II. СИМВОЛИТЕ НА ХРИСТОВАТА ВЯРА

2. ВИДЕНИЕТО В СФЕРАТА НА ДЪРВЕНАТА ЧАША

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Цялото ми сърце е преизпълнено с любов и преклонение пред Скъпоценния Камък от Сион. Всичките ми помисли и копнежи, както и всичкото ми вътрешно наслаждение и радост, са в това, че доживях мига в живота си, когато Господ ми дава да докосвам стените си до Неговите Стени и сърцето си до Святите Му символи. Без значение какво ще ми коства, когато напиша тази книга и я дам даром на Божиите чеда. Без значение, че челюстите на старовременната змия ще изплюят реки от отрова и ветрове от ярост. Значение има само това, че моят Господ ще се срещне в скришното на сърцата с много Божии чеда. За да им каже, че е по-жив от всичкия земен живот, и по-истински от всякакви земни истини.
Казвам ти, приятелю мой, че в оставащото до свършека време ние трябва да преосмислим всичко, с което сме свързвали Исус. Ние трябва да Го преоткрием и да бъдем готови за всичките Му божествени откровения. Защото всеки от нас е камък в очите Господни. И като камък трябва да се съгради върху Стените на Камъка от Сион.
Както виждаш от заглавието, тук предстои да ти разкрия видението със символа на Дървената Чаша. Нека обаче, преди да го направя, да поговоря с теб за Тази Чаша. Виждаш ли, братко мой, в много от случаите човешките представи категорично се разминават с Божиите реалности. Защо става така? Истината е, че човек влага в представата не само въображението си, но и своето очакване. Тоест, ако християнинът си представя по някакъв начин Чашата на Господ Исус, то неговата представа ще е свързана и с очакванията му. Една голяма част от днешното Християнство има доста лъскава представа за Христовата Чаша. Християните я виждат като златна, покрита с рубини и всякакви скъпоценни камъни. Филигрирана с чудесни небесни украшения и достойна да стои под стъкленицата на най-великата изложба, направена от най-великия музей…
Нищо подобно! Тази представа е погрешна. Защо? Именно защото, като символ върху една от Стените на Скъпоценния Камък, Чашата на Христос е дървена, а не златна. Понеже е Чаша, която нашият Господ е пил като Човешки Син на земята, а не като прославен Цар на небесата.
Но ето тук, да съучастваме в страданията на Човешкия Син, се явява предизвикателството, което е за мнозина неприемливо. “Ние не искаме да страдаме!” – казват тщеславните и добавят:
“На нас ни дай слава, слава, слава! Да ядем и да пием с Христос в Царството Му!”
Но как не се намери нито един, който да попита тщеславните с едни простички въпроси:
“О, вие неразумни! Как искате да царувате с Божия Син, когато се препъвате в Страданието и Скръбта на Човешкия Син? Как искате да бъдете Божии синове, когато сте останали твърде недостойни пред Бога като човешки синове? Как искате да сте първи в Рая на Бога, когато не желаете от очите ви да се отрони дори една сълза поради ада, който трябва да претърпите?”
Сега разбираш ли защо Чашата на Исус е дървена? Именно защото когато отидеш да живееш Живота на Човешкия Син, Той няма да ти спести нищо от Собственото Си битие. Нито страданията и скърбите, нито мъката и презрението, нито онова място в маслинената горичка, наречено Гетсимания. И тогава Човешкият Син, Който имаше за настойник и земен баща дърводелеца Йосиф, ще упражни занаята от младостта Си. И като ти издялка една дървена чаша, ще я положи в сърцето ти, казвайки:
“Пий от нея, както Аз пих! И тогава непременно ще се съградиш в Мене и Аз ще се съградя в тебе!”
Искаш ли да се убедиш какво представлява Дървената Чаша на нашия Господ? Тогава просто ме последвай във видението, което Исус разкри на сърцето ми. Защото аз духовно все така оставах в Залата на Скъпоценния Камък от Сион. И сърцето ми, вперено във втората сфера, чакаше Спасителят да му проговори. А Исус наистина го направи. И като вдигна ръка и посочи към Дървената Чаша, с благ Глас ме подкани, казвайки:
“Хайде, слуго Мой! Пристъпи към втората сфера, за да вземеш Чашата Ми в ръцете си. Защото ти непременно трябва да свидетелстваш за Вярата на Човешкия Син…”
Думите на Господ бяха сладки и прекрасни за сърцето ми. И аз, без всякакво бавене, се приближих към сферата, като протегнах ръце и хванах Дървената Чаша. А тогава Божият Дух в сферата обгърна мен и Чашата, като ми казваше:
“Аз съм Духът на Христовите Страдания и Скърби! Последвай Ме, слуго Господен, за да свидетелстваш за Чашата Господна на всичките Божии Светии!”
След последните Си думи Духът ме направи да полетя след Него към земята. Така очите ми отново зърнаха високата планина на Господ, където някога Той се беше преобразил пред учениците Си. И ето, че когато стъпихме на един от върховете й, Божият Дух ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Коленичи на този връх пред Небето, и пред Бога и Отца! И като въздигнеш Дървената Чаша над главата си, призови Отец, за да те благослови, и да ти каже как трябва да се обхождаш с нея!”
Послушал думите на Божия Дух, аз паднах на коленете си. И като вдигнах Чашата над главата си, извиках с всичката си сила:
“Благи мой Отче! Святи мой Татко! Призовавам Те и Те моля да ме благословиш, за да зная как да се обхождам с Дървената Чаша на Твоя Възлюбен и Единороден Син!”
След последните ми думи отсред Чашата излезе мълния, която се стрелна към Небето. А тогава там отново се отвориха врати. И Огнената ръка на Отец се простря към Чашата, а Гласът Му прокънтя от небесата, като ми казваше:
“Както някога рекох на пророка Си Еремия да запише думите на тази молитва, така и на тебе, слуго Мой, казвам думите от молитвата за стената на Сионовата дъщеря:
“Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти…” (Плачът на Еремия 2:18)
С тези сълзи напълни Чашата на Сина Ми, а след това ги дай, за да бъдат изпити от ония, които искат стените им да се съединят със Стената на Сина Ми, и сърцата им да се съединят със Сърцето Му!”
След последните думи на Отца, Огнената Му ръка подпали Чашата, тъй щото тя гореше, но не изгаряше. А Божият Дух отново ми проговори, като казваше:
“Погледни в Чашата на Исус, слуго Господен! Виж първото от трите изпитания за сърцето си!”
Навел Чашата в ръцете си, аз погледнах към дъното й. И тогава видях на дъното очите на Исус. Те ме гледаха и погледът им говореше на най-дълбокото на сърцето ми:
“Плачи с плача Ми и ридай с риданието Ми! Понеже си стена от стените на Моята Църква, на Сионовата дъщеря! Напълни Чашата Ми със Скръбта Ми! Напълни я догоре!”
Отново гледах към прекрасните зеници на моя Господ, когато усетих, че Неговите очи станаха мои. И тогава през тези очи започна да тече всичката скръб по земята. Болки и плачове, ридания и въздишки, мъки и неволи, ужаси и несправедливости – всичко това напираше в очите ми и се превръщаше в тежки и горчиви сълзи, които започнаха да капят в Чашата и да я пълнят. Боже мой! Колко дълго плаках и ридах с моя Господ! Колко мъка и човешки нещастия преминаха през сърцето ми! Колко горчиви, страшни и немислими съдби се изнизаха пред погледа ми! И аз все така плачех и ридаех, като не можех никак да спра…
В един момент усетих как нежните ръце на Божия Дух докоснаха главата ми. И Той ми проговори, като казваше:
“Огънят, с който пламна Чашата, свидетелства за чистата скръб на сърцето ти и за това, че очите на Исус станаха твои собствени очи. Затова Аз сега ще взема сълзите ти от Чашата Господна, за да напоя с тях Божието домочадие. А ти след това отново въздигни Чашата пред Господа, твоя Бог. И като призовеш Исус, за да те благослови, очаквай отговора Му от Небето…”
След тези Свои думи Божият Дух изсипа сълзите ми в шепата Си, а аз въздигнах Чашата над главата си, като казвах на Исус:
“О, Господи мой! Благослови ме, за да имам истинско и вярно общение с Твоята Чаша! Дай на стените ми да се докоснат до Твоята Стена и там да бъда опитан и одобрен от Тебе!”
След тези мои думи от Чашата отново излезе мълния, която се стрелна към Небето. А там, в белите облаци, се отвориха врати. И Сам Исус ми проговори, като казваше:
“Ученикът не е по-голям от господаря си. Ако Мене гонеха, и тебе ще гонят. Ако Моето Учение пазиха, и твоето свидетелство ще опазят! Ако някъде Чаша се е пълнила със сълзи, тя ще се напълни и с Кръв! Затова нека сега върху тебе да дойде кървавият дял на Господа, мъчителният дял от Неговата агония в Гетсимания! А ти като приближиш Чашата Ми до сърцето си, претърпи Моята велика Скръб, за да се изпълни Чашата Ми с капките на Моята Кръв!”
След последните думи на Исус, Божият Дух отново ми проговори, като казваше:
“Погледни към дъното на Чашата и я приближи към сърцето си!”
Послушал Духа, аз погледнах дъното на Чашата. И тогава видях там Сърцето на моя Господ. То беше покрито от тръни, които се впиваха в Него с всичката си възможна ярост и омраза. И ето, че собственото ми сърце мигновено се прилепи до Сърцето Господно. И тогава тръните на Исус станаха мои тръни, а агонията Му – моя агония. Стотици и хиляди страшни, болезнени и разкъсващи остриета се впиха в сърцето ми. Те ръмжаха с рева на вълци, пищяха с воя на кукумявки, съскаха с гнева на заплашени змии. И гласове, хиляди гласове на омраза и отрицание, проклятия и хули се превръщаха в нови и нови тръни, които още повече и повече разкъсваха сърцето ми. И тогава капки Христова Кръв, една след друга, започнаха да росят и капят все по-бързо в Дървената Чаша. И самият ужас, като стягаща скоба с метални шипове, все повече и повече разкъсваше сърцето ми, до самите му начала и до съкровеното му туптене. Не зная дали виках или крещях, дали ридаех или рикаех, но в един момент нежните ръце на Божия Дух отново докоснаха главата ми. И Той, като ме въздигна и положи длан върху кървавото ми сърце, мигновено го заздрави и възстанови. А след това ми проговори, казвайки:
“Огънят върху Дървената Чаша свидетелстваше на Небето, че мъката ти е истинска, а Кръвта от сърцето ти – самата драгоценна Кръв на Божия Агнец, на Когото истински си поискал да се уподобиш. И ето, Духът на Христовите Страдания и Скърби, ще излее Кръвта от Чашата и ще я изсипе в сърцата на Божиите Верни. За да разберат, че имат пример и вдъхновение как да прилепят стените си до Стената на Дървената Чаша…”
След тези Свои думи Духът изсипа Чашата в шепата Си. И тогава за трети път Той ми каза:
“Въздигни отново Чашата към Небето! И като призовеш Духът на Святата Христова Благодат, помоли Го да те благослови, за да пребъдва Господното Учение като Вино в Чашата Господна!”
За трети път аз въздигнах Чашата над главата си. И като отворих устните си, призовах Святия Дух, като Му казвах:
“О, Святи Душе на Христовата Благодат! Благослови сърцето ми и ми дай всякога да се подвизавам, та да се удостоя като един от виночерпците на Небесния Цар!”
След тези мои думи мълния излезе от Чашата и се стрелна към Небето. А тогава врати се отвориха всред облаците и от тях към планината полетя Бял Гълъб. Така, приближил се до Дървената Чаша, Той ми проговори, като казваше:
“Колкото пъти в сърцето ти се раждат плодовете на Лозата, толкова пъти нека Дървената Чаша се превръща в Лин Господен. И противници нека да идват и да тъпчат плодовете ти, а ти да пребъдваш всякога в Незлобието на Човешкия Син. И колкото по-големи са плодовете ти, толкова по-червено и омайно нека бъде Виното ти!”
След тези думи Белият Гълъб ме обви в Крилата Си. И Благодат, като Небесни потоци, започна да изпълва сърцето ми. А тогава Гълъбът отново се въздигна към Небето и Духът на Христовите Страдания и Скърби ми проговори, казвайки:
“Погледни в дъното на Чашата, слуго Господен!”
Навел и този път Чашата, аз погледнах към дъното й. И ето, че оттам самите ръце Христови се протегнаха към сърцето ми, като сваляха в Чашата всичките гроздове, които бях раждал за Него. Докато гледах как Чашата се пълни, откъм гърба ми дойде натиск до пръсване. И не кой да е, но самият дявол и Сатана, тъпчеше сърцето ми, крещейки неистово:
“Докога ще ме дразниш с тези гроздове? Докога няма да спреш да раждаш плодовете на Тази Лоза, Която мразя, мразя, мразя?”
Натискът на дявола беше не просто страшен. Той беше чудовищен, понеже притискаше сърцето ми в дъното на Чашата и ми даваше да гледам как всичките ми плодове се пръскат и разпадат до последните си малки шлюпчици. Но колкото повече дяволът мачкаше плодовете ми, толкова повече сладкият сок на Духа се превръщаше във Вино. А това накара Сатана да изкряска, казвайки:
“Докога все едни и същи Небесни номера ще ме правят за посмешище? Било, че не го мачкам, учението му превъзмогва и стига до човеците. Било, че го мачкам, плодовете му се превръщат във Вино! Какво да те правя, слуго на Христос? Как да те победя? Ах, как да те победя?”
Не зная още колко продължи духовният натиск на дявола, но в един момент той буквално отскочи от мен, като че ли беше тапа на току-що отворено шампанско. А тогава видях, че не се беше случило нищо друго, освен това, че Божият Дух, Свидетелят на Дървената Чаша, беше прострял ръката Си, за да ме утеши. И ето, че Той възрадван ми проговори, като казваше:
“И този път, слуго Господен, Огънят около Чашата свидетелстваше за тебе, че си Верен и Истинен. Защото ти наистина безмълвен предаде плодовете си на поругание, и делото си на безчестие, като се съхраняваше в Чистата и Свята Вяра на Исус. Вярата, с която Божият човек всякога помни, че всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога и са призовани според Неговото намерение. И ето, Аз ще излея Виното от Чашата в сърцата на всичките Божии чеда! За да призова с него стените на Сионовата дъщеря до Стената на Скъпоценния Камък от Сион!
А сега нека вече отново да те въведа в Залата на твоя Господ. Защото твоята стена вече е съединена с Неговата…”
След тези последни думи Духът ме въздигна в Залата. А там моят Господ, с усмихнато и възрадвано лице, ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Някога казах на учениците Си, че няма вече да пия от този плод на Лозата до оня миг, когато с тях ще го пия нов в Божието Царство! Ето, копнежът Ми извира от устните Ми! И със свидетелството на пророка Си викам към всички, които се наричат с Моето Име:
Дойдете скоро при Стената на Дървената Ми Чаша, за да познаете Страданието и Скръбта Ми! Понеже Моят Отец е изрекъл и слугите Му са писали:
“Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:10)
И ако Чашата Ми усъвършенства Самия Мене, то колко повече ще усъвършенства вас, които сте възлюбили Стените Ми! Колко повече ще заблестят диамантите ви в нетленната Светлина и превъзходно великолепие на Човешкия Син! Дойдете скоро и станете Моите ходатаи! Дойдете скоро и станете съучастници на Страданията Ми! Дойдете скоро и станете Мои виночерпци! Защото тогава Дървената Ми Чаша ще превърне сърцата ви в златни чаши, приготвени за Моята Сватба! Дойдете, люде Мои! Скоро дойдете!”