ВИДЕНИЕТО С ЦАРСКИЯ ПАЛАТ В ДОЛИНАТА
(ИЛИ ЗА ТРАГЕДИЯТА НА СЕБЕПРАВЕДНИТЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная още колко Дух и Сила има в сърцето ми, за да пиша пророчески книги, но имам пълното потвърждение от моя Господ Исус Христос, че вече извърших Делото, за което бях избран и посочен от Всемогъщия и Свят Отец на небесата. И ако тази вечер легна и заспя, а в ранните часове настъпи Мигът на Грабването, то имам чудесната сигурност и увереност в Святия Дух, че Господ ще Си спомни жертвения принос на слугата Си, за да му отплати за всичко във Възкресението на праведните. И не само на мен, но на всички, които останаха Верни и непоколебими в Божия Пророчески Дух. Това така жадувано от всички ни Преображение непременно ще се сбъдне и ще бъде толкова прекрасно и удивително, щото то ще си струва всяка секунда, минута, час, ден, седмица, месец и година от привременната скръб, която всички преживявахме за нашия Господ и прославен Цар в Небесния Ерусалим.
Хулени и мразени, презирани и отричани, потискани и отхвърляни – всички ние ще се възрадваме в Него, и Сам Отец ще избърше сълзите от очите ни. Защото сме плакали тогава, когато други са се кикотели, и сме били на скръб и угнетение, когато те са били на тържество и празнуване.
Но виждал ли си ти, братко мой, какво представлява тържеството на тщеславната блудница? Давал ли ти е Исус някак невидимо да се промъкнеш сред палатите на мерзостта им, която непременно ще им докара вечно запустение?
Нека да ти кажа, че преди да ми даде видението със Своето Преображение, Господ ми даде разтърсващо видение за онези, които никога няма да сполучат, та да биха преминали през отворената Врата на Спасението. Нека споделя с теб това видение, защото то е твърде показателно за времето, в което живеем, и напълно отразява състоянието на петте неразумни девици.
Аз виждах огромен царски палат в долината на Пентаполиса, който изкусително привличаше всеки, който би го погледнал. Построен във вид на пентагон, той имаше пет входа, през които влизаха поклонниците на Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия. Украсен с празнични светлини и постоянно кръстосващи го прожектори той внушаваше силен респект върху света на езичниците, които също се приближаваха при входовете му, искайки да имат дял и участие с цвета и елита на християнската религия. И докато още гледах на този палат от Хълма Господен, Исус се приближи до мен, като ми казваше:
“Знаеш ли, слуго Мой, защо само малцина ще поискат да Ме последват до високата планина на Моето Преображение?”
“О, Исусе! Предполагам, че причината е в магнетичната съблазън на царския палат в долината на Пентаполиса, който Ти ми даваш да видя от височината на Духа Ти…”
“Да, слуго Мой! Именно царският палат в долината е причината всички да копнеят да останат долу, а не да се възкачат при Мене горе. А ти ще последваш ли твоят Господ, за да слезеш с Мен, та да видиш царския палат отвътре стените му?”
“Да, Господи! Води сърцето ми, за да видя това, което искаш да ми покажеш!”
“Ела тогава с Мен! И запиши видението в книгата си, за да бъде свидетелство за Моите люде!”
След последните Си думи Спасителят ме прегърна, тъй щото двамата с Него полетяхме от височината на Хълма към царския палат в долината на Пентаполиса. И когато застанахме пред един от празничните му входове, Господ се обърна към мен и докосна с Десницата Си корема ми, като ми казваше:
“Ти си твърде много напоен от Водата на Илия и доволно наситен в сърцето си от Хляба, Виното, Маслото и Солта, които Аз ти давах за Самия Мен в сърцата на чедата Си! Но сега Волята Ми е не да бъдеш напоен, но много прежаднял, като от тридневен пост без Вода. И не да бъдеш сит, но изгладнял, като от четиридесет дневен пост без храна! Ще издържиш ли противоречието, Стефане?”
“Да, Исусе! Защото такава е Волята Ти!”
Исус кимна на думите ми, а в следващия миг Десницата Му сякаш, че се превърна в засмукващ вакуум, в който се пресушиха водите ми, и изчезна всичката ми ситост. Така аз усетих как устата ми пресъхна и се напука до кървави резки, а езикът ми изпръхна и се сбръчка като коричка. А колкото до стомахът ми, то той се сви толкова страшно, щото ми премаля до смърт, а пред очите ми заплуваха червени кръгове…
“Какво ми стори, Господи?” – опитах се да кажа аз, но от устните ми възлезе само мъчително хриптене. А Господ, чул думите в духа ми, ми отговори, казвайки:
“Сторих точно това, за което ти сам каза да бъде Волята Ми! Защото поисках така да почувстваш Моето състояние в Сионовите пленници! А сега е моментът да влезем с теб през празничния вход на този царски палат. И понеже си в страшна немощ – прегърни Ме с ръката си и се подпирай на рамото Ми, за да не паднеш…”
С огромно усилие аз вдигнах ръката си, като прегърнах Исус и се подпирах на рамото Му, като тръгнах с Него. Така ние преминахме през входа на палата, без някой изобщо да ни види. И в следващия миг очите ми съзряха огромни маси, наредени за банкет, а на тях бяха насядали хиляди, които с възторг пееха възгласа “Алелуя”. А Господ вече се приближаваше с мен до наредените маси, когато аз забелязах, че пред всеки от празнуващите имаше по едно бяло порцеланово блюдо, покрито с капак, както и чаша, пълна с вино. В този миг, при вида на блюдата, гладът ми многократно се усили, а чашата с вино беше страшно изпитание за жаждата ми. Това ме накара да изхриптя на Господа, казвайки Му:
“Ах, милостиви Исусе! Приближи ме до някое от блюдата, за да ям, че ми прилошава от глад, и при чаша вино да пия, че залитам от жажда!”
“Знам, че си гладен и жаден, Стефане! Но, преди да утолиш глада и жаждата си, погледни към блюдата и чашите и Ми кажи как изглеждат те…”
“О, Господи! Те изглеждат перфектно! Блюдата са толкова бели, че аз бих решил, че току що са били закупени от магазина! И чашите са изящно прозрачни с виното в тях, понеже не виждам дори петънце по красивия им кристал!”
“Да, точно така е! За перфектен палат с перфектни празнуващи нещата трябва да изглеждат на пръв поглед перфектно! Но Аз сега нека да ти предложа първом да отпиеш от виното, защото жаждата винаги е по-страшна от глада…”
В следващия миг Исус взе една от чашите, пълна с вино. И като я приближи до лицето ми, ме попита:
“Готов ли си да пиеш, за да утолиш жаждата си!”
Кимнах с усилие, а Спасителят надигна чашата към устните ми, тъй щото виното започна да се разлива по езика ми. Но тогава една върховна погнуса, по-силна от жаждата ми, се надигна от дълбочините на духа ми, а аз мигновено изплюх виното, което се готвех да погълна. Това не беше Виното на Христовия Завет, но виното на блудницата Вавилон. В него се усещаше букет от седем отровни дъха – на Мамон, Езавел, Корей, Едом, Моав, Амалик и Молох… Стореният компромис ме накара да възридая и през сълзи да извикам:
“Ах, Спасителю мой! Прости ми! Жаждата ме подведе и аз съгреших пред Тебе! Но Ти виждаш сърцето ми и Сам знаеш, че аз мразя това вино на блудодеяния и съблазън!”
“А може би ще поискаш да се нахраниш, слуго Мой?” – попита Господ. И без да ме дочака да отговоря, протегна ръката Си и повдигна белия капак на едно от блюдата. А когато аз очаквах да видя вътре ястие, то се оказа празно, тъй щото това прекомерно ме учуди. А Спасителят, забелязал изумения ми поглед, ме попита, казвайки:
“Това ли те учудва, Стефане? Може би това блюдо случайно е празно? Ами нека отворя второ, трето, четвърто, пето, шесто…”
Така Исус преминаваше по широчината на празничната маса, като отваряше капаците на всичките блюда, които се оказваха празни. И аз, все още не разбиращ, едвам успях да изхрипам, казвайки:
“Но защо е така, Господи мой? Защо блюдата са празни? Не трябва ли едно блюдо да е пълно с ястие, за да се оправдае предназначението му?”
А Спасителят ми отговори с нови въпроси:
“Ако едно блюдо е пълно с храна, то няма ли след като храната бъде споделена с грешните да се омърси и самото блюдо? А когато блюдото се омърси, то не се ли нуждае от ново измиване?
Но ето, че религиозните праведници тук са решили радикално проблема с чистотата си! Те са излъскали външното на блюдата си, за да Ме впечатлят с чистотата си, но отказват всякакъв контакт с грешници по плът, та да не би да се омърсят!
Сега разбираш ли, слуго Мой, че думата Покаяние е абсолютно забранена за празнуващите в този палат?
Защото за Покаяние е нужна Вода, но тези тук са прекалено святи в собствените си очи, за да биха дори помислили, че Господ в сърцата на Сионовите пленници се нуждае от Хляба и Маслото Си, и от Виното и Солта Си! Затова нека Моите запомнят думите, които им казвам за празнуващите в този царски палат:
Ето това е поколението на себеправедността, което презира грешните човеци по плът, но то самото е трижди пъти по-грешно и проклето, понеже прие да го владеят и мамят червеите на Сатана! Това е най-страшната трагедия за поколението на умноженото беззаконие, за което се отнасят Моите думи в Евангелието:
“А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте. Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има. Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си…”
(Матея 11:16-19)
А ти, слуго Мой, жаден ли си още за виното в чашите на тази маса? И гладен ли си още за празнотата на тщеславните блюда?”
“О, Исусе! Дори да умирам от жажда и глад, то запечатай думите ми в Духа Си, че предпочитам в този час да умра от жажда и глад за Правдата Ти, отколкото да мамя сърцето си, че бих получил къшей Хляб или глътка Дух от фарисеите на последния Синедрион, които са в този царски палат. Аз искам да ме заведеш по кръстопътищата, при грешните и отпадналите, при болните и сърцесъкрушените, при тръстиките, за които ще се погрижи Твоята Тръстика…”
В отговор на думите ми Господ протегна ръката Си към корема ми, тъй щото благодатни извори бликнаха в пръстите Му и изобилие отсред дланта Му, с които Той отново възвърна Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта Си в моя дух. И едно блаженство, като неизразимо щастие, възстановяване и пълнота завладя сърцето ми. А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Запиши това видение и го дай на Моите Верни чеда, защото никой повече няма да има оправдание от неразбиране. И Аз ще подействам с цялата Си строгост и решителност, за да престанете да се респектирате от варосаните гробници, които отвън изглеждат бели, но отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота.
Тези нечестиви са домашните на Веелзевул!
И Аз ви заповядвам никога да не бихте пристъпили към палатите на нечестието, нито да бихте участвали в религиозното лицемерие на блудницата. Защото всички сърца, пленени от нея, са окаяни и нещастни, изпосталели от жажда за една капчица Вода и Вино, и примрели от глад за една трошица Хляб, една лъжица Масло и едно кристалче Сол. Тази е страшната им трагедия, заповядана от Моя Бог и Отец, защото всички те презряха Спасителната Сила на Кръвта Ми. И като се измамиха в сърцата си от червеите на гордостта и превъзнасянето, скоро бяха уловени от дявола в паяжината на себеправедността!
Те се отрекоха и от думите на Апостола Ми Йоан, който написа:
“Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас…”
(1 Йоаново 1:8)
Те бързо забравиха писаното в “Притчи”, което гласи:
“Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие…”
(Притчи 14:4)
Те никак не внимаваха в думите на Божията Мъдрост, която ги предупреди:
“Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?”
(Еклесиаст 7:16)
Но всички Мои, които обичат Водата, нека сега Ме последват до високата планина на Моето Свято Преображение! Защото Водата непременно ще се превърне на Вино! А Църквата Ми след двадесет века Евангелие ще разбере кой е Пророкът на Пасхата!
Аз, Начинателят и Усъвършителят на Вярата, все още говоря и не млъквам! Блажени чедата на Божия Пророчески Дух, които познават Гласа Ми и следват стъпките Ми!
Те ще пребъдват от Слава в Слава, в Духа Господен!
Да, ще пребъдват!”