III. НАДЕЖДА И СЪДБА

“А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви…” (Римляни 15:13)

Хубаво нещо е надеждата. Всички сме чували, че тя крепи човека и му дава сила, за да победи обстоятелства, трудности, прегради и бариери. Всички разбираме, че надеждата е дълбоко лично състояние, което носим у себе си. Всички знаем, че липсата на надежда в човешкото сърце е ужасно страдание, което се молим да не ни сполита никога. И все пак – какво е надеждата? Колкото автори – толкова и определения, но аз ви предлагам едно, което считам за истинско и вярно:
Надеждата е сърдечно упование в добронамереността на човешкия живот, съдба и битие!
Надеждата има винаги една прицелна точка – бъдещето. Никой не се надява на миналото, защото то не може да се промени. То е факт, такъв, какъвто е! Ето защо връзката между надеждата и съдбата е дълбока и жизнено значима за всеки от нас. Ние трябва да бъдем наясно с нашите надежди. Не винаги онова, на което се надяваме, ще ни направи щастливи и пълноценни. Искам да предложа на вниманието на читателя моя поглед върху надеждата, като сърдечно състояние в човека.
По своето действие съществуват два типа надежди:
Първи тип: Надеждата като рефлектор на съдбата
Втори тип: Надеждата като коректор на съдбата
Зад тези, на пръв поглед, сложни определения, се крие нещо съвсем обикновено и забележимо за всеки човек. Нека ги разгледам поотделно.