6. ВИДЕНИЯТА С АВРААМ И ПАВЕЛ
(ИЛИ КАК СЕ СЪКРУШАВА ДУХЪТ НА МАМОН)

И така, скъпи ми братко, ангелът Господен направи видението със съдебния процес да се прекрати и само след миг бях въведен от него в съвършено бяла стая, където ме чакаше Господ Исус Христос. Като Го видях, аз паднах на коленете си и Му казах:
“Господи, голяма е милостта, с която ме даряваш. Моля Те, нека бъде върху мен ръката Ти и Съвършената Ти защита, понеже Сатана не би искал съдържанието на тази книга да се увеличи и тайните му да станат явни…”
Исус ме погледна и се усмихна. А после каза:
“Няма нищо тайно, което да не стане явно, и скрито, което не ще се открие. Но има много явни неща, които трябва да станат тайни, и открити, които да се скрият…”
Думите на Господ ми се сториха дълбоки. Затова отново Го попитах:
“Кои са, Господи, явните неща, които трябва да станат тайни, и откритите, които да се скрият?”
Господ се приближи и погали главата ми. А после каза:
“Човешкото сърце е твърде явно, а трябва да стане тайно. То е твърде открито и трябва да се скрие. Понеже Сатана винаги наблюдава сърцата на човеците и така отдалече приготвя стратегиите и тактиките си против хората, като ги поразява там, където са най-лабилни и уязвими. Когато вие мислите за нещата на този свят, тогава вратите на сърцата ви са отворени за света и всичко, що е в света. Тогава сърцето на човека е явно за дявола. Той вижда копнежите му, слабостите му, пораженията му и знае как да владее над такова сърце, понеже то е явно за него. Затова запомни от твоя Господ дълбокото духовно правило:
Явните сърца никога не могат да победят тайния дявол, но тайните сърца винаги ще победят явния дявол! Когато ти си явен, дяволът работи в тайно. Когато ти си таен, дяволът работи явно.
И силата на твоята вяра е именно в това:
Да Ми позволиш да те скрия в тайно, та отдалеч да виждаш явния дявол!
Всеки, който умре за света и всичко, що е в света, живее в тайно, защото животът му е скрит в Мене. Тогава и дяволът става явен, защото е духовно различим от Присъствието на Отца Ми.
Всеки, който е жив за света и всичко, що е в света, живее явно, защото животът му не е скрит в Мене. Тогава и дяволът става таен, защото не можеш да го различиш от света, в който живееш.
Разбираш ли всичко това, момчето Ми? Разбираш ли, че само когато си скрит в Бога можеш да забележиш атаките на противника?”
Господ много пъти ми беше давал дълбоки и мъдри напътствия, но тези, последните, които получих от Него, наистина поразяваха с дълбочината си. Тогава Му казах:
“Господи, укрепи сърцето ми и го научи как да пребъдва в тайно, в Самия Теб!”
Тогава Исус ми каза:
“Нека те разведа из Небесното Царство, за да ти покажа две от най-богатите стаи, които някога е възможно да видиш…”
Така Господ хвана ръката ми и само след миг ние се озовахме сред Небесния Ерусалим. Самият град бе разположен на Хълма Сион, и колкото по-нагоре се изкачваха нозете ми, толкова по-прекрасни и впечатляващи ставаха домовете на Небесните обитатели. Ето, че накрая Господ се спря и ме въведе в удивителна и прекрасна стая. Тя беше пълна с най-голямото възможно изобилие от скъпоценни камъни и благоухания. Тогава Исус се наведе и вдигна в ръката Си прекрасен скъпоценен камък, като ми каза:
“През цялата история на света Сърцето на Отца Ми е слушало думите на милиарди човеци. През цялата история на света Бог е отговарял на молитви и е благославял Своя народ. Но в този камък са скрити думите на Неговия слуга Авраам, които донесоха най-голямата възможна радост в Сърцето на Отца Ми.
Искаш ли сега двамата с теб да станем отново участници на това събитие, когато слугата Му Авраам изрече думите си?”
“Да, Исусе! Искам това!” – отговорих аз. Тогава Господ хвана скъпоценния камък и го постави пред очите ми. Почувствах се залян от Небесна светлина и само след миг отново видях Господ до себе си. След това станах участник и в самото видение. Виждах Авраам който възрадван благодареше на Небето, а около него беше пълно с народ. Имаше възбуда и радост в очите на хората около Авраам. Явно, че те бяха преживели нещо, свързано със самия Авраам. А Господ ми каза:
“Погледни сега оня високопоставен мъж, който се приближава към Авраам. Виж и онези, които са с него…”
Погледнах и видях мъж, който по изгледа си беше цар, защото носеше корона. Но зад самия него, или по-точно – над самия него видях духът на Мамон и самият Луцифер, които заедно се приближаваха към Авраам. Тогава се досетих, че Исус ми дава видение, свързано с победата на Авраам, когато той освободи племенника си Лот. А пък високопоставеният мъж с короната, несъмнено беше Содомският цар. Той се приближи към Авраам, а духът на Мамон буквално се всели в духа на царя, като го накара да изговори пред Авраам думите:
“Дай ми човеците, а имота задръж за себе си…” (Битие 14:21)
Погледнах към Авраам и видях как Светлината на Отца преливаше в духа му. Той погледна на Содомския цар с такова презрение и с такава власт в погледа си, щото вдигна ръката си към Небето и му каза:
“Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Авраама…” (Битие 14:22-23)
След думите на Авраам стана нещо чудно. Защото докато той говореше, самата Божия Светлина изпълни устата му и се превърна като острие на меч. И този меч изхвърча и се заби в сърцето на Мамон с такава сила, че духът на светското богатство се килна на страна и падна, а пък Луцифер извъртя лицето си настрани. Содомският цар не разбра нищо от станалото, но от самото видение блаженството на Бога преизпълни сърцето ми. Тогава видях до себе си усмихнатият Исус, Който ми казваше:
“Рядко Божии хора са говорили Божии думи с такава власт и сила, че самият Меч на Духа да се забие в Божиите противници. Но ето тук беше силна победата на Авраам. Ето тук и именно в това – че сърцето му беше в тайно и така направи дявола явен. Скриете ли сърцата си в Мен, непременно ще забележите как целта на Мамон винаги е била да накара Божиите хора да се продадат за пари, да проповядват за пари, да пишат книги за пари, да освобождават пленници за пари. Тогава всяка такава победа на Божиите люде се осуетява, понеже вече е била покварена от Мамон. Защото никак няма да те ползва никакво дело към Бога, ако в крайна сметка го направиш за тридесет сребърника. Днес много от чедата Ми се впечатляват от богати църковни служения, които са се поклонили на Мамон и така са придобили земния блясък и пари. И никой не иска да разбере, че за Сатана е безразлично какво ще проповядваш и колко от демоните му ще изгониш, когато вече си направил поклон пред духа на Мамон. Ето затова твърде скоро идва мигът, когато мнозина ще Ми кажат:
“Господи, не в Твоето ли име пророкувахме…”
А духът на Мамон ще бъде обвинител против такива и ще им каже:
“Да, но го направихте за моите пари и за моите поощрения…”
Други ще дойдат и ще Ми кажат:
“Господи, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела?”
Тогава отново ще ги посочи Мамон и ще каже:
“Нима справедливият и Свят Господ ще позволи в Небето Му да живеят нови търговци, след като преди това е изгонил старите? Ще направи ли Йеова компромис с кваса на Луцифер, след като е проклел и отхвърлил самия Луцифер?”
Слушайки Исус аз просто извиках, понеже ревността ми пламна:
“Господи, да не бъде!”
А Исус твърдо каза:
“И няма да бъде, Стефане! Защото именно такава е измамата на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Защото дяволът иска в края на дните, при Съда на Великия Ден на Моето Пришествие да има доволно много причини против целия Божий народ. А нима е Божий народ този, който се кланя на Мамона, а не на Святостта и Словото на Отца? Нима е Божий човек този, който вместо да вдигне ръката си към Небето и да отхвърли офертите на Мамон, протяга ръката си към земята и приема офертите му? Но ето затова ти дадох да видиш как изглежда един от най-прекрасните скъпоценни камъни в Небесното Царство, положен в една от най-великолепните стаи. Защото там е Лоното на Авраам. Там ще си отдъхне и всеки беден Лазар, който е отказал да се кланя на Мамона и така е останал без парите му и благословенията му. А богаташите, когато са на мъки в ада, ще гледат блаженството на Лазар и ще проклинат деня, в който са се родили, защото на Мамон е отредена честта да разпъва такива върху собствената си скала, както ти видя това при видението с Юда.
А сега нека да те заведа в другата богата стая на Небесното Царство, където блести не по-малко скъпоценен камък…”
След думите на Исус видението с живота на Авраам се прекрати и Господ ме въведе във втората стая. Всичко в тази стая ме порази. Тя имаше особено излъчване. Излъчване от невероятна чистота. Чистота, която няма земен аналог. Прозрачността в стаята беше зашеметяваща. Тя увеличаваше способностите на зрението, така че без усилие можеше да прочетеш малък текст от десетки метри разстояние. Тогава Господ ми каза:
“Малко човешки души са се качвали с такава чистота в Небето. Малцина сърца са придобивали такава чистота и съвършенство на земята. Знай, че това е стаята на Апостола Ми Павел. И тя е една от най-привлекателните стаи в Царството. Онзи, който влезе в нея, не иска да си тръгва. Един ден вие ще имате прекрасната привилегия да изпитате със сърцата си богатството и красотата на всички стаи в Небесното Царство. Но ти сега виж камъкът, който ще ти покажа, понеже е един от най-скъпоценните в Цялото Небе и няма Светия, който не би искал да преживее докосването от неговата кристална чистота…”
След думите Си Исус вдигна камъка и го сложи в ръцете ми, като каза:
“Приближи го до очите на сърцето си, за да го видиш…”
Взех камъка и го приближих до сърцето си. Тогава видях, че вътре, от самия камък ме гледаше Господ Исус. Стана така, че аз виждах Исус – веднъж пред мен, и веднъж – в самия камък. Не можех дори да кажа кое усещане бе по-реално. Дали усещането от Исус, Който стоеше срещу мен или усещането от Исус, Който ме гледаше от камъка. Затова попитах Господ:
“Исусе, какво е това вълшебство? Та то Те прави реален вътре в самия камък…”
А Исус ми каза:
“Павел знаеше в Кого вярва. Павел знаеше Кого иска. Павел знаеше как да Го поиска. И затова Го получи. А сега виж и прочети думите, които Небесният Ми Отец прие като Свято благоухание от Павловите уста и сърце…”
Погледнах навътре в самия камък и сякаш Образът на Господ ме грабна и дръпна, и само след миг бях във видение. Виждах Павел коленичил и лицето му – обляно в сълзи. Той държеше пергамент и пишеше с перото си върху него. И ето думите на онова, което Павел пишеше, скъпи ми братко:
“Но това, което беше за мен придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет. Само Христа да придобия…” (Филипяни 3:7-8)
В следващия миг видението се прекъсна, а Господ стоеше до мен, като ме попита:
“Коя беше придобивката, която Павел счете за загуба?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Павел беше фарисей, напреднал в юдейската религия с висок ценз и диплома. Образованието и дипломата винаги са се считали за придобивка в света, но ето, че Павел ги отчете като загуба…”
Исус се усмихна и каза:
“Правилно отговори, но не напълно според както очаквах от теб. Но ти виж другото, за което Павел пише на Филипяните. Защото той казва, че заради Мен е изгубил всичко и счита всичко за измет, само и само Мен да придобие. Ти можеш ли да Ми посочиш призив в Евангелието, в който да призовавам някой да изгуби всичко заради Мен?”
“Да, Господи Исусе! Такъв е случаят, когато Ти каза на богатия младеж:
“Иди, продай имота си и раздай на сиромасите. Дойди и Ме следвай…”
А когато някой продаде имота си и раздаде на сиромасите, той губи всичко заради Теб. Така и Павел изгуби всичко заради Теб…”
“Да, така е! Но той продължава, като казва, че всичко счита за измет, само и само Мене да придобие… Какво значи да счетеш всичко за измет? Кои неща в твоя дом ти считаш за измет?”
“Господи, това са излишните неща в дома ми, които ми пречат и ме дразнят. Това, най-вече е ежедневният боклук, който трябва да се измете с метлата и да се изхвърли навън. Защото точно за измет става дума, сиреч, за нещо, което се измита…”
“А кое подразни Павел, та да счете не някои неща за измет, но всичко да счете за измет? С какво си приличат всичките неща на света?”
Отговорът проблесна в ума ми и затова казах:
“Ами с това, Господи, че се купуват с пари. И така, следователно, са под прицела на духа на Мамон…”
“Точно така, момчето Ми. Ето затова ти дадох видението с Павел. Защото този Мой слуга имаше мъдростта да проумее, че духът на Мамон е мотивиран да купува всичко. Той купува постове и титли. Той купува съвести и убеждения. Той купува абсолютно всичко, което нечестивите човеци искат да му продадат. Нещо повече! Самото Слово Божие му отваря врата за подобно действие и Отец е допуснал това, за да изпитва сърцата на всичките човеци. Виж тази отворена врата в “Еклесиаст” и разбери, че тази беше причината Павел да счете всичко за измет…”
Господният пръст вече беше посочил стиховете от Словото и те светеха в сърцето ми. Нека сега ти ги прочета, скъпи ми братко:
“Угощения се правят за веселба и виното весели живота, а парите отговарят на всичко…” (Еклесиаст 10:19)
Едва бях прочел стиховете, когато Господ пак започна да ми говори:
“Защо мнозина решиха, че щом парите отговарят на всичко, те отговарят и на вярата в Бог? Защо решиха, че ако парите отговарят на всичко, то всичко се постига с поклони към Мамон?
И ето това е трагедията не само за света, но за последните поколения християни, които пуснаха духа на света в събранията си и сърцата си. Те превърнаха парите от средство в цел и така попаднаха под прицела на Мамон. Те се отказаха да вярват, че Отец Ми може да прибави всичко, ако се търси първо Неговото Царство и решиха, че е по-добре да вярват на Мамон, понеже парите отговаряли на всичко.
Става ли ти сега още по-ясна духовната трагедия при такива? Става ли ти още по-ясно, че след един поклон към Мамона ще последва втори, след втория – трети, след третия – четвърти… Каква ще е сетнината на всичко това? Каква ще стане властта на Мамон, когато мнозина в Църквата му вярват и му уповават и дори го наричат “Исус”? Няма ли този мръсен и подъл дух да реализира някои от най-впечатляващите си древни проекти?
Но ето затова трябва отново да се върнеш на съдебния процес против духа на Мамон, за да разбереш и най-смъртоносната му яма за човешките сърца…”
Почувствах невероятно окриляване от думите на Господ. Нещо повече – разбирах, че никога повече няма да се върна назад, защото съвършената красота на Сион превзе ума ми и сърцето ми. Вярвам, че тя е превзела и твоя ум, за да се влюбиш в Спасителя и да пожелаеш Образа Му с цялото си сърце. Амин и Амин!