1. ПРОБЛЕМЪТ НА ЛОТ

Неслучайно избирам личността на този човек като първи фокус на разсъжденията ми за империята Содом. Библията ни показва, че Лот беше племенник на Авраам. И когато Авраам излезе от Ур Халдейски, Лот го последва. Това сигурно би накарало мнозина да видят в Лот мъж, достоен за подражание. Но истината е, че Лот беше много впечатлен от Божият избор върху Авраам. И още тогава със сигурност в сърцето на Авраамовия племенник е имало нещо скрито, тайно, неизвестно на Авраам. Самото име на Лот подсказва това, защото в смисловия си превод означава “таен, скрит човек”.
Каква беше мотивацията на Лот, за да последва Авраам?
Лот нямаше Божий избор върху себе си. Той не беше посочен от Бога да напуска Ур Халдейски, но въпреки това го направи.
Защо?
Отговорът е, че Лот беше впечатлен от Божиите думи към Авраам. Защото, призовавайки Авраам, Бог каза:
“Излез от отечеството си, измежду рода си и бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение…” (Битие 12:1-2)
Каква по-добра възможност за Лот покрай благословението на Авраам и той самия да бъде благословен?
Явно е, че Лот имаше едно типично хазартно отношение към съдбата. Той нямаше какво да губи, като стане и последва Авраам. Най-много да спечели богатства, каквито в Харан никога нямаше да има. Действително става така, че покрай вуйчо си Лот забогатява. Забогатя толкова, че слугите му имаха спречкване със слугите на Авраам. Словото казва за двамата следното:
“…понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно…” (Битие 13:6)
Кои или какво ги разделяше?
Естествено – имотът им. И по реакцията на Авраам ние ще разберем, че не неговият имот е причина за разделяне между двамата, но имотът на Лот, който имаше предостатъчно, но беше алчен за още. И ето тук за първи път се появи проблемът на Лот. Той не беше способен да осъзнае, че ако има благоденствие в живота му, то се дължи на Божието благоволение над Авраам, а не над него. И стана така, че сякаш Авраам живееше под сянката на Лот, а не Лот под сянката на Авраам…
Не можеше ли Лот да обуздае говедарите си? Не можеше ли да не се дели от имота на вуйчо си и всичко да им бъде общо?
Разбира се, че можеше, но Лот търсеше кариера. Той беше забравил гладните години в Ур Халдейски и сърцето му се беше надигнало поради богатството му. Именно в тази логика на разсъждения аз си обяснявам огромното великодушие на Авраам. Защото Авраам имаше богатство, което никой не можеше да му отнеме. Той имаше благоволението на Небесния Отец. Той не търсеше благословение. Самият той беше благословението и където стъпеше кракът му, Бог подпечатваше мястото с огромно изобилие. Затова Авраам каза на племенника си:
“Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво…” (Битие 13:8-9)
Това беше съдбовен изпит пред Лот. Ако имаше разум в сърцето си, той можеше да коленичи пред вуйчо си и да му каже:
“Прости ми, че алчност завладя сърцето ми! Как да се отделя от тебе, след като от свидетелствата на живота ти знам, че Божията ръка движи живота ти? Аз искам тя да задвижи и моя живот! Ето, отричам се от богатството си и го предоставям в твоята ръка! Нека бъде наше, общо богатство, понеже всичко дойде от Бога, за да прослави Бога…”
Но в този момент един дух дърпаше сърцето на Лот и това беше духът на Содом. Авраам усети този дух и не пожела да има каквото и да е общо с него. Вижте колко е категоричен Божият човек! Той казва:
“Ако ти тръгнеш надясно, аз тръгвам наляво! Ако ти тръгнеш наляво, аз тръгвам надясно! Отдели се от мене!”
Всъщност, Авраам не желаеше да споделя покварата, пуснала семена в сърцето на Лот. Той обичаше племенника си, но повече обичаше Онзи, Който го беше извикал, за да промени съдбата му. Но нека видим какво прави Лот. Словото казва за него:
“Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содом и Гомор) като Господната градина, като Египетската земя. За това Лот си избра цялата Йорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг…” (Битие 13:10-11)
Тук е моментът, в който Лот излиза от Божието благословение, от Небесната протекция над Авраам. И тогава в живота му се случва нещо, което аз наричам “ефектът на въжето”.
Какъв е този ефект?
Представете си, че някой ви е вързал с дълго въже и започва да ви дърпа към себе си с голяма сила. В един момент, искате или не, вие се оказвате при него. Така и Лот, иска или не, в един момент се оказа под духа на Содом. Ето как предава това Библията:
“Лот се засели между градовете на Йорданската равнина, и преместваше шатрите си, докато стигна до Содом. А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа…” (Битие 13:12-13)
Виждате ли, когато излезем от Божията Воля, ние преживяваме именно такъв “ефект на въжето” и причината за неговата изява е похотта на плътта. Именно похотта на плътта дръпна Лот към Содом. Содомският дух беше вързал въжето си в Лотовата алчност и го теглеше към себе си. За този ефект на въжето ни говори и Апостол Петър, като казва:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мърсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се вплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед…” (2 Петрово 2:20-21)
Ще перифразирам тези стихове спрямо живота на Лот. И вижте тогава какъв прочит ще имаме:
Понеже, ако след като е избягал от грешния живот в Ур Халдейски и е последвал Авраам и Онзи, Който го е призовал, той пак се е вплел в живота на греха чрез алчността си и остава победен от нея, то последното състояние на Лот е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за него да не бе последвал Авраам, отколкото след като е познал Божието благоволение над Авраам, да се отдели от него и последва духа на Содом.
Въпреки това Бог запази благоволение към Лот не заради праведността му, но заради избраника си Авраам. И тогава Всевишният реши да изпита Авраам, тоест, да допусне духа на Содом да го изкуси. Как стана това? По онова време трима царе отвориха война против царете на Содом, Гомор и околните царе. Тези трима царе надвиха над тях, плениха богатствата им, като взеха в плен и Авраамовия братанец Лот, “който живееше в Содом”. Това нашествие беше известено на Авраам и сърцето на Божия избраник трепна за племенника си. Авраам, разбира се, можеше да каже:
“Пада му се на този алчен младеж! Каквото е търсил, това е намерил!”
Но Авраам не каза това, въпреки, че нямаше да бъде грях, ако го беше казал. Той обичаше Лот, въпреки всичко, и затова ето какво стори:
“…изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятелите до Дан. И през нощта той и слугите му като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск. И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете…” (Битие 14:14-16)
И сега искам да видите духовно какво се случи с Авраам. Виждаме, че той върна всичкия имот и човеци на град Содом. Това беше огромна проява на Божията Милост, нежели се покаят и отвърнат от греха. Искам да знаете, че винаги преди Божия Гняв идва Божията Милост. Така беше и при Содом. Но содомският цар изтълкува грешно Божията Милост и реши да изтъргува победата на Авраам. Ето какво каза той на Божия избраник:
“Дай ми човеците, а имота задръж за себе си…” (Битие 14:21)
С две думи:
“Пито – платено”.
Само че Божията Милост към грешните пари не струва, нито какъвто и да е имот. Затова, воден от Божия Дух, Авраам в отговор му каза:
“Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Авраама…” (Битие 14:22-23)
Виждате ли, духът на Содом искаше да погълне Авраам с користолюбие, но сърцето на Божия слуга знаеше Кой е неговото богатство. През това време със сигурност Лот е наблюдавал разговора и отново сърцето му не е трепнало да остави Содом и да се върне при Авраам. Лот е щастлив, че е избавен от плен и имотът му отново си е с него. След тези събития съвсем естествено наближава мигът, когато Бог щеше да накаже нечестието на Содом и Гомор. И тук се случват събития, които трябва да забележим, понеже в тях през вековете и до днес ще се открива стратегията и тактиката на духа на Содом, императорът на плътската похот. Повечето от нас със сигурност са чели “Книгата Битие” и знаят съдържанието й.
Но дали са забелязали една важна подробност?
Безспорно, Лот не е изгубил напълно чистотата на сърцето си, за разлика от нечестивите содомци, но в поведението му ще забележим, че той признава колко по-силни и властни са те от него. Когато Бог изпраща двамата ангели да изведат Лот от нечестивия град, тогава се случва едно събитие, на пръв поглед дребно и едва ли заслужаващо голямо внимание, но аз ще ви го разкрия, тъй като то предопределя следващите събития. Лот, естествено, кани Божиите ангели в къщата си с голяма настоятелност и те приемат. Духът на Содом знае, че това са ангели и че за да праща Бог ангели, то краят на нечестието му е близо. Ето защо той си отваря врата за отстъпление, тъй щото, въпреки погубването на градовете му, да остане активен и в бъдещите поколения.
Какво прави духът на Содом?
Нищо повече от това, че внушава на всички свои жертви да атакуват дома на Лот. Ето стихът, говорещ за това:
“…градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде отвсякъде обиколиха къщата и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем…” (Битие 19:4-5)
Духът на Содом знае, че няма никакъв шанс да победи ангелите на Бога, но въпреки това внушава на всичките човеци да крещят пред дома на Лот и да го молят да изведе именно мъжете.
Защо? Какво ще спечели духът на Содом от тази работа?
На пръв поглед – нищо! Но ние, ако сме духовни, ще разберем, че целта на содомската провокация е Лот да излезе от духовната защита на Божиите пратеници и да извърши голямо нечестие. И Лот прави именно това:
“А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие…” (Битие 19:6-7)
Съществува една духовна закономерност, един духовен принцип, действащ в абсолютна ненарушимост. И това е принципът на отварянето и затварянето на вратите. Много християни не знаят този принцип и затова търпят удари от дявола.
Какъв е принципът?
Той е основан върху факта, че в човешкото сърце има две врати. Едната врата се отваря към Бога, към духовното измерение, а другата врата се отваря към плътта, света и дявола. Едната врата се нарича вяра, а другата врата се нарича похот. Затварянето на едната врата непременно води до отварянето на другата. Моля ви да запомните това, защото върху тази истина има да се кажат много неща. В “Евангелието от Матей” Исус ни съветва да бъдем духовни в общението си с Бога и сочи начинът да го сторим, като ни казва:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно…” (Матея 6:6)
В онзи момент на провокацията Лот излезе сред содомците “пред вратата”, и, като “затвори вратата зад себе си” започна да разговаря с тях.
Коя “врата” беше затворил Лот?
Вратата към плътта или вратата към Бога?
Несъмнено, вратата към Бога, защото остави двамата си гости и излезе при духа на Содом. Лот затвори вратата към Бога и се отвори за внушенията на Содомския дух. А те се изразяваха със следващите му думи към жителите на Содом:
“Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми…” (Битие 19:8)
Как ви се вижда подобна “жертва” от страна на Лот? Угодна ли е тя на Бога? Какво значи това, че ще закриляш гостите си, когато си готов да дадеш дъщерите си на обезчестяване? Готов ли е Бог да приеме такава “цена” за гостоприемство? Кой баща би дал чедото си, за да мърсуват с него и да изливат семето си върху него? Несъмнено – само човек, вързан и атакуван от духа на Содом. А със своята изповед, Лот всъщност каза на този дух да вземе дъщерите му и да прави с тях каквото си поиска.
Колко е хитър дяволът! Той прие жертвата на Лот и ние ще видим как се възползва от думите му по-нататък. В онзи момент отново Божията Милост погледна на Авраамовия братанец и Бог заповяда на ангелите Си да приберат Лот отново вътре “зад вратата”:
“…мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи и затвориха вратата…” (Битие 19:10)
Имали ли сте досега такъв поглед на онова, което се случи с Лот?
Ако не сте, приемете го, защото Библията е духовна книга и ние трябва да изваждаме скритото от Бога знание за духовните реалности. В онзи момент Бог наказа Содом и Гомор, а Лот се избави от наказанието. Но имаше нещо, от което той не можа да се избави. И това бе неговата жертва пред духа на Содом. Той предаде дъщерите си под властта на този дух и въобще не се замисли за последствията. А последствията бяха тези, че духът на Содом създаде свое духовно потомство, като беляза с печата си дъщерите на Лот. Нека видим как се реализира този печат:
“А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас (затова пък има дух – б.а.) според обичая на цялата земя. Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога влезе. На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе, та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана…” (Битие 19:30-35)
Ето такова беше последствието от “жертвата” на Лот. Духът на Содом увековечи потомството си с чреслата на Авраамовия братанец. А това беше огромно беззаконие пред лицето на Бог, защото в “Книгата Левит” изрично е заповядано:
“Никой да не приближи при никоя своя кръвна роднина, за да открие голотата й. Аз съм Йеова. Голотата на баща си, тоест, голотата на майка си, да не откриеш…” (Левит 18:6-7)
Но нека продължим и видим какъв беше резултатът от блудството на двете дъщери с баща им:
“Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. И по-старата роди син и го наименува Моав; той и до днес е отец на моавците. Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той и до днес е отец на амонците…” (Битие 19:36-38)
Ето, че от активността на духа на Содом се появиха родоначалниците на две племена. Племето на моавците и племето на амонците. Аз ви моля да оставим настрана генеалогията (наука за произхода на родовете) и да настроим умовете си в духовното, което ще открием в активността на тези племена, защото с тяхната изява духът на Содом държи изключителни позиции в света. Затова Бог с пророческото Си Слово заявява против Амон и Моав:
“…заклевам се в живота Си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, и амонците като Гомор, място, завладяно от коприви и солници, – вечна пустота;…” (Софония 2:9)
В края на тази първа глава вярвам, че сте разбрали какъв е проблемът на Лот. Той беше непоследователен в отстояването на Божията Воля. Той прегърна в сърцето си похотта и користолюбието, за да завърши безславно живота си, а името му да стане нарицателно за негативния живот на вярващия човек.