ЗА ИСПОЛИНИТЕ ОТ ВРЕМЕТО НА НОЙ И ГРЕХА НА ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мили приятели на служение Мория! Рядко съм сядал пред екрана и клавиатурата с такъв трепет и такова благоговение пред Величието и Могъществото на Бог Отец, Господ Исус Христос и Святият Дух. А онова, което винаги най-много е впечатлявало сърцето ми, е Съвършеният Мир и невъзмутимост, с които Троицата реагира на всички гнусни провокации от дяволската гордост и превъзнасяне. Аз не зная на какво разчита Сатана след като Свещеното Писание ни го показва като осъден княз, който ще наследи не Небесното Царство, но огненото езеро. Дали става въпрос за късата му памет или лошите му съветници, също не знам. Но ако нещо със сигурност знам, то е, че князът на мрака иска да зарази и поквари със собствената си лудост онези, чиито сърца е пленил и помрачил с всичките си лъжи и заблуди. Една дума днес тежи като печат върху целия свят и това е думата “мегаломания”. Духът на тази дума е гибелен, понеже принуждава всички сатанински пленници да гледат на света през зениците на старовременната змия. Така те винаги посвещават живота си на грандомански проекти с имперски размах. Мислите на сърцата им се превъзнасят, а намеренията многократно превишават възможностите им. Всеки се въобразява и изживява като един Навуходоносор, готов да извика пред всичките световни медии и средства за масова информация:
“Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!”
(Даниил 4:30)
“Ами, хич не е велик този Вавилон, Навуходоносоре!” – ще му отговоря аз и дори ще продължа:
“Защото, ако Вавилон беше велик, той щеше да накара Небесният Бог да потрепери от силата и могъществото му! Този Вавилон, който ти хвалиш с цяло гърло, е колос на глинени крака, който ще бъде тръшнат от Божия Гняв до дълбочините на огнения пъкъл заедно с всичките му царедворци и емисари, пропагандисти и поклонници!”
Твърде страшно е, приятели мои, когато нищожното се счита за велико и ниското за високо. Твърде трагично е, когато преходното се счита за Вечно, а пръстното за духовно. И причината да започвам именно с такива думи тази втора глава от книгата, е тази, че ние имаме свидетелствата за мегаломанията на дявола, която не се е родила вчера или преди година, нито преди век или хиляда години. Не! Тази мегаломания е гнилият плод на неговата гордост, с която той се разбунтува против Твореца и с която поквари една трета от Небесните ангели. От този миг нататък, ако и да беше дух пред очите на Всевишния, Сатана се превърна в пръстна плът, която беше олицетворена от една ниска, гнусна и пълзяща гадина, каквато е змията. И той никога повече нямаше да напусне съдбата, с която беше прокълнат от Всемогъщия:
“…по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…”
(Битие 3:14)
Вижте тогава реалното битие на дявола, като наблюдавате една змия. Тя винаги ще е по-ниска от всички други животни, които я заобикалят, и само червеите ще бъдат под нейния ръст в полезрението й. Това битие ще й донесе комплекс за малоценност, който ще избие именно в една страшна мегаломания. А сред падналите край нея змията никога няма да приеме да я смятат за пълзяща твар. Не! Тя ще се въобразява като бог и ще се поругае на всеки паднал ангел, който би я видял и определил като нещо различно от господар и божество.
Чудно ли ви е тогава, че по върховете на световната власт и политика винаги стоят психопати, изроди и нищожества? Та нали, за да се поклонят на една ниска пълзяща змия и да получат от нея власт, пари и поощрения, то трябва да са по-ниски от нея – с пречупени морални устои, с прегоряла съвест и въпиещо блюдолизничество и лицемерие? И ако Господ Исус е дал на всички ни Власт и Авторитет в Името Си, за да настъпваме над змии и над скорпии, то какво трябва да бъде духовното ни превъзходство и стоене пред Бога, за да спечелим Святото Му благоволение? Колко просветени и утвърдени трябва да бъдат сърцата ни в Божията Вечна Правда, та да бъдем през Милениума онези, на които Господ ще даде власт над народите и племената? Не се ли изяви Човешкият Син на земята като пълен антипод на Сатана и светските властници и царе. Не заяви ли Исус на всички нас, като каза:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…”
(Матея 11:28-30)
А сега само за миг си представете това противоречие:
Божият Единороден Син, Алфата и Омегата, Първият и Последният, Онзи, чрез Когото Отец създаде всичко видимо и невидимо, началствата и властите, престолите и господствата, е “кротък и смирен на сърце”. Той, Който можеше да държи равенство с Бога и Отца, прие Образ на слуга и се смири до смърт на Кръст. И като гледате с Любов, благодарение и трепет Образа на този наш Господ и Спасител, се опитайте да поставите до Него образа на който и да било политик, депутат, съдия, държавник, премиер, президент. Няма ли тези земни и гнили образи на сатанински угодници да пламнат като плява дори само от очертанията на Христовата божественост и пълнота?
“Но, брат Стефане!” – ще ми каже някой читател – “Какво общо имат тези твои разсъждения с главата за исполините от времето на Ной и греха на падналите ангели?”
О, много общо има, приятелю мой! Защото както бяха Ноевите дни, така ще бъде и Пришествието на нашият Господ. Защото тогава имаше исполини, родени от сатанинско лукавство и напълнили света с насилие и разврат, но ги има и днес, родени от същото лукавство и вършещи същото насилие и разврат, ако и да нямат високия ръст и яко телосложение на древните. А причината да направя това пространно въведение е тази, че трябва да ни станат ясни причините поради които дяволът винаги избива комплексите си на отречен и изхвърлен от Небето дух. Затова нека спра дотук с моите размишления и да продължа с непосредствените думи, които ми проговори моят Господ, понеже аз все така оставах в Присъствието Му. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! На пръсти се броят слугите, които Аз съм водил в истинни видения от времето на праведния Ной! Защото това е време на една отминала древна цивилизация, която погина в разврата, насилието и гордостта си против Бога и Отца. И ти мъдро стори, като яви на братята и сестрите си думите, които Святият Ми Дух роди в сърцето ти. Думи, с които людете Ми да разберат, че бунтът и съпротивата на старовременната змия, която е дявол и сатана, няма да престанат докато той не приеме вечната си участ в огненото езеро, което гори с жупел. И ако някой до днес се е чудил защо Всемогъщия бави присъдата и въздаянието Си над дявола, то на такъв ще кажа, че с допуснатите за изява беззакония на Сатана Отец Ми изпитва творенията Си, за да отсее между праведни и нечестиви, между истинни и лъжливи, между благочестиви и развратни, между духовни и пръстни, между обичащи и мразещи, и между Верни и неверни.
А ти сега Ме последвай, защото Святият Дух ще ни пренесе в древните времена, където Аз ще ти покажа какво сториха онези Божии синове, които не опазиха своето Небесно достойнство, но напуснаха Вечните си жилища, за да слязат в битието на земните човеци и да си създадат потомство от исполини…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна с Десницата Си, а Святият Дух ни въздигна, за да ни пренесе в Святата памет на Бога и Отца, събрала в себе си цялото падение на древната цивилизация. Така аз попаднах с Исус в първите векове след грехопадението на Адам и Ева, или още по-точно – в шеста глава от Книгата Битие, където щях да видя покъртителна реалност, станала причина за преумноженото беззаконие на тогавашните земни жители. И ето, че Спасителят вдигна ръка, като ми посочи земен дворец, край който се бяха събрали многохилядни множества от хора. Те гледаха с вълнение към облаците на небето, като видимо очакваха голямо събитие. А събитието не закъсня, понеже от облаците към тях долиташе паднал ангел, приел физично тяло, който имаше великолепен изглед и внушаваше на всички, които го гледат, неописуема божественост. А точно това накара множествата да започнат да крещят от екстаз и удивление, виждайки как ангелът се снишава към тях, плавно събирайки своите крила. И когато той се приземи пред вратите на двореца, вдигна ръка, за да прекрати невъобразимия шум, а след това извика със силен глас на събраните, като им казваше:
“Аз съм патриарх, пратен от небето, за да създам родовата линия на вашите царе и велики владетели! Затова сега приведете пред мен най-красивите си дъщери, една от които ще удостоя с чудото да роди син, на който ще се възхищавате и когото ще тачите като наместник на боговете…”
Чули думите на падналия ангел, човеците се дръпнаха встрани като направиха твърде дълъг коридор, а от края на коридора започнаха да се приближават красивите им дъщери. Това накара дяволският пратеник да се усмихне и да се приближи към тях, като започна да ги разглежда. Така той хвана ръката на една твърде красива девойка, като й казваше:
“Върху тебе е благоволението на боговете и с теб ще сторя чудото, за което ще бъдеш прославена и почитана от всички на тази земя. Затова нека да те заведа в покоите, които са ни отредени…”
Падналият ангел вече водеше красавицата към покоите на двореца, когато Господ ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли как започва играта на боговете, слуго Мой?”
“Да, Исусе! Виждам я и сърцето ми се пълни със скръб, защото нищо от онова, което ще стори изкусителният пратеник на дявола с красивата девойка, не е по Волята на Бога, но е знак за едно страшно беззаконие…”
“Знай тогава от твоя Господ, че ето така на земята започнаха да се зачеват и раждат исполините, които на древния език бяха наричани нефилими. Но ти помисли твърде внимателно върху следващите думи на въпроса, който ще ти задам. А той е следният:
Коя беше причината Сатана да изкуси много Божии синове, за да слизат на земята във физични тела и да се съвъкупяват с красивите човешки дъщери, та да се раждат нефилими? Понеже след тези страшни беззакония ангелите изгубиха Небесното си достойнство и бяха пропъдени като скверни от Божия Свят Хълм и задържани под мрак във вечни връзки за Съда на Великия Ден…”
Въпросът на моя Господ беше дълбок като бездната и висок като Святостта на Отца. И аз, като се замислих за дявола, когото Всемогъщият прокле да се влачи като змия и да яде пръст в битието си, си спомних за още едни думи на Божия Гняв против него, които гласяха:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…”
(Битие 3:15)
Това ме накара с вълнение да отговоря на Спасителя, като Му казах:
“Ах, Господи мой! Когато Отец заяви на дявола, че ще постави вражда между потомството на жената и неговото потомство, то от този миг Сатана вече беше заплашен. Той не е знаел времената и годините, когато Бог ще реализира думите Си и затова е поискал да се застрахова, като прокара сред земните човеци собствена раса от исполини, тоест, не само духовно, но и плътско потомство. А така непременно се замърсява генетичната линия от времето на Адам и Ева, понеже човешките гени вече се преплитат с демонични такива…”
“Съвършено точно Ми отговори, Стефане!” – ми каза Исус и продължи:
“Чудно ли ти е тогава, че Моят Бог и Отец съвсем навременно ограничи многократно годините на човешкия живот, като заяви в огорчението Си:
“Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…”
(Битие 6:3)
А какво се случи, когато нефилимите напълниха земята? Мир, благоденствие и доброта ли донесоха те на земните човеци или нещо друго?”
“Ах, Господи! Библията ни показва, че в онези времена на нефилимите всяка твар вече се обхождаше развратно, а насилието се въздигаше между човешките синове. И едва ли има по-тъжни и страшни стихове в Свещеното Писание, които да гласят:
“И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох…”
(Битие 6:5-7)
А в думите Си към праведния Ной, Отец съвсем категорично показва решението Си да изтреби древната цивилизация и всичко живо с Потоп, като изявява и причината за Гнева Си:
“Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята…”
(Битие 6:13)
Господ поклати одобрително Главата Си в отговор на цитираните от мен библейски стихове, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли до какво води играта на боговете, слуго Мой? Виждаш ли, че когато един Божий противник иска да компенсира изгубеното си величие в Небето, то той непременно ще реализира мегаломански проекти, които са приготвени за пояждащ огън?
Но ние нека с теб надзърнем в тайното битие на Сатана, защото сега ще те заведа в царските покои на онзи ангел, за да видиш кои богове присъстват по време на сношението му с красивата девойка и какви думи си разменят в заговора против човешкия род…”
С вълнение хванах ръката на Исус, Който ме въведе в покоите на двореца. Но миг преди да отвори вратата, Той отново ми каза:
“Не се вълнувай и никакво смущение да не напада сърцето ти, защото Аз ти показвам спомен от бездънната Памет на Моя Отец, от чиито всевиждащи очи не може да се укрие никое беззаконие дори и в най-гъстия мрак…”
Така Спасителят вече отваряше вратата, когато аз видях разголеният ангел и красивата девойка под завивките на царското легло, а до тях с неописуемо задоволство в очите си стояха Сатана и Авадон. И ето, че дяволът с мазен глас проговори на ангела на бездната, като му казваше:
“Колко е чудесно, че успя да разкриеш много от тайните на битието в тази толкова сладка и прелъстителна човешка плът. Да, Йеова наистина ме прокле да ям пръст и да се влача по корем, но хич не помисли, че ще остана невидим за човеците и винаги ще ги моделирам по моя образ и подобие, а не по Неговия. И сега като влязат гените на нашия избраник чрез семето му в утробата на тази красавица, то съвсем скоро ще се радваме на същински исполин, който само за годините на три десетилетия ще е седмократно по-висок от човешките синове. А през тези години и той сам ще опложда куп жени, та кръвната линия от Адам и Ева хубаво да се размеси и омърси!
А ти, Авадоне, продължавай да издирваш Вечността на Йеова, защото Той вече съкрати човешкото време до сто и двадесет години!”
“Ах, княже мой!” – отговори Авадон и продължи:
“Сам знаеш, че дълбочините на Йеова са бездна голяма! Невъобразимо по-голяма от бездната, предадена на мен! Но аз ще сторя всичко по силите си, за да направя щастливо сърцето ти! Защото вече имам куп проекти с привлекателни религии и богове, които ще реализирам през вековете на този свят. И ще дам на човеците път към плътско съвършенство, като обърна очите им да гледат към тайните, които Йеова скри от тях при грехопадението и ги заключи в духа им! Кой знае дали от постоянното дълбаене няма да изскочи някой чуден бисер!”
Скверният и гнусен разговор между змията и тигъра беше толкова брутален, щото умолително погледнах към Исус, за да спре това видение. А Той наистина го спря и погали главата ми, като казваше:
“Тази игра на боговете, която докара Потопа на земята, продължи до известно време и след Потопа. Защото нефилими се появиха и пред Господния народ, след излизането му от Египет, от които единствено Исус Навин и Халев не се уплашиха, докато останалите се почувстваха нищожни, като казваха за нефилимите:
“Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях…”
(Числа 13:33)
Затова и благоволението на Отец Ми след като Си прибра Моисей, се прехвърли върху Исус Навин, понеже именно в него имаше безстрашен дух и вярно сърце!
Но Аз нека отново да те върна към играта на боговете и да те попитам:
Проумяваш ли вече защо заявих на всички ви, че както бяха Ноевите дни, така ще бъде и Пришествието на Човешкия Син?”
“Да, Исусе! Напълно проумявам думите Ти! Защото ако при Ноевите дни Сатана и Авадон омърсиха човешката цивилизация с исполини по ръст, то днес те я омърсяват с исполини по егоизъм и мания за величие! Тези исполини са по върховете на световната политика, икономика и твърде подмолна власт, и подобно на древните нефилими също изпълниха земята с насилие пред очите на Бога и Отца! А някъде зад завесата на света те продължават играта на боговете, защото никак не искат да застанат пред Вечния Съдия, но търсят начин да плуват обратно назад в Реката на Времето, като увеличат годините на своя богоборчески живот…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това каза:
“Праведни думи се родиха в сърцето ти, пророко Господен! Днес наистина е времето, в което царува манията за величие, изразена като сатанинска мегаломания! А какво друго да е това в дяволския план за поквара над цялата цивилизация освен категоричен знак, че старовременната змия вече е захапала опашката си?
Нека ти покажа това в следващото видение на тази пророческа книга…”