На този свят докрай отричан и от неверните оплют, живея Господ да обичам сред всичкия безбожен студ. Да имам Неговите рани. Да ходя в Неговия Път. Да счупя светските забрани от угнетителния съд. А щом усещам съпротива и вой от вятъра студен, остава любовта ми жива, и лумнал пламъкът у мен. Премъдър съдник е съдбата, …

Нататък ЖИВЕЯ, ГОСПОД ДА ОБИЧАМ!

И нека ме пропусне Слава, а гръб обърне ми успех. Каквото Господ заслужава, аз никога не Му отнех. На коренът това му стига да бъде чак до дъно скрит, и себе си да не надига, но в малкото да е честит. Животът с ударите груби за мен е най-необходим, че въглен огън щом изгуби обръща …

Нататък ИЗПОВЕД НА СЛУГА

Пустее ми световният прогрес. Магнит за плът със своята съблазън. Човекът там е птица във кафез, завинаги от тленното белязан. С реклами на компютърния век, готови да измамят порив девствен, и думи от изкуствен интелект, защото вече няма си естествен. А слаби, закърнелите крила, в решетка никой няма да разпери. Венец душата в древното била, …

Нататък ПТИЦАТА В КАФЕЗ

Никой в Славата Свята не е временен гост, но е стигнал оттатък с огнен лъч от Христос. Лъч, изстрадан от Вяра. От дела защитен. Като Благост без мяра върху дух посветен. Никой в Славата Свята няма сянка и срам. Там се вгражда душата като камък от Храм. И от стълпове бели Вечна Правда гори - …

Нататък СЛАВАТА СВЯТА!

Колко думи правдиви моят дух ще тръби? Колко още товар ще износи? Не докосна ли клетника, който скърби, няма смисъл в подобни въпроси. Като извор под камък или пламенна пещ, своя призив от Вечния зная, и сърцето ми, устремно в своя туптеж, плодовито ще бъде до края. Всеки, който се ражда, оставя следа. Свята… Тленна… …

Нататък ЗАВЕТНА ТРЪБА

От тъмно колело задвижен светът към пропаст се върти. Попиташ ли го кой е ближен - със злоба ще те угнети. Че той презира самаряни, вестители на Свят Завет, готови да лекуват рани на всеки смазан, бит и клет. Закърмя бясната вълчица с насилие Ромул и Рем, и винаги на грозен прицел стоят слугите на …

Нататък БЪДИ НА КОЛЕЛОТО ПРЪТ!

Къде си, Свята искрена утехо? На този свят не те откривам аз. Навярно си далечна, като ехо от Господ с благодатния Му Глас. Словата във дела не се обръщат. Дървета мъчно раждат плодове. Пред Правдата сърцата се извръщат и гарванът с измама ги кълве. Къде си ти, утехо безгранична? Огнище сред сковаващия студ. Не става …

Нататък СВЯТА ИСКРЕНА УТЕХО!

Бяла мечка е моята вяра във света, който бързо изстива. Не превъртам напред календара и не търся добра перспектива. Все ми казват да мисля глобално и в очите ми пъхат разчети. Идва топлото. Било реално. И топят се навред ледовете. Страховете, в сърцето ми свити, с друг аршин са готови да мерят. Че погледна ли …

Нататък БЯЛА МЕЧКА

Привлечен от земната скръб и тъга невидим е Царят със Лик на слуга. Не ще Го усети доволен търбух и бирник, останал в очите си сух. С Ръката Си Царят събира печал, където е грозен човешкият хал, и Лазар от струпеи страда без звук край псета бездомни и мръсен боклук. Словата Си Царят в душите …

Нататък ПО-БЛИЗО ДО ЦАРЯ БЪДИ!

Бесило няма Лъв да удържи и неговия зов не ще прекърши. А примерът на Левски ще тежи срама ни по лицата да избърше. Във лъч да се превърне, и в Завет, и връх да е за онзи, който люби. В душите да живее с образ Свет, готов за всички себе си да губи. И памет …

Нататък ПРИМЕРЪТ НА ЛЕВСКИ