2. 2. ДУХЪТ НА АНТИХРИСТ ПРОТИВ ОСНОВАТА НА ВЯРАТА

Няма истински християнин, който да не е вдъхновяван от Христовите думи, записани в Евангелията. Така също няма реално съществуващ демон, който да не е бил ужасяван от същите тези думи. Христос беше слушан не само от човеци. Христос беше слушан от цялото Небе и целия ад. Думите излизаха от устата Му с една единствена съдба – да не се върнат празни, но да извършат Волята на Отец, според както е писано:
“Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам…” (Исайя 55:11)
Отец изпрати Исус, за да спаси човешките души и да им даде оня образец на вероучение и богопослушание, който да е траен, спасителен и побеждаващ силите на тъмнината.
От първата глава в тази книга всички разбрахме, че в царството на тъмнината беше зарегистрирана още една важна личност, освен Сатана. Тази личност беше духът на Антихрист. Още в мига, когато Исус прие образ на Човешки Син, този дух се яви в света, зареден със страха, ужаса и смъртното безпокойство на Луцифер. Вярвам, че всички сте чели Евангелията и знаете от тях, че Исус се роди във Витлеем Юдейски и първият, който побърза да Го убие още като Младенец, беше цар Ирод. Цар Ирод беше първият антихрист в Новия завет, защото цялата му мотивация и ярост беше против Христос. Докато източни астролози изтрезняваха от астрологията си, респектирани от Витлеемската звезда и бързаха да принесат дарове на Спасителя на света, този скудоумен и безсъвестен монарх пращаше убийци да открият Исус и да Го прободат. Ето така беше засвидетелствана визитната картичка на духа на Антихрист. Негово послание стана смъртта на много младенци под две години в околностите на Витлеем. Сатана чу как Исус изговори много Свои думи пред простолюдието, фарисеите и книжниците. Сатана чу как Исус обеща пред ученика Си Симон:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Тази декларация беше непоносима за ушите на падналия херувим. Ето защо първата задача, която той постави пред духа на Антихрист, беше да бъде подменена основата, като се изфабрикува изкусен фалшификат на Канара.
Искам да обясня основата на Вярата в Исус малко по-обстойно, за да стане прозрачен и замисълът на дявола. Когато Исус нарича Симон с името “Петър”, Той има съвсем конкретни причини да го стори. Това не е просто внезапно желание в Сърцето на Спасителя, хрумнало Му ей така…
Исус има чудесна аргументация, за да дава ново име на Симон. И тази чудесна аргументация беше фактът, че Исус попита учениците Си:
“Но според както вие казвате, кой съм Аз?” (Матея 16:15)
В този момент Симон се отказа да отговаря “според както човеците казват…” и усети в сърцето си Огън и Сила, Присъствието и Пълнотата на Отца, даващи му такова твърдо убеждение, че без колебание той извика:
“Ти Си Христос, Син на живия Бог…” (Матея 16:16)
Този изблик, тези думи, бликнали в сърцето на Петър, бяха твърдата Канара, върху която Исус щеше да построи Своята Църква.
Какво се беше случило с Петър?
Той в онзи миг не беше кръстен със Святия Дух. Но Словото на Бога стоеше до сърцето на Петър и той го улови. Затова и Христос му каза:
“Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата…” (Матея 16:17)
Бог Отец действаше там, в сърцето на Петър. Бог Отец направи така, че Петър от “доброто си съкровище извади добри неща”, даже твърде добри. За това действие на Отец, Исус впоследствие щеше да каже:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене (”и следователно да Ме изповяда за Господ” – б.а.) ако не го привлече Отец Ми, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога” Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене (”и следователно Ме изповяда за Господ б.а)…” (Йоан 6:43-45)
Петър беше чул от Отец и затова онова, което чу, него и изговори.
Къде беше тайната за изявата на Бог Отец?
Тази тайна Апостол Павел ни разкри в “Посланието към Римляните”, където за правдата чрез вяра той написа:
“Но що казва тя? Казва, че “думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, сиреч, думата на вярата, която проповядваме…” (Римляни 10:8)
Да! Има една истина за тази “дума на вярата”, която дяволът никога не е искал човеците да знаят. Павел ни говори, че тя е близо до нас, в устата ни и сърцето ни. Тя е действието на Отец, без което действие никой не може да отиде при Исус. Тя е Благата Вест, действаща отвътре, по невидим духовен начин при посочване от Божия пръст. И както има Блага Вест, която се проповядва, за да я чуят ушите ни, така има и Блага Вест, която оживява при умиване от Словото на Бога, за да я чуят сърцата ни. Тази вест, чрез която Отец действа от изворите на духа във всеки един от нас, се нарича съ-вест, тоест, още едно потвърждение на Благата Вест, идещо директно от Отец!
Ето това потвърждение от Отец Исус нарече “Канара”, тоест, основа на истинската вяра в Него. Искам да разберете това, за да ви стане ясно на какво разчита в стратегията си духът на Антихрист. Някога, когато нямах това откровение от Бога, аз изпадах в недоумение и се питах:
“Защо Исус нарече Симон Петър и каза, че той е Основата на Неговата Църква? Петър ли е Основата или Самият Христос?”
Впоследствие разбрах, че не Петър, но актът на неговата изповед беше Канарата, за която предрече Исус. Срещу това могъщо действие на Бог Отец Сатана щеше да задвижи най-ужасните и скверни заблуди, ереси и бесовски учения, за да попречи на Исус да съгражда Църквата Си върху твърдата Канара. По този въпрос има да се каже много, но аз ще спра вниманието ви върху най-важното, с което Исус разкрива действията и стратегиите на духа на Антихрист.
Мнозина мислят, че целта на дявола е да изгубим вярата си. Нищо подобно! Словото Божие ни учи че вярата е “даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат…” (Евреи 11:1) Никъде в този стих не се визира Бог. Стихът просто изявява действието на вярата, тоест, да приемеш нещо за реално съществуващо и реално действащо, без да го виждаш. Но тук, в това обяснение се появява най-голямата препънка за мнозина. Те смятат, че е голям успех да вярваш.
Нека им кажа:
Не е голям успех да вярваш, но е съдбоносно в кого вярваш!
Вярата е дар от Бога и дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да открадне този дар, но не да го погуби, а да го впрегне в служба за своите цели и намерения. Ето затова отново повтарям, че целта на дявола не е да изгубим вярата си, но по-скоро – да бъде подменена основата на нашата вяра и да бъде фалшифициран прицела й. За да ме разберете по-пълно ще ви дам един пример.
Представете си, че си вдигате красива многоетажна вила. Живеете в нея и всичко е прекрасно. Само че в един лош ден идват престъпници и залагат шашки с динамит в основата на вилата. Следва взрив и цялата вила с всичките и красиви стаи и етажи се сгромолясва. Вие сте изгубили не просто стая или етаж. Вие сте изгубили целия си дом. Защо? Ами защото престъпникът се е прицелил в основата на вашата къща, а не просто към прозорците или керемидите. Това върши духът на Антихрист. За неговото зло действие Апостол Павел предупреждава в писмото си младия Тимотей, като му казва:
“Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнстване на вярата, имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха, отпаднаха от вярата; от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулстват…” (1 Тимотей 1:19-20)
Моля ви да забележите причината, която Павел изявява за отпадането на Именей и Александър. Те не отхвърлиха вярата, но чистата съвест и затова отпаднаха от вярата. Ако сравним техните действия с примера, който преди малко ви дадох, ще разберем, че основата на вярата в Исус Христос е чистата съвест.
Ето прицелът на лукавия. Ето причината за постоянната му активност. Съвестта. Аз имам да ви кажа много неща за съвестта, но искам да започна с това, че по произход човешкият дух идва от Бога, както е писано:
“…и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, който го е дал…” (Еклесиаст 12:7)
и още:
“…кой знае, че духът на човешките чеда възлиза горе…” (Еклесиаст 3:21)
Бог, Който дава човешкия дух, го прави да излезе от Небето и да слезе на земята в плътта, която му е отредена. И ако негов Творец е Йеова, то нека признаем, че делата Господни са светли и чисти, пълни със Съвършенство и неразгадана тайна. Помислете и върху това, че Бог не се разминава между думи и дела. Ето защо, ако сърцата ни са Негово дело, те в пълна степен ще са съгласни с Неговите думи, сиреч, с изявата на Неговото Слово Исус Христос. В противен случай всякаква вяра в Исус Христос не би била възможна и осъществима. Сърцата ни са създадени, за да вярват в Исус. Бог ги е заповядал такива, много преди дори да е създал света. Убедете се в това като си прочетете “Ефесяни 1:3-5”. Сам Соломон, ако и да беше най-помазаният с мъдрост от Бога в Стария Завет, заявява за делата Господни, в частност за човешкия дух:
“Той (Бог) е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог…” (Еклесиаст 2:11)
Никой не може да издири отначало докрай делата на Бога, но Слава на Исус, че днес в Неговото Име имаме Духът, за Когото е казано:
“А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини…” (1 Коринтяни 2:10)
Но къде са Божиите дълбочини? Нека ви кажа. Най-големите Божии дълбочини, които Бог е благоволил да ни даде, излязоха от устата на Исус. Той отвори устата Си, за да изкаже всичко скрито от създанието на света и до днес. Ние вече видяхме и се убедихме, че духът идва от Бога и че нищо, дошло от Бога, не може да бъде зло или тъмно, скверно или нечисто. Всеки човек има дух, следователно всеки има в себе си нещо от Бога, защото няма човешки дух, дошъл от друго място. За този човешки дух Соломон добавя още, като казва:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Искам да забележите, че става дума за духа на човека, а не за духа на вярващия човек. Този стих обхваща и вярващи и езичници. Той ви дава и най-ясната представа за дяволската активност на този свят. Понеже защо ще воюва дяволът против езичника? Нали така и така е в света? Да, но има нещо, което боде очите на Сатана и това е съвестта, това е “светилото Господно”, което може да изобличава и действа и в невярващите:
“…(понеже когато езичниците (тоест, невярващите) които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду тях, или ги оправдават)…” (Римляни 2:14-15)
Може ли беззаконният Сатана да стои и гледа как действа Законът в сърцата на езичниците?
Не! Той ще атакува! Той яростно ще атакува човешкото сърце със заблуда, за да угаси светлината на човешкия дух, създадена да издирва Божието Присъствие, както е и писано:
“Нечестивият защо презира Бога, и казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш…” (Псалом 10:13)
Още със слизането си в плътта човешкият дух загатва, че иска да бъде с Бог, да издирва Бог и да живее с божествените стандарти. Спомнете си на какво ни учат не човеци, а Сам Исус. Защото Той взе едно детенце, прегърна го и каза:
“…който приема едно такова детенце в Мое име, Мене приема…” (Матея 18:5)
Това детенце не е било кръстено със Святия Дух, не му е проповядван Христос, но то има властното и действено ехо на личния си дух, даден от Бога, срещу който дух Сатана все още не е противопоставил опозицията на покварения ум и себична плът. Моля ви да разберете това! Святият Дух свидетелства, че сме родени от Бога, а собственият ни дух свидетелства, че сме дошли от Бога, защото човешките духове са създадени от Божията ръка. Както казва Апостол Павел в “Римляни”:
“Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда…” (Римляни 8:16)
Това “заедно с нашия дух” показва, че не само вярата, но и чистата и будна съвест свидетелства за Бога! Исус изрече знаменателни думи за съвестта, като основа на нашата вяра и сега аз ще ги цитирам, за да разберем къде се прицелва духа на Антихрист:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:21-23)
Моля ви да не приемате плътски думите на Исус, защото плътското тълкувание на Библията е най-големият убиец на човешкия дух и сърце.
Аз вече цитирах Соломон, който каза, че “духът на човека е светило Господно…”, а сега виждаме, че тук Исус говори, че “окото е светило на тялото…” Всъщност, Исус доразкри и изяви покритото в Стария Завет Слово на Бога, за да разберем, че именно съвестта ни е светило на цялата ни личност и тя е прицелът на духа на Антихриста. Ние ще прочетем как Апостол Павел определя слугите на дявола:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (1 Тимотей 4:1-2)
Това, че хора отстъпват от вярата в Исус поради прегорялата си съвест, не означава, че не упражняват вяра по принцип. Но тази друга “вяра”, която упражняват, вече не е вяра в Бога, но е вяра в дявола.
Моля ви да запомните:
Основната цел на духа на Антихриста е да проповядва по скрит и гибелен за сърцата начин вяра в дявола!
Тогава онези, които нямат защитата на Святия Дух и са потиснали изобличението на съвестта си, влизат в сатанинско духовно присъствие, което има ефекта и силата на огън. Именно този огън прегаря съвестта и отваря сърцето като порта за силите на ада. “Окото е светило на тялото…” – казва Исус. Какво още иде да ни подсети този стих? Целта на едно светило е да осветлява или да изобличава тогава, когато се появи тъмнина. За същото това светило Апостол Йоан ще ни каже:
“Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога…” (1 Йоаново 3:21)
Виждате ли, че не Святият Дух, а собственото ни сърце има длъжност пред Бога да ни осъжда или да не ни осъжда? То има тази власт и сила, защото те са му дадени. И когато сърцето ни е спокойно и не ни осъжда, то тогава дяволът е безсилен да ни отклони от пътя ни. И не казва ли това и Апостол Петър:
“Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват, да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода…” (1 Петрово 3:16)
А сега искам да ви въведа в същинската и сериозна част на тази тема. Аз вече казах, че съвестта е основа на вярата, но във мнозина е възникнал въпроса:
“От кога въздейства съвестта в човека или как Библията коментира създаването на съвестта?”
Апостол Павел ни казва, че съвестта свидетелства за положените “по природа” закони в човешкото сърце, които са написани там от Бога. Нека разкрия тази важна подробност. Ето какво казва Бог на змията пред вече съгрешилите Адам и Ева:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство…” (Битие 3:15)
Бог имаше защо да заяви на дявола тези думи. Човеците познаха Доброто и Злото. Но какво беше Доброто? Защо Бог счете за грях това, че са познали и Доброто, след като то е от Него? “Всяко добро е от Бога и слиза от Отца на светлините…” – казва Яков в посланието си. Защо така неразделно вървят Доброто и Злото, за разлика от Съвършеното, което е над тях? Понеже Яков говори и за “съвършен дар” (пак там – б.а.) Истината е, че дяволът отначало съгрешава. Още в начало на беззаконието на дявола Бог противопостави Закона. Защото Бог не би давал Закон, ако нямаше грях и престъпление, както е и писано:
“…понеже чрез закона става само познаването на греха…” (Римляни 3:20)
Грехът и бунтът на Сатана станаха познати в Небето именно чрез Закона. Тогава беше изявено наличието на Зло. Как?
Чрез Доброто, разбира се!
Законът на Бога беше Доброто, което Бог противопостави на Злото на Сатана! Запомнете това! Волята на Бога в този свят може да се извършва по два начина – чрез Закон и чрез Благодат. Божията Воля изявява Закона чрез действието на съвестите ни и тогава ние усвояваме Доброто от Бога, докато Божията Благодат изявява Съвършените Плодове на Святия Дух чрез действието на Вяра в Господ Исус Христос. От съвестта до Вярата се извървява път и се плаща цена и това може да ни стане ясно със стиха от “Римляни”, където за Божията воля Апостол Павел казва:
“…да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, (като действие на съвестта и законите от сърцето) благоугодно Нему (като действие на вярата, защото без вяра не е възможно да се угоди на Бога – “Евреи 11:6”) и съвършено… (като пълноценна изява на Божията Любов) …” (Римляни 12:2)
И сега нека отново се върна на Божиите думи. Бог казва, че поставя “вражда” между потомството на дявола и потомството на Ева.
Как да разбираме тази вражда?
Именно така, че след грехопадението Бог остави човеците Адам и Ева на територията на Доброто, за да враждуват със Злото, което е територия на дявола. Самата “вражда” беше Законът. Ясно и категорично за това говори Апостол Павел в “Ефесяни”, където за Жертвата на Исус той казва:
“…като в плътта Си (Исус) унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му, изразени в постановления…” (Ефесяни 2:15)
А за да сте напълно сигурни, че човеците бяха поставени в територията на Доброто, то нека прочетем с какви думи се обърна Бог към Каин:
“Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? (А факта, че правиш добро, означава, че си от “добрите човеци, които от доброто си съкровище изваждат добри неща – б.а.) Но ако не правиш добро, (тоест, ако дяволът приспи съвестта ти – б.а.) грехът лежи на вратата (на сърцето ти) и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:7)
Виждате ли как Бог говори за отношението към греха? “Трябва да го владееш…” – казва Той на Каин. Това е твърдо изискване, а не просто молба или препоръка. Това е именно Законът! Бог е видял, че у Каин има способност да владее над греха и тази способност иде не от друго, но от чистата Съвест. Нека никой не смята, че проповядвам ерес! Нищо подобно! Апостол Павел ще ни потвърди една истина, а именно, че има твърде много неща, станали невъзможни за Закона. И защо?
“…поради туй, че бе отслабнал чрез плътта…” (Римляни 8:3)
Ясно е, че за да бъде запазено “доброто съкровище” в човека е нужен един по-добър страж, един Съвършен защитник. И този защитник е вярата в Исус Христос.
“…вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия…” (Ефесяни 6:16)
Ако ви говоря за всичко това, то причината е една. За вярващият е от жизнено значение да опази чиста съвестта си. Забелязахте ли, че Бог говори за два вида потомство? Потомство на жената и потомство на змията. За същите два вида потомство говори и Исус:
“…доброто семе, това са чедата на царството; а плевелите са чедата на лукавия…” (Матея 13:38)
И сега помислете. Когато Исус ни праща да жънем в този свят, понеже ние сме работниците на Господаря на жетвата, Той плевели ли ни праща да жънем или житни класове?
“Подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва…” (Йоан 4:35)
Естествено, че ние не събираме плевели, но житни класове.
Но какво е житният клас?
Ето отговорът и ви моля да го запомните:
Житният клас символизира човек, за когото Исус е умрял и го е поръсил с Кръвта Си. Този житен клас е скъпоценен със зрънцата, които дават хляб, тоест, със съвестта, която не е прегоряла и е пълноценен свидетел за положените от Бога закони в човешкия дух!
А какво е тогава плевелът или плявата, както я нарича Кръстителят?
Ето отговорът и на този въпрос:
Плевелът или плявата символизират човек, в чието духовно естество е действала разрушителната сила на дявола, така щото духът му е изгубил дадената от Бога способност да свети и съвестта е не само осквернена, но и прегоряла, тоест, разрушени са всички мостове между душата и духа и е налице връзка между душа и демон! Характерно състояние на плевелите е фанатизмът, тоест, абсолютно свободната изява на демон в сърцето и ума на човека, без всякаква бариера и възпиране от съвестта.
В тази връзка искам да направя разлика между две дяволски стратегии, които много често се бъркат. Първата дяволска стратегия се нарича “обладаване” и тя е характерна за демоните, които атакуват телесното естество на човека, тоест, превземат плътта част по част и мъчат страдалеца. Но това не са демоните на духа на Антихрист. Последните имат друга стратегия, която се нарича “обсебване”.
Какво е обсебването?
Казано най-простичко – това е подмяната на съвестта с демон. Самото обсебване говори, че човек преотстъпва своето “себе” и престава да бъде господар над ума и сърцето си. Ето тук атаката на духа на Антихрист е пресметната с хирургическа точност. Защо? Защото Исус казва:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Какво прави тук духът на Антихрист?
Именно това, че решава въпросът с човешкото “себе”, като кара жертвите си да се отрекат от “себе си”, според Христовите думи, но не и да извършат продължението с вдигането на кръста и следването на Христос. Така ние ще забележим, че тези хора са готови да умрат, да скочат в огъня, да влязат в манастир, да бъдат измъчвани, да се самоубият (както става това много често по призива на сатанински “братства”). Те просто нямат своето “себе”, защото са го погребали, отрекли са се от него. Но те нямат и Кръста на Христос, нито пък вървят по стъпките Му, за да Го следват. Моля ви да различите нещата. Исус казва:
“Моето иго е благо и Моето бреме е леко…” (Матея 11:30)
Но бремето, което духът на Антихрист стоварва върху тези жертви е такова, че те са отхвърлили гласа на сърцето, позивът на чистата съвест, убеждението на Духа, и са приели страха, диктата и принуждението на дявола. Като най-категоричен факт на тази сатанинска активност можем да илюстрираме дейността на човека-Антихрист, записана в “Откровението”:
“И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да се тури белег на десницата или на челата им…” (Откровение 13:16)
Този “белег” на десницата или на челата е духовен, а не плътски. Той в пълна степен отговаря на оскверняването на съвестта, на Божиите закони, написани в духа на човека. Без този “белег” дяволът няма власт върху хората, защото те все още притежават дух, “светило Господно”. Но когато този “белег” бъде поставен, тогава десниците и челата ще бъдат осквернени. Знайте, че като духовен символ десницата отговаря на делата на човека, а челата олицетворяват мисленето и техния ум. И не е ли съвестта тази, която пряко действа върху мисълта и делата на човека? Не търси ли човек убеждение, тоест, съгласие със сърцето си в онова, което мисли и върши? Днес, в голямата си част слугите на дявола желаят точно това – да намерят хора, които да се отрекат от съвестите си, за да станат безмозъчни пионки, които вървят натам, накъдето им заповядат.
Но такова ли е Божието Слово? Такъв ли е Господ Исус Христос?
Казва ли ни Той:
“Изпълнявай и не размишлявай!”
Не! Точно обратното! Апостол Павел категорично напомня следното:
“Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (1 Коринтяни 2:15)
А Апостол Йоан предупреждава:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света…” (1 Йоаново 4:1)
Ние имаме нашата съвършена защита в Божието Всеоръжие, което е Истината на Святия Дух, потвърждаващото Му присъствие и помазание в нашите думи и дела. Казвам това, за да се насърчите, като същевременно никога не забравяте да бдите.
А сега няколко думи, още по-дълбоки от предишните. Искам да знаете, че когато Исус говори, че “окото е светило на тялото”, той има предвид не само човешкото тяло, но и Собственото Си Тяло – Църквата. Ето защо ако окото на Църквата бъде здраво, то и цялото Тяло ще бъде осветено, но ако окото на Църквата е болнаво, то цялото Тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако Истината в Църквата е лъжа, то колко ли голяма ще е лъжата?
Но кое е окото на Църквата? – ще попита някой.
Естествено – онова, което гледа напред, което вижда напред, което сочи Пътя, Истината и Живота. В Стария Завет е отбелязано, че преди да се наричат пророци, Божиите слуги са наричани “гледачи”. Защо? Защото Бог им е дал Дух на мъдрост и откровение, Дух на виждане в бъдещето, Дух, отговарящ в пълна степен на помазанието на един пророк. Така разбираме, че очите на Църквата, на Христовото Тяло, са пророците. Те са нещо повече от части на това Тяло, защото, както знаем, очите се намират в Главата, а Главата на Църквата е Христос.
Сега разбирате ли, че най-голямата дяволска ярост и ненавист духът на Антихрист излива против Божиите пророци?
Пророкувайки за гонението против слугите Си Исус ще каже:
“Блажени сте, когато ви хулят и гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас (както и ще гонят пророците, които дойдоха след тях – б.а)…” (Матея 5:11-12)
и още:
“Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара…” (Матея 23:34-35)
Знаете ли кой подклажда нетърпимостта в църквите към Господните пророци?
Именно този, който опитва да наложи сам себе си за око на вярващите, така щото да презрат Божиите очи. И не случайно духът на Антихрист е наречен в “Откровението” лъжепророк, за да се подчертае, че острието на цялата му активност е насочено против Божиите пророци. Но от друга страна, той е наречен лъжепророк, за да се подчертае, че Мечът на Словото ще бъде насочен против него, за да го прониже и унищожи. Така е и писано:
“…ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит…” (Откровение 13:10)
Именно Христовите пророци са тези, които държат този Меч и той излиза из устата им.
Повдигнете се, Божии пророци! Изпълнете се с Духа и Силата на Илия, станете и смачкайте религиозната активност на дявола!
Той е с бити карти! Той е с открити флангове! Бог днес вдига тайните, стояли върху неговата незабележима дейност, за да бъде изобличен и издухан далеч от стените на Божия Храм! Запомнете, че да бъдете пророци на Исус Христос означава да бъдете стражи, пазещи основата на вярата, чистата съвест, отговаряща в пълна степен на силата на покаянието.
Днес твърде много зидари строят всякакви храмове, вдъхновени от всякакви демони. Като започнете от тайните масонски ложи, подготвящи Новия световен ред и стигнете до суетните напъни на лъжепророци като Мун и Чарлз Ръсел, Дънов и Пако Рабан. Какво правят те пред очите на Бог? Именно повторение на библейското слово на Спасителя:
“Не сте ли никога прочели в писанията тая дума (господа масони, православни, католици, “свидетели” на Йехова, адвентисти, сциентолози, дъновисти, ислямисти, кришнари, бахайци, будисти, шинтоисти, фашисти, социалисти, комунисти и прочие всякакви антихристи) “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е във вашите очи”?” (Матея 21:42)
“И който падне върху тоя Камък, ще се смаже; а върху когото падне (при Пришествието Си в Слава) ще го пръсне…” (Матея 21:44)
Моля Бог да отвори сърцата ви и духовния ви поглед за всичко, което прочетохте. Нека то се закрепи със силата на Вярата и Божието помазание във вас, така че, основани на Вяра в Господ Исус Христос, да останете непоклатими и твърди до мига, когато ще Го посрещнем във въздуха!
Амин и Амин!