Уж толкова свежи, красиви, модерни,
вървежни сред грешния свят,
потъват във мрака младежи безверни
и нямат посока назад…

Уж толкова крехки и още невинни,
а пускат в сърцата си звяр.
На някакви само петнайсет години
се кланят пред тъмен олтар.

Пребият нещастник – до смърт, без умора,
и после го снимат със смях.
А гледката, ужас за всичките хора,
дори не приемат за грях.

Пребъркват мъртвеца за дребни банкноти
и дюнери хапват без срам,
подобни на глутница диви койоти,
наръфали плът на Адам.

Вършее лукавият с воля зловеща.
Прекършва съдби и сърца.
И никой не иска това да усеща,
че падат под сърпа деца…

Смили се, о Боже, над глината грешна,
и дявола с Меч накажи,
а мойта родина, от скръб безутешна,
с Небесна Любов окръжи!

Че трябва на тъмната жетва в разгара
народът да стане юмрук,
а Ти от Престола да кажеш на звяра:
Злините ти бяха дотук!

Амин и Амин!

Стефан Главчев
(Хрониките български)