1. ТАЙНИТЕ СЪГЛЕДВАЧИ НА НЕБЕТО

Знаеш ли, братко мой, че има една дълбока тайна, за която вероятно никой не ти е говорил. Когато аз проумях тази тайна, то тогава сърцето ми се изпълни с радост, защото Бог ми даде голям достъп в Неговото Сърце. Нека ти кажа как разбрах тази тайна. Исус ме вдигна в небесните места и образно казано върна лентата на времето назад. Очите ми виждаха народа на Израил във времето след смъртта на Божия пророк Моисей. Аз забелязвах хиляди човеци и вътре в себе си знаех, че всички тези човеци имат своята съдба от Бога и Отца. Аз знаех, че Отец е записал живота на всеки от тези човеци още преди създанието на света. Но тогава забелязах и друго. Исус ми даде да видя две въжета. Едното беше светло въже от Светлина, което беше вързало само определени хора. Това бяха избрани хора, въпреки че на вид никак не се различаваха от останалите. Тогава попитах Господ, понеже изумлението ми беше пълно:
“Господи, какво е това светло въже от Светлина, което е вързало отделни човеци от Израил?”
А тогава Исус ми каза:
“Това са човеците, предузнати от Бога и Отца да попаднат в Свещеното Му Писание. Техният живот неотклонно следва линията на Божия Пророчески Дух, която докосва Началото и Краят. Понеже ако би трябвало Отец да показва живота на всеки от чедата на Израил, то светът не би побрал написаното слово. Но именно затова Отец е белязал със светлото Си въже само Избраните и Предузнатите да влязат със съдбите си в Свещеното Писание. И когато вие, водени с мъдростта на Святия Дух, започнете да се вдъхновявате от хората, вързани с това светло въже, то тогава силата на тяхната съдба става сила и на вашата съдба. Колкото до другите човеци, които са вързани с черното и тъмно въже, то това са онези, които Бог е приготвил като съдове на Гнева Си, тъй че, като забележите техния живот, да се отвратите от него и сетнината им да послужи за поука и предупреждение на бъдните поколения…”
Слушах Господ и нещо проблесна в сърцето ми. Тогава отново Го попитах:
“Значи ли това, Господи, че всички тези, които са вързани със светлото въже, изявяват невидимия Живот на Бога и Неговия Съвършен копнеж за живота на земята?”
“Точно така е! И в това отношение Библията не може да бъде история. Тя е постоянното действие на Духа на Отца и блажени са всички, чиито сърца биват вързани със светлото въже на Спасението. Защото който чете Словото Ми с Моите очи, той ще види на всяка страница от Писанието Живота на Бога и смъртта на дявола. Той ще види как едни биват спасявани от Живота на Бога, а други биват убивани от смъртта на дявола…”
Думите на Исус ме накараха да разбера, че Библията ни прави толкова по-зрящи, колкото по-слепи ни прави светът. Защото няма житейско състояние, ситуация или проблем, който да не е изявен във Вечно Живото Слово на Бога. Аз имах дълбока вътрешна нужда да бъда воден точно така от моя Господ в тази книга. Така видях, че древният Ерихон, който се беше изправил пред пътя на Господния народ, не е никак по-различен от днешния Ерихон. Защото онзи, древният, имаше високи крепости. И днешният също е с високи крепости. Онзи, древният, имаше цар. И днешният също си има цар. И ако към древния Ерихон водачът Исус Навин изпрати съгледвачи, то и към днешния Ерихон Водачът Исус Христос е изпратил съгледвачи… Нека това не те учудва, защото от този момент нататък аз ще говоря за тайните съгледвачи на Небето. Моля се на моя Господ да ти даде нужния разум и вдъхновение, та и ти да усетиш това светло въже, което аз видях във видението от Исус. Господ видя моето съсредоточаване над библейските стихове и ми каза:
“Искам от теб да хванеш светлото въже. И затова ще те вдигна в небесните места, за да видиш как библейските стихове днес са станали съдба за всички църкви на тщеславието и всички пратеници на Отца…”
След думите Си Господ просто докосна с ръката Си главата ми и аз се намерих над самият град Ерихон. Гледката на този град ме потресе. В една предишна книга за Божията Милост Исус ми беше дал да го видя, но сега впечатлението от него беше много по-различно. Този град беше опасан от високи крепости. Около самите крепости стояха войници на пост, въоръжени с мечове и щитове. Общото въздействие от непосредствената картина беше такова, че пиле не можеше да прехвръкне, без стражите да го забележат. Вътре, зад стените на този крепостен град, живееха стотици хиляди човеци. И от многобройните здания, вътре в самия град, се чуваше непрестанно “Алелуя” и “Амин”. А Исус ми каза:
“Наблюдавай този град, защото именно към него те изпрати Отец Ми. И в самото изпращане от Отец Ми ти имаше свидетелството, което мнозина други нямат. Затова прочети какво гласят библейските стихове за предприетото от Исус Навин…”
Погледнах на стиховете и прочетох записаното, което казваше, че:
“Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха…” (Исус Навин 2:1)
А Исус отново продължи да ми говори като казваше:
“Забелязваш ли сега, че Исус Навин изпраща не какви да са съгледвачи, но… тайни съгледвачи? Какво ще да рече това? Как да си обясниш днешната реалност над този град на крепостите? Няма ли и днес съгледвачите от Небето да са “тайни”?”
“Да, Господи мой! Непременно има такъв духовен паралел, въпреки, че все още ми е трудно да го разбера. Та нали Отец изпраща пророците Си, за да бъдат явни? Защо тогава в стиха съгледвачите от Небето са тайни?”
Исус се усмихна, а после каза:
“Пророците на Отца Ми винаги ще останат тайни. Понеже Божиите слуги са явни за Божиите хора, но за живеещите зад крепостите на Ерихон те остават тайни. Понеже, виж сега, че жителите на Ерихон имат на почит твърде явни човеци…”
Господ беше вдигнал показалеца Си и ми сочеше трибуна около която бяха събрани хиляди жители на Ерихон. А на нея се възкачи човек, който като вдигна ръката си, каза:
“Нека ръкопляскаме на един от най-явните пророци на Бога! Нека всички приветстваме името му!”
Многохилядната тълпа закрещя от възторг, когато на сцената се появи “явният пророк”, облечен във възможно най-скъпите дрехи и покрил ръцете си със златни пръстени. Така той започна реч, която аз не чувах, понеже не такъв беше прицелът на моя Господ. Защото Исус, като ме погледна, каза:
“Сега разбираш ли защо Божиите пророци са тайни, докато пророците на дявола – явни? Сега разбираш ли, че всеки, който е съгласен с крепостите на Ерихон, идва явно в този град и жителите го посрещат с възторг? Той не идва да изобличава или призовава на покаяние. Той идва да инжектира нови дози на религиозно самочувствие и така да закрепи още повече крепостите на Ерихон в сърцата на човеците. И кажи Ми – не би ли станал явен, ако всички изпадат във възторг от думите ти? Не би ли станал явен, ако хиляди пастири копнеят за присъствието ти и сеят финанси в стотиците ти офиси по целия свят? Но когато някой е изпратен от Отца Ми, за да заяви против нечестието на Ерихон и да покаже всичката му измама и фалш, всичките му поклони към Мамон, всичката му гордост и превъзнасяне, то тогава Божият пророк не може да не е таен. Понеже никой от вързаните и от обладани с религия няма да го разпознае като Божий пратеник. Ти сам видя, че тези, които сочат себе си и бързат да угаждат на греха на мнозинството, те са, които жителите на Ерихон приемат за явни.
Виж тогава духовния прицел в думите на Исус Навин. С каква задача Израилевият водач изпрати съгледвачите?”
“Господи, той ги изпрати да разгледат земята и Ерихон. Така е записано!”
“Така и трябва да бъде записано. Защото когато днес Отец Ми изпраща пророците Си, между които си и ти, Той също заповядва:
“Идете, разгледайте земята и Ерихон…”
Забелязваш ли в тези думи, че точно на Божиите пратеници е задължение да разгледат не само Ерихон, но и земята? И когато Отец Ми изпраща някого да разгледа земята, то това не доказва ли, че такъв не живее на земята, а в небесните места? Разбираш ли тогава, че Словото на Божия Пророчески Дух иде да изобличи всички, които живеят на земята или в Ерихон? Защото да живееш на земята ще рече да искаш земното, да мечтаеш за земното и сърцето ти да бъде притеглено от земното. Затова и Апостолът Ми Павел ви писа:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият Човек е от Небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението…” (I Коринтяни 15:47-50)
Кажи Ми тогава, Стефане! Разбираш ли що ще рече да разгледаш земята и Ерихон?”
“Да, Господи! Това ще рече да бъдат изобличени земята и Ерихон. Защото когато Отец разгледа земята и види всички тщеславни църкви, нароили се по нея, и когато Отец види гордия и богопротивен град на крепостите как пее и празнува в ден на тотално отстъпление, то тогава непременно този Ерихон е обречен да бъде разрушен и крепостите му да паднат в един миг…”
“Точно така, момчето Ми. Но вътре в Ерихон има жив остатък на Отца. Този остатък е пленен. Той въздиша и живее сред блудството на останалите. Но той е Божият остатък и именно към него Отец Ми е изпратил слугите Си, пророците. Затова и в библейския разказ съгледвачите на Исус Навин не останаха вън от Ерихон, но намериха приют при жена по Сърцето на Отца Ми. Така разбираш, че миг преди да въздаде на Ерихон от пламенния Си Гняв, Отец ще спаси и съхрани онези, които като блудницата Раав, приемат Словото от Божиите слуги, пророците. Докато това не стане и докато изсред Ерихон не бъдат възвърнати посочените от Отца, то и дотогава ще продължава ролята на Небесните пратеници и съгледвачи.
Блажени тогава онези, които ги приемат в домовете си и отворят сърцата си за тях! Блажена е блудницата Раав, защото Аз съм Господ, Който я измивам от блудството й, за да я въздигна високо пред очите Си.
А сега нека те заведа нататък във видението…”