3. ПРИЗВАНИЕТО НА ТАВИТА

Скъпи мой братко! Ако има нещо, което те моля да направиш като промяна в целия си мироглед, то това е да се откажеш от големите неща и да започнеш да наблюдаваш малките. Защото колкото по-голям е Духът на Отца от човешкия дух, в толкова по-малките неща благоволи Небесният ни Баща. Ние няма да Го питаме защо така е определил благоволението Си, понеже Той не дава на никого отчет за Делата Си. По-скоро – в смирение и послушание трябва да се оставим, за да бъдем водени от Неговата ръка. Понеже времето днес е такова, че дяволът е решил да впечатли всички с огромните си неща. Така той е покварил мнозина и особено много човеците от страната на неограничените възможности. И има нещо фатално и обречено около тези, които ръкопляскат на всеки нов етаж от демоничното творение Вавилон и бързат да преместят офисите и филиалите си на още по-високо. А от толкова високо те никога няма да забележат действието на Отца в малките неща. Защото ако малките неща са нищожни, погледнати от първия етаж, то няма ли да станат невидими за поклонниците на високите небостъргачи?
Говоря ти за всичко това, защото Сам Исус ми показа благоволението Си върху една църква, която не е записана във Вавилонските регистри, но затова пък е жена по Сърцето на Исус.
Нека сега ти разкрия разговора, който имах с моя Господ. Понеже Той, необикновено развълнуван, дойде при мен и ми каза:
“Стефане, искам да ти говоря за онази Моя Невяста, в сърцето на която Отец е положил мисълта за Мене и Моята Небесна Дреха. Понеже Аз многократно съм ти показвал Моята Избрана и ти си виждал лицето й, както в моавката Рут, така и в слугинята от Сарепта Сидонска и дори в Мария Магдалина, за която Отец Ми ти говори, когато ти се разкриха тайните на Господната Пасха. Но сега Аз искам отново да те заведа на онзи връх, който веднъж вече ти показах във видение…”
След думите Си Господ разкри пред очите ми върха на Кармил. Сърцето ми отново видя пророк Илия, който бе коленичил и с молитва към Отца извикваше дъждовете на Святия Дух. Така отново станах свидетел как Божията Светлина и Слава скри Илия от очите ми, а в следващия миг, когато облак, колкото човешка длан се приближи до върха на Кармил, стана така, че от самия връх в облака скочи сърна и това беше мигът на самото Грабване на Църквата. Тогава Исус ме попита:
“Ти знаеш ли какво върши една сърна, в която Господ е видял Съвършената Си Църква? Няма ли тази сърна своите чеда? И не са ли те плодовете на нейното чисто благовестие?”
“Да, Господи Исусе! Твоята сърна непременно има родени чеда от чистото си благовестие. И аз вярвам, че всички чеда на тази сърна ще се огледат в най-прекрасните думи на един от най-прекрасните псалми:
“Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?” (Псалом 42:1-2) 
И тогава Исус продължи, като ми каза:
“Нека чистите и смирените Ми знаят, че днес, повече от всякога Небето благоволи в жертвата, която някога стори една от първите Ми сърни, а днес ще сторят и людете от последната Ми сърна. И това е жертвата на Тавита.
Ти спомняш ли си какво правеше Тавита пред лицето на Господа? Защото Тавита ще рече “сърна” и тя е дошла от Отца с призванието си и със съдбата си…”
Докато моят Спасител ми говореше, аз вече виждах пред очите си смирената Му слугиня. Виждах тази, която не даваше покой на клепачите си, докато вършеше Господната работа, а самото Слово Божие свидетелства за нея с думите:
“А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повикаха светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа…” (Деяния 9:36-42) 
И тогава Исус отново ми проговори, като каза:
“Днес много от чедата на пророческото благовестие са изнурени до краен предел. Понеже Вавилон ги обрече на човешко презрение, човешка злоба и човешка неблагодарност. Но Аз ще ги запазя и те няма да умрат. Защото последната Тавита на Господ няма да умре и наистина ще бъде сърната, която ще скочи в облака на Божията Слава. И ако древната Тавита живееше в Иопия, което ще рече “красивия град”, то и последната Тавита ще живее и пребъдва в красив град. Защото Аз ще й подаря Небесния Ерусалим и ще я въздигна в Слава, каквато подобава на смирена слугиня и покорна жена.
А на всички, които искат да бъдат, като нея, сега казвам:
Не спирайте да проповядвате Моето Небесно Спасение!
Не спирайте да заявявате против нечестието на Вавилон!
Не спирайте да говорите за Моята Небесна Дреха!
Защото тогава непременно Отец Ми ще утвърди делото на ръцете ви и молитвите на сърцата ви.
А сега нека да ти покажа последното велико Дело, което ще извършат родените от Мене…”