КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Имайки свидетелството на много докосвания и видения от Господ Исус Христос, аз все повече разбирам, че никой не може да събере, нито да обходи дълбочината и височината, широчината и дължината на Божията Тайнствена Премъдрост. То е все едно да събереш вятъра в шепите си или да изпиеш океана с глътките си. За да разбереш, че и вятърът, и океанът, са твърде огромни и велики. И сравнението с тях подобава на Оня, Който ги е създал. Оня, Чийто Дух веднъж е вятър, а друг път – безкраен океан.
След написването на първата част от “Арфата на Давид” аз разбрах, че Исус отново ще бъде в живота ми като Благодатен Извор от мъдрост, знание и разум. Нещо повече – размишлявайки над струните от Давидовата Арфа – аз пожелах да познавам и разбирам копнежите на Святия Дух в сърцата на човешките чеда. И колкото повече пребъдвах в самото размишление, толкова повече Арфата на Давид ме поразяваше със своята реалност и привлекателност. Това ме накара да падна на молитва пред Исус и да Му заговоря, казвайки:
“Господи мой! Сърцето ми не знае дали ще има силата да проумее всичко, свързано с тази Арфа-Дух. Защото за първи път разбрах от Тебе, че звуците в Небето са твърде различни от звуците на земята. И ако тези на земята се дължат на трептенето на някаква материя, била тя струна или нещо друго, то на Небето, при нашия Свят Отец, нещата са Дух. Там самата музика е трептенето на ангелски и човешки сърца. Тъй че музиката е по-скоро любовна изповед към Отца и сърдечна наслада от Неговата Святост и могъщество.
Какво е музиката за Тебе, Господи? Какво е тя за Отца и Неговия Свят Дух? И наистина ли осмострунната Давидова Арфа е най-прекрасният от инструментите на Небесното хваление?”
В отговор на молитвата ми Исус започна да говори, като ми казваше:
“Някога, в древността, за гърците музиката е била водителство и нашепване на “музи”, сиреч, богини-вдъхновителки. А оттам и значението на самата дума “музика” – като вдъхновение от свише. Ето затова ти казвам, че за Мен, Отца Ми и Святият Дух, музиката е съвършеното трептене на сърцата на Небесните обитатели. Тя е предаване на чувствата, мислите, намеренията и вълненията по Съвършената Воля на Отца Ми. А когато Изворът на вдъхновението и Причината за Хвалението е Самият Свят и Всемогъщ Бог, то тогава музиката се явява като естествен фон и присъствие из цялото Небе.
Вие все още не можете да разберете това, защото не сте дошли при Мен. Но когато дойдете, то тогава сърцата ви ще зазвучат в такава хармония и вълнение, каквито не сте имали никога на земята. А в това отношение осмострунната Арфа на Давид е Божият Изпит и Божието Одобрение за сърцата ви. И ако вие се научите да хвалите Небесния Отец по Небесен начин на земята, то колко по-прекрасно ще бъде хвалението ви, когато се явите пред Него в Слава?
Но ето затова Аз трябва да посветя сърцето ти върху всичките осем Струни на Божието Съвършено Благоволение. За да станат сърцата ви като Давидови Арфи, родени от Божията Благост и Милост. Защото ако Небесното хваление отдава на Отца Ми дължимата на Името Му Слава, почит и благодарение, то колко по-голяма ще е Славата за Отца Ми, когато Го хвалят и издигат сърца, живеещи под гонението от враждебния свят на Луцифер?
Представи си това, Стефане! Виж това, момчето Ми! И проумей, че онзи засеняващ херувим, който някога ръководеше Небесното хваление, знае прекрасно колко огромна е Силата на Небесните Арфи. Ето затова той е покрил с мрак и измама света, който му е предаден. За да не може никой от пленниците на тъмнината да размисли и проумее, че има по-съвършени звуци от тези на земните инструменти и по-съвършени Струни от тия, които раждат музиката за земята.
И тези са Струните на Давидовата Арфа!
И тази е музиката на Божието Съвършено Благоволение!
Затова ти сега тръгни и Ме последвай. За да видиш как самата Арфа роди звуците си в живота на Божия помазаник Давид…”
След тези последни думи Господ докосна с ръка главата ми, а само след миг пред очите ми се разкриха и самите видения, които нахлуха като Небесна симфония в сърцето ми.