(ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ ЗА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА РАЗОРИТЕЛЯ ПРОТИВ ЦЪРКВИТЕ НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ)

Верни приятели на служение Мория! Непрестанно благодаря на Господ Исус Христос за вашата вярност, любов и щедра подкрепа към Делото на Божия Пророчески Дух. Благодарение на вас устоява повереното ми служение в това най-смутно и жестоко време.
Вярвам, че Святият Дух е потвърдил в сърцата ви, че през тази година аз платих тежка цена от гонение и дяволски отмъщения, свързани с виденията за Въздаянието на Божия Гняв. За голямо съжаление очакванията ми за Покаяние всред човеците не се сбъднаха, ако и посланията ми да бяха прочетени и слушани хиляди пъти. Аз многократно настоявах пред Господ да ограничи до минимум мисията на разорителя върху народа на българите, като вярвах, че мнозина ще изкупят благовремието, за да се посветят само на онези дела, които Бог отгоре би видял като достойни за Покаяние. За съжаление повечето хора са обърнали погледа си към суетния свят, а не към Святата и Всемогъща Вяра на Исус. Те са готови да носят маски, но не и да носят кръста си, да пазят дистанция, но не и Мира Господен в сърцата си, да мият със сапун ръцете си, но не и с въздишки душите си. Да чакат заветната ваксина, а не Заветното обещание за Мига на Грабването.
Аз вече нямам сълзи да оплаквам това поколение. И не за него Господ прекомерно дълго ме задържа като Ходатай в Пролома. Но точно сега, когато вече благовремието е напълно изчерпано и разорителят започна да стоварва вълните на пандемията си върху българите, аз искам да ви споделя едно последно видение от Спасителя, което твърде много натежа на сърцето ми, защото бях решил, че Исус вече е затворил темата за Божия Гняв и няма повече да ми дава подобни послания. Но ето, че Той отново докосна сърцето ми и с твърде сериозен Глас започна да ми говори, като ме запита:
„Наскърби ли се духът ти, че разорителят усили вълните си върху твоите сънародници?“
„О, Исусе! Много повече съм наскърбен от липсата на Покаяние всред българите, отколкото от вълните на разорителя! Защото ако човеците бяха изкупували благовремието, за да изпитат сърцата си в Твоя Завет, то Милостта Божия щеше да ограничи коронавирусната зараза!“
„А нямаше ли църкви в България, които да проповядват Покаянието, което очаквам? Нямаше ли посланици на Небето, които да разтърсят материалното битие на езичниците, та да ги предупредят, че стоят на гибелен път?“
„О, Господи! Ти Си Сърцеведецът и само на Теб е известно дали има такива Небесни посланици! Но фактът, че само след половин година от началото на пандемията броят на заразените за ден в България скочи двеста пъти, е твърде печален и съкрушаващ…“
„Ами нека тогава Сърцеведецът да ти покаже последното състояние на много църкви, за да разберат Верните Ми какво наистина се случва днес и сега…“
След тези думи Исус докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се появи видение. Аз виждах едно развълнувано и страшно море под небосвод с гъсти и черни облаци. Всред вълните на това море се клатушкаха стотици ладии с различна големина, но в едно и също състояние на бедствие и тревога. Някъде над тях очите ми съзряха и разорителя, изпратен на света, за да извърши Въздаянието на Божия Гняв. Той размахваше енергично крилата си, тъй щото предизвикваше ураганен вятър. Този вятър подхващаше морските вълни, като ги стоварваше по палубите на ладиите, а моряците всеки път изкрещяваха от ужас, като се опитваха да удържат платната и въжетата. А тогава Спасителят ме попита:
„Видя ли как разорителят стоварва вълните си върху ладиите и моряците?“
„Да, Господи! Видях го и сърцето ми се сви от болка, че ладиите са във властта му. Та не трябваше ли те да са църквите, в които човек намира Спасение от солените води на този свят? Що щат църквите в полезрението на разорителя?“
„Според както истинно си Ме попитал, така и Аз истинно ще ти отговоря! Затова нека да се приближим до една от тези ладии!“
В този миг Господ ме вдигна с могъщата си Десница, като просто прелетя във видението до една от по-големите ладии. Видял Присъствието Му, разорителят тутакси сви крилата си и спря ураганния вятър, като се поклони на Господ и Го попита:
„Какво ще ми заповяда Небесния Цар, за да го сторя? Да спра ли вълните на разорението върху това поколение или да продължа да ги възбуждам?“
В отговор Исус посочи към ладията, като попита разорителя:
„Виждаш ли Ме в края на тази ладия, дълбоко заспал встрани от каютата на капитана?“
„Да, Небесни Царю! Виждам Те, че спиш дълбоко и няма кой да Те събуди!“
„Следвай тогава пълномощията си и не спирай с вятъра и вълните си, защото сега съм само страничен наблюдател с пророка Си, а не капитан, на която и да е ладия в това море!“ – каза Господ с твърд и категоричен глас на разорителя. И той, като се поклони на Спасителя, отново се върна на мястото си и разгърна крилата си, за да продължи разорението си. А тогава Господ посочи с ръка към спящото Си Присъствие на ладията, като ми казваше:
„Ето защо ти трябваше да износиш и това Мое съдбоносно послание. Защото много ладии по света вече бяха обърнати от вълните на разорителя и потънаха на дъното, а капитаните им бяха поразени и убити от коронавируса. Но ти сам виж, че в тази ладия Аз съм заспал встрани от капитанската каюта. Капитанът не Ми е предоставил управлението на ладията, но е решил да я преведе през бурното море с цената на компромиси и най-вече чрез човешки политики. А сега си спомни дали имаше такава случка в Моето Евангелие…“
„О, скъпоценен мой Господи! Разбира се, че имаше такава случка, когато Ти беше заспал, а вълните заплашваха да обърнат ладията. И тогава Твоите ученици Те събудиха, като Ти казаха:
„Господи, спаси ни! Загиваме!“
А Ти, като простря Десницата Си и усмири бурята и вълните, смъмри Своите, като ги попита:
„Защо сте страхливи, маловерци?“
„А отговориха ли Ми те защо са страхливи маловерци? Или тръгнаха да се питат какъв е Тоя, на Който дори вятъра и вълните се покоряват?“
„Не, Исусе! Те не Ти отговориха!“
„А ако бяха Ми отговорили, според Моето очакване, то какъв щеше да е отговорът им?“
Усетих благодатен сигнал в Гласа на Исус, който последвах със сърцето си. И затова Му казах:
„Господи! Думите на Твоя въпрос щяха да бъдат думите на техния отговор! И те щяха да Ти кажат:
„Ние сме страхливи, защото сме маловерци!“
Спасителят се усмихна, а след това отново ми проговори, казвайки:
„Точно така е, Стефане! Те бяха страхливи, защото са маловерци! Но Аз сега ще коригирам въпроса Си към теб така:
А защо тези Мои ученици бяха маловерци?“
Погледнах към спящия Христос във видението, а след това отговорих на будния Исус до мен:
„Господи мой! Всеки, който би Те оставил да заспиш, тръгва по пътя на маловерието! Защото Твоята Вяра е действена и будна! Тя всякога Те държи буден в сърцата на Верните! За да изпълняваме Святия Ти призив:
„Бдете всякога и молете се!“
Но ето, че на тази ладия, а и на всички останали в това море, Ти Си бил приспан, защото не са се уповали съвършено на Теб, и не са Те направили Истинския Капитан, Който да ги преведе невредими през света, без петно и бръчка, без порок и укор!“
Докато ме слушаше, очите на Исус се насълзиха. А след това, като погали главата ми, Той отново ми каза:
„Съвършено вярно и точно Ми отговори, слуго Мой! Аз наистина съм приспан на тези ладии, защото всичко в тях се върши по човешки, а не по Бога. Всеки в тях търси своето си, а никой онова, което е Исус Христово. Защото, ако някой Ме беше потърсил, щеше да забележи, че спя. И тогава би Ме разтърсил с цялата си сила, за да Ме събуди. Така постъпиха древните маловерци. Но не така ще постъпят днешните безверници. Защото те отдавна нямат нужда от Мен. Понеже будният Христос смущава лицемерието им. Будният Христос изобличава сребролюбието им. Будният Христос става твърде неудобен за доктрините им. Но пък нямат никакъв проблем, ако Го приспят някъде встрани от каютите, за да не смущава всеобщото им отстъпление.
Но кой от тях знае, че последното и най-страшно пълномощие на разорителя е свързано именно с ладии, в които Христос е бил приспан? А какво ще сторят, когато спящият Христос съвсем изчезне от ладиите им? Какво ще се случи, когато от маловерци се превърнат в безверници? Знаят ли те колко е силен вятърът на разорителя? Претеглили ли са на везни Божия Пламенен Гняв, та да са сигурни, че ще устоят?
Устояха ли страните, които се наричат християнски, или тепърва ще претърпяват вълните на разорителя?
А ти, Стефане, кажи Ми точно какво Ме приспа на тази и всички останали ладии?“
„О, Исусе! Приспа Те човешката апатия, която е най-големият враг на Ревността за Тебе и Царството! Приспа Те човешкото лицемерие, което е най-големия враг на Твоята Искреност! Приспа Те човешката неблагодарност, която е най-големия враг на Твоята Саможертва! Приспаха Те човешките съмнения и колебания, които са най-големите врагове на Дръзновението и Безстрашието, които имаме в Твоето Име! И най-вече – приспа Те онзи покварен Вавилон, чийто моряци се препитаваха от морето и въртяха търговиите си с духа на предателството в сърцата си! Те нямаха сърца нито да помнят, нито да чуят думите на изобличението, които Ти изрече на Своите последователи, след като се помоли в Гетсимания:
„Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници…“ (Матея 26:45)
За втори път Господ се просълзи от отговора ми, а след това ми каза:
„Напиши това послание на книга за свидетелство на всички църкви и всички вярващи. Ако някой вярва в Мен, и Аз в него, то такъв Ме държи буден в сърцето си и няма да Ме приспи за никоя корист и съблазън на света. Ако някой Ме люби и пази Учението Ми, то и Учението Ми ще го пази, а разорителят няма да доближи вълните си до дома му, семейството му и живота му. Ако някой Ме следва и е предал живота и сърцето си в Моята ръка, то такъв не е в никоя от ладиите на това море, но в Моята Небесна Ладия на Святия Дух, която плува далече по-горе от вълните на този свят. Това е последното и окончателно видение от всичките съдбоносни послания за Божия Гняв, които дадох на слугата Си! Не разчитайте на ладии със спящ Христос, защото до свършека на стария свят те ще бъдат и останат като постоянен прицел на разорителя. Защото пълномощията му са от Отца и Сина и той е оръдието на Божието Въздаяние!
Ето, ида скоро! Блажени бдящите, които Ме държат всякога буден! Защото са Моят последен Огън в погиващия свят! Аз го изговорих! Аз го изрекох!“