1. 1. ЛЕВИАТАНЪТ – ЧУДОВИЩЕТО НА ТОЗИ СВЯТ

Какво представлява Левиатанът? – би попитал читателят, отворил първата страница на тази книга. В някои по-стари библейски речници, а дори в препратките под стиховете в много библии се упоменава, че това е крокодил. И едва ли би могло да е другояче, след като вземем предвид, че такава може да бъде само естествената светска реакция от прочита на Свещеното Писание в местата, където се говори за това зло чудовище. Левиатанът, обаче, не е крокодил. Би било чудесно той да е обикновен крокодил, а Бог просто да хвали в Словото Си естествената фауна на планетата Земя. На тези, които са си мислили и все още мислят, че Левиатанът е крокодил, ще кажа, че ако искат знания по зоология трябва да се отбият в първата книжарница и да си купят подходящия учебник. Библията не е учебник по зоология, ако и в нея на много места да се говори за коне, скорпии, скакалци, орли, лъвове и прочие. Библията е Словото на Святия Дух и в нея Той ще ни разкрива духовни символи, а не плътски такива. Ето защо Левиатанът е духовен символ и като такъв няма друг аналог в цялото Свещено Писание.
Нека сега да видим как Всевишният Бог се обръща против Фараон в “Книгата на пророк Езекиил”:
“Сине човешки, насочи лицето си против египетския цар Фараон и пророкувай против него и против целия Египет. Говори и речи: Така казва Господ Йеова: Ето, Аз съм против тебе Фараоне египетски царю, великото чудовище, което лежиш всред реките си, което си рекло: Реката ми е моя; аз я направих за себе си. Аз ще туря въдици в челюстите ти, и рибите в реките ти ще прилепя за люспите ти; и ще те извлека изсред реките ти с всичките риби в реките ти прилепнали при люспите ти…” (Езекиил 29:2-4)
Когато четем тези стихове не можем да сме просто безучастни зрители без позиция. Тук се изявява Божият Гняв, който не е против човеци, но против самият Сатана. Забелязвате ли, че Фараон, освен, че е египетски цар, се явява и като “велико чудовище”, което лежи всред реките си? Има духовна връзка и олицетворение между Фараон и чудовището, като за едно и също нещо.
Защо Бог прави тази връзка?
Отговорът на този въпрос е скрит в духовен закон, поставен от Бога още в началото, когато Той създаде Адам и Ева.
Какъв е този духовен закон?
Ето какъв:
“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът…” (Битие 2:24)
Този духовен закон действа, както за Божиите неща, така и за нещата на дявола. Когато Исус напусна Небесната Си Слава и стана Човешки Син, Той остави Баща Си, Бог Отец, и се привърза към Невястата Си, Църквата. Така, по силата на писаното Слово, Исус и Църквата станаха една плът, едно духовно Тяло, което днес е Тялото на Исус.
А сега нека да помислим за Луцифер. Той остави Създателя си, понеже се разбунтува против Волята Му и беше изхвърлен от Небето на земята. Но тук, на тази земя, дяволът се привърза с всички човеци, които презират Бога и Святостта Му. И по силата на писаното Слово, дяволът и Божиите отстъпници станаха една плът, едно духовно тяло, което е именно тялото на Левиатан. Тази е причината, когато Бог говори против Фараона, да не визира само личността на падналия херувим, но и всички, които са на неговия дух и под неговата власт. И сега вижте изповедта на чудовището Левиатан:
“Реката ми е моя, аз я направих за себе си…”
В книгата за империята Египет вие получихте изобилни откровения за река Нил и тайната на Луциферовата доктрина. Сега разбирате, че тази река е направена именно заради Левиатан. Тя е, която го храни и увеличава неговите размери. Всеки, който се намери като риба в тази река, рано или късно се прилепя към люспите на чудовището и става част от него.
Зная, че на много от читателите е нужно прекалено въображение, за да си представят всичко това – едно огромно чудовище, което плува в още по-огромна река и с отворена уста поглъща всичко, което му се изпречи пред очите. Но Слава на Бога, защото Той дава това въображение на всеки, който го поиска. Понеже не си въобразявам някаква илюзия и фантазия, а се опитвам с възможностите на ума да направя видимо тайното присъствие на сатанинското тяло на този свят.
За онзи, който общува постоянно с Библията, това страшно чудовище е добре познато. Твърде много хора са общували с него, за да остане незабележимо. Аз само ще ви посоча за пример някои от тях. Нека започна с праведния Йов. Знаем историята на този Свят човек. Той беше подложен на огромно изпитание и със собствените си уста извика чудовището при себе си. Вижте неговата изповед за нощта на собственото му раждане и за съдбата, отредена му от Бога:
“Ето, пуста да остане оная нощ; радостен глас да не дойде в нея. Да я прокълнат ония, които кълнат дните, ония, които са изкусни да събудят левиатана…” (Йов 3:7-8)
Аз вече ви говорих, че едно от нещата, на които разчита лукавият, е силата на изговореното слово. Йов искаше около себе си хора, изкусни да събудят Левиатана. Йов искаше около себе си човеци, които да станат проводници на най-голямата сатанинска мощ – окултизмът. И искането му бе чуто. Защото там, при Йов, от едната страна стоеше Господ Бог, но от другата – самият Сатана. Взел сила от Йововата изповед, дяволът побърза да доведе чудовището при Йов и то наистина се събуди.
“Къде е чудовището?” – ще ме попита някой.
Ами именно тези трима човеци, които дойдоха да “утешат” Йов, бяха чудовището, изпратено от дявола. Сатана искаше Йов да се огъне и да претърпи духовна смърт. Зад привидно утешителните думи на Елифаз, Валдад и Софар се крие толкова силна и поразяваща духовна сила, щото аз моля всеки, разгърнал страниците на “Книгата Йов” да не чете тази книга без убеждение от Бога в сърцето, както и без Присъствието на Святия Дух. Всеки, който се опита да чете “Книгата Йов” без Божията Благодат, водителство и помазание, рано или късно попада под злобата и яростта на самия дявол и в челюстите на Левиатана.
Йов щеше да умре. Йов щеше духовно да се сгромоляса, ако Бог не беше проговорил из бурята. Защото там, при Божия слуга се бе развихрила буря от сатанински внушения, така че беше нужно Всевишният да изпрати слугата Си Елиу, който да направи духовен заслон и прибежище за Йов. Така дойде мигът, когато Бог отвори устата Си и разкри пред Йов цялата пълнота на това чудовище и всичките му възможности. Нещо повече – Бог обгърна Йов с Благодатта Си и бащински го попита, сочейки чудовището:
“Можеш ли прониза кожата му със сулици, или главата му с рибарски копия? Тури ръката си на него; спомни си боя, и не прави вече това. Ето, надеждата да го хване някой, е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек?” (Йов 41:7-9)
Ако Бог казва, че човек отпада даже само от изгледа на Левиатана, то какво да кажем, ако се опита да воюва с него?
“Не прави вече това!” – тези Божии думи могат да смутят някого, но те са твърде истински. Не е в приоритетите на човек да застава против чудовището Левиатан. Това може да направи и ще го направи само Бог.
Затова запомнете:
Единственият начин да стоиш в победа и триумф над сатанинското тяло, е да се намираш в Христовото Тяло!
Тяло се сблъсква с тяло, а не просто клетки против клетки!
Разбирате ли това?
Нека го затвърдя още веднъж със Словото на Бога:
Друг човек, който изпита мощта на Левиатана върху душата и сърцето си, е пророк Йон. Бог го беше изпратил да пророкува против нечестието на Ниневия, но пророкът отказа да извърши Божията воля и се качи на един кораб да отиде в Тарсис. Така той попадна в полезрението на Левиатана. Морето стана бурно и заплашваше да обърне кораба. Едва когато Йон беше изхвърлен от кораба и чудовището го погълна, тогава морето се успокои. Мнозина могат да си мислят, че някаква риба погълна Йон, но истината е, че го погълна окултната власт на дявола, силите на самия ад. Вижте каква беше Йоновата изповед, когато чудовището го погълна:
“В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми…” (Йон 2:2)
Ако пророк Йон беше в корема на риба, то тогава щеше да каже друго, а именно:
“Из вътрешността на рибата извиках, и Ти чу гласа ми…”
Но пророкът ясно си даваше сметка къде е попаднал и затова викът му към Всевишния беше твърде силен. Вижте само каква силна градация има в поглъщането на пророка от Левиатана:
“Водите ме обкръжиха, дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. Слязох до дъното на планините, земните лостове ме затвориха завинаги…” (Йон 2:5-6)
Пак се връщам на Божието предупреждение към Йов:
“Даже от изгледа му не отпада ли човек?”
Виждаме тук, че Йон отпада. Водите на Злото го окръжават, бездната го обгръща, земните лостове го затварят завинаги… Твърде ужасно е всичко, което Йон преживява, но Слава на Бога, че Божията Милост го възвръща към живот.
Искате ли да видим сега трета личност, която се среща с Левиатан?
Мога да кажа:
Най-прекрасната Личност, Която не само ще победи Левиатана, но ще тържествува явно над него. Ето какво казва Исус в отговор на фарисеите:
“Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йон. Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи…” (Матея 12:39-40)
Исус също застана очи в очи с чудовището, със силите на ада, с демоните на окултизма. Но Той не беше просто човек, та да отпадне. Той беше Господ, слязъл в плът и живял един Съвършен и Свят живот. Той беше Божият Син, Който в мига след физическата Си смърт извърши нещо, за което Апостол Петър каза:
“Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата…” (1 Петрово 3:18-19)
Разбираме ли сега, че Спасителят се изправи против Левиатана и го победи и тържествува над него?
Днес и ние можем да направим същото, но само като Тяло на Христос. Вън от Христос нямаме никаква сила и сме по-скоро мишени и жертви, отколкото достойни опоненти на силите на окултизма.
А ето сега изповедта на още един Божий човек, попадал под заплахата на Левиатана. Този човек е Апостол Павел. Ето какво казва той за срещата си с Левиатана:
“…една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини…” (2 Коринтяни 11:25)
Ако някой моряк от подводница би направил тази изповед, то щяхме да я счетем за нормална. Но когато Павел изповядва подобно нещо, то думите му или са лишени от логика, или са духовни. Павел е бил един ден и една нощ по морските дълбочини. Не по плитчините, а по дълбочините…
Не ви ли напомня тази Павлова изповед на състоянието на пророк Йон?
Защото Йон беше в дълбочините на морето, както и Павел впоследствие.
Какво се беше случило с Апостола на Христос, та да попадне под заплахата на Левиатана?
Отговор ще намерим в “Деянията на Апостолите”. Там има един епизод от живота на Павел, когато Святият Дух изпрати при него пророк Агав. Какво направи този пророк? Ето какво:
“…взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Святият Дух. Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците…” (Деяния 21:11)
В този миг Апостолът не можеше да предположи накъде бие знамението на пророка. Истината е, че Бог искаше Павел да не се връзва от молбата на юдеите и да не излиза от Благодатта Му. Но Павел се върза, точно според предупреждението на пророк Агав.
На кои думи се върза Апостолът?
Нека да ги прочетем:
“Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чедата си, нито да държат старите обреди. И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, (тяло на Левиатана – б.а.) защото] те непременно ще чуят, че си дошъл. Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; вземи ги и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона…” (Деяния 21:20-24)
Виждаме каква клопка беше приготвил Сатана за Христовия Апостол. Това бе падането на Павел в морските дълбочини и срещата му с Левиатана. Защото Павел не изпита духа на юдеите, но:
“…взе мъжете; и на следният ден като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма…” (Деяния 21:26)
Какво можеше да очаква от този момент нататък Павел?
Именно среща с чудовището!
Точно в този момент дяволът надъхва всичките си слуги и започва да употребява силата на окултизма за закоравяване на сърцата им, така щото да извършат неговата воля. Вижте как той задвижи чудовището си:
“И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, догдето не убият Павла. Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души…” (Деяния 23:13)
Спирам дотук с Павел. Надявам се – всички се убеждавате, че ако има нещо, което да изпраща човека в полезрението на Левиатана, то това е компромиса с Божието Слово и Истина, както и излизането от Божията Благодат.
След тези примери аз вярвам, че във всички читатели е останало убеждението, че Левиатан съществува и той е твърде страшен и ужасен в активността си. Нека в следващите глави да акцентирам повече върху специфичните качества на това чудовище, които са най-ясно разкрити в “Книгата Йов”. Ето какво заявява Бог за Левиатана:
“Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство. Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти? Кой може да отвори вратите на лицето му?” (Йов 41:12-14)
Виждаме, че Бог определя устройството на Левиатана като хубаво. Това не бива да ни смущава. Сатана е херувим, помазан да засенява и едва ли той би пропуснал, когато създава нещо, да вложи в създаването му всичката си извратена мъдрост и духовна сила. В подчертаните изречения от този цитат се откриват три характеристики на Левиатан, чието разбиране и осмисляне е много важно за нас. Нека ги изведа поотделно:
Външна дреха
Двойни челюсти
Врати на лицето
Оттук нататък ще продължа с външната дреха на Левиатана.