2. ПРАЗНИКЪТ НА ГОСПОДНИЯ ДЕН

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия всяко от виденията, свързани с петте празника в Небесния Ерусалим, аз искам да ти кажа още няколко думи за абсолютната разлика между Небесното и земното, между Празниците горе и празниците долу. Живеейки в света на лукавия, земните човеци са напълнили земните си дни с различни по смисъл и по съдържание поводи. Поводи, които се наричат празници. Поводи, които земният човек употребява най-често, когато иска да се наяде, да се напие, или да поноси новите си дрехи и излъсканите си обувки. Не минава и ден на земята, без да чуеш, че е празник за нещо си. Без значение дали е религиозен, професионален, държавен, личен или социален. Важното е да се празнува. Важното е да се яде, да се пие и да има поводи за всякакво самочувствие и причини за всякаква гордост. Ето затова, като безумни в безумието си, човеците определят стотици дни от една календарна година като дни на това или онова. А всъщност – ако и човеците да смятат дните си за свои – всичките дни са Божии. Всичките дни са един кредит на Милост от Отца, сиреч, време за промяна, за покаяние, за очистване, за осветяване, за отвръщане от греха и приближаване към Правдата. Да започнеш да разпиляваш този милостив кредит или да го раздробяваш на празнични или непразнични дни е твърде голямо безумие. Безумие, за което някога Апостол Павел предупреди в посланието си:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11) 
Когато един Христов Апостол, познат и изявен от Небето, като най-просветения от слугите на Исус, заявява, че е възможно напусто да се е трудил между човеците, то неговите думи са още една причина да погледнем – всеки в битието си. И да видим как същото това битие буквално гъмжи от слаби и сиромашки учения. Учения, които задължават да пазиш дни и седмици, месеци и години. Учения, зад които стоят духове, които по естеството си не са богове, но демони. И ако ти мислиш, че един религиозен или какъвто и да е празник е твърде безобиден, за да го разглеждам като демонична измама, то аз ще ти кажа, че една от главните цели на Сатана през всичките векове на земното му управление е била именно тази:
Да мачка и притиска душите на земните човеци към света, който му е предаден и към земята, на която живеят!
Защото същият този дявол, извратен, изгонен и лишен от Вечните Празници на Небето, желае да лиши от тях и човешките сърца. За да не може никога нито едно сърце да вкуси от чистата радост на Сион и от тържеството на Небесното Спасение. Но ти тук отново си спомни какви са думите на пророк Исайя. Защото той не ти каза да гледаш към календара на стената и да търсиш с поглед празничните дати. Друго ти каза той:
“Погледни на Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище…” (Исайя 33:20) 
Може би ще ме попиташ защо трябва да видиш Ерусалим като безмълвно заселище? Та не е ли по-добре в него да има празничен шум, хваление, веселба? Всъщност, думите на пророка са по-дълбоки от привидната им простота. Защото всички ние сме заобиколени от твърде много земни празници. И всеки от тях е бил шум от шума, глъч от глъчта и вик от виковете на целия свят. Но когато с очите на сърцето ти видиш Небесния Ерусалим като безмълвно заселище, то тогава, скрит в Святия Дух, ти непременно ще си оглушал и ослепял за света. За да закопнее сърцето ти по онова, което е горе и е скрито от очите и ушите на целия свят. Ето така Господ направи и мен да ослепея и оглушея за света. И застанал до Него и гледащ на скъпоценния диамант, който представляваше Небесният Ерусалим, аз прострях ръцете си към петте му сияния, като казвах на Исус:
“О, Господи мой! Дай ми сладката радост и велика привилегия да преживея всеки от тия Небесни Празници. Защото сега сърцето ми иска да празнува с Тебе, да се радва в Тебе, да тържествува в Тебе…”
В отговор на думите ми, Спасителят се усмихна нежно. А след това ми проговори, като казваше:
“Знаеш ли защо ти давам тези видения чак след толкова години на слугуване и посвещение? И можеш ли да си спомниш какви бяха думите на Господаря към онези Негови слуги, които умножиха талантите Му?”
“О, Исусе! Господарят каза с голямо удовлетворение и на двамата Си слуги:
“Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в Радостта на Господаря си…” (Матея 25:21) 
“А какво е Радостта на Господаря? Не е ли тя Неговият Личен Празник, в който Той допуска и Верните Си слуги? Разбираш ли тогава, че причината да бъдеш въведен на всеки от Небесните Празници е именно във Вярността, с която Ми слугуваше?
А какво е Вярността, момчето Ми? Не е ли тя онова постоянство, смирение и усърдие, с които наистина си заслужил правото да влезеш на Празника на Господаря си? Ето, казвам ти, че ти донесе на Господаря си много повече от десет таланта. И затова сега имаш заслужен достъп до всеки от петте Празника на Небесния Ерусалим.
Тръгни тогава след Мен. Защото сега ще те въведа на първия от Празниците. Защото той е Празникът на Господният Ден…”
След последните думи, Господ ме прегърна и така двамата полетяхме към първото от сиянията на Небесния Ерусалим. А колкото повече се приближавахме към Божия Град, толкова по-възхитено и възрадвано ставаше сърцето ми. Защото онази първа Небесна лилия, (както се виждаше отдалеч) вече се превръщаше на огромен събор от хиляди Божии праведници, облечени в бели дрехи. Прегърнали се един друг, те светеха с такъв възторг и в такова тържество, щото всичките ми думи бяха слаби да опишат тяхната радост и тяхното блаженство. Но ето, че накрая Исус се появи сред тях, а това ги доведе до съвършено безмълвие. Вперили погледите си в Господ, те безмълвно Му казваха, че Го обичат повече от всичко и че Той е тяхното Слънце, тяхната Светлина и техният Вечен Живот. А тогава Господ простря ръката Си към един от празнуващите, като ми казваше:
“Виж и проумей защо Моите братя, събрани тук, празнуват Празника на Господния Ден. Виж и проумей защо в думите на псалома за тоя Празник е писано:
“Тоя е Денят, който Господ е направил; нека се радваме и се развеселим в Него…” (Псалом 118:24) 
Ето, че Господ вече докосваше праведника Си, като разгърна с ръка светлата му дреха. Така, отсред гърдите на празнуващия заблестя звезда. А това ме накара с вълнение да попитам Исус:
“Какво ми даваш да видя, Спасителю?”
А Господ ми проговори:
“Давам ти да видиш същинската причина на тоя Мой брат, за да бъде участник в Празника на Деня Господен. А какво виждаш ти да блести отсред гърдите му?”
“О, Исусе! Аз виждам Твоята Зорница…”
“А какво е Зорницата? Не е ли тя светило, което свети на тъмно място, докле се зазори и настане Съвършен Ден?”
“Да, Господи мой! Така е!”
“Спомни си тогава Моите думи, които касаят именно този Празник. Защото в Евангелието Аз ви казах:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша…” (Матея 13:43) 
И какво проумяваш ти сега, като гледаш блясъка от Зорницата в сърцето на тоя Мой брат?”
“О, Господи! Аз проумявам, че Зорницата е извършила съвършено делото си в сърцето на тоя праведник! Тъй щото Ти Си Зорницата в сърцето му, но също така Ти Си и Слънцето на тоя Празник. И аз сега напълно разбирам, че на тоя Празник Ти празнуваш в сърцата на всичките човеци и сърцата на всички човеци празнуват в Теб! Зорниците празнуват, понеже съединени на тоя Празник са станали Слънце, а Слънцето празнува с тях, понеже се оглежда в сърцето на всеки като Зорница!”
Последните ми думи накараха Исус да се усмихне, да докосне с ръка гърдите ми и да ми каже:
“Някога Аз заповядах на слугата Си Павел да запише в посланието си:
“Нощта премина, а Денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял Ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта…” (Римляни 13:12-13) 
И тъй, ако Денят не просто вече е наближил, но свети и блести във всичката Си Сила, то няма ли Зорници по земята да свидетелстват за Него? Няма ли Божиите чеда да ходят благопристойно в белия Ден, облечени в бялата Ми дреха? И няма ли Моите да си спомнят обещанието на Господ, дадено и чрез друг Негов Апостол:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и Зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19) 
Помислете тогава!
Не изпратих ли Словото на Божия Пророчески Дух до сърцата на всичките човеци и до събранията на всичките църкви?
Не ви ли смутих с Божиите изобличения? Не ви ли просветих с Моите видения? Не ви ли направих непоколебими за Моя Отец и за Неговата Воля? Разбирате ли сега защо удържах очите на пророка Си будни и сърцето му – готово всякога да провежда Светлината Ми? Не затова ли, за да изгрее Зорницата в сърцата ви? Не затова ли, за да ви събера на Празника на Деня Господен?
Кой от вас тогава би празнувал дните на земята, та да изгуби Деня на небесата? И кой би ходил по пирувания и пиянства или по блудства и страстолюбия, та да омърси дрехата Ми?
И най-вече:
Кой от вас би отказал да върши дела, чисти като Моите, та да заслужи обещанието Ми в “Откровението”:
“И ще му дам Зорницата…” (Откровение 2:28)
Но ето, казвам на всички онези, които искат да се намерят на Празника на Деня Господен:
Зорницата е Светлина Господна в сърцата на тия, които живеят в Небесните места и в Святия Дух! А Светлината Господна е Господното Слово, изявено чрез слугите на Господния Дух!
Нямате ли тая Светлина, която да ви издигне от земята, нямате и Зорницата, с Която да празнувате на небесата!”
След тези последни думи Исус се съедини с празнуващите около Него. Тогава видях чудо, което надмина всичките ми представи за Съвършенство. Защото Зорниците на всичките мои братя събраха лъчите си в Сърцето на Исус. А Исус, като протегна ръцете Си към Хълма Сион и към Престола на Отца, казваше Му:
“Святи Мой Отче! Аз и Ти Едно сме с Нашите люде!
Приеми възторга, любовта и радостта на чедата Си, Боже Мой! Защото всичките Ни Зорници блестят като звезди до вечни векове! Събрали лъчите си в Твоето Слънце! За да бъдат вестители на Деня, Който Ти Си направил!”
В отговор на Исусовите думи Отец прие лъчите от ръцете Му, като казваше:
“Исусе! Сине Мой! Ден на Вечността Ми и Светлина на народите! Празнувай всред Зорниците, както Слънце празнува всред Небето, обиколено от Светила на Вечна Правда! Защото от век на век и от род в род Ти ще Си Господният Ден, а Зорниците – вестители на Светлината Ти!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Излез в някоя тиха и безоблачна нощ и погледни нагоре към Небето! Виж звездите, които блещукат безмълвни! Виж светлината им, която никога не угасва! Виж колко високи и недостижими са те за света! Виж как светът и похотите му преминават, а звездите остават да светят! А след това приеми в сърцето си Празничния Глас на Духа, Който ти казва:
“Остави се от света долу и възлюби Небето горе! Ела духом горе, за да празнуваш с Исус! Защото, ето, Светило от Деня е дошло в духа ти и Зорница от Небето се е зазорила в сърцето ти! Мракът не може да я схване, и светът не може да я угаси! И тя е твоята покана от Небето за Празника на Господния Ден! Амин и Амин!”