От тъмно колело задвижен
светът към пропаст се върти.
Попиташ ли го кой е ближен –
със злоба ще те угнети.
Че той презира самаряни,
вестители на Свят Завет,
готови да лекуват рани
на всеки смазан, бит и клет.
Закърмя бясната вълчица
с насилие Ромул и Рем,
и винаги на грозен прицел
стоят слугите на Едем.
Смирена, кротостта се мрази.
Не носи Правдата престиж.
А злият мачка, тъпче, гази
и няма с лъч да го смутиш.
Той притчи за Любов не слуша,
а Господ му е непознат.
Дори затънал би до гуша
сред лавата на вечен ад.
Във грях жесток и непрестанен
безбожен се върти светът.
Но ти, с копнеж на самарянин,
бъди на колелото прът…
Стефан Главчев
(Възходът на падението)
„Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така…“ (Лука 10:30-37)