Аз подметките кални не ближа
на лъжците от мръсния свят,
но пребъдвам си в тленната хижа
без тревоги от жажда и глад.

Пия Вино – Заветно, Христово.
Вкусвам Хляба, поръсен със Сол.
Нося дреха, родена от Слово,
и не съм пред Всевишния гол.

Всяка Правда за мен е светиня,
щом изрича я Божият Глас.
Няма с нея да стъпя във тиня
и не бих разменил я за квас.

Не избирам приятел по сметка
и с предател не правя съюз.
На съдбата през ситната цедка
търся Верни с Печата Исус.

Виждам своя успех в несполука.
Тук да губя – печеля отвъд…
За безбожни съм чест на боклука.
За смирените – Светлият Път.

Нямам трон и честита корона
и след мен не препускат безброй.
Аз съм Плод Благодатен на клона,
но безценният Извор е Той.

От Небесна роса съм окъпан.
От дълбоки води съм покрит.
За неверните – връх недостъпен.
За Христовите – Огън и Щит.

Със лишения – Образ си вая
и в сълзите си раждам дъга.
От началото – виждам си края,
без да питам защо, докога…

Може би дотогава, когато
през Небесната Вечна Врата,
прелети и последното ято
на спасени души от Христа…

Стефан Главчев
(Птицата в теб)