1. ВИДЕНИЕТО С ОЛТАРА “ЙЕОВА-НИСИЙ”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да гледаш на пророческите видения в тази книга, като на най-мощният и силен сигнал на Божията тръба в сърцето си. Защото, при все, че Господ ме издигаше във височините и ме сваляше в дълбочините, пак тази Свята тайна на Йеова-Нисий е стояла заключена за ума ми. И при все, че съм държал Божието Знаме, пак не съм знаел за това, докато Господ не направи сърцето ми зрящо. И сега, когато изцяло съм погълнат във всичките си помисли от Знамето Господно, аз те питам:
Осъзнавал ли си някога, че Знамето Господно е най-голямата тежест за Божия последовател? Осъзнавал ли си някога, че Силата, с която дяволът може да бъде съкрушен и Божият народ може да се издигне в триумф над него, е именно в Знамето? В онази изповед “Йеова Нисий”, с която да заявиш на света и на църквите му, че не признаваш друг пример, освен Примерът Исус.
Ето, казвам ти, че днес Словото на Бога се чете, но Примерът на Исус се презира. Всеки върти някакъв меч нанякъде, но никой не иска да издигне Знамето. Какви сте вие, малодушни хорица? И кой от вас даде докрай живота си за приятелите си? Кой от вас се съразпна докрай с Господа на Неговия Кръст? И кой прие в сърцето си да носи Божието Знаме?
Но, ще каже някой:
“Братко, не ни говори за Знамето! Ти на нас ни дай знамения!”
Изчезна ли мъдростта от мъдрите и стопи ли се разумът в разумните, та никак да не проумеят и разберат, че знамения има там, където има Знаме? Защото самите знамения са чудесата, дошли чрез Знамето. Но ако някъде няма Знаме, там няма и знамения. А стиховете на псалома стават съдба за подобно място:
“Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае до кога ще се продължава това. До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти? Защо теглиш назад ръката Си, да, десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги…” (Псалом 74:9-11)
Ако сте слепи да видите Знамето и да Го възлюбите, то как сте зрящи за липсата на знамения? Не знаете ли, че живеете във времената, когато противникът укорява и врагът хули? Но когато Божиите люде издигнат Знамето, то тогава непременно Всевишният ще простре напред десницата Си, за да погуби врага, клеветника и хулителя. Ето с такива мисли запали Исус сърцето ми. И аз, като гледах на Него, извиках с цялата сила на сърцето си:
“Води ме, благи мой Господи! И дай ми да видя Олтара Господен в Духа на Святия. Защото повече от всичко искам да видя и проумея що ще рече Знамето Господно…”
В отговор Исус се усмихна на думите ми. И като докосна с ръка сърцето ми, издигна ме след Себе Си. Така очите ми се отвориха и аз видях самия Олтар, въздигнат от Божия пророк в Святия Дух. От входа на Олтара блестеше Божията Святост. И лъчите на Святостта галеха сърцето ми със Силата на призив. А сърцето ми, променено и докоснато както никога, почувства като силен огън желанието да умре за Исус. И аз, едва овладявайки копненията си, казах тихо на Господ:
“Исусе! Лъчи от Свят божествен призив нахлуха в сърцето ми. Те ме дърпат твърде силно към тоя пророчески Олтар. Нека влезем! Моля Те!”
В отговор Исус хвана ръката ми и я стисна, като ми казваше:
“Сърцето Ми ревнува за всеки от Моите! Сърцето Ми жадува за всеки от Моите! Сърцето Ми мечтае за всеки от Моите! Защото това Знаме е Образ Господен, Който цялата Ми Свята Църква трябва да познава в съвършена пълнота. Защото и ти сам ще се учудиш що ще рече Знамето Господно. Но то е именно това, което е. И цената да държите това Знаме е равна на всичката вяра в целия ви живот.
Влез при Олтара, Стефане! И виж Знамето, Което си носил и ще носиш, докато духът ти се появи пред Началника на Господното войнство…”
С плахи стъпки и огромно вълнение аз пристъпих към входа на Олтара, облян от лъчите на Божията Святост. И ето, че самите лъчи ме грабнаха и прегърнаха, като скъп приятел. А след това ме издърпаха при самия Олтар. А тогава сърцето ми дочу Гласът на Отца, Който ми казваше:
“Ето, сине човешки! Сега си пред Знамето Ми! И това е Знамето, което Аз издигнах, за да събера при Него всичките Си чеда. Говорих за Това Знаме на древните Си пророци, както говоря за Него и на теб. Коленичи пред Знамето Ми! И отвори очите си, за да Го видиш…”
Послушал Гласа на Отца, аз коленичих пред самия Олтар. И като отворих очите си, съзрях Знамето…
Свято! Твърде Свято и чисто беше Знамето на Отца!
И аз, прокарал треперещи ръце по гънките Му, се наведох и Го целунах! Защото това Знаме беше Душата на моя Спасител Исус! Нетленният и светъл Висон на Духа Му, попръскан от Святата Му Кръв! Сълзи от вълнение и благоговение премрежиха очите ми. И аз, държащ все така гънките на Знамето, с плач казвах на Отца:
“Святи Татко! Тази ли е Святата Дреха, изтъкана цяла отгоре до долу, с която се поругаха при Кръста Господен? Това ли е Знамето, Което толкова ни тежи да Го носим?”
В отговор Гласът на Отец дойде към сърцето ми, пълен с пленяваща нежност и съвършена закрила. Тогава Той ми каза:
“Ако някой има Христовия Дух, Духът Святий, той ще уподоби дрехата си като Христовата Дреха. Защото Моят Син беше Знамето, което поставих на Хълма. И стореното от Душата Му беше Примерът, Който да последвате. И ти сега вдигни Знамето в ръката си, защото ти давам Сила отново да Го изявиш на людете Ми. И като излезеш при Господа твоя Бог, последвай Го в Святостта Му…”
След тези думи на Отца аз вдигнах Знамето и се възправих. А Исусовата Дреха в ръката ми беше като жива. Не аз Я държах, но Тя ме държеше. Така разбрах в сърцето си, че Исус ме изпрати към Олтара Йеова-Нисий, за да ме срещне със Самия Себе Си. И излизайки от Олтара, аз забелязах, че Дрехата напусна ръцете ми и се съедини с Исус и тялото Му. А аз, като паднах в нозете Му, прегърнах ги и отново възридах, като Му казвах:
“Господи мой! Давай ми всякога силата да държа Примера на Собствената Ти Душа. Защото сега прекрасно зная и виждам, че Ти Си Йеова Нисий. Ти Си Знамето!”
В отговор Исус протегна ръката Си и ме възправи, като ми казваше:
“Да, момчето Ми! Аз съм Знамето на Отца Си! И днес е времето да видите Живото Евангелие с очите на Моя Отец, а не с вашите очи. Защото тоя светъл и чист висон, с който Небето ще ви приеме като Божии, непременно ще превърне всеки от вас в Знаме Господно. За да се изпълнят думите на Възлюбения към Невястата Му:
“Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?” (Песен на песните 6:10)
И ако, несъмнено, вие сте тази Невяста, то отворете сърцата си, за да влезе в тях Примерът на Човешкия Син. Защото Божията войска е страшна за дявола не с мечове! Не! Църквата Ми става страшна за дявола, когато е войска със знамена!
Но ти сега Ме последвай! За да видиш какво сториха безумните със Знамето на Йеова…”