4. ВИДЕНИЕТО С ДВЕТЕ РАСТЕНИЯ НА БОЖИЯТА НИВА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Силно се надявам никой от читателите ми да не страда от загуба на паметта, за да не помни, че назад през годините Господ многократно ни явяваше Собствената Си стълба на Смирението. Можем да я намерим в “Облакът над Сионовата дъщеря” и “Цената на духовното издигане”, в “Трапезата на Мъдростта” и “Шестият печат на Откровението”, в “Галилея” и “Ясно очертания Христос”. По един или друг начин Спасителят винаги ни е привличал към Себе Си, а Духът Му е оставал постоянен и неизменен. Това трябва да ти даде увереността, че си бил в действителна и животворяща връзка с Исус, понеже Той е Същият – вчера, днес и завинаги. Тук аз няма да пиша дълго встъпление, но ще те въведа в същинския смисъл на предстоящото видение. Сам Господ ни е предупредил в “Евангелието на Матея”, казвайки:
“Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени…” (Матея 15:13) 
Тези Христови думи ясно доказват, че Отец е Земеделецът, Който насажда Своите растения в Нивата на Словото Си. А щом едно растение се намира в Божията почва, то непременно ще расте в Името на Отца, за да изпълни съвършено Господното очакване, което гласи:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8) 
Силно бих желал Вярата, която Исус даде на мен, да я дари на всеки, който би поискал да Му слугува. Защото искрено ти споделям, че не моята вяра в Него, но Неговата Вяра в мен ме направи слуга в Името на Отца. Аз знаех, че никога и в нищо не трябва да наскърбявам и разочаровам моя Господ и затова в първите няколко години практикувах думите Му, за да ги превърна в Дух и Живот. Така Святото Божие Слово стана за мен почва, в която Исус ме посади, за да се превърна в растение на Отца. И когато се опитах да съпоставя моя духовен растеж с този на други християнски автори, сърцето ми се смути от съпоставката. Защото при всичкото си благословение от Словото, аз оставах незабележим, за разлика от тези, които заложиха на теологическо образование в библейски институти и академии. Те бързо се покриха от църковна слава, от човешко одобрение и ръкопляскане. Лъскавите им книги завъртяха оборота на хиляди търговци, а видеокасетите им се превърнаха в хитове. А през това време аз оставах все така невидим, непрочитан и неприет. Не мисли, братко мой, че съм имал завист или болна амбиция, за да се намеря на мястото на известните и прославените. Нищо подобно! Не амбицията или завистта, но разликата в духовния растеж бе фактът, който потресе сърцето ми. Защото теолозите растяха нагоре, а аз растях надолу. Те станаха видими, а аз оставах невидим. Те се покриха в слава, пари и почести, а аз се покрих във вретище и пепел. Те имаха офиси, издателства и печатници във всяка точка на света, а аз оставах с една квартира на “Жилфонд”, няколко компютъра и два принтера, тъй че разликата ми с тях беше не просто очебийна, но очевадна. Но в това време, вместо чрезмерно да се съкруша, още повече се закрепих с Вярата на моя Господ, знаейки, че рано или късно сърцето ми ще получи Божиите отговори относно тези разлики в духовния растеж. Отговорите, разбира се, получих многократно. И не просто ги получих, но ревностно ги описах в десетки пророчески книги. А сега, преди видението с двете растения, искам да те насърча да не съжаляваш Божия пророк, нито да решиш в сърцето си, че той е бил онеправдан от съдбата. Понеже в нито една секунда от живота си не съжалявам за моя избор, нито за растежа ми и привременната скръб, свързана с него. И в края на тази книга ти непременно ще разбереш кои да оплакваш, защото те не просто тичат, но препускат, за да допълнят мярката на бащите си. Оттук нататък ще продължа с видението, което Исус разкри на сърцето ми. Защото Той отново се сниши до мен и започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Непременно възрадвай сърцето си за сетнината, на която си определен, като твърде плодоносно и благодатно растение на Моя Бог и Отец. Защото, при все, че си нисък, коренът ти е дълбок. Толкова дълбок, че стигна през почвата до най-чистите извори на Сион. И при все, че нямаше златна кариера на християнски писател, пак си ублажаван от всички Светии в Сион, защото се подвизаваше в най-божествената територия на човешкото битие – слугуването в Името на Отца. А Моите братя и сестри непременно трябва да запомнят видението, което ще ти дам. Понеже в него ще видят съдбоносната разлика между слугуването и царуването, между растежа нагоре и растежа надолу, между суетната човешка слава и Вечната Слава на Отца Ми, между тези, които се уголемяват, за да изчезне Христос от битието им, и тези, които се смаляват, за да възрастява Божият Син. Затова гледай и запиши на книга всичко, което ще ти покажа…”
След последните Си думи Исус докосна сърцето ми. И ето, че двамата с Него се намерихме на една голяма Нива с тлъст чернозем. А там Господ разтвори дланта на ръката Си, като ми казваше:
“Виж тези две семена, слуго Мой! Забележи колко са малки и приличащи едно на друго, за да знаеш със сигурност, че Моят Отец им дава равен старт и еднакъв шанс за поникване и растеж. Защото тези семена са две човешки сърца, които ще попаднат в Нивата на Божието Слово…”
Докато още ми говореше, Господ подхвърли семената от дланта на ръката Си, тъй че те паднаха в почвата на метър едно от друго. И тогава Той им заповяда, казвайки:
“Поникнете в Словото Божие и пораснете в Съвършената Воля на Отца Ми, за да принасяте много Плод за Славата на Името Му…”
Дочули Гласа Исус Христов, семената пуснаха корени в тлъстия чернозем. А Благодатта на Нивата скоро ги направи да поникнат и въздигнат ствол. И моят Господ, гледащ внимателно растежа им, премина край тях, за да провери дали усещат Присъствието Му. И ето, че едното растение затрептя от Духа Му и простря напъпилите си листа, за да докосне ръцете Му. Но в другото растение не беше останал никакъв Дух от Духа Господен, при все, че растеше и имаше корени в Божията почва. Това накара Исус да извика с властен Глас:
“Настъпи времето за духовната проверка на тези растения. Съблазън нека да ги изкушава отгоре и Святост нека ги призовава отдолу, за да определят съдбата им, и да начертаят сетнината им…”
След тези Христови думи на Нивата се случиха знамения, като първото беше демонично. Понеже дяволът се яви от собствената стълба на падението си. И като се наведе над растението, изгубило Духа Господен, с преливащ от съблазън глас му казваше:
“Аз съм твоят бог! И на теб, мое растение, явявам призива си! Вярвай в короната си, с която ще намираш височините ми! Расти нагоре, за да царуваш! Погледни моята стълба, за да я пожелаеш! И всякога помни, че главният смисъл е да растеш нагоре, нагоре, нагоре… Расти към небето, за да бъдеш от моите небесни царе! Колкото си по-високо, толкова по-прославено ще бъдеш! Но ако останеш ниско и не ме послушаш, то тогава всички други растения ще разберат, че не пребъдваш в духа на твоя господ!”
След това първо знамение, настъпи и второто, което беше знамение на Отеческата Святост. Понеже от вечните извори на Сион в дълбочините на Божията Нива дойде Гласът на Белия Давидов Корен, Който възвести на другото растение Божията Съвършена Воля, казвайки му:
“Аз съм твоят Господ и Бог! И на теб, Мое растение, явявам Мъдростта Си, с която ти казвам:
Вярвай в Корена Давидов и простри към Него усърдието на корените си! Смири се в почвата на Божието Слово, за да познаеш Името на Отца Ми! Погледни надолу и пожелай потъване в Моето Смирение, за да придобиеш Моя Образ на слуга! Защото пътят до върха на Хълма Сион преминава през дъното на Смирението. И ти никак не се наскърбявай, че няма да извисиш ръст, както другото растение в тази Нива. Вместо това се възрадвай, понеже Аз ставам видим, когато слугите Ми са невидими! Твоят Господ е силен да спасява като Божия Смокиня, Маслина и Лоза, когато слугите Му се смиряват, за да растат в Корена Му! И ако някой е бил Верен слуга в Корена на земята, непременно ще се намери Истинен цар в Короната на небесата!”
След двете знамения на Божията Нива видението продължи да се изпълнява. Понеже първото растение послуша съблазънта на дявола отгоре, а второто се покори на Святия Глас на Давидовия Корен отдолу.
Първото растение избра славата на дяволския призив:
Да вярва в короната, която намира височините и да си спечели образ на цар!
Второто растение избра Славата от призива от Исус:
Да вярва в Давидовия Корен от дълбочините, за да си придобие Образ на слуга в Името на Отца!
От този момент в растенията настъпиха покъртителни разлики. Първото растение извиси ръст нагоре и разгърна короната си, но корените му останаха слаби и рехави, понеже нямаха Вярата на Давидовия Корен. То стана твърде високо и забележимо, като растеше все по-нагоре и нагоре, подмамено от съблазънта на дявола. А в това време второто растение усили и уякчи корените си, които се спускаха все по-надолу и надолу през почвата на Божието Слово, докато накрая разклоненията му се обвързаха с Давидовия Корен и се осветиха в Святите извори на Сион, стигайки до Извора на Живота. И при все, че второто растение не порасна високо, по ствола му се завързаха Плодовете на Духа, които бяха здрави, сладки и с превъзходен вкус. А докато аз все още гледах на знаменията, Господ вдигна ръцете Си към Небето, като извика с твърде силен Глас на Отца Си:
“Всемогъщи и Святи Мой Отче! Ето Нивата Ти и двете растения, които се родиха в нея! Едното се въздигна като висок и царуващ плевел пред човеците по целия свят, но то не роди Плодовете Ти, нито обикна Корена Ти и слугуването в Твоето Име! А другото растение се смири и вдълбочи корените си до Корена Давидов, където възлюби изворите на Твоята Вечна Правда, за да роди сладките Плодове на Духа Ти!
Извърши Святите думи на Сина Си, Всемогъщи Мой Боже! Защото при все, че и двете семена се насадиха в Нивата Ти, пак само в едното Ти благоволи, а другото предаде на съблазнителя! Нека вихърът на Гнева Ти прекърши и изкорени това гордо и проклето растение, което не склони да послуша Гласа на Сина Ти, за да слугува, но пожела гордостта и превъзнасянето на дявола, за да царува!”
В отговор на Господните думи, Небето над Нивата причерня. И облачен вихър, подобен на най-страшно торнадо, се спусна върху нея. А тогава растението с дълбоките корени устоя и остана съвършено опазено, без да изгуби ствола си, листата си и Плодовете си. Но другото растение, станало висок и горд плевел, мигновено беше прекършено на две, тъй че короната му рухна на земята, а Божии мълнии отсред вихъра мигновено го изпепелиха. И когато Отеческото въздаяние приключи, Исус усмихнат се наведе над благодатното Си растение, и откъсна един от Плодовете му, като ми казваше:
“Нека Мъдростта на това видение да се услади на Моите, както на Мен Ми се услажда да вкуся този Плод! Защото най-чудесните и благодатни Плодове за Царството всякога са били раждани от растенията, които се смиряват, за да слугуват!
Без значение, че ще останат незабележими за света – те ще превъзмогнат над нечестивите и ще пристъпят с възклицание в Сион. Без значение, че ще бъдат ниски в очите на човеците, те всякога ще се удоволстват и пребъдват в Святите думи на Господ, техния Корен:
“Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началства – като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни…” (Лука 22:25-28) 
И ето, говоря на Църквата Си и на нея казвам:
Невясто Моя! Нямаш по-свят и съдбоносен изпит от Моя Бог и Отец от изпита на слугуването! Бъди слугиня на Отца Ми, за да се намериш съвършено обвързана с Корена и Потомъка Давидов!
Смири се под мощната ръка на Отца Ми до дълбочините на Святия Дух, за да бъдеш възвисена своевременно!
Слугувай смирена, за да имаш могъщото свидетелство на Царя, Който идва на света в Образ на слуга! Познай Чистото и Свято Име на Моя Отец, за да Го прославиш в слугуване, и възвеличиш в Смирение! Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, все още говоря и не млъквам!”