ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ТЕЖЕСТТА НА ГОСПОДНАТА КОРОНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз съм сигурен, че по един или друг начин християнската религия на този свят се е опитала да впечатли всички ни със своя блясък, помпозност и пищни ритуали. И всички ние сме виждали неведнъж как изглеждат епископите, владиците и патриарсите на десетките религиозни празници, когато се явяват пред миряните, за да си отслужат поредната празнична литургия. Облечени със златоткани епитрахили и положили на главите си златни корони, украсени със скъпоценни камъни, те наистина успяват да убедят мнозина, че блестят в Светлината на Христовата праведност, и на тях напълно им подобава всичкият разкош и разточителност в атрибутите на религиозната йерархия. А когато към всичко това се прибавят полилеи с електрически свещи, тамян за омайване и добра акустика на църковната сграда – ефектът е поразителен. Какво повече да би търсило вярващото сърце, освен трепетно да брои дните до следващия религиозен празник, когато отново ще се възрадва в бляскавото пиршество за сетивата?
Но точно тук идват неудобните въпроси, които търсят страшните си отговори. Кога и къде повярвалият в Господ Исус Христос успя да Го види като земен Цар? Кога и къде в Евангелието Божият Син украси Главата Си със златна Корона, която напълно да би подобавала на Славата Му? Кога и къде Спасителят заповяда на Църквата Си да се изживява на земята като царица, та да бъде напълно уместно нейните духовни водачи да се явяват коронясани пред паствата си? Защо Божият Син заяви на прокуратора Пилат Понтийски, че Царството Му не е от този свят, а мнозина религиозни лидери се изживяват като Негови царе именно на земята? Защо никой не иска да носи трънения венец на Божия Агнец, а ако случайно би го сложил на главата си – то ще е, за да впечатлява като нает артист поклонниците, които пълнят земния Ерусалим, за да се поразходят по калдъръма на Виа Долороса? И да вярва ли осветеният от Божията Благодат, че религиозните спектакли са угодни на Бога и Отца, когато до последния Си дъх на тази земя Исус беше Жертвен Агнец, а не прославен Цар? Кой кого се опита да подлъже и измами? И кой се опита да принизи Славата Божия до църковни ритуали, в които коронясаните дори не знаят защо са сложили суетните тенекета и дрънкулки на главите си?
За тях, братко мой, именно това е тежестта на Христовата Корона!
Тази корона е техният келепир, далавера, евтино театро и зрелище, което трябва да скрие Кръста Господен от възторжените очи на плътските миряни! Тя е твърде жалкият опит на коронясания да измами паството си, че лъскавият артефакт на главата му е изработен в Огъня на Божия Свят Олтар със Златото на Месията и със сапфирите и рубините на Бог Отец!
Да беше се провъзгласил за земен цар – простено щеше да му бъде, понеже за властта на земните царе една златна корона е напълно уместна. За справка можем да потърсим снимките на владетели из европейските или азиатските монархии. И те непременно ще имат златните си корони заедно с всички атрибути на произтичащата им по наследство власт. Но когато някой се опитва да зачерква Господ Исус Христос и да изопачава думите Му в Евангелието, за да угоди на тщеславния дух, който е уловил сърцето му, то за подобно престъпление той ще заплати с душата си в Деня на Страшния Съд. Понеже Съдията ще го посочи с жезъла Си и ще го попита:
“Защо ти носеше на земята корона, която Аз не съм ти давал, и се изживяваше като цар, щом Аз не съм те овластявал? Защо изтри думите Ми от сърцето си, с които казах, че Моето Царство не е от този свят, и тръгна да си правиш по човешки собствено религиозно царство, където да се превъзнасяш? Защо не си придоби образ на слуга, та да беше тогава умножил и преумножил таланта, който ти дадох, и да спасиш с Моя Пример и Моето пожертвувание човешки души, но си пожела образ на господар? Защо зарови Златото на Завета Ми в пръстта на егоизма си, за да си го оприличиш като една евтина земна корона, в която пълзят червеи?”
Братко мой! Приятелю на сърцето ми!
Тези горе цитирани думи не са мои, нито съм ги измислил в ума си. Те са преписани по Милост от божествения тефтер на Вечния Съдия. И ако някой има дори капчица от Присъствието на Святия Дух, непременно ще осъзнае, че днес християнската религия върши най-жестокото поругание със Завета Господен, с Делото и Примера на Исус. И нека това не служи за успокоение на християните, които считат себе си за нерелигиозни, понеже не били източно-православни или римокатолици, но убедени протестанти. Понеже днес Вавилонското тщеславие отхвърля рисуваните идоли, за да ги замени с титулувани. И неговите царе са не по-малко противни на Христос, но тъкмо обратното – още по-нечестиви и лукави, защото се упражняват в скритото беззаконие, лично вдъхновявани и ръководени от червеите на сатанинското лукавство. Тъй щото ако традиционната религия е тресавище за плътското християнство, тщеславието е тресавище за душевното, сиреч, за всички ония, които не вдигнаха кръста си, и не се отрекоха от “аз”-а, “мене”-то и “мое”-то, та да се съразпнат с Господа на Неговия Личен Кръст (Вж. Галатяни 2:20). И ако това становище ти се вижда тежко за приемане, то помисли с кое вероизповедание Божият пророк имаше най-жестокия си конфликт през всичките години, в които следваше призванието си?
Кои християнски пастори късаха и изгаряха книгите ми?
Кои християнски лидери забраняваха на църквите си да приемат и четат посланията на служение “Мория”?
Кои християнски теолози ме нарекоха “вълк” в платените си вестници?
Не бяха ли всички те земни царе, на които са им най-скъпи търговията и бизнесът с човешки души?
Не похулиха ли те братята и сестрите ми в Христа Исуса, като им лепнаха клеймо за “недоктринални” и “проводници на гибелна ерес”.
Дотам ли стигнахте, религиозни безумци? Да ужасявате неутвърдените във вярата, като превръщате един Божий пророк в плашило? А колко ли са уплашени същинските духове на Ерихон, които са закрепостили сърцата ви? Ами изправете се тогава пред християните във вашите събрания и им кажете, без да премълчавате, точно за каква гибел става въпрос:
Гибел за духа на търговците и сребролюбците!
Гибел за духа на чародеите и теолозите!
Гибел за духа на подмазвачите и кариеристите!
Гибел за духа на лицемерите и шепотниците!
Гибел за духа на свинете и кучетата!
Гибел за духа на вълците и лисиците!
Гибел за всичките нечисти и омразни птици на Вавилон, които са загнездили властта си в сърцата на същинските антихристи и грабители!
Гибел най-опустошителна за земните царства на великата блудница, с която земните царе блудстват непрестанно, като се опиват от безмерния й разкош! Защото Господ не ме е изпратил да бъда мек и приятен религиозен гъдел, който пророкува на църковен хонорар или щат, но двуостър меч, който разсича до разделяне, и пронизва до покаяние. И нека Той ми зачете за Правда думите на Апостол Павел, записани във “Второто послание към Коринтяните”:
“Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога…” (2 Коринтяни 2:15-17)
Братко мой! В тази пророческа книга Исус ти дава посланието за тежестта на Короната Му. Тази тежест, с която християнинът заплаща не само Вечността с Бог, но и Славата да се подвизава в Господния Милениум. Аз няма да постъпя лицемерно и лъжливо, та да успокоявам някого, че тежкото е леко, защото така бих сторил ужасна неправда. Но непременно ще предупредя всички, че ако днес ние живеем в най-усилното време, то е по причина, че плащаме цената за най-тежките Корони. И при все, че за личната ми съдба Господ отдавна ми е открил, че ще бъда един от съдиите Му, пак това не е причина да се отказвам да мисля за Короната Му. Защото, било цар от царете Му, или съдия от съдиите Му, аз искам всякога да пребъдвам с Него и людете Му, за които положих целия си съзнателен живот.
Отново ще кажа и запиша, че Короната Исус Христова е по-тежка, отколкото можем да си представим. Тя събира в тежестта си не само духовната отговорност за братята и сестрите, но също така угнетението и съпротивленията на ада и поднебесните места на нечестието. Докато още сме на този свят и отстояваме призванието и избирането си от Бога и Отца, ние всякога ще усещаме тази Корона като трънен венец и едно твърде жестоко противоречие – да бъдем съдени без вина, намразени без повод и похулени без причина. Колкото до нещо повече от гореказаното, а именно – Божията тайна, свързана с тежестта на Короната, то нека сега отново да се въздигна в Святото Присъствие на моя Господ, защото аз все така оставах при Него, в Духа на това послание.
Ето думите, с които Исус започна да говори на сърцето ми:
“Слуго Мой! През тази последна година духът ти понесе най-тежкия товар на Спасението, защото написа книгите, които дават готовността на Моите люде, за да участват в Грабването. И да бих ти казал, че ще удържиш без лично злострадание, то значи, че щях да ти спестя Истината. Но ти си камък от Сион, на който Истината не може да бъде спестявана, защото си посочен да издържиш. Посочен не от плът и кръв, но от Святия показалец на Моя Бог и Отец. Затова укрепи сърцето си и не позволявай на умората да те огъне, само миг преди края на всичко. Защото Аз и Отец Ми знаем, че те натоварихме до крайния предел на духа ти, за да бъде тежестта ти Славна и делото ти – достопочитаемо сред Светиите. Но ти сега се приготви да Ме последваш, за да явя на сърцето ти възможно най-голямата тежест, която може да понесе духовният човек – тежестта на Моята Корона…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото духът ми се въздигна с Него към светлите селения на Хълма Сион и Небесния Ерусалим. И когато се намерихме там, Исус тръгна по златната улица, а аз Го последвах, за да стигна с Него до Божието Светилище. Там Господ пристъпи напред, за да отвори вратите му. И ето, че Спасителят протегна ръцете Си, като казваше на Бога и Отца:
“Всемогъщи Мой Боже! По Твоята изрична Воля и Небесна заръка Аз доведох слугата Ти в Святото Ти Присъствие! Дай му, Отче Мой, да свидетелства за тежестта на Моята Корона, която Ти изработи чрез Собствената Си Вяра в Огъня на Твоя Свят Олтар!
Дай му, Отче Мой, Святото Си благоволение, за да прогласи на людете Ти Итамар как се плаща цената, за да бъдат царе до Царя Ти, и господари до Господаря Ти в идещия на земята Милениум!
Ето, Всевишни Мой Боже!
Слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
Докато Исус не беше изговорил и първите Си думи, отсред Божият Свят Олтар възлезе огнена вълна, а аз паднах по лице, като закрих с длани очите си, понеже тя ме заслепяваше. И когато Господ вече изрече думите Си, самата вълна се раздвижи, сякаш Всемогъщият я разклащаше с Десницата Си. И Гласът Му долетя през искри към сърцето ми, тъй щото Го чух да ми казва:
“Сине човешки! Слуго на Моят Възлюбен Син Исус, Когото възкресих и провъзгласих за Вечен Цар на Небето и земята! Аз те посочих и призовах да извършиш твърде тежкото дело на Божието Спасение! Аз те изпълних с усърдие на вол, безстрашие на лъв и зрение на орел, за да дадеш на людете Ми от Небесната Манна, която ги направи да възрастят пред Очите Ми! А днес ти отново стоиш в Присъствието Ми, за да ти дам изобилен достъп до Престола на Благодатта Ми и до Святия Ми Олтар. Защото имам поколение от Верни слуги на земята, които са скритите царе на Милениума. И днес Аз отговарям на техните молитви в Святия Ми Дух, за да им изявя тайната, с която Небето ще ги разпознае като царе със златни корони.
Стани и последвай Сина Ми, пророко на Небето! Защото дойде времето, когато Моето поколение Итамар ще плати тежката цена за духовното си коронясване в Сион! И нека огненият Ми Дъх премине от сърцето ти в страниците на Святото послание, което грижливо ще напишеш и подариш на людете Ми! С този огнен Дъх Аз ще разгоря Златото на Сина Ми, Месията, в сърцата на Неговите царе! С този огнен Дъх Аз ще изработя последните корони, с които да възцаря и последните царе, утвърдени за Господния Милениум!”
След последните думи на Отец аз усетих как сърцето ми пламна от изгарящ Огън. Огън, толкова силен, че искрите му започнаха да възлизат отсред фибрите на духа ми – така, както пращят върху разтопен метал, току-що излязъл от пещта. А тогава Господ се приближи до мен и ме привдигна с ръцете Си, като ми казваше:
“Ела и Ме последвай, Стефане! Защото сега двамата с теб ще влезем при Святия Олтар на Отца Ми, където ще ти дам виденията, свързани с Божията тайна. И Огънят на Отца, който разгоря сърцето ти, непременно ще се съхрани в думите, с които ще опишеш всичко, което ще видиш…”
С благоговение, което не мога да опиша, аз тръгнах подир моя Господ, следвайки Го към Божия Свят Олтар. А там с удивление видях, че Исус протяга Десницата Си, за да вземе Собствената Си златна Корона. Но преди да я беше сложил на Главата Си, Той я задържа, гледайки ме с остри и проницателни очи. Това ме подбуди да Го попитам:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Защо задържаш Короната Си и не я слагаш на Главата Си? Аз копнея да Те видя като мой Цар, Исусе! Сложи я, моля Те!”
Думите ми предизвикаха Спасителят сърдечно да се разсмее, а след това със съкровен Глас да ми каже:
“Задържах Короната Си, защото искам да си съвсем близо до Мен, та да видиш и проумееш Божията тайна, която ще ти бъде изявена. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно. А сега гледай внимателно какво ще се случи, когато Аз сложа Короната на Главата Си…”
С неописуем трепет аз се взрях в прекрасния лик на Исус, а Той вече полагаше Короната върху буйните Си коси. И тогава настъпи чудо. Защото самата Корона започна да се размножава на стотици хиляди корони, които се въздигаха над Присъствието Му, тъй щото съвсем скоро това беше гигантски облак от златни корони. Чудото ме накара да извикам от възторг и удивление:
“Ах, Царю мой! Защо Короната Ти се размножи на стотици хиляди корони? Как да разбирам това чудо! Как да изтълкувам това знамение?”
В отговор Господ с твърде сериозен тон в Гласа Си ми проговори, казвайки:
“Разбирай това чудо като Божията тайна, свързана с тежестта на Моята Корона! И тълкувай това знамение като видение за онова, което Аз върша на Небето от Възкресението Си и до днес. Защото съм събирал върху Главата Си всички тези корони – една по една във времето, докато броят им е станал твърде голям…”
Гледах неразбиращо към облака от златни корони над моя Господ и Цар и нещо убягваше от сърцето ми, за да проумея Истината. А това ме подбуди да кажа на Исус:
“Господи мой! Слугата Ти гледа и не разбира! Нито тайната Божия проумявам, нито знамението мога да изтълкувам! Помогни на ума ми и просвети ме със Скритата Си Манна!”
В отговор на думите ми Господ докосна с показалец гърдите ми, като казваше:
“Всичките отговори са вътре в теб, слуго Мой! Защото Манната Ми мощно действа в сърцето и духа ти! Виж какво е писано в “Откровението” за твоя Господ, когато слиза с Небесните Си войски във Второто Си Пришествие. Не са ли записани там думите:
“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите…” (Откровение 19:11-16)
Виждаш ли писаното, че на Главата Ми има “много корони”?
Ами ето това са короните, които ти показвам във видението. Не една, но много корони, слуго Мой!”
Думите на моя Небесен Цар ме тласнаха към точните въпроси, които щяха да отключат точните отговори. Ето защо аз развълнуван Го попитах:
“А защо, Исусе, тези много корони, не са върху главите на царете Ти, а само върху Твоята Глава? Какво правят всички тези корони върху Твоята Глава, когато те трябва да са именно върху главите на царете Ти?”
Думите ми предизвикаха Исус да се усмихне и да поклати одобрително Главата Си, казвайки ми:
“Ето, че наистина можеш да Ми зададеш точните въпроси, за да получиш точните отговори! А сега виж второто видение, което ще ти дам след знамението с Моята Корона, защото там са отговорите, за които Ме питаш, а и самата Божия тайна, свързана с тежестта на Короната Ми. И ти никак да не се учудваш, че видението ще е свързано с Ранната Ми Църква, понеже тогава Короната Ми е била само една, а не много, както са сега…”
В този миг Господ докосна косите Си и облакът от златни корони мигновено изчезна, а върху Главата Му остана само Неговата Собствена Корона. Така Исус ми даде знак да внимавам, а Той простря ръка към нозете Си, тъй щото там се появи духовен пролом. И с властен и могъщ Глас Господ изрече повеление на Святия Си Дух, казвайки Му:
“Святи Душе! Въведи в Присъствието Ми един от слугите Ми, когото съм посочил за царуване в Моя Милениум! Нека възлезе пред Мене, за да му дам послание за Моята Църква!”
Докато Господ още изговаряше думите Си, Духът въздигна в пролома слугата Му Йоан, (ученикът, когото Исус обичаше), но във видението той все още беше жив на земята. И погледнал Апостола Си, Исус му проговори, казвайки:
“Мир на теб, Йоане! Възлюбен Мой слуго! По Волята на Отца Ми ти остана жив в смутните времена на света, защото обещах, че ще се върна при теб, за да те употребявам могъщо за Моята Невяста! Приеми сега короната, с която те засвидетелствам за Мой цар в Святия Дух, та скоро иди и дай послание от Главата Христос за Тялото Му на земята! Бъди изява на Моя Образ, Моята Власт и Моя божествен Авторитет, на които могъщо ще свидетелства златната ти корона в Святия Дух!”
Така във видението Небесният Цар протегна Собствената Си Корона върху Йоановата глава, а от нея веднага се роди нова златна корона, която вече осияваше лика на Апостола Му. А докато аз още гледах с възхищение, Исус посочи към пролома, като ми казваше:
“Ела с Мен и нека последваме Апостола Ми Йоан! Защото Аз го упълномощих с Моята Власт и с Моя Авторитет, давайки му да свидетелства за Главата Христос, и за Короната на Царя…”
В следващия миг двамата с Господ се гмурнахме в духовния пролом, а видението ни пренесе в живота на слугата Му Йоан. Тогава видях как Апостолът на Исус дава на пратеника си Димитрий пергамент, казвайки му:
“Чедо Димитрие! Иди и яви Волята на Небесния Цар за Неговата Църква! Пращам те сега при Диотреф с Властта и Авторитета на Исус, Възкръсналият и Възнесеният при Отца, за да явиш Гласа на Главата към Тялото!”
Докато Йоан говореше на пратеника си, огнени лъчи възлязоха от златната му корона, та изпълниха Апостолското послание с Божия Свят Огън. И самият Образ на Исус заблестя отсред духа на Христовия Апостол. Така, пратеникът, взел пергаментовия свитък, вече отиваше да го занесе на Диотреф, а аз и Господ го последвахме във видението…
Веднъж в живота ми Спасителят вече ми беше давал това видение, свързано с мрачната сянка на гордостта и първенствуването, когато пишех книгата “Пастир мой”, но сега погледът и прицелът бяха свързани с тежестта на Христовата Корона, тъй щото с цялото си внимание аз гледах и не исках да пропусна нищо. Така Димитрий наистина намери Диотреф и му подаваше свитъка, казвайки му:
“Аз съм Димитрий, пратеник на Христовия слуга и Апостол Йоан. Нося послание от Апостола на Исус до Божията църква тук…”
В този миг върху главата на първенеца Диотреф се появи оловна корона. И червей изпълзя от короната, та се шмугна в устата му, карайки го да реагира с думите:
“Чували сме го ние този Апостол и знаем добре амбициите му към Божиите църкви. Пише разни неща и ги праща тук и там. Но в моята църква той няма да бъде приет. Защото няма послание, което Бог да ми дава чрез други, когато говори лично с мен…”
Грозната арогантност блъсна с тъмен вятър Димитрий, който просълзи очите си. Но въпреки това протегна сгънатия пергамент, за да го даде на Диотреф, казвайки му:
“И все пак, Диотрефе! Бог е по-голям от сърцата ни и Нему е угодно да изявява онези, които е потвърдил с Печата Си! А Сам Той е говорил на Апостола Си Йоан, който е очевидец на Славата Му и свидетел на явлението Му. И дал му е да свидетелства за Неговата Любов, която свързва стадото с Пастиря му. Ето, вземи този свитък и виж думите на Святия! Приеми свидетелството на оня, когото Исус ни препоръчва в Благодатта Си. И като смириш сърцето си – паси Неговото Стадо с Неговата Любов…”
Едва изтърпял огнените думи на Димитрий, църковният първенец грабна пергамента и го разкъса на две, хвърляйки го на земята и крещейки на Йоановия пратеник:
“Аз съм пастирят тука! Аз! Аз! Аз! Иди и кажи на Йоан, че такива като него не ме вълнуват. Колкото до онези, чиито глави е размътил, те отдавна са вън от лоното на Църквата. Аз лично съм ги отлъчил и ще имам грижата църквите наоколо да не приемат думите на този Йоан…”
В този миг Господ силно смръщи Лицето Си, а след това се наведе и повдигна скъсания свитък, казвайки ми:
“Гледай, Стефане! И като размислиш в сърцето си, кажи Ми:
Какво се случи с Моя Образ в посланието на Апостола Ми Йоан? Не стори ли Диотреф ужасно зло, като се поруга със златната корона на Йоан, в която блестят Властта и Авторитетът Ми!”
Погледнал към пергамента на Христовия Апостол аз изтръпнах от ужас и ме запали скръб. Защото там, сред Божиите Слова, духът ми съзря един обезглавен Йоан, с търкулната до тялото му глава в Образа Господен, и с изпаднала встрани златна корона. А Исус, гледайки ме с твърде ревнив поглед, ми зададе нови въпроси, казвайки:
“Какво се случи с Апостола Ми Йоан, слуго Мой? Защо го виждаш обезглавен сред думите на пергамента, когато той все още оставаше жив на земята, за да върши Святата Ми Воля и да явява на Църквата Святите Ми послания, като в едно от тях напомни именно това безумие на Диотреф?”
“О, Господи! Аз виждам Йоан като обезглавен, защото един извратен религиозен наемник и църковен първенец със собствената си арогантност и гордост отхвърля посланието му и бръщолеви лоши думи против слугата Ти! А така Диотреф лишава слугата Ти от Твоята Власт и Авторитет пред измаменото си паство, налагайки властта и авторитета на погубителните сатанински духове, които са вързали сърцето му…”
“А да остави ли твоят Господ златната корона на Апостола Си, хвърлена в пръстта на земята, или да Си я прибере? И да оставя ли Йоан обезглавен всред думите на Святото Ми послание?”
“Ах, Господи мой! Разбира се, че Ти ще прибереш златната корона, за да я положиш на Йоановата глава, когато славно го известиш като цар от царете Си! А Своя Апостол Сам ще утвърдиш за най-великия пророчески глас в Твоя Нов Завет и ще съхраниш благодатните му послания за всички нас!”
В отговор на думите ми Господ се просълзи и простря Десницата Си върху пергамента, тъй щото Йоановото тяло се съедини с главата му и Апостолът Му оживя сред посланието. А след това Йоан се извиси в Святия Дух, но златната му корона оставаше видима върху свитъка. И тогава Исус отново ми проговори, казвайки:
“Нека сега да Си послужа с теб, слуго Мой! Аз ще поставя скъсания свитък на земята, а ти вдигни златната корона на Йоан отсред Божието Слово в пергамента, та Ми я дай да Си я прибера!”
С вълнение побързах да изпълня повелението на Исус и се наведох над скъсания пергамент, за да повдигна Йоановата корона…
Братко мой! Тя никак не помръдваше! Беше толкова тежка, сякаш, че теглото й беше не половин килограм злато, но един или два тона. Изопнал ръцете си до сетен предел – аз отново и отново се опитвах да я повдигна, но усилията ми отидоха напусто. Защото короната се вряза в дланите ми, но пак не помръдваше. Това ме принуди съкрушен да кажа на Исус:
“Господи мой! Слугата Ти никога не ще успее да вдигне тази златна корона! Тя е по силите единствено на Теб и Апостола Ти Йоан. На Теб – защото Ти Си, Който живееш в сърцето на слугата Си. И на Йоан – защото това е духовния му товар от Тебе и личното му наложено изпитание…”
Господ поклати одобрително Глава, а след това, вдигайки короната отсред пергамента, продължи да ми говори, като казваше:
“Разбра ли видението Ми, Стефане? И разбраха ли Моите люде Итамар каква е същинската тежест на Короната, която всеки от царете Ми е длъжен да понесе в живота си на вяра? Проумяхте ли, че Аз вдигам короните на Моите пратеници и ги слагам на Главата Си, за да имам тежкото осъдително свидетелство против рода на злите религиозни царе, и на пастирите-наемници, които всякога се подвизават в духа на Ирод? И ако Йоановата корона беше първата, която прибрах, то за какво умножено беззаконие става дума днес, в края на този свят, когато върху Главата Ми вече са събрани стотици хиляди корони? Още ли трябва да се чудите какво върши Възнесеният от Отца и Царуващият отдясно на Силата Му през последните две хиляди години? Още ли не разбирате, че Моята Църква оцеля през всички векове само заради слугите Ми, които въздигах в пролома, за да Ми бъдат ходатаи и жертвени юнци?
Колко праведни глави отсече през изминалите векове великата религиозна блудница Вавилон, която всякога се опиваше от кръвта на Светиите Ми? Колко Верни и Истинни Божии чеда намериха смъртта си опозорени и низвергнати, анатемосани и похулени? Колко пратеници на Небето бяха поругани и озлочестени, за да се сбъднат думите Ми, че поканените не бяха достойни и че никой от тях няма да се намери на Сватбената Ми Вечеря?
Ето, явявам ви Божията тайна, а вие я запомнете завинаги:
Тежестта на Короната отговаря на изпитанието да бъдеш и да останеш Верен на Господ твоя Бог дори тогава, когато навсякъде по всички земни църкви религиозните царе са отсекли с меч главата ти, сиреч, лишили са те пред собствените си паства от Властта и Авторитета, които имаш в Моето Име и Моето Слово! Удържиш ли тежестта на Короната – издържал си огнения изпит на Вярността, с която Отец Ми те проверява! Огънеш ли се от тежестта на Короната – отказал си се от Моето Злато и от Огъня на Отца Ми и оставаш пръстен съд, недостоен за Божията Свята употреба!
Другата Божия тайна, свързана с Моята Корона е тази, че всеки религиозен цар, дръзнал да отреже главите на Моите пратеници, и така да ги лиши от Властта и Авторитета, с които ги изпращам, сам отрязва себе си и паството си от Главата Христос, за да бъде от този миг нататък зловонен труп, предаден на Вавилонски лешояди!
Който приема Моите пратеници – Мене приема!
А който приема Мен – приема Този, Който Ме е пратил!
Люде Итамар! Слуги на Завета Ми! Кръстна Моя Църкво!
Говоря ви чрез слугата Си, който беше обезглавен от всички земни царе, при все, че неговата вечна съдба изобщо не е свързана с царуване, но да бъде съдия от съдиите Ми! Тъй щото ако царете Ми пазят тежестта на короните си, той пази тежестта на жезъла си и блясъка на Урима и Тумима! Но пак, заради поколението Итамар, Аз допуснах Стефан да пострада от обезглавяване, за да стане явен сблъсъкът между пророка и лъжепророка, между Сион и Вавилон, между Небесния Ерусалим и земния Ерихон!
Запомнете думите Ми, че само обезглавените от земните царе могат да бъдат Мои Небесни царе, понеже Аз свидетелствам за тяхното избиране, пазейки короните им върху Главата Си. Защото не е възможно никакво споразумение между Небесния и земния цар! И не Небесният ще се полакоми за престола на земния, но земният ще похули и обезглави Небесния, та ако трябва дори със зъби и нокти да драпа, за да запази властта си!
Небесният умножава таланта си в Небето, а земният го заравя в земята! Небесният слугува, за да придобие образ на слуга, (който е скритият образ на Небесния цар) а земният първенствува, за да размени Завета Ми за пръст и червеи. И ако някой иска в Дух и Истина да види и проумее всичко това, то такъв нека Ме последва в последното видение от тази книга, където ще ви разкрия тайните на Моята притча, свързана с мнасите, които давам на слугите Си!
Аз, Царят на Небесния Ерусалим, все още говоря и не млъквам! Блажени слугите Ми, които в трънените венци на църковното отрицание разпознаят блясъка на вечните си корони в Царството на Отца Ми! Да, блажени са!”

Leave a Reply