ЗА СТАРОВРЕМЕННАТА ЗМИЯ, КОЯТО ЗАХАПА ОПАШКАТА СИ

Мили и верни приятели на сърцето ми! От мига, в който Господ ме спаси и призова в Свято служение за Неговата Невяста, аз нямам друг враг и противник, срещу когото да се подвизавам с Меча на Божия Пророчески Дух, освен онзи, когото Свещеното Писание нарича “старовременната змия, която е дявол и сатана”. И най-тежките и продължителни битки, които водих, бяха не толкова срещу личността на падналия херувим, колкото срещу крепостите и предубежденията, които той много отдавна е съградил в сърцата на пленените от него човеци. И ако всички ние четем Евангелията, които описват Живота и Мисията на нашия Господ и Спасител Исус Христос, то непременно ще забележим, че и Неговата Свещена битка имаше същите белези на духовен сблъсък, каквито имаха и ще имат всички Божии пратеници.
В днешното време се разгаря една последна и най-страшна битка в духовния свят, която ще приключи със съкрушителна победа от Силите на Светлината при Второто Пришествие на нашия Господ, когато цялата земя ще се покрие с трупове на антихристи и богоотстъпници. И най-печалното в тази битка ще бъде фактът, че поразените са имали възможност и шанс за правилен и печеливш избор, но са избрали неправилния и губещия. Те са имали много суетна и късогледа перспектива пред сърцата си, защото са заложили на земното и светското, на привременните успехи и привилегии, които дяволът е бил силен да им даде във времето на своето царуване и властване. А в мига, когато душите им напуснат телесните си обиталища, за да се изправят очи в очи с ужасяващата реалност на сетнината си, то тогава за тях вече ще е безнадеждно късно, защото срокът за спасителното им обръщане и покаяние ще е изтекъл, както изтичат песъчинките от един пясъчен часовник, без да имат възможност да се върнат обратно през улея.
Няма да скрия от вас, че в годините на този бързо променящ се свят аз бях много по-щастлив и удовлетворен, когато печатах на принтер първите си написани книги и ги подарявах на Божиите чеда. Тогава се усещах като хлебар на моя Господ, който приготвя дъхав хляб, за да поднови силата на Божиите чеда. Това беше усилен и поглъщащ всичкото ми време труд и той ми носеше наслада и блаженство. Но после светът започна рязко да се променя, защото стана твърде много електронен и дигитален. А така вече печатането на книги трябваше да отстъпи на техният цифров вариант, а моите приятели да търсят и намират Небесната Светлина от Хълма Мория в Интернет. И точно тогава отмъщенията на Сатана станаха твърде жестоки и болезнени. Защото ако отпечатаната книга отиваше при някой мой верен приятел, то нейното дигитално копие в Интернет вече ставаше достъпно за абсолютно всички човеци, без значение дали са верни или неверни, дали са християни или окултисти, дали са благодарни или неблагодарни. Така разбрах, че изнасянето на служение Мория във виртуалното пространство беше равносилно на моето съразпване с Исус на Кръста, както и да бъда предаден на поругание, похулване и най-яростно отхвърляне и отрицание. Защото едно е да четеш книгите на Божия пророк, скрит в анонимността на своето четене, когато никой не те следи и забелязва, а съвсем друго е името ти да бъде на показ и така да се превърнеш в мишена на всякакви гнусни чародейства, хули, опозорявания и прочее човешки безумия, които винаги са остриета в ръцете на побъркания дявол.
Но ето, че вече идва краят на всичко. Идва времето на разплатата. Идва мигът да се сбъднат твърде жадуваните стихове, написани от Апостол Юда в посланието му. Думи, с които той цитира Енох, и които гласят:
“Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…”
(Юдово 14-15)
Лесно се изговарят жестоки думи, когато демонът, скрит зад високата крепост на пленника си, реагира като ужилен и отблъсква острието на Божията Вечна Правда. Но проблемът е, че веднъж изговорени, тези зли думи се събират на едно скрито и недостъпно за човека място. И на това място те се превръщат в злото му съкровище, което непременно ще изиска сърцето и душата му…
А сега помислете! Колко зли съкровища е сътворил Сатана с демоните и бесовете си за времето на своето беззаконно и проклето богоборство? Колко милиарда души е завлякъл във външната тъмнина, където за тях няма да има зазоряване довека? Колко човеци, дошли на този свят като Образ и подобие на Бога, са си отишли от него като образ и подобие на дявола? Колко съвести са били прегорени и колко кости са били счупени, за да паднат човеците на нивото на онази гнусна и долна пълзяща гадина, която има отровен език и хипнотизиращ поглед? И ако тази змия заедно с тигъра Авадон успя да събори цяла една древна цивилизация до дълбините на огнения пъкъл, то какво се готви да направи със сегашната? Не я ли отдалечи от Битието на Бога с цели шест хиляди години? Не я ли направи горда, арогантна, хищна и опустошаваща цялата планета в името на един гаден, зловонен и ненаситен технически прогрес, който се превърна в най-жестокият затвор за човешкото съзнание и разум?
Къде отидоха Простотата и Чистотата, които дължим на Божия Син? Къде царуват Неговите мъдри притчи и чудни напътствия? Не поквари ли теологията всеки лист от Свещеното Писание като му намери заместители с гнусни термини и научни определения? Не налазиха ли Чернозема на Гион един куп влечуги, скорпиони и хищни паяци, за да улавят именно онези, които обичат да високоумстват и бръщолевят, та всякога да бъдат “мед що звънти и кимвал що дрънка”? И ако древните Христови слуги с трепет и благоговение носеха по един пергаментов свитък в торбата си, за да явяват себе си като живо писмо на Спасителя до човешките души, то какво да кажа за днешните, които си имат цялата Библия, инсталирана в смартфоните си, но остават за Лозата сухи пръчки, неспособни на никакъв Плод за Царството? Всичко им е на една ръка и на един клик разстояние – Битие, Изход, Второзаконие, Числа, Съдии, Царе, Псалмите, Притчите, Пророците, Евангелията, Апостолите и Откровението… Но пак очите им са взрени встрани от Бога! То е като да застанеш под едно Дърво на Живот, но очите ти да гледат как змията те привлича и изкушава към едно друго дърво, “желателно, за да дава знание”. То е, като да можеш да се допиташ до Святия Дух на Истината, Който издирва всичко, даже Божиите дълбочини, но плътският гъдел да те накара да попиташ удобно достъпния ти изкуствен интелект Chat GPT или Gemini, за да получиш мигновен и скоростен отговор на своя въпрос…
Докъде стигна, богохулен и отвратителен свят, уловен в мрежата на измамника и прелъстителя? Ще те спасят ли технологиите от въздаянието, което пристига като буреносен облак? Ще те изкупят ли от Страшния Съд биткойните и виртуалните портфейли? Ще намери ли Вечният Съдия дори една причина да те пощади, когато змията се взира в твоите очи и ти в нейните? Аз няма да задавам още много въпроси, защото не пиша книгите си да станат тревожна питанка, но да бъдат Спасителен отговор. И затова от тук нататък ще продължа с думите на моя Господ, в Чието Присъствие оставах с духа си. Ето какво ми каза Той:
“Блажен си, слуго Мой, защото имаш скъпоценната привилегия да говориш с твоя твърде старомоден Господ, Който не е помръднал от мястото Си в последните шест хиляди години, с изключение на годините в земния Си Живот, когато слезе от Небето, за да ви спаси и изкупи! Вечното, за разлика от преходното, не се изменя и си остава същото. Защото е сътворено от Бог, Който не претърпява изменение и няма никаква сянка от промяна! А както ти обещах в края на предишното видение, Аз непременно ще ти покажа как старовременната змия захапва опашката си, при все, че съм ти давал изобилна Светлина за това в книгата за “Реките на Времето”. А сега ти помисли и Ми кажи:
Какво за теб е пътят, който някой трябва да извърви в живота и съдбата си?”
“О, Исусе! Пътят е разстоянието от едно място, прието да бъде начало, до друго място, което определя края…”
“Вярно Ми отговори, Стефане!” – каза Господ и продължи:
“А сега погледни върху пътя на Сатана – такъв, какъвто ти го показва Свещеното Писание на Моя Отец! А след това Ми кажи какво е началото на пътя за старовременната змия и докъде се простира края на нейния път…”
“Ах, Спасителю мой! Началото на пътя за змията беше в Едемската градина, където тя изкуси Ева, за да вкуси от плодовете на дървото за познаване на Добро и Зло. А краят на змийския път ще се случи далече напред във времето, след годините на Милениума, когато при последния бунт на човешката цивилизация против Святия Ерусалим ще падне огън от Бога Всемогъщи, който ще порази земята и Божиите врагове, а тогава Сатана ще бъде хвърлен завинаги в огненото езеро, което гори с жупел…”
“Съвършено верен и точен отговор, слуго Мой! Но сега проумей следващите Ми думи, понеже са съдбоносни. За разлика от човеците, чийто път започва от раждането и приключва при смъртта им, дяволът има един по-дълъг път. И не просто път, но разтягане и развитие по цялата линия на Времето, за да оставя следи и белези върху човешката цивилизация. Това непременно ти показва, че змията започва да расте в дължината си от онези стари времена, като краят на опашката й остава в началото на пътя, а главата й всякога върви с настоящето, следвайки бъдещето. И това е така, защото светът е предаден на дявола и той няма да стане минало, докато Аз не го зачеркна и нулирам. Затова главата на змията все още е тук и днес, а краят на опашката му – в Едемската градина.
А сега ти помисли върху Божието Предузнание, свързано със змията. Ще може ли тя да се разтегли повече, отколкото й допуска Отец Ми? Ще може ли да си спечели още сто години например, за да пръска отровите и зловонията си по лицето на земята?”
“Категорично не, Исусе!” – извиках аз с пламнала ревност в гласа си, като казах още:
“Дяволът отдавна се е разтеглил до краен предел и знае, че му остава съвсем малко време! Защото Божието Предузнание го притиска и той няма власт и сила да промени статуквото си!”
Господ се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Когато змията се е разтеглила в дължината си до краен предел и вече няма сила в главата си, то няма ли да потърси помощ от опашката си? Или нека ти го кажа така:
Когато дяволът е изчерпал всичките си модерни измами, то няма ли да прибегне към древните, които го направиха успешен?”
“Да, Исусе! Точно така би постъпил лукавият Ти противник!”
“Ами знай тогава, че ето това прибягване на Сатана към древното и изначалното е фактът, че змията захапва края на опашката си, останал в Едемската градина! И ти трябва да видиш това във видението, което ще ти покажа. Затова нека отново те въздигна със Себе Си в Святите селения на Хълма Сион…”
След тези думи Господ докосна главата ми, а духът ми се въздигна с Него, тъй щото съвсем скоро вече се намирах с Него в Едемската градина. А там Спасителят ме заведе до дървото за познаване на Добро и Зло и посочи с ръка към него, като ми казваше:
“Виж и забележи дълбоката бразда, тръгваща от дървото и оставяща линия на зиг-заг, която излиза вън от границите на Небесното Царство. Вътре в тази бразда все още остава краят на опашката на старовременната змия, защото именно тук тя съблазни и изкуси Ева. Едва когато дойде окончателната присъда над дявола, тази бразда ще изчезне, защото вече няма да я има опашката. Но след като змията има достъп до опашката си, то виж какво стори тя в началото на новото хилядолетие, тоест, в последните двадесет и пет години…”
С вълнение започнах да гледам към дълбоката бразда, когато в нея люспестата опашка се размърда и започна да се тресе като на някоя бясна египетска кобра. А в далечината на браздата вече се промъкваше грозната глава на старовременната змия. Тя мина по зигзагообразната линия, като се приближаваше до дървото за познаване на Добро и Зло. А когато вече беше под него, надигна се нагоре и изплю отрова по плодовете на дървото, както изсъска с всичката си ярост:
“О, дърво на Всевишния, желателно да дава знание! Ако и да си родено в градината на Едем, ти ще ми послужиш, за да напълня ада с измамени души. Защото аз ще превърна плодовете ти в технологична съблазън с изкуствен интелект! И ще накарам човеците да ровят в тях и да ги разнищват до молекулните вериги на човешкия ген и дори до квантовия праг на Сътворението. Защото Науката ми е съюзник на земята и тя храни ненаситните ми дъщери! А синът ми, който скоро ще възлезе от бездната, ще превърна във властен господар и електронен бог, който ще царува и отвън, и отвътре!”
Докато змията съскаше с ярост думите си, изплютата й отрова прогори дръжките на плодовете от дървото, а те паднаха в разтворената й паст, която мигновено се затвори. А след това змията захапа опашката си и нагълта онази част от нея, която се простираше в територията на Едем. Миг по-късно дяволът вече беше напуснал градината. А аз, потресен и изумен от видяното, попитах Господ:
“Ах, Исусе! Тази проклета змия не копае ли с лукавството си твърде смъртоносна яма за човешките души? Та тя ще им предложи плодовете на Знанието, които вече са проникнати от отровата й!”
“А какъв е прогресът, който вече те заобикаля в последните двадесет и пет години, Стефане? Не се ли произведоха чрез него още по-унищожителни ракети, бомби и оръжия! Не натъпка ли той творенията с ГМО? Не сътвори ли жестоки и убийствени вируси в тайни лаборатории? Не извърши ли генетични експерименти с човеци? Не наводни ли света със синтетични наркотици? Не направи ли човеците като биороботи, на които целият съзнателен живот зависи от компютри и социални мрежи? Проумяваш ли тогава кой ще ги събере в ямата, за да ги подкара като овце на заколение?”
“Да, Господи! Това ще е звярът, който възлиза от бездната на Авадон!”
“Ами нека тогава да те заведа и в следващото видение, за да видиш какво върши самият ангел на бездната, за да допълни мярката на умноженото беззаконие, извършено от дявола. А всички Мои, които прочитат това страшно видение, нека Ме молят да ги облека в Простотата и Чистотата Си. Защото само те ще се окажат спасителна броня пред технологичното насилие на дявола.
Аз, Вечният Цар на бъдещия Милениум, все още говоря и не млъквам! Блажени онези, които Ме слушат и Ми вярват!”