1. ВИДЕНИЕТО С РЕКАТА НА ЖИВОТА

Знаеш ли по какво можеш да различиш слепия от зрящия?
Именно по това, че единият вижда, а другият – не!
Аз не зная какво виждат днес многото християни, но смея да твърдя, че най-удивителното и скъпоценно отношение, което Господ би показал към някого, идва тогава, когато християнинът преживява видение в духа и сърцето си. Защото видението е съвършената изява на Духа на Мъдрост и на откровение. Изява, която отключва тайни. Изява, която отваря врати. Изява, която разпечатва пророчества.
Една от болките в сърцето ми, с която аз трябваше да живея в продължение на години, беше болката на моето неразбиране как действа Словото вътре в човешкото сърце. Аз написах много книги, но никога не разбрах как чрез тях Бог върши Делото Си в човешките сърца. Това ми тежеше. Това ме караше да се чувствам непълноценен. Защото съвсем ясно виждах как се оформиха двата лагера. Едните – които приемаха Словото на Пророческия Дух и то се вселяваше в тях богато, за да ги възрасти и направи победители на вяра. И вторите – роптателите, хулителите и лицемерите, които с късането и изгарянето на книгите ми побързаха да си направят застраховка “Вавилон”. Застраховка, която им осигуряваше и ще им осигурява до определено време живот без гонение, но с поощрения и подаръци от самия дявол.
Затова аз застанах на молитва пред Исус. Молех Му се и исках от Него да ми разкрие защо едните бяха напоени от водите на Пророческия Дух, а другите се задавиха и ги изплюха. В отговор на молитвата ми Господ дойде при мен с голямо Помазание и Присъствие. Той докосна сърцето ми като ми каза:
“Стефане, колкото и вярващият да вижда определени неща от областите на Духа, той все пак остава сляп за много други, които не вижда. И след десет години изобилно напояване от изворите на Духа, ти отново си пред Мен на молитва, защото не виждаш онова, което виждам Аз. Ти не виждаш защо едни те приемат, а други те хулят. Ти не виждаш защо едни се радват на Словото, което ти давам, а други го плюят и избълват от устата си. Но ето, сега съм при Теб, защото Небето повече от всякога иска да живеете при Мен с вяра. А до Мен не се стига лесно. Защото едно е Аз да дойда при теб в отговор на молитвите ти, а съвсем друго – ти да дойдеш при Мен, като изкачиш пътеките на Святостта и познанието. Отец така е устроил Пътя към Небето, щото на него да издържат само угодните на Сърцето Му. Останалите се връщат назад и никога не стигат в познаването на Истината. Затова сега ще ти дам да преживееш и изпиташ с духа и сърцето си такива опитности, каквито още не си преживявал и изпитвал. Тогава непременно ти ще разбереш защо обладаните от дявола не харесват Словото на Пророческия Дух…”
След думите Си Господ хвана духа ми и ме издигна много високо, до самия Небесен Ерусалим. Градът изглеждаше като вълшебна феерия от Светлина и Живот. От Хълма Сион към всичките домове на Небесните обитатели се изливаха вълни на Любов. Любов, чието докосване беше като води на планински водопад. Тя грабваше сърцето и то биваше разтваряно в самата нея. В тази Любов ти се чувстваш съединен с Бога и Неговия Вечен Живот. В тази Любов ти преставаш да мислиш за това кое е по-реално – твоето присъствие в Бога или Божието Присъствие в теб.
Тогава – по-красив и великолепен от всякога, Исус протегна ръката Си към мен и каза:
“Доведох те тук, защото искам да ти покажа Реката на Живота. И не просто да ти я покажа, но сърцето ти да вкуси водите й…”
След думите Си Господ ми показа самата Река. Видът й ме порази до дъното на сърцето ми, защото това сякаш беше плуващ кристал, по чист и прозрачен от всичко, което някога бях виждал в живота си. В този миг съжалявах за това, че някога Бог размеси езиците на човеците и им отне езикът на Небето. Защото величието и прекрасното въздействие на Реката на Живота не можеше да се обясни със земни думи. И човешки дух, живеещ затворен във веригите на тялото, няма в себе си онзи небесен набор от слова, с които да изкаже възхищението си. Реката на Живота беше най-чистото от чистотата, най-святото от Святостта и най-нежното от нежността на Бога. Водите й изглеждаха така, сякаш сред тях си бяха дали любовна среща всички възможни светлини на дъгата, които пулсираха и се разбягваха по върховете на вълните, а при плисването им на брега се разпиляваха на хиляди малки искри. От двете страни на самата Река растеше Дървото на Живота и неговите листа и плодове излъчваха същата светлина, която беше и в Реката. А Господ се наведе до самата вода, като ми каза:
“Ела, загреби с шепите си и пий от Любовта на Отца!”
Коленичих при самата вода и я докоснах с ръце. А с духа ми стана нещо странно. Защото ръцете ми станаха толкова по-бели и прекрасни от останалия ми дух, колкото в онзи миг Исус бе по-бял и прекрасен от мене. Това ме изненада и аз за миг дръпнах ръцете си. Тогава Исус се усмихна и на Лицето Му дойде такава благост и Любов към мен, каквато Той не беше ми показвал. А след това ми каза:
“Не се чуди, че ръцете ти станаха толкова бели и светли, колкото са и Моите. Защото това е Реката на Живота. Във водите на тази Река пулсира копнежа на Отца да направи всеки от вас, като Мен. Затова загреби с шепите си и пий от Любовта на Отца!”
Загребах с шепите си и след миг вече пиех от водата…
Това беше най-превъзходната наслада, която някога духът ми беше получавал от общението с Божията Благодат. Един неизмеримо по-блажен и прекрасен вкус от всичко, което някога бях вкусвал. Този вкус те караше да протегнеш ръце отново и отново. И да пиеш, да пиеш, да пиеш, без никога да пожелаеш да спреш. Тогава от дълбочините на сърцето ми изплуваха прекрасните стихове на псалома, който казваше:
“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти. Ще се напоят от най-доброто на дома Ти. И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина…” (Псалом 36:7-9) 
Докато с цялото си същество преживявах огромното благоволение от Исус, аз със сигурност знаех едно – че не искам да си тръгвам, че искам вечно да остана там, при брега на светлия развълнуван кристал. Струваше ми се, че ако Исус ме отдели от тази Река, аз никога повече няма да я зърна и да пия от нея. Затова попитах моя Спасител:
“Господи, кажи ми, с каква сила Ти се отдели от тази Река, за да слезеш сред нас и да приемеш образ на Човек? Та аз не мога да се откъсна от това място. Аз не искам да си тръгвам оттук. Тук всичко е блажено и много по-реално от затворения в грях и тъмнина свят…”
А Исус ми каза:
“Нали знаеш, че това е видение? Нали ти казах, че искам да опиташ от нещата тук, защото съм те довел, за да дадеш на братята и сестрите Ми пълното знание как да имат дял от Реката на Живота и от Дървото на Живота, което расте от двете й страни?
Но има Сила, която да те накара да потърсиш изгубените. Има Сила, която да те накара да приемеш образ на слуга. Затова влез след Мен в Реката на Живота, за да видиш накъде тече тя…”
Така Исус хвана ръката ми и ние влязохме сред самата Река. Така аз усетих, че Реката имаше свое мощно течение, което по невидим начин те караше да му се покориш и да се оставиш на волята му. Исус видя размислите ми и отново каза:
“Остави се на Реката на Живота и виж къде ще ни отведе тя…”
Аз се отпуснах, държейки ръката на Господ и ние просто заплувахме, защото течението ни грабна в себе си. Не след дълго видях как Реката се превръщаше във гигантски водопад, който падаше надолу и водите му бяха буйни и величествени. Така, образно казано, двамата с Господ Исус полетяхме надолу, в самия водопад. А водопадът напускаше границите на Небето и водите му слизаха надолу и надолу. Надолу слизахме и ние. Не след дълго ние вече бяхме на земята, а падащите води на водопада вече влизаха в коритото на друга река, този път течаща на земята. Мястото беше особено, защото само на метри от тази река имаше палми и пясъчни дюни, така че водите на реката прорязваха самата пустиня. В този миг, след огромното вълнение което преживях, Исус ме погледна и каза:
“Сега вече си в една друга река. Сега вече си в едни други води. Затова погледни водите и Ми кажи:
Как ти изглеждат те?”
Погледнах водите и забелязах, че това вече не беше онзи прекрасен кристал на Рая. Не! Това бяха води, в чието течение сякаш имаше остриета на мечове, които проблясваха сред вълнението. Сякаш по протежението на самата вода се стрелваха хиляди ножове. И там, без да дочака отговора ми, Исус отново ми каза:
“А сега загреби от водата и я опитай на вкус…”
Протегнах шепите си към водата край нас и загребах от водата, а след това пих от нея. Вкусът на водата сякаш ме удари през лицето, така щото гримасата ми не закъсня. Това беше горчива вода, стократно по-горчива от хинин. Тя караше онзи, който я пие, да побърза да я изплюе. И аз с усилие попитах Господ:
“Какво стана, Исусе? Къде изчезна онази Небесна сладост? Защо тази вода е толкова горчива? И кой може да устои на вкуса й и да я пие?”
Исус се усмихна, сякаш въобще не забелязваше гримасата ми и каза:
“Ти можеш да устоиш на водите й и да я пиеш. Защото Отец те призова в тези води и напълни сърцето ти с тях. Колкото до усещането, което ти дадох, то нарочно допуснах да изпиташ онзи вкус от водите на тази река, както го изпитват всички, които Ме оставиха и похулиха. Защото ето тук са водите на Мера. И людете, водени от Пророческия Дух, непременно трябва да пият от тези води, ако искат да се нарекат Божии чеда. Защото пътят към Реката на Живота непременно преминава през водите на Мера, така, както пътят към сладостта непременно минава през пътя на горчилката и пътят към радостта през пътя на скръбта.
Сега разбираш ли защо мнозина побързаха да изплюят Словото от Пророческия Дух и да те обвинят, че носиш дух на огорчение? Може ли някой да пие от водите на Мера и да не роптае? Може ли някой да вкусва от Божиите изобличения и да вижда Божието огорчение и да не побърза да закорави врата си с измамна гордост и високоумие? Но как да пият горчивите води на Мера онези, които не знаят, че Бог бичува всеки Свой син, когото приема? Можеш ли да съучастваш в Божията радост, ако не понесеш Божията скръб и огорчение?”
Слушах Господ и всичките Му думи. А после Му казах:
“Господи, чак сега разбирам, че Небето е твърде високо от земята и че опитностите са абсолютно различни. Защото колкото е сладка водата от Реката на Живота насред Божия Рай, толкова е горчива водата от реката на Божиите изобличения сред онези, които живеят на земята и любят света. Защото сладостта е за Небето и Небесните, а изобличенията – за земята и плътските. И сега, когато се сещам за библейския разказ, показващ водите на Мера, си напомням и писаното, което гласи:
“Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера). Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади…” (Изход 15:22-25) 
Исус отново се усмихна и добави:
“Колко от вас имат мъдрост да виждат в Духа Ми? Колко от вас имат смирението да признаят пред Господ своя Бог, че са се отклонили в поклони пред света и дявола и именно по тази причина са дошли на място, където водата вече е горчива?
Не можеш да вървиш в пустинята на този свят и да искаш да намериш сладките води на Святия Ми Дух. Защото Святият Ми Дух не е светски дух, та да свидетелства на пясъците на греха и суетата.
И когато Отец Ми изпрати пророците Си всред църквите, то какво се случи? Не стана ли така, че Господното общество стигна до водите на Мера?
И понеже измамно бяха заблуждавани от дявола и пустинята им се струваше Райска градина, то и затова надигнаха своя ропот срещу Пророческия Дух, когато вкусиха от водите на Мера. Те наистина бяха горчиви за тях. И ще останат горчиви дотогава, докато не изоблича всички отстъпили и не им дам да изпият до дъно чашата с Божия пелин. Но ще дойде миг, когато Аз ще дам Дух на такова моление и ходатайство върху пророците Ми, тъй че и те, подобно на Моисея, ще извършат писаното. А какво е то?”
“Господи, писано е за Моисея, че:
“…той извика към Господа, и Господ му показа дърво, и като го хвърли във водата, водата се подслади…” (Изход 15:25)
А Исус продължи с въпросите Си към мен:
“Какво ли дърво е показал Отец на слугата Си? И какво дърво показах и Аз на теб? Дали е васански дъб или ливански кедър?”
Самите въпроси на Господ блестяха с такава светлина от устата Му, щото аз имах отдавна отговора в духа си. Затова казах:
“Господи, там, горе, в самото видение, аз видях не само Реката на Живота, но и Дървото на Живота от двете й страни. Ето защо аз вярвам, че когато Твоите люде приемат Твоите изобличения и пият горчивите води без ропот, то тогава непременно Ти ще подсладиш Словото, което даваш на слугите Си пророците и цялото Господно общество ще вкуси от сладостите на Господ…”
В следващия миг Исус с твърде сериозен Глас ми каза:
“Ето, Господ твоят Бог говори и думите Му са Верни и Истинни. Господ твоят Бог призовава всичките Си люде на всяко време и място, като им заповядва:
Престанете да роптаете против слугата Ми и горчивите води, които Отец е наложил във вдъхновените от Него книги, дадени на църквите! Престанете да хулите и обвинявате слугата на Отец Ми в дух на огорчение! Защото ако не бяхте ходили в пустинята на вавилонското тщеславие, не щяхте и да пиете от горчивите води на Мера. Но понеже грехът ви стана твърде голям пред Лицето на Отца Ми, то и затова Той спомни древното Си Слово и наложи да се пият горчивите води на Божия Пророчески Дух, нежели се покаете и възвърнете. Защото Отец Ми каза в Словото Си думи, които вие забравихте, но Аз ще ви припомня.
И ето думите на Господ вашия Отец:
“Понеже оставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него, но ходиха по упоритостта на своето сърце, и подир ваалимите, както ги научиха бащите им. Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, и ще ги напоя с горчива вода…” (Еремия 9:13-15)
Кой от вас днес ще откаже Пелина на Отца Ми? Кой от вас ще презре Пасхата Господна, дадена при Изхода от Египет? Кой от вас ще опорочи и оплюе повеленията на Отца Ми? Не каза ли Отец Ми на всички, които освободи в онази нощ от Египет:
“През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат…” (Изход 12:8) 
Знайте тогава от Господ вашия Бог, че ако Аз съм безквасният Хляб, пророците на Отца Ми са горчивите треви. И Словото на Пророческия Дух няма да стане сладко дотогава, докато Отец Ми има причини против вас и вие имате причини против Него. Защото днес се подвизава същото поколение, родено от същия противен на Отца Ми дух. Поколение, за което пророкът писа:
“С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, с мерзости Го раздразниха до гняв. Пожертваха на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха знаели. На нови богове наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха; а ти не помисли за Канарата, Която те роди, и забрави Бога Създателя твой. Видя Господ и огорчи се, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; и рече: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са поколение развратено, чеда, в които няма вярност. Те Ме раздразниха до ревнуване с онова, което не е Бог, с кумирите си Ме разгневиха…” (Второзаконие 32:16-21) 
След последните Си думи Господ отново се обърна към мен и каза:
“Виждаш ли, Стефане? Не би имало горчиви води и треви, ако Господ твоят Бог не е раздразнен до ревнуване. Но ти сам помисли кога се стига до ревнуване и защо Господ твоят Бог е ревнив Бог…”
Замислих се върху думите на Исус и Му казах:
“Господи, един мъж би ревнувал жена си тогава, когато не е сигурен в нейната вярност…”
А Исус добави:
“Ето така Аз днес ревнувам много църкви, защото съм абсолютно сигурен в тяхната невярност и блудство. И понеже не дойдох да наруша Закона, но да го изпълня, то нека в следващото видение, което ще ти дам, се разкрие напълно как ревността Господна отново и отново ще наложи върху църквите-блудници горчивите води на Мера, които са Словото на Божия Пророчески Дух…”
Господ млъкна и прекрати видението Си към мен, а Святият Дух нахлу със сила към сърцето ми, за да запиша всичките скъпоценни думи на моя Спасител. Моля се Богу да внимаваш на тях, защото те ще ти донесат живот и стихът от “Притчи” ще стане съдба за сърцето ти:
“Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите…” (Притчи 15:31)