2. ЗВУКОВЕТЕ НА МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
(СИЛАТА НА ВАВИЛОНСКОТО ЗАСЕНЯВАНЕ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
За изминалите години Исус ми даде щастието и привилегията да се приближа до Него. А когато се приближих достатъчно, то тогава проумях, че Силата на Небесното благовестие е скрита в онези проявления на Святия Божий Дух, които Словото ни разкрива, като определени музикални инструменти. Така сърцето ми забеляза Небесната Тръба, която Исус дава на слугите Си, пророците. Така забелязах и свирката, с която Божията Мъдрост праща Своите чеда, за да призовават на покаяние всред пазарищата на Вавилон.
“Свирихме ви и не играхте, ридахме, а не плакахте…” – тези думи са ти познати, нали? А не ти ли е позната и осмострунната Арфа на Давид, с която Божиите хвалители ще пеят Песента на Моисея и на Агнето при стъкленото море? Сам се убеждаваш, че Господ наистина е имал Своите помазаници на земята. И те са, които са изявявали Силата на Небесното благовестие, за да призоват и съберат Божиите чеда на Господния Хълм. И така да изпълнят писаното:
“Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата; защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, като светло греене по пладне, като росен облак в жетвена жега…” (Исайя 18:3-4)
Дали обаче всичките жители на света гледаха към Знамето на Хълма и чуха звука на Божията Тръба? Дали всичките човеци се възхитиха и покориха на Примера Господен, за да се оставят от земните си влечения, страсти и грехове? Не стана ли другото, а именно – че дяволът заложи на плътската похот, егоизъм и алчност на човеците? И под самия Господен Хълм той не им ли предложи звуците на друга тръба, на друга свирка и на друга арфа? Истината е, че никога не е имало по-грандиозно творение на сатанинското лукавство от оня златен образ, на който дяволът даде името “Исус”. Въздигнат през последните няколко десетилетия в страната на безграничния просперитет, този златен образ стана най-могъщ съблазнител на човешките сърца и души. Неговата валута стана царица всред всичките останали валути. Неговото благоденствие стана причина човеците да изоставят всичките си мечти по Небето и Небесния град на Исус. За да се появи формулата за човешко щастие, известна на целия свят като “американската мечта”. Мечта, която е силна да стигне до небостъргачите на Ню Йорк или до хотелите и казината на Лас Вегас, но която не може да пристъпи дори пред прага на Небесния Ерусалим.
Обществото, събрано край този златен образ на дявола, го нарече “Исус” и си създаде ново благовестие, което напълно да отговаря на мерзостта и запустението му. И както Небесното благовестие беше съпровождано от звуците на Божието засеняване, така и “благовестието” на Сатана беше съпроводено от звуците на собственото му засеняване.
Когато Господ Исус реши да ми покаже цялата музикална процесия на дявола, Той ме заведе в Божията съкровищница и постави пред сърцето ми златната Менора със седемте й огнени пламъка. А след това ми заповяда, казвайки:
“Гледай, Стефане! Гледай през Светлината и Огъня на всеки от седемте пламъка на тази Менора. Защото само човек, пълен с Любов към Бога, може да разпознае Истината и да я отдели от заблудата на дявола. Защото докато древните поклонници на Вавилон стояха в мрака на дявола и бързаха да се поклонят на златния образ на Навуходоносор, Седрах, Мисах и Авденаго стояха на колене пред Менората и виждаха през Светлината на седемте й пламъка цялата мерзост и беззаконие на древните люде.
И ето, Господ твоят Бог днес ти дава да гледаш през пламъците на тази Менора. За да разпръснеш мрака на последния Вавилон и да видиш музикалните му инструменти, пред които всички падат, за да се поклонят на златния образ, наречен “Исус”…”
След тези думи на моя Господ, вече гледах през първия от пламъците на Менората. И ето, че Святият Дух отведе погледа на сърцето ми при цялото човешко стълпотворение край последния златен образ. А тогава забелязах и първият от музикантите на Сатана, който беше тръбач. Държащ златна тръба в ръцете си, той я надуваше с всичка сила, тъй че звукът от тръбата излизаше като послание към сърцата на всичките човеци. И с това послание тръбачът вече им казваше:
“Аз съм вашия господ и бог. И сега изпратих пророка си, за да ви научи на пътищата ми и да ви доведе до мястото на славата ми и великолепието ми. Поклонете ми се всички, за да намерите мир и благоденствие на земята. Паднете пред образа ми и го приемете в сърцата си…”
Едва чули звука на тръбата, към златния образ на дявола пристъпиха хиляди човеци. И като протягаха ръцете си и докосваха златните нозе на идола, откъсваха си от тях парченца злато, като ги слагаха в сърцата си. А тогава златото в сърцата им мигновено се превръщаше в ръжда, която нападна на собствените им духове, като ги разяждаше повсеместно и моментално. Това ме накара да отдръпна лицето си от първия пламък на Менората и да попитам моя Господ с всичката скръб на сърцето си:
“Какво ми даваш да видя, Исусе? Та това е страшно и ужасно. Защото, чули звука на тръбата, всичките човеци се приближиха до нозете на златния идол и побързаха да си вземат златни парченца от него. А когато сложиха златото в сърцата си, те мигновено ръждясаха…”
В отговор на думите ми Исус проговори, като казваше:
“Нека всеки от Моите да знае, че звукът на Вавилонската тръба, е измамата на лъжепророка. Тази измама, за която е писано в “Откровението”:
“И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел…” (Откровение 19:20)
И ако искате да видите същинската сила на тази измама, то забележете, че всеки от поклонниците взимаше късче злато от нозете на идола. А за какво служат едни нозе, ако не да вървят по пътя? Знайте тогава, че с нозете на Човешкия Син вие тръгвате от река Йордан, за да стигнете до Голгота, а оттам – да умрете за себе си и да възкръснете за Небето. Защото такъв е Моят Път. Докато нозете на златния идол тръгват от поклонението пред дявола в пустинята до най-мрачните и проклети дълбини на ада. Тъй че никой от поклонниците пред златния образ, които са сложили късче злато в сърцата си, няма никога да намери Пътя на Правдата, понеже вече е тръгнал по пътя на беззаконието.
И ето в това е силен лъжепророкът и звукът на тръбата му. Защото той съблазнява всичките земни човеци, като им показва просперитета и богатството на слугите си, имащи златни тръби, златни служения и златен рейтинг. Но каква е сетнината им? И не каза ли Апостолът Ми Яков на всички тях:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни…” (Яков 5:1-3)
Ето, предупреждавам всичките Сионови пленници, че на тръбата на лъжепророка може да се противопостави само Тръбата на пророк. И ако искате да превъзмогнете над лъжеблаговестието на Вавилон, приемете благовестието от Сион! Защото Тръба се възправя против тръба!”
След последните Си думи Исус посочи към втория от пламъците, като ми казваше:
“А сега погледни през този пламък. За да видиш втората от мерзостите, с която дяволът привлича човеците към златния си образ…”
Послушал Господ, аз погледнах през втория от пламъците на Менората. И ето, че пред очите ми стоеше вторият от музикантите на дявола, който държеше свирка в ръката си. Така той наду свирката си, а звукът от нея се превърна в послание, с което той им казваше:
“Няма разум оня, който бърза да бяга от божието докосване и просвещение. Няма мъдрост оня, който откаже да се поклони на образа на бога и да стои в присъствието му. Поклонете се всички на образа му, за да се образовате и така да си придобиете мъдрост и разум. За да бъдете неговата мощна и благословена църква, която той издига като град на хълма и виделина на света…”
Дочули съблазнителния звук на свирката хиляди поклонници отново се завтекоха към златния образ. Но този път човеците се възкачиха върху нозете на идола, а след това продължиха нагоре, докато пристъпиха до самата му глава. И те, бъркайки в устата и очите на идола, изваждаха от тях дипломи и грамоти, като крещяха с огромно удоволствие:
“Ние сме образованите. Ние сме мъдрите. Ние сме разумните. Ние сме издигнатите и Исус свидетелства за нас, че сме погледът на очите му и говорът на устата му. Затова ще стоим в присъствието му и ще издигнем църквата му като виделина на хълма и като град, поставен нависоко…”
Думите им твърде много се харесаха на дяволския свирач. И той, като наду още по-пронизително свирката си, отново казваше:
“Покланяйте се, покланяйте се! И колкото по-голям е поклонът ви, толкова по-високо ще ви извиси господ. За да бъдете неговите уста и очи на земята…”
След последните му думи стълпотворението пред златния образ беше пълно. Защото избезумели и амбицирани повече от всякога, поклонниците бързаха да се възкачват при златната глава на идола, а след това да взимат от там скъпоценните си дипломи и грамоти.
Не можещ и секунда повече да гледам на тоталната мерзост, вършена от човеците, аз оттеглих лицето си от втория пламък на Менората, като казвах на моя Господ:
“Исусе! Не е ли страшно това? Та никой от тия измамени човеци не познава Сърцето Ти! Защото ако биха Те познавали, те скоро трябваше да разберат, че Пътят до Твоята Мъдрост преминава през Смирението. Но кой от тия иска да потъне, когато случаят му дава възможност да се издигне? Кой от тия ще иска да си спомни писаното от Апостол Павел:
“Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии, непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си. Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде Дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство…” (Ефесяни 1:15-18)
Та ето, че никой не иска да получи Дух на Мъдрост и на откровение от Отца, но всеки протяга ръце, за да получи диплома от златния идол…”
В отговор на думите ми Исус отново проговори, като казваше:
“И не би могло да бъде другояче при този златен образ. Тук дяволът лъже всички, които искат да царуват на земята, а не на Небето. Защото оня, който на Небето е цар, на земята е слуга. Но ако някой на земята е цар, то такъв е изгубил Небето.
Виж тогава дипломите на Вавилонската мъдрост. Виж грамотите, с които се купуват църковни постове и се раздават църковни титли. Има ли нещо по-съблазнително от това – да имаш документ от дявола, който те прави скъпо платен и високопоставен?
И ето затова при гласа на свирката всички търчат да се възкачат на идола. За да бръкнат в устата му и очите му и да вземат печатите на сатанинското благоволение.
Но Аз сега предупреждавам всички Мои, като им казвам:
Не можете да имате едновременно договор с дявола и договор с Бога! За единият от договорите непременно ще умрете! И ако искате да бъдете Мои очи и устни на земята, то се пригответе да потънете в Смирение, за да бъдете издигнати с Дух на Мъдрост и откровение. Защото Моите дипломи и грамоти не са хартия, но Пламенна Любов и Свято Миро, които не се придобиват в институтите и академиите на златния идол, но в Божието Светилище и пред Трона на Отца Ми.
Защо тогава и до днес се впечатлявате от дипломираните, а не видите, че Господ царува в смиреномъдрите? Не знаете ли, че този звук на дяволската свирка ще съблазнява до самия свършек? И не проумявате ли, че докато Господ образува Своите Си, дяволът ще образова неговите си? И до самия свършек тази съблазън на Вавилон, идеща от свирачите му, ще кара мнозина да се покланят на златния образ. За да станат религиозни кариеристи в царството на човешкото титулуване, препоръчване и дипломиране. Но ако е толкова страшно засеняването на Вавилонската свирка, то какво ли ще е въздействието на Вавилонската арфа?”
Въпросът на Исус беше подтик за сърцето ми, тъй че погледнах през третия от пламъците на Менората. Така видях оня, който държеше арфата. Той прокарваше пръстите си през струните й, като казваше на човешкото стълпотворение пред себе си:
“Бях издигнат при него, истинския бог. Аз видях рая. Бях в Едем и познах славата му, величието му, изобилието му. И сега той ме прати да докосна със струните на съвършеното му благоволение сърцата на всички, които искат да го познаят като бог на всяко изобилие, всяко богатство и всяко благословение. Затова сега паднете пред образа му и нека всеки от вас получи свръхдоза от духа му. Вземете си свръхдоза, божии люде! Защото днес е времето на най-голямото му благоволение на земята…”
Думите на този музикант бяха толкова изкусни и премерени, щото докара тълпите до възторг. Така мнозина се втурнаха към златния идол, като се качваха върху нозете му и бързаха да докоснат гърдите и най-вече – областта на сърцето му. А от самото сърце на идола започнаха да пращят малки стрели, като светкавици, които удряха човеците в сърцата, като ги зашеметяваха и хвърляха на земята. А падналите, като се хващаха за коремите си, се кикотеха с всичка сила, като викаха на всеуслишание:
“Исус ни даде свръхдоза! Ние преживяхме свръхдозата!”
Това знамение на златния идол накара музикантът още по-усърдно да опъва струните на арфата и да казва:
“Преживейте неговото докосване. Защото той ще ви направи като свидетели на собственото си сърце. Искайте свръхдоза и ще получите такава…”
И отново златният идол беше щурмуван от избезумели човеци, желаещи да получат от стрелите му. А това ме накара да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Не пророкува ли този музикант видения от собственото си сърце? И не залъгва ли маловерните, че е Твой пратеник, като призовава човеците да получават свръхдози от Духа Ти…”
В отговор на въпроса ми Господ ми проговори, като казваше:
“Когато цял живот си бил част от общество, по чиито тротоари се търкалят наркомани, а подлезите му са пълни със захвърлени спринцовки, то първото, което ще ти дойде наум, за да събереш тълпите, е именно религиозната екзалтация от една въображаема “свръхдоза”.
Аз предупреждавам Моите чеда, че Святият Дух не е хероин и хашиш, нито кокаин и никотин, за да обвързвате докосването Му с понятия като “свръхдоза”. Но този златен идол, заради когото духът на Антихрист е събрал музикантите си, в действителност е именно духовният наркотик на дявола, сиреч, измамата, силна да омайва и отнема разсъдъка на уловените от нея. И ето тук е силна Вавилонската арфа. Защото тя твърде успешно отваря сърцата за демоните на мерзостта и запустението. Затова в обществата, уловени от звука на тази арфа, винаги ще има падане и кикотене, но никога няма да има скръб по Бога, придружена със ставане. Тъй че до самия свършек арфите на златния образ ще омайват сърцата и ще съблазняват плътските човеци.
Но ти виж следващия музикант на Вавилон. Защото неговата активност е повече от поразяваща…”
Послушал Исус, аз погледнах през четвъртия от пламъците на Менората. А тогава видях как на сцена пред златния образ подскачаше рок-китарист с черно кожено яке. Той не просто свиреше, но вилнееше с китарата си. Изплезил езика си, и тръскащ невъобразимо бързо главата си, със закачен микрофон пред устата си, той казваше на тълпите под него:
“Искате ли да бъдете поколение на рока? Поколение на рок-благовестието! Поколение на рок-хваление! Поколение на истинско поклонение пред него! Паднете и се поклонете пред силата на рока, който бог вдъхнови със собствения си дух! Нека пеем небесен рок-енд-рол! Нека пеем небесен хард-рок! Нека пеем небесен хеви-метъл-рок! Нека с рок се приближим до Исус и да се поклоним на образа му…”
След думите му човеците под самата сцена буквално полудяха. Това амбицира още повече китариста, тъй че той започна да прави виртуозни изпълнения по струните на инструмента си. И колкото повече продължаваха изпълненията, толкова по-мътни и безизразни ставаха погледите на екзалтираните човеци. Те вдигаха ръцете си, правейки знаци с пръстите си, като викаха:
“Рок, рок… Исус, Исус… Бог е нашият хард… Исус е нашият метъл…”
И ето, че в един момент китаристът спря да пее. И като посочи златния образ зад себе си, извика:
“Нека се поклоним на Исус! Нека бъдем най-славно рок-госпъл поколение на земята. Той ни слуша! Той сега е тук! Той сега се изявява във всички ни…”
Думите на китариста накараха хиляди човеци да се приближат до златния идол и да започнат да му се покланят. Но никой от поклонниците никак не видя, че заедно с поклона си биваше улавян от златна мрежа, специално поставена пред идола. А това ме накара да извърна главата си и да попитам моя Господ:
“Господи мой! Не се ли изпълняват тук дословните стихове за духа на Мамон, с които Отец пророкува против него, като каза:
“Ще направя да престане шумът на песните ти; и звукът на китарите ти няма вече да се чува. И ще те направя гола скала, та ще бъдеш място за простиране на мрежи; няма да се съградиш вече; защото Аз Господ го изрекох, казва Господ Йеова. Така казва Господ Йеова на Тир: Не ще ли се потресат островите от шума на падането ти, когато ранените охкат, когато става клането всред тебе?” (Езекиил 26:13-15)
И ето, че духът на Мамон все още е в неговото си време на земята. Той е златен идол, когото безумните наричат Исус, за да паднат в мрежите му. И никой от тях никак не иска да види, че самата рок-музика ще рече, че е музика, посветена на княза на Тир. И не ще ли да рече Тир “скала”? И не се ли превежда тази скала като “рок”?”
“Точно така е. Но никой от поклонниците, уловени от рок-музиката, няма никак да разбере това. Никой от поклонниците на това демонично хваление няма никак да разбере, че Небесният Бог не приема да Го хвалят със звуците на стържещ метал. Но именно тези звуци влияят катастрофално върху душите и сърцата на човеците. Понеже ги разстройват непоправимо, за да станат лесни мишени за всякакво демонично влияние.
Затова днес заповядвам на всички Мои:
Изхвърлете рок-музиката от живота си! И нека ушите ви останат затворени за нейните най-страшни проявления – хард и хеви-метъл рока. Защото вдъхновението на тази музика не иде отгоре. И ако някой обвързва Името на Господ с мерзостта на Тирския княз , то е, понеже е дошъл на последното му поле, за да се поклони на златния дяволски образ и да падне в мрежите му.
Търсете музиката, която носи мир и утеха! Търсете хвалението, което влиза с трепет в смиреното сърце, а излиза със сълзите на покаянието и Небесната скръб по Бога. Защото само тогава Духът Ми ще намери простор и свобода в сърцата ви…”
Никога не бях виждал моя Господ толкова развълнуван. Но като си спомних за ужасните поражения, дошли от свиренето на китариста, аз разбрах, че стържещият ужас на дяволската музика ще продължи да бъде съблазън за всички, а най-вече – за младите и неутвърдените. Но ето, че Исус настоятелно посочи към петият от пламъците на Менората, като ми казваше:
“Виж сега и псалтирът, който също е струнен инструмент, като арфата и китарата. И забележи каква е силата на неговия музикант…”
Погледнах към пламъка, а тогава Светлината на Духа ми разкри и музикантът, държащ псалтира. Той носеше очила и имаше изпито лице и нос, като на бухал или кукумявка. И ето, че Вавилонският служител опъна струните на псалтиря, като казваше на човеците пред себе си с писклив глас:
“Нека бъдем едно пред бога. С едни думи да му се молим, с едни думи да го величаем, с едни думи да го призоваваме. Затова повтаряйте всички след мене:
“Дойдох при образа ти, боже. Да се поклоня и да бъда едно с всички, които ти се покланят. Вземи сърцето ми и го напълни с образа си. Вземи всички ни и ни направи един образ с тебе, един дух с тебе, защото ние с тебе сме едно…”
Без да чакат повторна покана, човеците единодушно започнаха да повтарят думите, изречени от музиканта. А тогава през сърцата на всички човеци премина сянка от тъмнина, идеща от самия златен идол. И колкото повече човеците повтаряха думите на музиканта, толкова по-осезателно сърцата им потъмняваха, докато дойде миг всички да коленичат пред златния идол и да го изповядат като Бог и Спасител.
Гледайки на абсолютно безропотното изпълняване на молитвата, дадена от музиканта, аз се обърнах към моя Господ като Го попитах:
“Исусе! По силата на своя замисъл псалтирът не би ли трябвало да е музикален инструмент, който придружава думите на сърдечната молитва към Тебе? В крайна сметка, ако този инструмент е псалтир, то ние трябва да търсим неговата изява чрез псалмите. Така ли е, Господи?”
“Точно така е, момчето Ми. Но ти сега не виждаш човеци, които искат да бъдат водени в молитвата си от Бога. Не! Сега сърцето ти вижда земни и плътски черепки, които искат да бъдат контролирани и омайвани. Те са на неправилно място, с неправилно водителство и пред неправилния образ.
Кажи Ми тогава! Коя е силата на дявола, с която той омайва, контролира и манипулира човеците?”
“О, Исусе! Тази сила е чародейството. Тъй че този Вавилонски музикант е чародей на Сатана, силен да омайва и манипулира сърцата, които е съблазнил и привлякъл към себе си…”
“А не казва ли Словото, че именно такава е силата на последния Вавилон на земята? Кой от земните и плътските би устоял на струните на този псалтир, след като всичките му помисли са за един поклон, който да му донесе просперитет и благоденствие?
Ето, казвам на всички Мои, че ако не отхвърлите всяка зла пощявка и всяка мисъл по долното, за да се предадете на мисли по горното, то Моят Образ ще се отдалечи от вас, а златният образ на дявола ще се приближи до вас.
Ще устоите ли тогава на чародеите му? И ще се откажете ли да говорите думите на масовото омайване, след като ги изповядат стотици и хиляди около вас? Не знаете ли, че докато има злато и пари, Вавилон ще има и достатъчно чародеи, готови да омайват и контролират сърцата на човеците?
Но ето, вижте видението, което давам на пророка Си и забележете активността на чародея. Защото тази активност е причината да заявя против духа на Езавел, който учи мнозина да блудстват и да ядат идоложертвено…”
Докато Исус говореше думите Си на сърцето ми, аз отново погледнах във видението. Тогава с ужас забелязах, че човеците, послушали звуците на Вавилонския псалтир, вече падаха пред златния идол. И като взимаха късчета от златото му, пъхаха ги в устата си и ги дъвчеха. Всъщност – запленени от богатството и от просперитета, даван им от дявола, те свидетелстваха за него с устните си. Това беше толкова грозно и противно, щото казах на моя Господ:
“Исусе! Не ми давай да гледам повече тази мерзост. Защото тия ядат идоложертвено и апетитът им няма край…”
В отговор Господ с твърд глас ми отговори:
“Тия ли смяташ, че ядат? Та ти все още не си видял на какво е способен шестият музикант! Затова виж и него през шестия от пламъците на Менората!”
Отново послушах Исус и погледнах през Светлината на шестия пламък. А тогава очите ми забелязаха един охранен и твърде дебел господин, издигнат на сцена пред златния идол. Коремът на този Вавилонски музикант беше изхвръкнал напред, като на бременна жена в деветия месец. И въпреки, че аз търсех да видя къде е музикалният му инструмент, така и не го видях. Това ме накара да попитам Исус с учудване:
“Какво става, Господи мой? Не виждам никакъв музикален инструмент, а само един твърде дебел човек. А не трябваше ли Ти да ми покажеш музикант, който свири на гайда?”
“Точно така е. Ти сега виждаш именно гайдарят на Вавилон…”
“Но къде е инструментът му, Исусе?” – продължих да настоявам аз. А Господ, като протегна ръка в Светлината на пламъка и посочи гайдаря, вече ми казваше:
“Ето го инструментът. Пред очите ти е, но ти не искаш да го видиш…”
С внимание погледнах показалеца на Исус, а Той ми сочеше дебелия корем на господина. Това ме накара искрено да се разсмея и отново да попитам Господ:
“Исусе! Нима коремът на този човек е гайдата, с която той трябва да свири?”
“Точно така е, момчето Ми. Защото силата на тази гайда е много по-голяма, отколкото можеш да си представиш. Затова сега виж какво ще стори този Вавилонски поклонник, за да измами и съблазни човеците пред него…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как господинът прегърна корема си досущ както гайдарят гайдата си. И като се оригна звучно, започна да пее с думите:
“Ох, алелуя! Исус наистина е чудесен! Той никога не ни е оставял. Той никога не ни е забравял. Нека се поклоним на образа му и след това да ядем изрядните му ястия. Нека се поклоним на образа му и след това да пием изрядните му питиета. Да ядем и пием, защото той е с нас. Да ядем и пием, защото хлябът няма да се свърши и виното няма да намалее…”
След думите на гайдаря всички ония човеци започнаха да викат “Амин”, но самото възклицание при едни прозвуча като грухтене, а при други – като квичене. И те, втурнали се към златния образ, изплезиха езиците си и започнаха да го ближат. А тогава Исус ме попита:
“Как мислиш? Какво е за тия Божието Царство? Правда, мир и радост в Святия Дух ли? Или ядене и пиене на корем?”
“О, Господи! Твърде гнусни са тези човеци! Защото бог е станал не друг, но собственият им стомах. Понеже именно от стомаха на гайдара те чуха “благовестието” на бога си. И като приеха вид на свине, втурнаха се да ближат идола…”
“А такава ли е Моята Свята заповед към Църквата Ми? Такива ли са Моите Святи повеления? Такъв ли е Моят Свят Пример? Не каза ли Апостолът Ми Петър именно за тия свине думите:
“Защото, като говорят с надуто празнословие, (ето ви го надутият корем, сиреч, гайдата на Вавилонското засеняване) те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (II Петрово 2:18-22)
Да стоят ли тогава Моите под засеняването на чревоугодници? Да приемате ли свидетелствата на търбуси и доволното оригване на лапачи, като Небесно благовестие? Ето, казвам ви, че едно огромно число от човеци, идват при този златен идол, само за да напълнят стомасите си. И като слушат гайдата на Вавилон, скоро заприличват на свине в лакомията си и на угоени в пиршествата си. А именно против засенителите с тази гайда Апостолът Ми Яков пророкува, като каза:
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:5-6)
След тези Свои думи Господ ме отдръпна от шестия пламък на Менората и посочи към последния седми, като ми казваше:
“Виж последния от музикантите на Вавилон, който Светлината на Духа ще освети и изобличи пред очите ти. Защото той успява там, където останалите засенители не могат…”
С вълнение приближих лицето си до последния седми пламък на Менората. А очите ми видяха човек, който беше всред самите множества, наобиколили златния идол. Той протягаше ръце към всички поклонници, като им казваше:
“Свирете на всеки музикален инструмент и с всяка музика, с която хвалите образа на нашия бог. Защото той ме е поставил пред образа си, за да му привеждам всички, които непрестанно го хвалят. По всякакъв начин и с всякаква музика, за да получи славата, която му подобава…”
Думите на засенителя имаха голям ефект всред поклонниците. Защото те го наобиколиха и започнаха да изваждат дудучета и окарини, кларинети и акордеони, саксофони и тъпани. Тъй че в крайна сметка Вавилонският засенител вече водеше твърде пъстра музикална процесия. А привлечени от музиката и инструментите на тази процесия, около свирещите се събраха огромни множества. И ето, че Господ отново ми проговори, като ми казваше:
“Виждаш ли ги? И можеш ли сега да си обясниш на какво отговаря тази пъстра музикална процесия, която в Словото Ми е записана като “всякакъв вид музика”?…”
“О, Исусе! Това, без съмнение, са рояците от всякакви извратени секти и лъжеучения, с които дяволът успява там, където другите му инструменти не са били успешни. Но аз виждам една закономерност при всичките му музикални инструменти. И тя е, че от тръбата та и до всякакъв вид музика – всички целят едно:
Човеците да се поклонят на златния идол, когото наричат Исус Христос! Тъй че всяка от църквите на Вавилон безусловно признава ръководството и влиянието на златния образ и идва да му се покланя…”
След последните ми думи Гласът на Исус стана твърде строг. И Той, като повдигна златната Менора в ръцете Си, започна да ми говори, като казваше:
“Ти непременно трябваше да видиш цялата музикална процесия на дявола и силата на неговото засеняване. За да покажеш на Моите заблудите, от които трябва да излязат. Как мислиш тогава? Каква ще да е пламенната огнена пещ за Моите последователи? Кой ще разпали тази пещ седмократно, та да сплаши докрай вярата на Божиите чеда? Няма ли това да са всички измамени и излъгани, които вече са се поклонили на златния идол и са го нарекли “Исус”?”
“О, Господи мой! Та нали когато Твоите решат да дойдат при Тебе на Хълма, те ще свидетелстват, че Ти Си ги призовал при Себе Си? А тогава непременно ще настъпи жесток конфликт. Защото поклонниците на другия Исус ще посочат идола си и ще кажат, че той не им е заповядал друго, освен да стоят при него и да му се кланят. Тъй че за всички, поклонили се на златния образ, Твоите последователи ще са досущ като антихристи…”
“Сега разбираш ли, че именно поклонниците ще разпалят пещта седмократно? С огън от хуления и чародейства, опозоряване и анатемосване, лъжи и злоба, ярост и презрение. Тъй че чрез собствените си поклонници дяволът ще потърси отмъщение и възмездие над всички, които отказват да се поклонят на златния му образ. Впрочем – виж и самото разпалване на огнената пещ, което ще ти покажа в отделно видение…”