извор на Освещение, Изкупление и Мъдрост. И сега, Господи, аз не зная какво още да Ти кажа, освен това, че съм възхитен от камъните на моя Бог и Отец…”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си, като взе последния седми камък. А след това ми каза:
“Вие все още не знаете с каква Любов ви е възлюбил Отец Ми. Но сега ти казвам, че младенците растат с тази Любов, за да станат дечица. Дечицата растат с тази Любов, за да станат младежи. Младежите растат с тази Любов, за да станат бащи. И така, както възрастта се променя с година върху година, така и благоволението от Моя Бог и Отец расте върху вас с камък върху камък. И ако вие сте имали силната вяра да приемете Светлината на всеки от шестте камъка и да я утвърдите в сърцата си, то тогава непременно в сърцата ви ще заблести Светлината на последния седми камък. Защото този последен камък е камъкът на разпознатото Величие и Благородство. И за него Агур написа:
“Три неща има, които вървят величаво, дори четири, които ходят благородно: Лъвът, който е най-силен от животните, и не се връща надире пред никого; стегнатия през корем кон; козелът; и Царят, против Когото не може да се въстава…” (Притчи 30:29-31)
Как мислиш? Не са ли Величието и Благородството най-прекрасните белези на един скъпоценен камък? И какво за теб са Величието и Благородството?”
“О, Исусе! Аз виждам в тези двете Съвършеният завършек от делата на Божията Мъдрост. Тъй че за мен Величието и Благородството са пределът на Божия план за Съвършени слуги, които вече са били утвърдени като скъпоценни камъни. Понеже и Апостол Павел в “Посланието към Евреите” одързости всички ни да се стремим към Съвършенство…”
“Точно така е, момчето Ми. Но не само Павел ви одързостяваше с такива думи. Виж какво ти говори Апостол Яков в началото на посланието си. Виж думите, които той казва на Божиите чеда:
“Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък…” (1:2-4)
Кое е онова нещо, което е съвършено и цяло, и без никакъв недостатък?”
“О, Господи мой! Това е скъпоценният камък, който е станал готов да се съгради в Небесния Ерусалим…”
След тези мои думи Исус протегна ръка към мен, за да се приближа до Него, като ми казваше:
“Ела след Мен. За да видиш какво ще се открие пред сърцето ти в Светлината на последния камък. Защото той наистина свидетелства за великите в Небесното Царство…”
Така аз се приближих до Господ, а Той, като улови светлия лъч от самия камък, направи така, че Отеческата Светлина ни изтегли в сърцевината на диаманта. А тогава Господ отново ми каза:
“Погледни първата от стените на камъка. За да видиш Величието и Благородството на Божиите силни…”
Погледнах към самата стена, а очите ми видяха лъв с прекрасна осанка. Той стъпваше бавно, вдигнал главата си към Небето, а гривата му всяваше пълен респект. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Как да разбирам този лъв?”
А Исус ми отговори:
“За свят, който лежи в насилието на лукавия, са нужни силни Божии слуги, които да респектират насилника и да го държат на почетно разстояние от Божиите чеда. И сега ти казвам, че животът на Моята Църква би бил немислим, ако в нея Отец Ми не изпращаше хора със сърца на лъвове. Хора, смели и безстрашни, които са силни да строшават зъбите на насилника и челюстите на грабителя…”
“Кои Твои слуги стават лъвове, Исусе!” – попитах отново аз. А Господ ми отговори:
“Лъвове стават човеците, които губят живота си за Мене. Защото отпосле, когато намерят Моят Живот, те няма повече от какво да се страхуват. Те веднъж вече са умрели за себе си, тъй че няма какво повече да ги уплаши. И нека всичките Ми братя и сестри да знаят, че най-големият враг на Моята Вяра е страхът от смъртта. Но ако някой е победил смъртта с Моята смърт, той става лъв, който брани Моя Живот. Разбираш ли това?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че лъвът наистина изявява Божието Величие и Благородство. И как бих искал повече лъвове всред овцете Ти, за да съкрушат насилника и грабителя…”
В отговор Гласът на моя Господ стана сериозен. И Той отново ми проговори, като казваше:
“Моите братя и сестри трябва непременно да чуят Гласа Ми в сърцата си. Не просто в пророческите книги, които ти давам за тях, но във вътрешните си стаички. Защото Аз имам съдби, които трябва да извърша на земята. Имам лъвове, които трябва да събудя. Защото ако днес е времето на умноженото беззаконие, то тогава думите на Апостола Ми Петър са станали още по-актуални. А какво ви предупреди той?”
“Исусе! Твоят Апостол ни каза в посланието си:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят от братята ви в света…” (I Петрово 5:8-9)…”
“Виждаш ли тогава, че на земята се подвизава още един лъв? И кой да смути този тъмен лъв, ако не Лъвът от Юдовото коляно? Най-малкото, колко внимават в писаното от Петър? Колко видяха, че трябва да се съпротивите на дявола, стоейки твърди във вярата? А кои са твърдите във вярата?”
“О, Исусе! Това са човеците, които Отец би разпознал като лъвове в този седми скъпоценен камък…”
“Сега разбираш ли колко голямо е Величието и Благородството на лъва? Ето, казвам ти, че ако във всяка църква имаше по един лъв от Сион, то би настъпила същинска трагедия за насилниците и грабителите. Затова Господ твоят Бог издига Гласа Си и заповядва да се явят лъвовете Му. Истинските пастири със сърцето на Давид, които любят и почитат слугите Ми, пророците! Истинските водачи, които според писаното от Агур, няма да се върнат надире пред никого, нито ще се поклонят на човешки авторитети и религиозни устави. Защото Величието на лъва е изява на Божия Авторитет, а Благородството на лъва – Печат на Божия Суверенитет!
Затова ви казвам, че църква, в която царува Божият Авторитет и се почита Божия Суверенитет, непременно ще бъде позната от Небето, като девица, запалила светилника си…”
След тези Свои думи, Господ посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“А сега нека да ти покажа едни други прекрасни служители на Моя Бог и Отец…”
Така аз и Господ преминахме през втората от стените на скъпоценния камък, когато очите ми видяха прекрасен бял жребец. И аз, като изпълних сърцето си с възхищение от него, успях едвам да кажа на Исус:
“Господи мой! Този жребец Ти вече Си ми дал да познавам!”
А Исус, като се приближи до белия жребец, прокара ръката Си по гривата му и след това посочи здравия ремък, който минаваше през корема на жребеца, като ми казваше:
“Казвам ти, че в делото на Веемот, Който е Божият Пророчески Дух, ще се включат мнозина, но ще издържат малцина. Защото няма да понесат в сърцата си ето този ремък, който стяга корема на жребеца…”
“А какво е ремъкът, Господи? – попитах аз. Това накара Господ да се усмихне и да ми каже:
“Само след миг ще ти стане ясно…”
Така Исус хвана ремъка с ръцете Си. И като го опъна, стегна го още повече. Тогава и през собственото ми сърце премина стягане, тъй че едвам успях да извикам:
“Ах, Господи! Не стягай толкова!”
Но Спасителят, като ме погледна с остър поглед, с твърд Глас ми каза:
“Напротив, ще стягам! Защото ти си един от Божиите слуги, духовно свързан с Веемота. И ако Господ не беше стягал ремъка на покорството и послушанието ти към Божия Глас, то скоро да беше се огънал и отказал от духовната битка с Вавилон. Не се ли огънаха така мнозина, които прочетоха пророческите Ми думи? Не се ли върнаха назад, когато трябваше да продължат напред? Но сега ти казвам, че онези, които устоят и позволят на Господ да стегне ремъка на покорството и послушанието в сърцата им, наистина ще се оприличат като огнени коне на Всемогъщия. За да се сбъдне писаното за тях от пророк Йоила:
“Изгледът им е като изгледа на коне; И тичат като конници. Като тропот от колесници се чува като скачат по върховете на бърдата, като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика, като шум на силни люде, опълчени на бой…” (Йоил 2:4-5)
Ето, казвам на цялата Си Църква, че в този миг се води битка в небесата. Битка между Сион и Вавилон! Битка между Истината и лъжата! Битка между Божия Пророчески Дух и лъжепророка, който е духът на Антихрист! И ако Отец Ми е видял в този седми скъпоценен камък Своите велики и благородни коне, то няма да има сила, която да ги спре до пълната победа и триумф над Вавилон. Понеже Моят жребец Веемот оживява във всяко сърце, което възлюби Божия Пророчески Дух и посвети живота си на Него…”
След тези Свои думи Исус отново вдигна ръката Си, като посочи напред, казвайки:
“А сега нека да разкрия на сърцето ти още едни служители на Божието Величие и благородство…”
Така ние минахме през третата стена, когато очите ми забелязаха козел, стъпил върху Канарата. Това ме учуди и аз побързах да попитам Исус:
“Господи мой! Как да разбирам този Божий козел?”
А Исус ми отговори:
“Разбирай го така, както го виждаш! Понеже веднъж вече се учуди, че видя гущер в Двореца на Царя, то е време отново да се учудиш. Но Аз сега ти казвам, че този козел наистина има с какво да възхити и вдъхнови сърцето ти. Затова нека да се приближим до него. За да видиш тайната на Божието благоволение, с която Отец Ми е запечатал такива Свои служители…”
Ето, че нозете ми стъпиха на Канарата, а Исус се приближи и погали козела. След това ми даде знак, като ми каза:
“Ела, приближи се и хвани роговете на този Божий служител…”
С вълнение послушах Господ и се приближих до козела, като хванах роговете му. И ето, че само след миг духът ми се въздигна към Небето, а аз се видях как държа роговете на Божия Олтар. А тогава Исус също се яви край Олтара, като ме попита:
“Разбираш ли какви са тези рогове?”
“О, Исусе! През ръцете ми преминават вълни от Божия Благост и Божия Милост!”
“Как мислиш тогава? За свят, който лежи в тъмнина и за люде, които погиват в грехове и измама, не трябва ли да има служители, които да държат роговете на Божия Олтар и да ридаят, докато Господ развърже вързаните и освободи пленените? Най-малкото, коя беше жертвата за грях, която Отец Ми заповяда някога в Господната скиния?”
“Господи! Жертвата за грях беше козелът!”
“Сега разбираш ли, че Отец Ми всякога отваря вратите на Олтара си за ходатайство и застъпничество! Защото това са духовните жертви на Божиите слуги, които свалят на земята Божието умилостивение. И тези, които станат ходатаи и застъпници по Съвършената Му Воля, непременно получават роговете на Олтара, като белег от Отца Ми, че са в Неговото Величие и Благородство. За да изпълнят тези Негови служители писаното в псалома:
“А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, Нему ще пея хваления. И ще отсека всичките рогове на нечестивите; а роговете на праведните ще се издигнат…” (Псалом 75:9-10)
Думите на Исус ме накараха още по-силно да прегърна роговете на Божия Олтар и да Му кажа:
“Господи мой! Благословени всички ходатаи и застъпници, които идват пред Божия Олтар, за да просят Благост и Милост за грешните и отпадналите. За мен е Свята привилегия да държа роговете на Божия Олтар и да позная всичкото тайнство на Божия скъпоценен камък…”
След тези мои думи Исус ме погледна с твърде благ поглед, като ми казваше:
“Нека, най-сетне, да те заведа пред четвъртата стена. За да видиш Царя във всичкото Му Величие и Благородство!”
Така Господ докосна главата ми, а аз пак се намерих в сърцевината на Божия камък. И Той, като освети четвъртата стена, ми заповяда, казвайки:
“Излез сам отпред тази стена! Защото Аз ще те чакам след нея…”
С трепет и вълнение аз направих последните си крачки в последния скъпоценен камък, като преминах през стената. И ето, че паднал на коленете си, аз видях Господ Исус, седнал на златен Трон, във всичкото възможно Величие и Благородство. Осанката Му беше такава, щото никой не можеше да стои прав в Присъствието Му, но край Него бяха коленичили хиляди Светии и Божии праведници. Тогава Царят на Сион ме погледна с огнен поглед, като ми казваше:
“Иди и дай на Моята Църква скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване! Оня, който приеме Мъдростта на Отца Ми и Светлината на Духа, непременно ще стане скъпоценен камък пред Лицето Ми! За да пребъдва в Славата Ми довека!
Иди и предупреди всичките противници на Моето Име, Моя Дух и Моите слуги, като им кажеш, че Аз съм Царят, против Когото не може да се въстава! Понеже тези, които искат да въстават, са далече по-долу, а Този, против Когото искат да въстават, е далече по-горе. Въстаналите никога няма да повалят Царя, против Когото въстават. Но Царят скоро ще повали въстаналите против Него!
Затова нека се покаят бунтовните, нека се смирят гордите, нека се пречупят коравовратните! Докато има Благост и Милост, с които ви посещавам! Скъпоценните камъни на Моя Бог и Отец са най-големият дар, който давам на Невястата Си! И сега повелявам за нея думи на божествена ревност и строгост:
“Невясто Моя! Запали светилника си и се приготви за Мене! Измий се и облечи бялата си дреха! И когато се намериш без петно и бръчка, украси се със скъпоценните камъни, които Аз и Отец Ми ти дадохме чрез слугата Си! Защото идва мигът и настъпва времето, когато ти и Духът ще извикате към Мене:
“Дойди Господи Исусе!”
Амин! Аз наистина ида скоро!
Блажени твърдите! Блажени смирените! Блажени любящите!
Блажени всички, които станаха скъпоценни камъни на Бога и Отца! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”