1. ВИДЕНИЕТО СЪС СЛЯПОРОДЕНИЯТ ПРОСЯК

Братко мой! Скъпи ми приятелю!
Ти знаеш ли какво значи в някого да се явят Божиите дела?
Това значи, че ако Господ до този момент е бил славен, то от тук нататък ще бъде прославян. Защото едно е да славим Господ, а съвсем друго – да Го прославим. Защото славенето излиза от човеците, а прославянето върши Божият Син в сърцето ти.
Нека сега ти кажа, че когато Господ вдигна духа ми в Живото Евангелие, то тогава забелязах как Той вървеше напред с учениците Си, а аз вървях няколко метра по-назад. И ето, че учениците Му се спряха, а един от тях, като протегна ръка и сочеше седнал просяк, запита Исус:
“Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?”
А Исус отговори:
“Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина съм на света…”
След последните Си думи Господ се обърна към мен и ме попита:
“Разбра ли думите Ми? Прие ли ги сърцето ти? Проумя ли защо, като гледах този сляпороден човек, Аз заявих, че Моите трябва да вършат делата си, докато е ден?”
“Господи, Аз зная, че много преди Твоите ученици да видят слепия, Ти вече беше го видял. И не само беше го видял. Но Ти Самият започна да гледаш през неговите очи и видя в каква тъмнина са вързани те. Ето защо вярвам, че когато каза, че иде нощ, когато никой не може да работи, Ти имаше на предвид именно тъмнината, която щеше да залее света чрез религиозния дух на дявола. И Ти, Господи, знаеше, че както се чувстваше този сляпороден човек, така щяха да се чувстват всички, които са сменили Светлината на Сион за религиозната тъмнина и мракобесие…”
“Точно така е! И този отговор на устните ти в никакъв случай не излиза от твоето сърце. Той иде от Сърцето на Отца Ми, а ти си блажен, защото плът и кръв не ти откриват дълбоките тайни на това видение. Виж тогава последните Ми думи. Когато съм в света, Светлина съм на света. Защо казах и тези Мои думи?”
“Господи, аз зная, че Ти вече беше решил в сърцето Си да спасиш този сляп човек, като му дадеш зрение. Нещо повече – аз съм сигурен, че още от началото на служението Си Ти знаеше, че ще се срещнеш с него, понеже Отец Ти е изявил всички, в които ще се явят Твоите и Неговите дела…”
“Отговори правилно! Затова продължи да гледаш това видение. Защото сега Господ твоят Бог ще направи нещо чудно…”
След последните Си думи Господ отново стана част от видението. И аз видях как Той се наведе над слепия просяк и седна до него, а учениците Му повдигнаха рамене, понеже недоумяваха какво е решил Исус. А Господ, като се наведе над самата прашна земя, простря ръка над нея и започна да събира прахта накуп. И когато събра достатъчно, просто плю в прахта, а след това с показалеца Си започна да разбърква плюнката Си заедно с прахта. След това Той отново и отново плюеше, докато продължаваше да разбърква получилата се вече кал. Накрая, когато прецени, че е свършил каквото трябва, пред втрещените погледи на учениците Си загреба калта с показалеца Си и започна да маже очите на слепия човек. И след като обилно ги намаза, просто му каза:
“Иди, умий се в къпалнята Силоам…”
Послушал думите Му, просякът стана и като потропваше с тояжката си, за да следи пътя, се отправи към самата къпалня. А тогава, в самото видение, Господ отново дойде към мен, като ми каза:
“Можеш ли да проумееш какво стори твоят Господ?
Защото, погледни на видението и забележи, че стореното от Мен накара учениците Ми да изпаднат в недоумение…”
Действително, че стореното от Исус никак не беше разбрано от учениците Му. На някои от тях то дори не се нравеше и те бяха сложили ръка на устата си. Затова Му казах:
“Господи, погледнато отстрани Ти наистина извърши странни неща. Защо Ти трябваше да плюеш на земята и да правиш кал, както плюят малките деца?”
Исус се усмихна на въпроса ми, а после каза:
“Ако не се обърнете като дечицата никак няма да влезете в Царството. Но ако погледнеш с очите на Отца Ми ти ще видиш нещо повече от малко дете в твоя Господ. Затова погледни във видението каква е реакцията на останалите зрители. Виж фарисеите, виж книжниците и свещениците, които Ме следваха…”
След думите на Исус видението сякаш, че стана още по-богато. Защото очите ми наистина забелязаха множества от фарисеи. Те сочеха с гневни погледи към Спасителя и ръкомахаха ожесточено всред тълпата. Но най-интересното беше, когато Святият Дух ме подбуди да гледам устните им. Аз забелязах, че всеки път, когато тези устни се отвореха, от тях излизаха пръски от кал. А калта летеше на всички страни и се полепваше по онези, които ги слушаха. И докато гледах тази интересна подробност на видението, в сърцето ми дойдоха думите на Всевишния, Който чрез пророка Си казваше:
“Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще река: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…” (Исайя 57:19-21)
Исус погледна към сърцето ми и каза:
“Забелязваш ли колко точни думи на Отца Ми положи Святият Дух в сърцето ти? Понеже Бог е, Който създава плода на устните и дава мир на изцелените. Но забележи, че Същият Този Бог, Който дава плода на устните, никак не се ангажира, че Неговият плод ще бъде в устата на нечестивите. Защото тя непременно ще е като развълнувано море, което изхвърля тиня и кал. И ето такава кал ти видя да хвърчи на пръски из устата на фарисеите и книжниците. Помисли тогава защо и Аз реших да Си направя кал? Защо плюх на земята и направих кал, като намазах с нея очите на сляпородения? Нима би видял в това някакъв опозоряващ факт за твоя Господ? Нима Господ твоят Бог би паднал на нивото на онези, от чиито уста излиза кал, та и Той да прави такава кал? Защо всъщност Аз Си послужих с калта? И защо я намазах върху очите на слепия?”
Слушах думите на Исус. И някъде из най-дълбокото на сърцето ми започна да просиява. Стана толкова светло вътре в мен, че в самата Светлина аз виждах прекрасния отговор и Небесно откровение. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Ти искаше това Твое знамение да послужи за предупреждение на всички. Защото, когато помаза с кал очите на слепия, Ти изрично му заповяда да отиде и да измие очите си в къпалнята Силоам. Ето защо Ти не виждаше решението за проглеждането в калта, а в измиването на калта. Ти искаше да покажеш на всички ни, че докато на земята има нечестиви, чиито уста изхвърлят тиня и кал, то и дотогава ще се раждат сляпородени духовни човеци. Защото човек непременно трябва да осъзнае калта, която стои пред очите му, за да се освободи от нея и да прогледне. И именно затова Ти направи кал и я намаза на очите на слепия…”
В следващия миг, след като изслуша думите ми, Исус стана необикновено сериозен. Тогава Той ми каза:
“Нека всеки, в чието сърце има Дух от Духа Ми, Вяра от Вярата Ми и Живот от Живота Ми, да осъзнае дълбокото, което Святият Дух ти даде като отговор на въпросите Ми. Защото непременно калта е ослепителят на човешкия дух. Тя е тази, която затваря духовните очи, за да отвори докрай плътските. И именно затова Аз направих кал и я намазах на очите на слепеца, за да покажа както на Моите (на които в тайно разкрих знамението Си) така и на останалите, че проглеждане има само тогава, когато падне калта от очите. Защото калта отговаря на религиозното мислене, което нито е пръст, нито е вода, но е смесено така, щото да се получи именно тиня и кал. Забележи тогава как реагира сляпороденият, когато му намазах с кал очите и го пратих в къпалнята Силоам…”
След думите на Исус аз видях как слепецът вече влизаше в къпалнята Силоам, и като загреба с шепи от водата, уми очите си. И точно в този миг, след като калта падна, очите му се отвориха и той прогледна и започна да подскача и да се радва за ужас на онези, които вече бяха станали свидетели на Христовото знамение. Това накара тълпата до къпалнята да се раздвижи, а някои от тях се приближиха при човека и го запитаха:
“Как ти се отвориха очите?”
А той отговори:
“Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах…” (Йоан 9:11)
И тогава отново Господ се приближи до мен и ме запита:
“Забелязваш ли, че за току-що прогледналия Аз съм просто “Човекът, Който се нарича Исус”?…”
“Да, Господи! Забелязвам това. И си мисля, че едва ли подобава на благодарни устни да говорят за Теб, като за някакъв човек, който се наричал Исус. Защото едва ли е важно как биха се нарекли човеците. По-важно е той да Те разпознае, като Господ…”
“А не е ли същото и днес? Не са ли мнозина онези, които са като човеци, които се наричат Исус? Не говорят ли уж от Мое Име, когато всъщност говорят от себе си? Не са ли пълни събранията им именно със сляпородени, които са свикнали на всичко човешко, но не са вкусили нищо Божие. Виж тогава, че за току-що прогледналия има надежда. Защото който е прогледнал, той непременно ще Ме види…”
След думите Господ се намери във видението при къпалнята. И като се приближи при прогледналия, попита го:
“Ти вярваш ли в Божия Син?”
А той отговори:
“А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?”
А Исус каза:
“И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е…”
След последните думи на Исус от очите Му започна да излиза Небесна Светлина. А прогледналият, като погледна на Светлината, прие я в сърцето си, а след това тихо и развълнувано падна на коленете си и каза:
“Вярвам, Господи…”
Исус докосна с ръката Си коленичилия, а след това отново се обърна към мен и каза:
“Виждаш ли, момчето Ми, че когато върху очите я няма калта, то тогава Моята Светлина влиза безпрепятствено в сърцето? Но дали е така за всичките? Защото мнозина Ме следват, но колко Ми се покланят и действително Ме изповядат за техен Господ?
Забележи във видението какво правят онези, които не разбраха нищо от знаменията на Човешкия Син…”
Очите ми отново бяха във видението от Господ. Аз забелязах, че около Него имаше тълпа от фарисеи. А Исус провокира тази тълпа, като изрече думите:
“За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…”
Погледнах на фарисеите и забелязах, че всички до един имаха един и същи белег върху лицата си. Той беше такъв, че очите им бяха покрити с кал. Те уж гледаха, но не виждаха. Един от тях се приближи към Спасителя и калните пръски заизхвърчаха от устата му. А в самата кал аз разпознах въпроса му:
“Да не сме и ние слепи?”
Исус погледна към калните очи на фарисея, които бяха плътно затворени и дори сякаш циментирани от калта. А след това отново хвърли поглед към къпалнята Силоам и каза:
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате: Виждаме, грехът ви остава…”
След думите Си Господ се обърна към мен и ме попита:
“Разбра ли сега колко различни са нещата в Живото Евангелие от онова зазубрено евангелие, което пълни джобовете на кариеристите? Разбра ли от видението, че когато Господ очакваше от фарисеите да паднат на колене и да побързат да влязат в къпалнята Силоам, те самите демонстрираха калта от която са ослепени и не искаха да признаят, че живеят в тъмнина? Та кой от тях би плюл на гордостта и самочувствието си, че е просветен и издигнат? Кой от тях би се отказал от уважението на човеците и от почитта на богаташите?
Разбира се, че никой!
Но именно такова е днешното време! Защото къпалните на Отца Ми са пълни с изцеляващата и освобождаваща Сила на Святия Дух. Но мнозина са твърде горди с дипломите си и титлите си. Така калта от очите им се втвърдява, за да ги циментира завинаги във властта на заблудата. И те няма да признаят, че са слепи, но поради тях още много ще се раждат сляпородени.
Колкото до Моите, които не човек, а Сам Господ е научил да познават Гласа Му, то на тях ще дам да разпознаят къде днес се намира къпалнята Силоам. И всеки, който я разпознае, ще види и разбере, че тя е пълна с колурий, който изцелява очите. Затова нека сега те вдъхновя с поглед и върху нея…”
След последните думи на Исус видението със сляпородения човек се прекрати, а аз седнах да запиша скъпоценните думи на моя Спасител. Нека те бъдат за теб онази Светлина от Сион, с която ще видиш портите на Небесния Ерусалим и Царя на Сион във всичката Му Слава. Амин и Амин!