3. ОТЪРСИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ СИ

Скъпи ми братко! Аз моля Господ Исус да избави сърцето ти от всяка тщеславна мисъл, която би те накарала да си вярваш, че заслужаваш светлия и чист висон. Понеже, ако някой би заслужил нещо, то това нещо би му се полагало по право. Но когато искаш нещо, което не ти се полага, а силно го желаеш, то тогава, най-често ще кажеш на онзи, от когото го искаш:
“Позволи ми да имам това или онова…”
Така е, нали? Помисли тогава, че за мига на сватбената вечеря с Агнето, “Откровението” коментира следното:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8)
Виждаш ли писаното? Проумяваш ли го?
Словото ти казва, че Бог позволява на Църквата да се облече със светлия и чист висон, а не просто, че Църквата е платила цена да го притежава, тоест, отново Божията Милост е изиграла решаващата роля. И само Бог в Неговия Суверенитет ще посочи достойните за такова обличане. Но днес мнозина са така екзалтирани и превъзнесени от висона, който са облекли, (и който въобще не им е по мярка) щото си мислят, че едва ли има светила, по-достойни от тях за подражание. Всъщност – ето такава е била кражбата на душевния човек, който се е облякъл с обещанията на Словото, но не е отдал Слава на Бога и по тази причина се е извратил в мъдруването си и не се е очистил от стария човек, но е допуснал душевната му изява да владее стопроцентово над целия му живот. И когато Бог ти даде слово, за да изобличиш такива за гордостта и надменността им, можеш със сигурност да очакваш жестоки удари, целящи да отнемат Мира в сърцето ти, целящи да те разколебаят и върнат назад. Но ето такива удари, такова разколебаване и връщане назад Господ не желае да имаш. Понеже Словото Му говори друго. И именно за това друго Спасителят отново ме извика при Себе Си, като ми каза:
“Аз искам да гледаш на Моя Мир, като на най-скъпото в сърцето си. Аз искам вярващите в Името Ми съвършено да опазят Мира, който им давам. За съжаление мнозина не устояват на атаките на света и дявола. Те губят Мира Ми и после много трудно го връщат в сърцата си. Затова нека сега изпитам сърцето ти с видението, което ще ти дам, понеже е изпит не само за теб, но за всички, които се наричат с Моето Име…”
Докато ми говореше, Исус вече беше поставил духа ми на особено място. Двамата с Господ вървяхме по път, който влизаше в някакво селце. Така, съвсем скоро, пред очите ми изникна първата къща. И там Господ ми каза:
“Ако искаш влез в къщата и виж как ще те посрещнат…”
Така аз послушах Господ и почуках на вратата. Съвсем скоро отвътре ми отвориха. Така влязох. И понеже в ума ми бяха твърде живи много стихове за Мира, реших да постъпя по възможно най-библейския начин. Отворих устата си и казах:
“Мир на този дом…”
Човекът, който ми отвори, каза едно кратко “Амин”. А аз внимателно разгледах както човека, така и къщата. Така забелязах, че Троицата я няма в къщата, ако и човекът да носеше превъзходни дрехи. Веднага ми стана ясно, че ще общувам с душевния човек от предишното видение. И в момента, в който отворих устата си, за да му говоря, стана така, че цялото ми същество се измени и аз усетих как Светлината на Господ Исус буквално се вселява в мен и Неговите думи застават на устните ми. Видял промяната ми душевният човек се измени и лицето му стана злобно и пълно с презрение. Той каза:
“Вън от къщата ми! С такива като теб ми е забранено да общувам…”
Думите му ме удариха и смутиха. Тогава Светлината на Господ напусна сърцето ми и аз се усетих наранен. Излязох от къщата, като за довиждане получих трясък от шумно затваряща се врата. Не знаех какво да правя и как да се държа по-нататък, понеже сърцето ми се сви и бях под влиянието на непоносима болка. Тогава изневиделица до мен отново се появи Господ, като ми каза:
“Видя ли какво се получи? Получи се именно обратното на това, което съм ти заповядал в Словото Си. Ти изгуби Мира в сърцето си и позволи да те наранят стрелите на дявола. И знаеш ли защо точно така се развиха събитията за теб?”
“Не, Господи!”
“Виж тогава думите Ми. Понеже в Евангелието Си казах:
“И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете. А когато влизате в дома, поздравявайте го. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият Мир; но ако не бъде достоен, Мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град…” (Матея 10:11-15)
Първото, което трябваше да направиш, е да Ме попиташ кой е достоен на това място. Но ти веднага започна с поздравите, без да си сигурен, че онзи, когото поздравяваш, е достоен. Виж тогава и нозете си. Какво забелязваш по тях?”
Погледнах към краката си и се ужасих. Те бяха дотолкова омърсени в прах, щото бях сигурен, че мърся Божието Присъствие. Тогава паднах в коленете на Господ и Му казах:
“Прости ми, Исусе! Моля Те, премахни прахта от нозете ми…”
А Исус ми каза:
“Не е проблем да премахна прахта от нозете ти. Проблемът е друг, а именно този, че всички бързо се научавате да разпознавате пръстта, а само малцина се научават да разпознават прахта. Понеже, кажи Ми, ако пръстта олицетворява плътска похот и плътски мисли, то какво олицетворява прахта?”
Слушах въпроса на Господ и не можех да Му отговоря. Тогава Исус се смили над немощния ми ум и отново продължи да ми говори, като казваше:
“Нека ти помогна да разбереш това видение…”
След думите Си Той се наведе и загреба с ръката Си шепа пръст и я хвърли към Небето. Така пръстта, която Исус хвърли, се вдигна нагоре, а след това отново падна на земята. А Той ме попита:
“Забеляза ли колко бързо пръстта падна на земята?”
“Да, Исусе! Тя падна буквално за една секунда…”
“Ето това отговаря и на твоята християнска опитност, че за една секунда ще разпознаеш плътските от духовните. Но що се отнася до прахта, то нека двамата с теб влезем в мазето на тази къща, от която те изпъдиха…”
Така двамата с Господ съвсем незабележимо за човека в къщата влязохме в неговото мазе. И там, през едно малко прозорче аз виждах как в мазето влиза слънчева светлина. А Господ протегна показалеца Си и каза:
“Виж сега как по протежението на дирята, оставена от слънчевия лъч, плуват хиляди малки прашинки. Те не падат веднага на земята, но блуждаят и витаят из въздуха, накъдето си поискат. И ето това е прахта. Тя така се смесва с въздуха, че твърде често човеците я дишат. И когато тази прах бъде заплашена, то тогава хилядите малки прашинки се съюзяват помежду си, за да омърсят нозете на благовестителя и проповедника, изпратен по Моята Воля. В това отношение болката от прахта е по-страшна от болката, която би ти донесла пръстта. Понеже пръстта бързо пада на земята, докато прахта обича да се лепи. Затова знай, че:
Прахта е религиозното лицемерие, с което мнозина оправдават стоенето си в този свят, но едновременно с това мамят Моите пратеници! Тази прах е способна да омърси и най-чистите нозе!
Затова заповядвам на всичките Си последователи:
Отърсете прахта на религиозното лицемерие от нозете си. Понеже прахта е опитът на пръстта да лети и витае из Небето, но в същината си да си остане пръст. Прахта е опитът на плътския човек да се покаже духовен. Той винаги ще те зашемети с много прахоляк и ще се опита да изговори един милион думи, с които да ти покаже колко е богоугоден, но в миг на изобличение ти сам ще разбереш, че си бил докосван не от Божии думи, но от пръст, която си е повярвала, че може да лети към Небето. И понеже за Моята Любов бе писано, че:
“…всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…” (I Коринтяни 13:7)
…то и затова Моите люде години наред ходят с нозе, покрити от прах, покрити от всички религиозни думи, на които не свидетелства Святият Дух. Затова заповядвам към Святите думи от Апостола Ми Павла за Коринтяните, да прибавите и други, в които пак той казва:
“И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата…” (Филипяни 1:9-11)
А сега, Стефане, кажи Ми:
Стана ли вече любовта ти изобилно просветена и всячески проницателна? Стана ли ти вече ясно, че не можеш да разкриваш сърцето си и да даваш святи неща на кучета и бисери на свинете, само защото са готови да викат “Амин”? Понеже тяхното “Амин” ще бъде прахта, която ще полепне по нозете ти. И тяхното религиозно лицемерие ще бъде измама за сърцето ти, която по-късно ще се опита да ограби Мира ти…”
Слушах Исус и за кой ли път се убедих, че съм сляп за Неговите истини. Затова Му казах:
“Господи, аз съм събирал купища от прах в дома си и досега не е имало такава прахосмукачка, която да ме изчисти от религиозното лицемерие. Но ето сега разбирам, че именно тази прах е била причината да изгубвам Мира си. Понеже съм викал и плакал пред Небето, като често съм обвинявал и Тебе. Понеже не съм знаел и не съм могъл да си обясня защо стотици и хиляди са ми изпращали писма с хвалебствия и затрогващи думи, а после са се обръщали, като неверен лък, и цялата прах от писмата им ми е носила скръб и гонение…”
Господ се усмихна на думите ми. А после ми каза:
“Ето, Аз съм с теб сега и до вечни векове. Аз съм с Моите сега и до вечни векове. Но не е във Волята на Отца Ми да се полепва по вас всичкото религиозно лицемерие, всичкото ласкателство и двуличие. Защото рано или късно всяка прах отново пада на земята. Рано или късно всяко лицемерие лъсва в пълна сила, защото е писано, че:
“…човек се изпитва чрез онова, с което се хвали…” (Притчи 27:21)
И ако някой се е хвалил пред теб с любовта в сърцето си и с богоугодния си живот, но е останал безплоден и зъл, то тогава думите му са били прах, а не Дух и Живот. Ето тази прах пада в нозете и се опитва да ги омърси. А ако искаш отново да се върнеш към пътя и призванието, заповядани ти от Мен, трябва да отърсиш прахта от нозете си за свидетелство против религиозните лицемери. Защото за всяка празна дума, за всяка от хилядите прашинки те ще отговарят в съдния ден. Понеже от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш. И за всички, които са послужили на дявола, за да ограбват Мира на Моите Избрани, в пълна степен ще се окаже съдбоносен стихът, който казва за тях:
“Затова, както огнен пламък пояжда плявата, и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота, и цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, и презряха думата на Светия Израилев…” (Исайя 5:24)
И прахта на всички тези лицемери и духовни убийци непременно ще бъде пометена от вихрушката на пламенния Божий Гняв. Ето това трябва да ти донесе Мир. Защото няма беззаконие на земята, което да е скрито от очите на Отец Ми. Няма прах, на която Той ще забрави да отдаде в Деня на Страшния Си Съд. Единствените, които ще избегнат възмездието, ще са онези, които се покаят и приемат изобличението на Пророческия Ми Дух. На тях Аз ще дам нещо повече от опрощение. На тях Аз ще дам Плода на Моя Мир и ще ги науча как да Ме придобият в сърцата си…”
След последните Си думи Господ прекрати видението, което ми даде и аз усетих как в духа ми дойде прилив от ново помазание. Помазание, което щеше да ми даде не просто Светлината и присъствието на Господ, но Плода на Неговия Мир в сърцето ми.