Привлечен от земната скръб и тъга
невидим е Царят със Лик на слуга.
Не ще Го усети доволен търбух
и бирник, останал в очите си сух.

С Ръката Си Царят събира печал,
където е грозен човешкият хал,
и Лазар от струпеи страда без звук
край псета бездомни и мръсен боклук.

Словата Си Царят в душите чете
и твърде съдбовни и Святи са те.
Че Милост ще следва човек милостив,
останал във Правдата Верен и жив.

А Гняв ще погуби във съдния час
мерзавци, замръзнали в светския мраз.
Че няма във Царството никой проклет
сърце да превърне във топка от лед.

По-близо, о братко, до Царя бъди,
където са всичките страшни беди.
В горчивата участ, в студения ров,
дарявай съдбите със Пламък Христов…

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)