КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная как един дълъг период от време променя човешките сърца, но вярвам, че през изминалите месеци и години Господ е укрепил всички Свои чеда с могъщо водителство и изобилна Благодат. Същевременно ми се иска всички приятели на служение “Мория” нито за миг да не се усъмнят в стоенето на Божия пророк и във Вечната Сила на Божието призвание и избиране. Защото явяването на Божиите думи е толкова важно, колкото и устояването на дяволската съпротива и яростни отмъщения, свързани с тях. А като знаем, че Слово, изговорено от Бога, е вечно и не отминава, но се натрупва, то всеки от читателите ми трябва да проумее, че на сериозно изпитание вече е подложена цялата ми духовна сила. Но пак по Съвършената Си промисъл Царят на Сион ще продължи да говори на духа ми, за да ми дава точните послания на точното време. Такова е и посланието, заради което са написани всичките видения в тази книга. Затова нека сега да те въведа в него със следващите си разсъждения.
Братко мой! Човек трябва да е напълно лишен от разум или много заробен в плътта, за да не си дава сметка в какъв свят живее и с какви белези е пълно настоящото време. Ако трябва да намеря подходящата дума, за да ги определя, то това е думата “кошмар”. Защото кошмарът е нещо, което не искаш да приемеш за Истина и мислиш, че е възможно той да те постигне само насън. А когато се събудиш и наплискаш очите си, с огромно облекчение да си кажеш, че Злото не е истинско, но е проява на подсъзнателен страх. За огромно съжаление – Злото е не просто реално съществуващо, но невъобразимо жестоко и брутално. Дотолкова – че да превръща кошмарите в ежедневен ужас и в постоянен печат на времето, в което живеем.
През изминалите години на моето слугуване за Небето аз имах дадената привилегия от Спасителя не просто да се противя на Злото, но да пробождам неговите мрачни духове с Меча на Божия Пророчески Дух, тъй щото дяволът отнесе рани и поражения, които се превърнаха в личния му кошмар. Понеже не е възможно един паднал княз да става кошмар в битието на човеците, а Сам Господ Исус Христос да не се превърне в собственият му мъчителен кошмар. Но аз нека отново да продължа с твърдението, че главният белег на времето, в което живеем, е разделението между човеците в резултат от умноженото беззаконие…
Можеш ли да си представиш това разделение, мили братко? Можеш ли да отвориш очите си, за да видиш как границите, които разделят хората, са опасали като гъста мрежа битието им? Не сме ли всички разделени по стандарт и социален статус, по културни и расови различия, по исторически и езиков признак, по идеологически и религиозни убеждения, по музикални или модни вкусове, по спортни и всякакви други пристрастия? Не живеят ли мнозина зад ужасни крепости на битието си, само за да подчертаят, че са усърдни играчи в хилядолетния театър на разделението, режисиран от самия дявол и Сатана? А кой от нас разбира, че именно чрез разделението лукавият успява да стои скрит зад завесата, за да бъде зловещ диригент и вдъхновител на всеки конфликт и отрицание, на всеки скандал и омраза, на всяко насилие и война?
Аз няма да те излъжа с розови обещания, че след тази пророческа книга разделението ще се прекрати, но непременно ще ти посоча Божия Син, с Чието Славно пришествие нечестивият разделител на човечеството ще бъде хвърлен в бездната, а демоните му – вързани и приготвени за Небесния Съд през Милениума. Но днес огромното предизвикателство пред всеки от нас е именно това – как да превъзмогне над умноженото беззаконие, чийто най-зловещ плод е именно разделението.
Как да живеем неразделени в толкова разделен свят?
Как да победим бунта против Бога със съгласие в Бога?
Как да строим мостове над ада, за да има път за оцелелите?
Когато в една свещена война искаш да разрушиш дяволски крепости, ти непременно би потърсил мъдър съвет от Бога къде е най-слабото място на противника, или кога той става уязвим. Защото е безумие да хвърляш напразно копия и стрели, когато те рикошират в дебели стени и не намират начин да прободат и поразят демоните.
Няма да скрия от теб, че когато Исус положи в духа ми духовния товар за тази книга, аз се почувствах зле, понеже бях затиснат не от камък или скала, но от цяла тъмна планина. Тя беше толкова голяма и осезаема, щото първоначално доведе сърцето ми до смущение. Аз не исках дори да си помисля, че страшната тежест може да ме съкруши и пречупи. А уж при идването Си към мен Господ съвсем простичко ми заповяда:
“Мисли за разделението, с което Сатана разделя човеците! Защото именно така той владее над тях!”
Но какво значеше да мисля, когато се усещах неподготвен за Божията изненада? Та нали виденията от предишната книга, свързани със Златото на Месията още пламтяха в сърцето ми, а аз бях убеден, че след тях ще има дълъг период на почивка? Но да млъква ли Господ, когато вълните на умноженото беззаконие вече поглъщат хиляди по хиляди? Не е ли запазил Спасителят мълчанието Си за едно друго място, което се нарича “ад”?
Ето така Исусовото идване ми послужи за смирение, за да призная за сетен път, че човек предполага, но Господ разполага. А в самото смирение стените на собствения ми дух се избистриха до такава яснота, щото онази висока и черна планина придоби конкретен образ и съвсем точни очертания. Това беше тъмен и висок пантеон, от чийто покрив се спускаха седем колони до основата му, а тя притискаше духа ми до пръсване. Над самите колони имаше издълбан латински надпис, чието значение не разбирах. Но нещо в сърцето ми подсказваше, че този пантеон е твърде страшно творение на дявола, ако и да не знаех смисъла и предназначението му. А докато още наблюдавах, аз забелязах, че и върху самите колони имаше изречения с латински букви, които също бяха неразбираеми. Загадката ставаше все по-дълбока, защото в други видения Святият Дух непременно би ми дал яснота и разбиране, а сега бях в състояние на виждащ слепец.
Хем виждах надписите, хем не ги разбирах!
Всичко това ме накара да коленича и да призова Исус, казвайки Му:
“Скъпоценен Господи! Докато Ти ми заповяда да мисля за разделението, с което Сатана владее човеците, ето този тъмен и страшен пантеон се яви сякаш от нищото и притисна духа ми с цялата си тежест. Така скоро видях, че под покрива му има надпис на латински, а по самите колони също има латински надписи.
Но как да разбера всичко това – сам не зная! И начин да проумея видението Ти – нямам! Дай ми водителството Си, Исусе! Помогни ми!”
В отговор на призива ми Господ се сниши до сърцето ми. И като ме докосна, за да ми придаде Сила, започна да говори, казвайки:
“Слуго Мой! Идва свършекът на стария свят. И краят вече е толкова близо, щото никой от Моите няма никакво време за губене, за да осмисля живота си с други неща, освен с мисълта да оцелее всред умноженото беззаконие. А като казвам “да оцелее” Аз влагам в думите Си много повече, отколкото е земното човешко разбиране. Защото оцеляването е свързано с избавлението от дяволската власт. И то се дължи на могъщото осветяване от Моята Спасителна Светлина. За да се сбъдне изреченото от устните Ми в Евангелието:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Как мислиш, слуго Мой? Защо в онзи миг говорех именно за “свобода” на Моите ученици? Какво понятие беше думата “свобода” в древна Юдея?”
“О, Исусе! Това е скъпоценна и заветна дума! А за хората от древна Юдея думата “свобода” би била Свято въжделение и достойна кауза, за която си заслужава да положат живота си, защото в онова време те са нямали държавна независимост. Но в Твоите въпроси аз откривам нещо повече от политическата или териториална свобода, за която са копнеели древните юдеи, поробени от Рим. Защото Ти им говореше за онази Небесна “свобода”, която ще ги направи развързани от властта на дявола…”
Господ се усмихна и поклати одобрително Главата Си. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Да, Стефане! Правилно улови Духа на думите Ми. Аз наистина говорех на юдеите за една по-извисена и по-истинска свобода от земната. Защото земнатата им свобода би се ограничила само до държавна независимост и териториална цялост. Но ти помисли, че Човешкият Син се роди и живя във време, когато Римската империя беше в разцвета си, а строените й легиони покоряваха земните територии с кръв, пожари, насилие и смърт. На престола в Рим царуваше император, угодник на дявола, готов всякога да върши волята му. И самата му империя, родена от кръвожадния и завоевателски дух на римските легионери, бе въплъщението на сатанинската идея за световно господство.
Как мислиш тогава, Стефане? Ако Римската империя рухна под собствената си тежест и заради моралната гнилота на своя ръководен елит, то рухна ли с нея властта на дявола върху човешките души?”
“Не, Исусе! Властта на дявола остана да действа повсеместно върху целия свят. И именно затова ни предупреди Апостолът Ти Йоан, който записа в посланието си:
“Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” (1 Йоаново 5:19)
“Какво всъщност беше Римската империя, слуго Мой?” – продължи да настоява Исус. А отговорът вече го имаше в сърцето ми, тъй щото Му казах:
“Господи мой! Тази империя беше един успешен дяволски проект на точното време и място. Тя беше реализирана, за да може чрез нея Сатана да разиграва всичките си възможни козове за власт и контрол върху човешките души. Чрез Римската империя дяволът разделяше древния свят, за да го владее успешно…”
Последните ми думи накараха Господ да промени Гласа Си, тъй щото усетих в думите Му строгост, категоричност и неизразима сериозност. И Той отново започна да ми говори, казвайки:
“Виждаш ли този тъмен пантеон, който притисна духа ти, понеже дяволът вече узна, че ще го изоблича в пророческите видения, които ще ти дам?
Ето, казвам ти, че чрез него Сатана упражнява властта си върху целия свят, а лостовете на тоталния дяволски контрол са именно седемте колони, които се спускат от покрива до основата му. Чрез този тъмен пантеон лукавият създаде всичките си световни империи – от времето на падението си до днешните най-последни дни на умноженото беззаконие. И ти никак не се учудвай, че виждаш латински надпис на върха на пантеона и отделни латински надписи по самите му колони. Защото тези колони са стълпове на умноженото беззаконие, а надписът над тях – сатанинската идея, на която те винаги служат.
И ето, слуго Мой! Твоят Господ ще ти даде да напишеш тази книга, с която просветените чеда на Светлината ще станат още по-просветени, а мнозина пленници на дявола ще бъдат изтръгнати от тъмницата! Защото ти казвам, че в тези видения Скъпоценният Камък от Сион ще застане против тъмния пантеон на дявола! За да разруша стълповете му на прах и да противопоставя на латинските надписи на древен Рим огнените думи на Отеческата Святост!
А ти сега се възправи и Ме последвай, защото Силата Ми в теб е по-голяма от духовния натиск на нечестивия…”
След последните думи на Исус аз поисках да се изправя, когато една могъща и бляскава Десница изпод гърба ми ме повдигна нагоре, а от мълнията на пръстите й целият пантеон започна да се тресе и пропуква, тъй щото тъмното творение се дръпна встрани от духа ми, а чудото за мен беше такова, че полетях нагоре с Господ. Свободата беше така сладка и блажена, щото в един миг се замислих от какво са лишени толкова много човешки души, които остават вързани във властта на лукавия. И аз сега те моля, скъпи ми братко, да се смириш под мощната ръка на Бога и Отца, защото имаме съдба от Исус – да се извисим с Него своевременно!
Далече по-горе от властта на дявола!
Далече по-горе от тъмните стълпове на неговия ужасен контрол!
Далече по-горе от умножените беззакония на Цезаря и блудницата!
Господ Исус Христос все още говори и не млъква чрез слугата Си!
Блажени чедата на Светлината, които познават Гласа Му и следват Духа Му! Амин и Амин!