СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – I ГЛАВА

I. СЪГЛАСИЕТО С БОГА

Няма по-чудесно състояние за нас от това да възстановим съгласието си с Бога. От този момент нашият дух започва да обитава в Светлината на Небесния Отец. Товарът на греха и тъмнината е премахнат и Божията Благодат е обгърнала цялото ни естество, за да можем в останалите дни на този свят да живеем според Христовите принципи и правила.
Когато ние повярваме в Исус и станем съгласни с Божието намерение за нашия живот, тогава ние обикваме Бога, защото и Той ни обича. Защото не ние първи протегнахме ръка към Него, но Той дойде и похлопа на вратите на сърцата ни, а нашата вяра Му отвори. От този момент нататък започва онзи изпит, с който ще докажем на Бога и на самите нас, че сме съгласни с Неговата Воля. Преди всичко трябва да знаем, че:
Съгласно с Бога е станало сърцето ни, нашият вътрешен човек, който дълго е чакал и жадувал за тази връзка с Твореца!
Но, освен вътрешния ни човек, сиреч, духа ни, ние притежаваме и плътско естество, научено и свикнало да греши и да се движи против Святите закони на Бог Отец. Именно това естество трябва да доведем до послушание и покоряване на Истината, за да бъде цялата ни личност съгласна с Бога. От друга страна, като бесен, яростен и невидим свидетел на нашето съгласие с Бога, стои дяволът. Този, същият, който до вчера е контролирал мислите и намеренията ни, волята и амбициите ни. Лукавият ни е изпуснал от своята власт и ще употреби всичките си усилия, цялата си хитрост и коварство, за да наруши нашето съгласие с Твореца. Ето защо трябва да копнеем за ежедневно общение със Святия Дух, защото Той ще ни научи как да отстояваме Божиите принципи и повеления. Исус Христос ни е казал за Него:
“А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал…” (Йоан 14:26)
Ако познаваме Истината, то и пътищата ни и постъпките ни ще бъдат съобразени с нея и тогава внушенията, съблазните и изкушенията на дявола няма да могат да ни победят. И за да сме сигурни, че съгласието ни с Бога не е нарушено, ние трябва да се научим да изпитваме себе си в Библията, която е вдъхновеното Божие Слово. В нея ще намерим белезите на нашето съгласие с Бог, както и всички правила и повеления, спазването на които довежда до Святост. Затова първото правило от принципите на съгласието е следното:
Да се научим да отстояваме и засилваме съгласието си с Бог, като ежедневно опознаваме Волята Му, записана в Свещеното Писание!
Нашата вяра в Исус не е само изповед. Тя е процес, чието нарастване зависи от съзнателното ни отношение към Небесния Отец. Колкото повече съобразяваме стъпките си с Бога, в толкова повече неща ставаме съгласни с Него. Трябва да знаем, че конфликтите ни с Небесния Отец са нещо, което Той е приел за неизбежно, понеже не можем да пораснем за един ден, нито да проумеем Небесната Му Воля за един миг. Но при все това имаме Съвършен Път, даден от Спасителя Исус, който да следваме. Както синът с пакостите си в къщи не е престанал да бъде син на баща си, така и ние в греховете си не сме престанали да бъдем чеда на Всевишния. Важното е обаче от грешките си да извличаме поука, понеже тя е нарастващата спойка на съгласие между нас и Бога. И понеже никой не обича да превзема върхове, за които не знае, то и съгласието ни с Бога е също един своеобразен връх, за който трябва да знаем. Ако този връх трябва да бъде определен по някакъв начин, то в най-добрия си вид би изглеждал така:
Съгласието с Бог: Това е нашата духовна, съзнателна и физическа съпричастност с Божията Воля!
Има един прекрасен белег, който Бог ни е дал, за да сме сигурни, че във всеки момент от живота ни сме съгласни с Него и Той с нас. Нека сега ви дам едни думи на Исус, с които Той ни показва плодът на абсолютното съгласие и взаимност с Всевишния:
“Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои…” (Йоан 14:27)
Исус ни дава Своя мир! Има ли нещо по-желателно от това? И не е ли нашето съгласие с Бога именно мир? Да! Именно мирът в сърцата ни е най-сигурният белег, че пребъдваме в Божията Воля, че наистина сме съгласни с Бога. Исус не ни дава, както светът дава…
Какво искат да ни кажат тези Негови думи? Има ли мир в света? Не е ли мирът последното нещо, което светът може да ни предложи?
Ако се обърнем и наблюдаваме света, то непременно ще забележим, че в него мир няма. Не просто мирът в интернационалния или политически смисъл на тази дума, но мирът в цялата му духовна пълнота. И това си е закономерност! Защото там, където е дяволът, там са не само злите и нечестиви човеци, но и всяко зло. А Бог в Словото Си е казал за тях:
”Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…” (Исайя 57:20-21) 
Именно по тази причина невярващите са жертви на дявола и пленници на калта и тинята, тоест, на всички злини, в които е затънал светът. Но ако в нас живее Святият Дух, то и мирът ни ще бъде непокътнат.
Затова запомнете:
Мирът в сърцата ни е сигурен белег, че Бог е съгласен с нашите дела и нашия живот!
За да може нечестивият да въздейства върху нас, той първо ще трябва да разруши мира. Много често Божията Воля ще ни поставя на пътища, пълни с тежки изпитания. И това Бог ще прави, за да прослави Исус Христос, виждайки, че нашата вяра е силна и достатъчна, за да издържим. Затова ви насърчавам с долното изречение:
Не е достатъчно да знаем, че имаме мир! Ние трябва да докажем пред Бога, че този мир ни е по-скъп и от самия живот. Трябва с твърдост и постоянство да воюваме за мира, да творим мира. Исус казва на всички ни:
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда…” (Матея 5:9)
Какво значи да бъдем миротворци?
В Свещеното Писание има изобилие от примери на Божии люде, за които съгласието с Бог е стояло по-високо от живота им. В смъртна опасност те са предпочитали за по-желателна физическата смърт пред алтернативата на малодушието. Не е ли чудесен примерът в живота на Даниил? Този Божий пророк беше хвърлен в ров, пълен с освирепели лъвове. Бог бе допуснал това в живота му, а Даниил бе съгласен с Него. Той имаше мир в сърцето си, въпреки, че обстоятелствата вещаеха ужас… Един миг на страх и малодушие в този момент щеше да коства на Даниил изгубено съгласие с Бога. Но този пророк имаше вяра и упование в Отца. Той съзнателно отиваше на смърт, за да защити Името на Всемогъщия. Съгласието му с Бога и допуснатата от Него съдба за живота му стоеше много по-високо от ужаса на обстоятелствата. Даниил беше миротворец! Не е ли същото съгласие с Бог доказано по изключителен начин и от Павел и Сила в тъмницата? Бог беше допуснал да ги затворят и вържат с вериги, а те Му пееха химни с Благодат в сърцата си! Това са прекрасни личности, чийто пример днес ни е нужен. Те бяха съгласни с Бог по всяко време за всичко. Често пъти около нас всичко може да гори или да се руши. Проблемите може би ще искат да ни уплашат или ужасят. Могат да ни намразят без причина най-близки хора, или пък одумници да кроят интриги и заговори срещу нас, но:
Никой не може да отнеме Неговият мир от сърцата ни!
Ако се научим да отстояваме и засилваме Христовият мир, то наистина ще владеем над враговете си и над техните обстоятелства.

Leave a Reply